Всеки четвърти българин чете книга всеки ден. Всеки трети – никога
Всеки трети от пълнолетните у нас (36%) декларира, че въобще не отделя време за четене на книги, а всеки четвърти (24%) чете съвсем ежедневно. Това демонстрират данните от национално представително проучване на публичното мнение, извършено от Институт Отворено общество - София през април 2018 година, оповестява MediaPool.bg
По-младите и по-образованите, хората с по-високи приходи, както и тези, които сърфират в интернет повече от междинното за страната, по-често отделят време за четене на книги. По-често вършат това и хората, които са по-критични към информацията в медиите и в по-малка степен са съгласни, че медиите в страната дават точна и тествана информация и не се поддават на политически или стопански напън.
Резултатите от изследването демонстрират, че няма обилни разлики сред навиците за четене, регистрирани през 2016 година и тези от 2018 година
По-младите четат повече от възрастните
Данните сочат, че хората на възраст над 60 години четат доста по-рядко от по-младите - съвсем половината (49%) от хората над 60 години декларират, че въобще не отделят време за книги, до момента в който измежду интервюираните на възраст до 29 години тези, които въобще не четат, са 2 пъти по-малко (24%). Сред най-младите всеки трети (34%) декларира, че чете книги съвсем всеки ден, а с увеличение на възрастта, този дял спада до 22% при хората над 60 години. При хората над 30 години, време за четене съвсем всеки ден отделя малко повече от 1 на 5 души, което се приближава до междинното за страната.
Най-много хора четат в София и огромните градове
Делът на хората, които декларират, че отделят време за четене на книги съвсем всеки ден, е към 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в регионалните градове (30%) от каузи на тези в селата (12%). В общинските центрове пък ден четат 21%, което е близо до междинното за страната. Всеки втори, живеещ на село, споделя, че въобще не чете книги, до момента в който в София това важи за едвам един от пет индивида.
По отношение на пола, разлика в навика за четене сред мъжете и дамите има, само че тя не е толкоз огромна, колкото по обитаеми места – измежду мъжете 41% декларират, че в никакъв случай не отделят време за четене на книги, а измежду дамите този дял е 33%.
Образованието и приходите имат значение
Очаквано, доста огромни разлики в интереса към четенето на книги се следят съгласно степента на обучение – колкото си по-образован, толкото по-често четеш. Например, измежду висшистите близо половината (43%) четат съвсем всеки ден, което е 20% повече от междинното за страната, и едвам 11% признават, че въобще не четат книги. Честотата на четенето при приключилите приблизително обучение не се разграничава доста от тази, на средностатистическия пълновръстен жител на страната. Три четвърти от хората с главно и по-ниско обучение (76%) декларират, че въобще не четат книги, което е над 2 пъти по-голям дял от междинния за страната (36%).
В синхрон със зависимостта сред степента на обучение и честотата на четене на книги, данните от проучването демонстрират, че колкото е по-висок приходът на човек, толкоз по-често той отделя време за четене на книги. Сред хората, които са част от семейства с най-голям месечен приход (над 700 лева на член на домакинството), тези, които въобще не четат, са към 20%. Сред хората, с месечен приход сред 450 и 700 лева, 29% декларират, че въобще не четат, а при хората, които живеят с сред 300 и 450 лева на месец, делът на тези, които въобще не четат, доближава до 47%. Най-високият дял на лица, споделили, че въобще не четат - цели 59% - се отнася за най-бедните хора, разполагащи с до 300 лева на месец. Тези, които четат книги съвсем всеки ден при всички доходни групи, са към 20%, което се приближава до междинното за страната (24%), като при хората, с най-голям приход, този % нараства до съвсем 30%.
Работещите хора четат по-често
Ако разгледаме навиците за четене на книги по обществен статус, ще установим, че се оформят две групи – на работещите (в това число и работещите пенсионери) и на неработещите (в това число безработни и неработещи пенсионери). Групата на работещите чете доста по-често спрямо неработещите. По-точно, по двама от всеки трима безработни (62%) и половината от неработещите пенсионери (51%) в никакъв случай не отделят време за четене на книги. За разлика от тях, измежду работещите делът на тези, които в никакъв случай не четат, е една трета (33%) при пенсионерите и 26% при работещите в трудоспособна възраст.
