Един народ е толкова голям, колкото са големи мечтите му
Всеки от нас мечтае, другояче не би бил човек. Всъщност фантазията (мисленето също, само че не задължително) е една от главните харатектеристики, които отличават индивида от камъните, цветята и дърветата. Камъкът не желае да става по-голям, цветето по-красиво, дървото по-зелено – те просто са това, което са.
А фантазията, тя е мост сред натояще – битието такова, каквото е – и бъдеще – това, което още не е, само че може да бъде. Тя е невидима мощ, която с лекост може да трансформира материалния свят. Една фантазия, родена одеве в главата на един човек, е способна да разхубави или обезобрази лицето на земята.
Винаги ми е било забавно да надникна в фантазиите на другите. Гледам телевизия, чувам радио, чета вестници и се дълбая в обществените мрежи, с цел да схвана защо мечтаят сънародниците ми. Мнозина са докарани до просешка сопа и в битката си за оцеляване мечтаят за неща, които в средноразвитите страни се одобряват за даденост и никой даже не ги вижда, камо ли да мечтае за тях. Те, сходно на въздуха и водата, са от първа нужда и човек мечтае за тях единствено когато липсват. Едни мечтаят за коледни добавки от по десетина лв., други мечтаят да видят дупката на улицата пред дома си закърпена, трети желаят да видят блока си саниран.
Из обществените мрежи също се реят фантазии, единствено че там те са надалеч по-рафинирани, няма и диря от упоменатите по-рано злободневни копнежи. Във Фейсбук и другите платформи със сходни функционалности хората разгласяват фотоси, на които са към отрупани с кюфтета и ракия маси и измежду претъпкани с фасове пепелници, а под тях пишат „ мъдрости “ от рода на „ Кога сме най-зле, все по този начин да сме!!! “. Съдържанието, което се крие зад тези думи, е мечтателно. Мечтаят си хората за едно по-добро бъдеще, за време, в което пиенето и яденето в никакъв случай няма да свършат и няма, да вземем за пример, да се случват единствено по празниците.
Разбира се, не всички българи мечтаят само или най-вече за коли, бижута и истински маратонки. Сред нас има и хора, които мечтаят за кариера. Виждам доста селфита на перхидролени девойки с издути устни, които жадуват да се трансфорат в миски – в случай че не Мис България, то най-малко Мис Джуки или Мис Силикон.
А какво разкрива огромният интерес към риалитата от страна на новото потомство? Показва образно защо мечтаят доста от младите българи и на кого желаят да наподобяват. Достатъчно е да си напомним тримата финалисти от последния сезон на „ Биг Брадър “: Джино Книгата, Динко Миротвореца и Коцето Швепса. Сигурен съм, че към този момент много от четящите (с право) недоволстват поради споменаването на това измислено предаване. Нека се създадем че такива персони като тези вътре не съществуват в „ действителния “ свят, че никой не ги гледа и никой не мечтае да стане като тях, и да обърнем внимание на фантазиите на каймака на нацията: политиците.
Нали и политиците са хора, и те мечтаят! И те като всички други се радват, когато видят фантазиите си осъществени. Много пъти съм чувал персонално министър председателят да приказва за осъществените си фантазии: за положения нов асфалт на еди коя си улица, за издигнатата постройка в еди кой си квартал. Неотдавна пък вицепремиерът даде обширна конференция, на която тържествено разкри една своя осъществена фантазия: слагането на нови тоалетни на Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина. Минавал оттова един път, описа вицепремиерът, усетил неналичието на тоалетна, разбулил пробойни в битието и си показал обстановка в бъдещето, в която тази липса е запълнена и на празното място стои бяла спретната къщичка с табелка „ Toilets “ начело. Веднъж родена в главата на вицепремиера, било единствено въпрос на време фантазията да изскочи от устата му, пременена като заповед, и да се материализира в нещо, което може да се пипне и види в цялата му хубост.
Две съществени групи фантазии обитават главите на огромна част от българите. Първата е фантазията за предишното. Много наши сънародници мечтаят бъдещето – това, което още не е – да стане като предишното, като това комунистическото минало, което множеството нации не желаят даже да загатват. Седят си те в панелките и си показват по какъв начин през вчерашния ден ще стане на следващия ден.
