Иван Николов: Изкуствените корени на македонистичната духовност
Всеки народ има своя нематериалност, отличаваща го от другите нации, народи, етноси. Духовността има дълбоки корени в предишното.
Тя е струпване и изригване освен на креативната сила на един народ, на неговия фолклор, религиозни и обредни ритуали и вярвания, само че и израз на надълбоко залегналия в човешката природа блян за самоизява и самоутвърждаване. Ярко извисените персони, са еманация на духовната сила и лице на всяка исторически обособена общественост. Можем ли да си представим антична Елада без Омир, Платон, Аристотел, Есхил?…Рим без Вергилий, Хораций, Овидий, европейската Възрожденска ера и Просвещението без творчеството на Шекспир и Сервантес, Гьоте и Шилер, Волтер и Монтескьо?!
Ако хвърлим взор към българското Средновековие и Възраждане откриваме духовната империя на Светите седмочисленици, няколко века след тях се извисява в моралния си искра Патриарх Евтимий, а след още няколко епохи отеква разтърсващия вик на Отец Паисий и…след него идват патриотично-мобилизиращите каузи на Софроний Врачански, Петър Берон, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Джинот, Добри Войников, Васил Друмев… Това са личности-творци, с корени забити надълбоко в българската душа и даващи образ на националната ни нематериалност до през днешния ден.
***
Пиша тези редове, предизвикан от публикацията „ Свети Климент Охридски – македонскиот деятел Павле “, появила се във в. “Нова Македония “ –Скопие на 7 декември 2022 година Авторът е богословът, професор доктор Ратомир Гроздановски.
Още първоначално професорът многозначително декларира: “…Единствено Свети Климент е наименуван „ вториот деятел Павле “ како што пишува во Житието за него блажениот Теофилакт Охридски… “ И откакто цитира няколко изказвания от несъществуващи първоизточници и извадени от авторовия подтекст изрази, той се базира на някакви, обслужващи измислиците, писания –„ Дела -16, 9… “
Не си мислете, че това обръщение е уединен трън измежду плодородна равнища! Без да подозира, професорът-богослов открехва завесата към възприетата технология за прередактиране на истинските извори, достигнали до нас, с помощта на съзнателното им препредаване през вековете. Тази последователност на полезностите от предишното незабавно отпада с появяването на „ НЕОБХОДИМОСТТА “ от основаването на новата „ македонистична еднаквост “. Целта е: да се изтръгне, да се заличи досегашното съзнание на обитаващите територията, наречена в 1944 г Социалистическа република Македония. И не щеш ли новопровъзгласените „ учени “ по команда запрятат ръкави.
Какво вършат те с Пространното житие на Св.Климент Охридски от Теофилакт Охридски, появило се в ХI в.? Първо, би трябвало да зачеркнат или заменят на всички места думичката „ българин “ с думичката „ македонец “ или в най-хубавия случай да прескачат редовете, където се загатва това нелицеприятно „ злословие “. Така постъпва и професор Ратомир Гроздановски. Ако не беше зависим на методологията за прекрояване на първоизточниците, щеше да цитира най-малко някой и различен достоверен текст от Пространното житие на Св.Климент. Например: „ …Когато тези светци, имам поради Кирил и Методий, видели, че има доста вярващи… само че че те изцяло са лишени от духовна храна, ТЕ ИЗНАМЕРИЛИ АЗБУКАТА, както казахме и ПРЕВЕЛИ ПИСАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК… “ И още: “… Когато мълвата, която правела Климент велик…завладяла изцяло и цар Симеон…тогава царят повикал при себе си светеца…той го назначил за свещеник на Дремвица или Велика и ТАКА КЛИМЕНТ СТАНАЛ ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК … “И още: “…Той ( Климент – б.а. ) съставил ясни и елементарни слова за всички празници, … само че които са понятни и за най-простия БЪЛГАРИН…И СТАНАЛ НОВ ПАВЕЛ ЗА НОВИТЕ КОРИНТЯНИ – БЪЛГАРИТЕ… “ И все в този дух до края. А житието има 29 глави и 79 параграфи…И нито един път не е упомената думата „ македонец “ или „ Македония “
Питаме се за какво македонските интелектуалци - учени, поети, писатели, философи, по този начин рабски обслужват теория, трансформирала освен тях, само че и няколко генерации в роботи на една неистина?