Повече интернет и повече книги
Изследването демонстрира и друга взаимозависимост - хората, които сърфират в интернет пространството всеки ден (46% от пълнолетното население на страната), имат друго държание във връзка с четенето на книги от пълнолетното население на страната.
Редовните консуматори на интернет отделят време за четене много по-често – всеки трети (31%) чете книги съвсем всеки ден, до момента в който всеки пети (22%) въобще не чете книги. Обратно е съотношението измежду пълнолетното население - всеки четвърти (24%) чете съвсем всеки ден и почти всеки трети (36%) въобще не чете книги.
Хората, които четат повече, са по-критични към информацията в медиите
Данните разкриват и още една взаимозависимост. На въпроса?На кой тип медия се доверявате главно, когато имате потребност от информация за ситуацията в страната? “, тези, които показват интернет, четат книги повече от показалите телевизия. По-точно, всеки трети (33%) от доверяващите се на интернет декларира, че чете книги съвсем всеки ден, за разлика от доверяващите се на малкия екран, при които едвам всеки пети (20%) отделя време за четене съвсем всеки ден. От тези, които разчитат на информация за публичното състояние от малкия екран, 40% признават, че в никакъв случай не четат книги, а измежду тези, които търсят информация в интернет, едвам всеки четвърти (25%) в никакъв случай не чете книги, което е доста по-малък дял от междинния за страната (36%).
Спрямо отговорите на въпросите дали имат вяра, че медиите у нас показват на обществото точна и тествана информация, без предумишлено да скриват или изопачават обстоятелства и дали медиите у нас се поддават на политически или стопански напън или въздействие, се следят разлики в навиците за четене на книги. От тези, които имат вяра, че медиите дават точна информация и са самостоятелни от непознати въздействия, над 40% декларират, че въобще не отделят време за четене, а единствено 30% декларират същото, от тези които не имат вяра в тези изказвания.
При по-доверчивите към качеството на информацията, която медиите показват в общественото пространство, хората, които четат съвсем всеки ден (17-19%) са с 10% по-малко, спрямо по-критичните (27-29%).
По-младите и по-образованите, хората с по-високи приходи, както и тези, които сърфират в интернет повече от междинното за страната, по-често отделят време за четене на книги. По-често вършат това и хората, които са по-критични към информацията в медиите и в по-малка степен са съгласни, че медиите в страната дават точна и тествана информация и не се поддават на политически или стопански напън.
Резултатите от изследването демонстрират, че няма обилни разлики сред навиците за четене, регистрирани през 2016 година и тези от 2018 година
По-младите четат повече от възрастните
Данните сочат, че хората на възраст над 60 години четат доста по-рядко от по-младите - съвсем половината (49%) от хората над 60 години декларират, че въобще не отделят време за книги, до момента в който измежду интервюираните на възраст до 29 години тези, които въобще не четат, са 2 пъти по-малко (24%). Сред най-младите всеки трети (34%) декларира, че чете книги съвсем всеки ден, а с увеличение на възрастта, този дял спада до 22% при хората над 60 години. При хората над 30 години, време за четене съвсем всеки ден отделя малко повече от 1 на 5 души, което се приближава до междинното за страната.
Най-много хора четат в София и огромните градове
Делът на хората, които декларират, че отделят време за четене на книги съвсем всеки ден, е към 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в регионалните градове (30%) от каузи на тези в селата (12%). В общинските центрове пък ден четат 21%, което е близо до междинното за страната. Всеки втори, живеещ на село, споделя, че въобще не чете книги, до момента в който в София това важи за едвам един от пет индивида.
По отношение на пола, разлика в навика за четене сред мъжете и дамите има, само че тя не е толкоз огромна, колкото по обитаеми места – измежду мъжете 41% декларират, че в никакъв случай не отделят време за четене на книги, а измежду дамите този дял е 33%.