Другата голяма фантазия на огромен брой българи е облага от лотарията. Манията по триене на билетчета разкрива освен фантазиите на търкащите – задоволително е би трябвало да изгледа няколко изявленията на спечелили, с цел да види какви фантазии са осъществили – само че и възгледите им за постигането на тези фантазии. При този нов тип измамничество липсва пътят, който човек извървява в опит да реализира фантазията си посредством физически и интелектуален труд, самообладание и неизменност. Влиза в тото пункта махмурлията Драган, чорлав, навлякъл лекедисания спортен екип, подпетил плетените обуща, трие и хоп, ето го същия Драган, напълнил джобовете с банкноти, станал за секунди паралия, театралничи за фотография, хили се и демонстрира на света опадалата си зъбена ограда.
Това, което триещите не осъзнават, е, че напъните по превръщането на една фантазия в действителност са надалеч по-интригуавщи от самото ѝ реализиране. Именно превъзмогването на компликациите по пътя трансформира живота в премеждие. Всеки същински ловджия ще удостовери, че преследването на дивеча е надалеч по- забавно, в сравнение с натискането на спусъка. И до през днешния ден има ловци, които един път хванали на мушката жертвата си, я оставят да живее и стартират да бродят горите в гонене на друга цел.
Липсата на завършения обаче напълно не е най-лошото, което може да сполети триещия, в случай че не дай си боже завоюва. Когато фантазията стане действителност и бъдещето стане настояще в границите на секунди, последствията за спечелилия са пагубни, защото неочакваната смяна в битието никога не води до смяна в личността на индивида. Иначе казано, спечелилият Драган по-нищо не се разграничава от Драган преди облагата, а и е безусловно неопитен за гигантската смяна, която заобикалящият го свят незабелязано е претърпял. Това събитие могат да потвърдят тотомилионерите, в случай че, несъмнено, бъдат питани. Само година-две след постигането на огромната им фантазия животът на доста от тях е в пъти по-окаяно положение, в сравнение с преди облагата.
В България, несъмнено, също има хора, които мечтаят за обучение, за вълнуваща и смислена кариера, за пътешествия из необятния свят и за нови провокации, както и такива, които отделят голяма част от времето си, с цел да оказват помощ на хора в потребност и да избавят животи. Всички те дават най-хубавото от себе си, с цел да осъществят фантазиите си, само че казусът е, че такива „ ненормални “ фантазии нямат огромно въздействие във вселената на фантазиите. Общото ни бъдеще, това, което още не е, само че което ще бъде, се дефинира най-много от фантазиите на болшинството. Ако множеството мечтае за кабинков въжен превоз и ски писта, то, повярвайте ми, рано или късно ще трансформира фантазията си в действителност, без значение че има една групичка, която си показва бъдеще, в което децата и внуците им също ще могат да се радват на разходките из дълбините на остарялата гора.
По този метод „ ненормалните “ фантазии постоянно биват потъпквани от тези на болшинството. Ако един човек мечтае за нова библиотека, отрупана с книги, за по-добро обучение или за богат културен живот, само че хората в обитаемото място, отпред с кмета, мечтаят за бутафорни замъци с трето качество материали или общински хотел, в който не се мярка жива душа, то фантазията на този човек е обречена. Тя няма по какъв начин да се материализира в това градче, измежду тези мечтатели и при този кмет. Това обаче въобще не значи, че фантазията е умряла, премазана от фантазията на болшинството, тъй като тя ще се прояви на самостоятелно равнище. Човекът ще откри друго обитаемо място – близо или надалеч – в което има качествено обучение, съвременна библиотека и цветен културен живот.
„ Човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му! “, споделяше ми една учителка. И други са го казвали, само че точно нейните думи са се запечатали в съзнанието ми и не мога да ги изгоня оттова. Сърдя ѝ се, тъй като откогато ги изрече пред мен, осъждам за размера на хората не по растеж и тегло, а по фантазиите им, вследствие на което постоянно попадам в плен на отчаяние, тъй като из цялата страна се разхождат хора, огромни колкото една кола, една кръпка асфалт, една трапеза.
