"Ние сме извънземни"
„ Всеки триумф на нашето знание слага повече проблеми, в сравнение с взема решение. “
Луи дьо Бройл
Странната митология на догоните
На нашата планета живеят представителите на най-малко четири раси, чиито антични легенди приказват за галактическия, извънземен генезис на хората.
Като се стартира от 1931 година, група френски етнографи отпред с Марсел Гриол и Жермен Дитерлен организира проучвания на обичаите и вярванията на африканския народ догони, който живее на територията на Западен Судан (съвременна Република Мали).
Резултат на 30-годишната им работа става монографията по догонска митология „ Бледата лисица “, която вижда бял свят за първи път в Париж през 1965 година (M.Griaule, G.Dieterlen. „ Le Renar Pale “. Tome I, Paris, Institut I’Etnologie, 1965). Три години по-късно известният британски астроном Уилям Дрейк обръща внимание на точното познание на параметрите на Сириус от догоните, съдържащо се в догонските легенди (W.R.Drake „ Spacemen in the Ancient East “. London, 1968).
Необичайната и създадена в елементи визия на догоните за Сириус притегля вниманието на Гриол и Дитерлен много по-рано. Още през 1950 година те разгласяват във френско етнографско издание публикацията „ Суданската система Сириус “, където цитират догонските легенди за звездата Сириус – Сиги толо, описвана като тройна звезда, състояща се от основна съставния елемент – Сиги толо, както и звездите По толо и Еме я толо със спътници Ара толо и Ю толо. Изключително тъкмо се разказва интервалът на въртенето им към основната звезда – 50 земни години (според по-съвременни данни – 49,9 г.).
Без да имат даже лична книжовност, догоните в своите легенди разделят небесните тела на планети, звезди и спътници. Звездите се именуват „ толо “, планетите – „ толо таназе “ (звезди, които се движат), а спътниците носят названието „ толо гонозе “ (звезди, които разказват кръгове).
Точността и яснотата на тези показа е невероятна, изключително като се регистрира, че става дума за народ, който води примитивен метод на живот. Само жреците (олубару) са допускани да учат наизуст античните легенди, те са членовете на по този начин нареченото Общество на маските, знаещи езика „ сиги со “ (езика на Сириус). В нормалното другарство догоните приказват на „ дого со “ – езика на догоните.
Френските етнографи доста години живеят измежду догоните в най-приятелски връзки. Вниманието, проявено от проф. Марсел Гриол към духовната просвета на този народ намира своя отклик измежду догоните. С решение на съвета на патриарсите „ олубару “ Гриол е позволен към посвещение в тайното познание.
Звездата По толо – Сириус В
Както споменахме, догоните считат Сириус за тройна звезда. В античните им легенди има информация, че звездата По толо има дребни размери при голямо тегло и компактност.
„ Тя е най-малката и най-тежката от всички и се състои от метал, наименуван Саголу (или Сагала), който е по-блестящ от желязото, и толкоз тежък, че всички земни същества, обединени, не биха могли да издигнат и парченце. “ На друго място митът прецизира: „ Частица Саголу с размер на просено зърно тежи толкоз, колкото тежат 480 магарешки товара (т.е. към 35 тона).
Видимият път на Сириус на небосвода. На актуалната астрономия е известно, че Сириус се явява двойна звезда, като втората ѝ съставния елемент е бялото джудже Сириус В.
Астрофизици от разнообразни страни спорят за съществуването на трета звездав системата – Сириус С, като някои астрономи даже настояват, че са я следили с телескоп. И въпреки че съществуването на Сириус С не е доказано, редица експерти виждат въздействието на трета звезда в неправилната траектория на Сириус А.
Любопитно изявление по този мотив прави откривателят на догонските легенди В. Рубцов. Той обръща внимание на това, че името на господ Тиштриа, който при античните иранци въплъщава Сириус, произлиза от индоевропейски термин, означаващ „ три звезди “.
На догоните е известно също, че Сатурн е заобиколен от „ непрекъснат пръстен “, а Юпитер има четири огромни спътника, открити от Галилей през 1610 година благодарение на телескоп.
Още един обект от догонската митология може да се прегледа единствено с мощен телескоп. „ Двойното око на света “ – по този начин са наричали предците на актуалните догони Южния кръст. Догонските жреци, пазители на свещения „ език на Сириус “, изясняват своята астрономическа информираност с това, че техните предшественици от незапомнени времена са били преселени на нашата планета от По толо, т.е. от Сириус В.