Образованието и приходите имат значение
Очаквано, доста огромни разлики в интереса към четенето на книги се следят съгласно степента на обучение – колкото си по-образован, толкото по-често четеш. Например, измежду висшистите близо половината (43%) четат съвсем всеки ден, което е 20% повече от междинното за страната, и едвам 11% признават, че въобще не четат книги. Честотата на четенето при приключилите приблизително обучение не се разграничава доста от тази, на средностатистическия пълновръстен жител на страната. Три четвърти от хората с главно и по-ниско обучение (76%) декларират, че въобще не четат книги, което е над 2 пъти по-голям дял от междинния за страната (36%).
В синхрон със зависимостта сред степента на обучение и честотата на четене на книги, данните от проучването демонстрират, че колкото е по-висок приходът на човек, толкоз по-често той отделя време за четене на книги. Сред хората, които са част от семейства с най-голям месечен приход (над 700 лева на член на домакинството), тези, които въобще не четат, са към 20%. Сред хората, с месечен приход сред 450 и 700 лева, 29% декларират, че въобще не четат, а при хората, които живеят с сред 300 и 450 лева на месец, делът на тези, които въобще не четат, доближава до 47%. Най-високият дял на лица, споделили, че въобще не четат - цели 59% - се отнася за най-бедните хора, разполагащи с до 300 лева на месец. Тези, които четат книги съвсем всеки ден при всички доходни групи, са към 20%, което се приближава до междинното за страната (24%), като при хората, с най-голям приход, този % нараства до съвсем 30%.
Работещите хора четат по-често
Ако разгледаме навиците за четене на книги по обществен статус, ще установим, че се оформят две групи – на работещите (в това число и работещите пенсионери) и на неработещите (в това число безработни и неработещи пенсионери). Групата на работещите чете доста по-често спрямо неработещите. По-точно, по двама от всеки трима безработни (62%) и половината от неработещите пенсионери (51%) в никакъв случай не отделят време за четене на книги. За разлика от тях, измежду работещите делът на тези, които в никакъв случай не четат, е една трета (33%) при пенсионерите и 26% при работещите в трудоспособна възраст.
Повече интернет и повече книги
Изследването демонстрира и друга взаимозависимост - хората, които сърфират в интернет пространството всеки ден (46% от пълнолетното население на страната), имат друго държание във връзка с четенето на книги от пълнолетното население на страната.
Редовните консуматори на интернет отделят време за четене много по-често – всеки трети (31%) чете книги съвсем всеки ден, до момента в който всеки пети (22%) въобще не чете книги. Обратно е съотношението измежду пълнолетното население - всеки четвърти (24%) чете съвсем всеки ден и почти всеки трети (36%) въобще не чете книги.
Хората, които четат повече, са по-критични към информацията в медиите
Данните разкриват и още една взаимозависимост. На въпроса?На кой тип медия се доверявате главно, когато имате потребност от информация за ситуацията в страната? “, тези, които показват интернет, четат книги повече от показалите телевизия. По-точно, всеки трети (33%) от доверяващите се на интернет декларира, че чете книги съвсем всеки ден, за разлика от доверяващите се на малкия екран, при които едвам всеки пети (20%) отделя време за четене съвсем всеки ден. От тези, които разчитат на информация за публичното състояние от малкия екран, 40% признават, че в никакъв случай не четат книги, а измежду тези, които търсят информация в интернет, едвам всеки четвърти (25%) в никакъв случай не чете книги, което е доста по-малък дял от междинния за страната (36%).
Спрямо отговорите на въпросите дали имат вяра, че медиите у нас показват на обществото точна и тествана информация, без предумишлено да скриват или изопачават обстоятелства и дали медиите у нас се поддават на политически или стопански напън или въздействие, се следят разлики в навиците за четене на книги. От тези, които имат вяра, че медиите дават точна информация и са самостоятелни от непознати въздействия, над 40% декларират, че въобще не отделят време за четене, а единствено 30% декларират същото, от тези които не имат вяра в тези изказвания.
При по-доверчивите към качеството на информацията, която медиите показват в общественото пространство, хората, които четат съвсем всеки ден (17-19%) са с 10% по-малко, спрямо по-критичните (27-29%).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