Явно, създателите на македонистичната нематериалност имат “морал “, който напълно не е за подценяване.
***
Съществуват задоволително податки, които подсказват, че множеството от актуалните македонски учени, политици и общественици, по насила или непринудено, са станали проводници на тази умопомрачителна идеология на Белград. Тя се появява още в края на XIX век и има за предмет сърбизирането на българите, обитаващи Македония.
Началото може да открием в замисъла на Стоян Новакович, дипломат на Сърбия в Цариград, да се издава в турската столица седмичник, носещ името „ Вардар “. Това става през 1885 година По този мотив той уведомява, в собствен дипломатически отчет, министър- ръководителя Милош Гарашанин какви указания е дал на уредника на този седмичник. А те са следните:
„ ПЪРВО. Спрямо Гърция да държи приятелско отношение.
ВТОРО. Уредникът да търси другарства с гръцки публицисти и да построяват общ фронт в битката против Българската Екзархия.
ТРЕТО. С българския щемпел да води полемики. В хода на полемиките да личи, че сърбите са по-силни и по-културни, че основната задача е ДА съдебна експертиза ПОЛЕМИЗИРА С БЪЛГАРИТЕ.
ЧЕТВЪРТО. Спрямо Русия безусловно пасивно.
ПЕТО. Спрямо сърбите да има невъзмутимо и обективно държане. Нищо да не се загатва за нашите планове, само че деликатно да се записва какво е направено и какво се прави и да държи читателите в течение - в родолюбив дух.
ШЕСТО. Спрямо Турция най-голяма преданост. “ (Климент Джамбазовски, „ Културнообштествените врски на Македонците со Србите во текот на XIX в. “, Скопиjе,1960 година, стр.157)
През 1888 година Стоян Новакович развива тези шест точки в добре структурирана теория за замяна на генетичния код на българите в Македония, която през 1934 година е възприета от Коминтерна, а от 1944 година - на практика приложена от Титовия режим в Социалистическа република Македония.
Днес, в независимата македонска страна белградското „ държавотворно “ завещание продължава да диктува разпоредбите. И това има своите разумни обяснения…
***
В просветителната система на Социалистическа република Македония, като съставка на Федеративна Югославия, доктрината на Стоян Новакович е основополагаща. Учебниците по история и по всички филантропични дисциплини са пронизани от концепциите на този идеолог на пансърбизма, облечени в униформата на Титовия комунизъм.
Ако желаете да разберете по какъв начин се редактира делото на Светите братя Кирил и Методий и на техните възпитаници и след 30 години независима държавност, отгърнете „ Историjа за прва година гимназиско обучение “, издадена в Скопие през 2006 година Авторите са все изтъкнати “ престижи “ – Блаже Ристовски, Шукри Рахими, Симо Младеновски, Тодор Чепреганов, Митко В.Панов.
На страница 148 на този учебник четем: “… Методиjа како вojвода, во 845 година бил испратен за властник на Словенското Кнежество во Македониjа…Бидеjки во ова кнежество живеелe Струмjаните, Методиjа имал задача да jа обезпечи нивната подршка во заштита на Македониjа ОД НАПАДИТЕ НА БУГАРИJА… “ И още един шедьовър на манипулативната историография, на идната страница: “…Бидеjки во тоа време Бугариjа имала воен контракт со Франките, а Бугариjа истовремено воjувала срещу Византиjа, византискиот император Михаил III ги испратил Константин и Методиjа всушност во една мисиjа ШТО ИМАЛА И АНТИБУГАРСКИ КАРАКТЕР… “
Принципът е България по всеки мотив и по всевъзможен начин да се сатанизира…
Промиването на мозъците няма спирачка. Най- дребните възпитаници също са подложени на „ елегантна “ обработка. Това разбираме от учебника „ ЖИВОТОТ НА ЛУГЕТО ВО СРЕДНИОТ ВЕК –Работна тетрадка со избор на текстови за ИСТОРИJА за шесто одделение “. Автори са Коста Аджиевски и Виолета Ачкоска.
