Всеки петък джамиите в Кьолн ще могат да призовават за

Всеки петък джамиите в Кьолн ще могат да приканват за молитва посредством високоговорители. Според кметицата на града това е знак на почитание към мюсюлманите, критиците на решението го считат за противоконституционно.

Властите в Кьолн позволиха на мюезините в града да приканват мюсюлманите на молитва в джамиите. Призивът за молитва, наименуван езан, ще може да звучи от високоговорители в петък сред 12 и 15 часа и да е с дълготрайност не повече от 5 минути, оповестява " Нойе Цюрхер Цайтунг ". 
Редакцията предлага
Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер отбрани решението. Според нея доста от жителите на Кьолн са мюсюлмани и правото на мюезините да ги приканват на молитва е " знак на почитание ". 

Критиците считат, че решението ще усили въздействието на Ердоган в Германия

Но решението провокира и доста рецензии. Сред мюсюлманските молитвени домове в Кьолн е и Централната джамия на турско-ислямското съдружие " Дитиб ". Сдружението е директно подчинено на турската дирекция по религиозните въпроси " Дианет ", а централната джамия бе открита през 2018-а в наличието на турския президент Ердоган. 

Към Турция от години се насочат рецензии, че чрез " Дианет "  се пробва да оказва въздействие в други страни. Религиозната институция е изпратила към 900 турски имами единствено в Германия. Бившият ръководител на конституционния съд за провинция Северен Рейн-Вестфалия Михаел Бертрамс дефинира плана, който разрешава апелите към молитва, като " политическия успех "  за Ердоган. 

Хамед Абдел-Самад: Тези апели нямат място в едно секуларно общество

" Всеки мохамеданин има право да се моли, да пости и да посети Мека. Но за какво някои хора би трябвало да имат правото да озвучават квартала си с високоговорители? ", пита политологът Хамед Абдел-Самад. “Атеисти, хиндуисти и вегани нямат това право. Само малцинството на мюсюлманите ще може по 5 минути всеки петък да тръби своята идеология на 35 места в Кьолн ", споделя той в изявление за “Ди Велт ”. Според Абдел-Самад това решение е противоконституционно, тъй като привилегирова единствено една вяра. 

Хамед Абдел-Самад е прочут критик на исляма.

Трябва ли тогава и камбаните да бъдат неразрешени? " Камбаните също нервират от време на време, само че не популяризират агитация като апела на мюезина ", счита още политологът. Според него в апелите на духовните чиновници в джамията ясно се споделя, че " Аллах е по-велик от всички религии, всички врагове, всички хора, а Мохамед е неговият делегат ". И тъкмо това съгласно Абдел-Самад няма място в едно секуларно общество. Това се отнася и за камбаните, макар че са традиция в доста градове. " Съвременната ни западна просвета произлиза на първо място от динамичността на Просвещението. Кант, Спиноза и Хюм са по-влиятелни през днешния ден от Исус, Павел или Лутер ", добавя той. 

" Повечето мигранти от мюсюлмански страни не се молят, множеството дами не носят кърпа, само че когато страната приказва за мюсюлмани, става дума за забрадката и апела на мюезина ”, споделя Хамед Абдел-Самад и дефинира това схващане като “средновековно ”. Според него страната би трябвало да е неутрална по религиозните въпроси. Тя е длъжна да подсигурява правото на всеки да има вяра и да се моли, само че не и да предизвиква “някои мюсюлмани да излагат своите хрумвания на всички места в институции и в публичното пространство ”.