Ако човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му, един народ е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите на хората, които го сформират. Ако пък фантазиите са мост към бъдещето, дано единствено си представим с такива фантазии какво бъдеще ни чака!
А фантазията, тя е мост сред натояще – битието такова, каквото е – и бъдеще – това, което още не е, само че може да бъде. Тя е невидима мощ, която с лекост може да трансформира материалния свят. Една фантазия, родена одеве в главата на един човек, е способна да разхубави или обезобрази лицето на земята.
Винаги ми е било забавно да надникна в фантазиите на другите. Гледам телевизия, чувам радио, чета вестници и се дълбая в обществените мрежи, с цел да схвана защо мечтаят сънародниците ми. Мнозина са докарани до просешка сопа и в битката си за оцеляване мечтаят за неща, които в средноразвитите страни се одобряват за даденост и никой даже не ги вижда, камо ли да мечтае за тях. Те, сходно на въздуха и водата, са от първа нужда и човек мечтае за тях единствено когато липсват. Едни мечтаят за коледни добавки от по десетина лв., други мечтаят да видят дупката на улицата пред дома си закърпена, трети желаят да видят блока си саниран.
Из обществените мрежи също се реят фантазии, единствено че там те са надалеч по-рафинирани, няма и диря от упоменатите по-рано злободневни копнежи. Във Фейсбук и другите платформи със сходни функционалности хората разгласяват фотоси, на които са към отрупани с кюфтета и ракия маси и измежду претъпкани с фасове пепелници, а под тях пишат „ мъдрости “ от рода на „ Кога сме най-зле, все по този начин да сме!!! “. Съдържанието, което се крие зад тези думи, е мечтателно. Мечтаят си хората за едно по-добро бъдеще, за време, в което пиенето и яденето в никакъв случай няма да свършат и няма, да вземем за пример, да се случват единствено по празниците.
Разбира се, не всички българи мечтаят само или най-вече за коли, бижута и истински маратонки. Сред нас има и хора, които мечтаят за кариера. Виждам доста селфита на перхидролени девойки с издути устни, които жадуват да се трансфорат в миски – в случай че не Мис България, то най-малко Мис Джуки или Мис Силикон.
А какво разкрива огромният интерес към риалитата от страна на новото потомство? Показва образно защо мечтаят доста от младите българи и на кого желаят да наподобяват. Достатъчно е да си напомним тримата финалисти от последния сезон на „ Биг Брадър “: Джино Книгата, Динко Миротвореца и Коцето Швепса. Сигурен съм, че към този момент много от четящите (с право) недоволстват поради споменаването на това измислено предаване. Нека се създадем че такива персони като тези вътре не съществуват в „ действителния “ свят, че никой не ги гледа и никой не мечтае да стане като тях, и да обърнем внимание на фантазиите на каймака на нацията: политиците.
Нали и политиците са хора, и те мечтаят! И те като всички други се радват, когато видят фантазиите си осъществени. Много пъти съм чувал персонално министър председателят да приказва за осъществените си фантазии: за положения нов асфалт на еди коя си улица, за издигнатата постройка в еди кой си квартал. Неотдавна пък вицепремиерът даде обширна конференция, на която тържествено разкри една своя осъществена фантазия: слагането на нови тоалетни на Граничен контролно-пропусквателен пункт Калотина. Минавал оттова един път, описа вицепремиерът, усетил неналичието на тоалетна, разбулил пробойни в битието и си показал обстановка в бъдещето, в която тази липса е запълнена и на празното място стои бяла спретната къщичка с табелка „ Toilets “ начело. Веднъж родена в главата на вицепремиера, било единствено въпрос на време фантазията да изскочи от устата му, пременена като заповед, и да се материализира в нещо, което може да се пипне и види в цялата му хубост.
Две съществени групи фантазии обитават главите на огромна част от българите. Първата е фантазията за предишното. Много наши сънародници мечтаят бъдещето – това, което още не е – да стане като предишното, като това комунистическото минало, което множеството нации не желаят даже да загатват. Седят си те в панелките и си показват по какъв начин през вчерашния ден ще стане на следващия ден.