Космически рисунки на догоните. Според догонския мит за преселението „ в първата година от живота на хората на Земята звездата По избликна блестящо, взриви се, а по-късно в продължение на 240 години постепенно угасна “ може да се допусна, че причина за междузвездната миграция на популацията на Сириус В е била опасността от гърмеж на звездата, настъпил, когато догоните към този момент се преселили на нова планета.
Вавилонски, египетски, гръцки и римски източници свидетелстват, че Сириус, ярка бяло-синя звезда в съзвездие Голямо куче, в древността е изглеждала друго от през днешния ден. Например във Вавилон тя е носила името Шукуду – (течна мед), Птолемей в своя Алмагест слага Сириус в листата с червени звезди, римският мъдрец Луций Сенека преди към две хиляди години отбелязва: „ Червенината на Кучешката звезда (тоест Сириус) е по-дълбока, на Марс е по-мека, тя напълно отсъства при Юпитер. “
Но още през Х век от н.е. персийският астроном Ал-Суфи разказва Сириус бяло-син, какъвто го виждаме и през днешния ден. Съвременните учени признават опцията за промени, случили се със Сириус за незначително дребен по галактически мащаби период – 700-800 години.
Съветският астроном Д. Мартинов, разглеждайки вероятните механизми на такива промени, стига до извода, че Сириус В в някое от първите епохи от новата епоха (но не по-рано от II в.) се е взривила като полусвръхнова. Според учения преди гърмежа Сириус В е била червен колос, което е определяло цвета на цялата система. След гърмежа тя се е трансформирала в бяло джудже – извънредно плътна звезда с размерите на Земята.
Ако се добави, че гърмежът на Сириус е настъпил „ на първата година от живота на хората на Земята, то преселението на догоните от По толо може да се дефинира сред II и X век от н.е.
На една от астрономичните рисунки на догоните са изобразени Слънцето и Сириус, съединени с крива, която се завърта към всяко от светилата, като диаметърът на Сириус надвишава диаметъра на Слънцето.
През 1975 година астрономът Ерик Герие разгласява книгата „ Есе на тематика догонска космогония: Ковчегът Номмо “, в който изрича мнението, че „ тази крива съставлява траектория на междузвезден прелет “.
Космически одисеи
Митовете на догоните за Далечния космос в огромна степен подхождат на актуалните научни възгледи. Например догоните знаят, че нашата вселена, забележима от Земята като ръкав на Млечния път, е „ витлообразен звезден свят “ и считат, че такива „ спирални звездни светове “ са „ безпределно доста “ във Вселената, а самата тя, въпреки и „ безкрайна, е измерима “.
Според догоните Вселената е обитаема с разнообразни живи същества, като първи в нея са се появили растенията. Например семената на тиквата и киселеца, „ преди да попаднат на Земята, са легнали на края на Млечния път и са „ прорасли във всички светове на Вселената “.
Догоните са уверени също, че „ на другите земи има рогати, опашати, крилати, пълзящи хора… “.
Освен това догонските легенди загатват не едно, а няколко „ галактически пътешествия “, първото от които е осъществено от Ого, който по време на третия си звезден воаяж попада на Земята, където се трансформира в „ бледа лисица “ – Юругу.
Впрочем освен „ бледата лисица “ се приземява на нашата планета, спускайки се от звездата По…
В античните легенди и рисунки на догоните е разказан галактическият Ковчег Номмо, в който от Сиги толо се спускат предците на догоните дружно с всичко належащо за живота на Земята. Жреците олубару изобразяват Ковчега Номмо във тип на кръстосан конус, чиято горна повърхност е квадрат, а долната – кръг. По страните на конуса са ситуирани стълби, по които се спускат на Земята хора, животни, растения и други
Спускайки се, ковчегът се върти, като това придвижване се поддържа със сопло. „ Отворът на соплото е огромна пътека за дишане на предците – написа в мита – спускащи се от високо. Именно тяхното дихание е пособие въртенето, с цел да се движат и спускат “.
Ковчегът Номмо се приземил след осемгодишно „ люшкане “ в небето, „ повдигайки във въздушния ураган облак от прахуляк “.
Интересно удостоверение на мита е, че по време на прелета хората виждали единствено блясъка на Сиги толо и пасажерите в ковчега видели Слънцето чак когато пристигнали на Земята.
„ Хората, които по време на спускането и сега на удара при кацане видяха блясъка на Сиги толо, участваха в този момент и при първия изгрев на Слънцето, което се издигаше на изток и от този миг освети Вселената. “ Първи от ковчега излязъл Номмо, а по-късно и всички останали същества.
Догонските жреци настояват, че мястото на кацане е било езерото Дебо в Западен Судан, което се цялостни с вода при разливите на река Нигер. На един от островите в това езеро има каменно изображение на Ковчега Номмо, летящ измежду звездите.
Източник
