Експерти уверено реставрират шедьоври в музеите на Ватикана
Всеки път, когато Алесандра Дзарели - реставраторка във Ватиканските музеи, работи върху шедьовър на художник като Микеланджело, тя успокоява сърцето си, с цел да може мозъкът ѝ да се концентрира върху задачата, написа Ройтерс.
Дзарели и сътрудниците ѝ непроменяемо се придържат към заръката да работят единствено с химия, физика и история и да оставят всяко неспокойствие и благоговение пред вратата.
" Емоцията да работиш върху Микеланджело е в действителност неописуема ", споделя 56-годишната реставраторка, помогнала за възобновяване на фреска от ренесансовия занаятчия в Капела Паолина.
" Опитвам се обаче да се дистанцирам, до момента в който работя. Необходимо е да съсредоточвам върху материала и работата, която би трябвало да свърша, в противоположен случай страстта ще ме сковава ", добавя реставраторката, до момента в който се труди над творба на италианския художник Морето да Бреша.
" В края на деня резервирам моменти за себе си, с цел да мечтателствам и да се любувам на страстта от близостта с толкоз прелестни шедьоври ", споделя още Алесандра Дзарели.
Дзарели е измежду към 36-те членове на първокласен екип в лабораторията за реституция на картини и дърво към Ватиканските музеи. На екипа е поверена грижата за хиляди квадратни метри фрески, в това число фреските от Сикстинската шапка, както и за към 5300 маслени картини в рамки и десетки дървени скулптури.
Реставрацията на творбата на Морето да Бреша включва нова вътрешна рамка, изглаждане на породени от влагата деформациите, премахване на окислените лакове и ретуш както на картината, по този начин и на позлатената външна рамка.
Лабораторията за реституция на картини и дърво, едно от осемте профилирани звена в музеите, обезпечи необичаен достъп на няколко новинарски организации по случай своята 100-годишнина.
Техниките непрестанно се трансформират и на днешните реставратори постоянно се постанова да поправят или отстраняват неточности на своите прародители, които са работили преди десетилетия или даже епохи с обикновени техники.
Друг проблем, нормално от далечното минало, е, че реставраторите не са били техници, а художници сами по себе си, някои от които са считали, че могат да " подобрят " оригинала, като прибавят акценти или контрасти, съгласно директорката на лабораторията Франческа Персегати.
Още преди дадена картина да стигне до лабораторията, тя към този момент е минала проби, употребяващи ултравиолетови, инфрачервени и други неинвазивни способи за разкриване на добавена по-късно багра, пигментация и възможни скрити скици.
В друга част на лабораторията Катерина Маниско реставрира картина от 1895 година, дело на Ема Гаджоти Ричардс. Родената в Италия художничка работи в двора на кралица Виктория и принц Алберт, което е необичайност за жена по това време.
За да отбележат 100-годишнината на лабораторията за картини и дърво, музеите са сложили QR кодове наоколо до 37 творби на изкуството, което разрешава на посетителите да видят оттатък повърхността и да се срещнат с многото пластове в живота на една реституция.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Дзарели и сътрудниците ѝ непроменяемо се придържат към заръката да работят единствено с химия, физика и история и да оставят всяко неспокойствие и благоговение пред вратата.
" Емоцията да работиш върху Микеланджело е в действителност неописуема ", споделя 56-годишната реставраторка, помогнала за възобновяване на фреска от ренесансовия занаятчия в Капела Паолина.
" Опитвам се обаче да се дистанцирам, до момента в който работя. Необходимо е да съсредоточвам върху материала и работата, която би трябвало да свърша, в противоположен случай страстта ще ме сковава ", добавя реставраторката, до момента в който се труди над творба на италианския художник Морето да Бреша.
" В края на деня резервирам моменти за себе си, с цел да мечтателствам и да се любувам на страстта от близостта с толкоз прелестни шедьоври ", споделя още Алесандра Дзарели.
Дзарели е измежду към 36-те членове на първокласен екип в лабораторията за реституция на картини и дърво към Ватиканските музеи. На екипа е поверена грижата за хиляди квадратни метри фрески, в това число фреските от Сикстинската шапка, както и за към 5300 маслени картини в рамки и десетки дървени скулптури.
Реставрацията на творбата на Морето да Бреша включва нова вътрешна рамка, изглаждане на породени от влагата деформациите, премахване на окислените лакове и ретуш както на картината, по този начин и на позлатената външна рамка.
Лабораторията за реституция на картини и дърво, едно от осемте профилирани звена в музеите, обезпечи необичаен достъп на няколко новинарски организации по случай своята 100-годишнина.
Техниките непрестанно се трансформират и на днешните реставратори постоянно се постанова да поправят или отстраняват неточности на своите прародители, които са работили преди десетилетия или даже епохи с обикновени техники.
Друг проблем, нормално от далечното минало, е, че реставраторите не са били техници, а художници сами по себе си, някои от които са считали, че могат да " подобрят " оригинала, като прибавят акценти или контрасти, съгласно директорката на лабораторията Франческа Персегати.
Още преди дадена картина да стигне до лабораторията, тя към този момент е минала проби, употребяващи ултравиолетови, инфрачервени и други неинвазивни способи за разкриване на добавена по-късно багра, пигментация и възможни скрити скици.
В друга част на лабораторията Катерина Маниско реставрира картина от 1895 година, дело на Ема Гаджоти Ричардс. Родената в Италия художничка работи в двора на кралица Виктория и принц Алберт, което е необичайност за жена по това време.
За да отбележат 100-годишнината на лабораторията за картини и дърво, музеите са сложили QR кодове наоколо до 37 творби на изкуството, което разрешава на посетителите да видят оттатък повърхността и да се срещнат с многото пластове в живота на една реституция.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