Другата голяма фантазия на огромен брой българи е облага от лотарията. Манията по триене на билетчета разкрива освен фантазиите на търкащите – задоволително е би трябвало да изгледа няколко изявленията на спечелили, с цел да види какви фантазии са осъществили – само че и възгледите им за постигането на тези фантазии. При този нов тип измамничество липсва пътят, който човек извървява в опит да реализира фантазията си посредством физически и интелектуален труд, самообладание и неизменност. Влиза в тото пункта махмурлията Драган, чорлав, навлякъл лекедисания спортен екип, подпетил плетените обуща, трие и хоп, ето го същия Драган, напълнил джобовете с банкноти, станал за секунди паралия, театралничи за фотография, хили се и демонстрира на света опадалата си зъбена ограда.
Това, което триещите не осъзнават, е, че напъните по превръщането на една фантазия в действителност са надалеч по-интригуавщи от самото ѝ реализиране. Именно превъзмогването на компликациите по пътя трансформира живота в премеждие. Всеки същински ловджия ще удостовери, че преследването на дивеча е надалеч по- забавно, в сравнение с натискането на спусъка. И до през днешния ден има ловци, които един път хванали на мушката жертвата си, я оставят да живее и стартират да бродят горите в гонене на друга цел.
Липсата на завършения обаче напълно не е най-лошото, което може да сполети триещия, в случай че не дай си боже завоюва. Когато фантазията стане действителност и бъдещето стане настояще в границите на секунди, последствията за спечелилия са пагубни, защото неочакваната смяна в битието никога не води до смяна в личността на индивида. Иначе казано, спечелилият Драган по-нищо не се разграничава от Драган преди облагата, а и е безусловно неопитен за гигантската смяна, която заобикалящият го свят незабелязано е претърпял. Това събитие могат да потвърдят тотомилионерите, в случай че, несъмнено, бъдат питани. Само година-две след постигането на огромната им фантазия животът на доста от тях е в пъти по-окаяно положение, в сравнение с преди облагата.
В България, несъмнено, също има хора, които мечтаят за обучение, за вълнуваща и смислена кариера, за пътешествия из необятния свят и за нови провокации, както и такива, които отделят голяма част от времето си, с цел да оказват помощ на хора в потребност и да избавят животи. Всички те дават най-хубавото от себе си, с цел да осъществят фантазиите си, само че казусът е, че такива „ ненормални “ фантазии нямат огромно въздействие във вселената на фантазиите. Общото ни бъдеще, това, което още не е, само че което ще бъде, се дефинира най-много от фантазиите на болшинството. Ако множеството мечтае за кабинков въжен превоз и ски писта, то, повярвайте ми, рано или късно ще трансформира фантазията си в действителност, без значение че има една групичка, която си показва бъдеще, в което децата и внуците им също ще могат да се радват на разходките из дълбините на остарялата гора.
По този метод „ ненормалните “ фантазии постоянно биват потъпквани от тези на болшинството. Ако един човек мечтае за нова библиотека, отрупана с книги, за по-добро обучение или за богат културен живот, само че хората в обитаемото място, отпред с кмета, мечтаят за бутафорни замъци с трето качество материали или общински хотел, в който не се мярка жива душа, то фантазията на този човек е обречена. Тя няма по какъв начин да се материализира в това градче, измежду тези мечтатели и при този кмет. Това обаче въобще не значи, че фантазията е умряла, премазана от фантазията на болшинството, тъй като тя ще се прояви на самостоятелно равнище. Човекът ще откри друго обитаемо място – близо или надалеч – в което има качествено обучение, съвременна библиотека и цветен културен живот.
„ Човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му! “, споделяше ми една учителка. И други са го казвали, само че точно нейните думи са се запечатали в съзнанието ми и не мога да ги изгоня оттова. Сърдя ѝ се, тъй като откогато ги изрече пред мен, осъждам за размера на хората не по растеж и тегло, а по фантазиите им, вследствие на което постоянно попадам в плен на отчаяние, тъй като из цялата страна се разхождат хора, огромни колкото една кола, една кръпка асфалт, една трапеза.
Ако човек е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите му, един народ е толкоз огромен, колкото са огромни фантазиите на хората, които го сформират. Ако пък фантазиите са мост към бъдещето, дано единствено си представим с такива фантазии какво бъдеще ни чака!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