Позволявам си да се спра единствено на един текст. Той е на страница 15 и има заглавие „ Победата на Самуил во борбата каj Траjанови врата “. Това е фрагмент от труд на византийския създател Лъв Дякон – Х в.
Откъсът, съгласно образователното пособие, стартира по този начин: „ …Царот Василиj откако собра воjска, брзо се упати срещу Мизите… “
Вземам това изречение единствено поради думичката „ мизите “, която под линия на долния завършек на страницата е обяснена по този начин: “Племиньа кои во стариот век го населувале Балканскиот Полуостров. Лав Гакон со ова име ги нарекува поданиците на Самуил “…
За да стане ясно на „ създателите “ на този учебник кои са мизите, ще изтъквам началото на Краткото житие на Св.Климент Охридски от Димитър Хоматиян - ХIII в. Житието стартира по този начин: „ Този популярен наш отец и светилник на БЪЛГАРИЯ бил по жанр от европейските МИЗИ, които народът нормално знае като БЪЛГАРИ… “
***
Да лъжеш безочливо. Да фалшифицираш необмислено изворови свидетелства за предишното на народа! Да величаеш злодеите на този народ и да им издигаш паметници… Това вършат през днешния ден духовните наследници на Стоян Новакович в районен съд Македония.
Каква подигравка с паметта на будителите, героите и мъчениците, с паметта на жертвите на трийсетгодишната сръбска окупация и борците против нея!?
Защо днешните „ възпитатели “ на народа мълчат за плесницата, която сръбският престолонаследник Александър удря на невръстната Васка Зойчева от Скопие през октомври 1912 година единствено поради това, че на въпроса му „ Шта си ти? “, дава отговор: “българка “. Защо мълчат, за подлото ликвидиране на учителя Атанас Лютвиев от Прилеп, единствено поради тоста, вдигнат пред „ съюзническите “ сръбски офицери за здравето на българския цар Фердинанд?! Защо мълчат за повсеместните убийства на войводи и четници на Вътрешна македонска революционна организация и на хиляди знайни и незнайни елементарни българи през същата есен на 1912 година? Защо мълчат за подвига на поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев през ноември 1922 година, починали в сражения със сръбски военни подразделения, за студентите от Скопския развой -1927 година, за саможертвата на Мара Бунева?!...
И без илюзии!
Предстоят борби. Не за властта, привилегиите и облагите.
Предстоят борби за истината и за душата на Македония. /БГНЕС
--------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Тя е струпване и изригване освен на креативната сила на един народ, на неговия фолклор, религиозни и обредни ритуали и вярвания, само че и израз на надълбоко залегналия в човешката природа блян за самоизява и самоутвърждаване. Ярко извисените персони, са еманация на духовната сила и лице на всяка исторически обособена общественост. Можем ли да си представим антична Елада без Омир, Платон, Аристотел, Есхил?…Рим без Вергилий, Хораций, Овидий, европейската Възрожденска ера и Просвещението без творчеството на Шекспир и Сервантес, Гьоте и Шилер, Волтер и Монтескьо?!
Ако хвърлим взор към българското Средновековие и Възраждане откриваме духовната империя на Светите седмочисленици, няколко века след тях се извисява в моралния си искра Патриарх Евтимий, а след още няколко епохи отеква разтърсващия вик на Отец Паисий и…след него идват патриотично-мобилизиращите каузи на Софроний Врачански, Петър Берон, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Джинот, Добри Войников, Васил Друмев… Това са личности-творци, с корени забити надълбоко в българската душа и даващи образ на националната ни нематериалност до през днешния ден.
***
Пиша тези редове, предизвикан от публикацията „ Свети Климент Охридски – македонскиот деятел Павле “, появила се във в. “Нова Македония “ –Скопие на 7 декември 2022 година Авторът е богословът, професор доктор Ратомир Гроздановски.
Още първоначално професорът многозначително декларира: “…Единствено Свети Климент е наименуван „ вториот деятел Павле “ како што пишува во Житието за него блажениот Теофилакт Охридски… “ И откакто цитира няколко изказвания от несъществуващи първоизточници и извадени от авторовия подтекст изрази, той се базира на някакви, обслужващи измислиците, писания –„ Дела -16, 9… “
Не си мислете, че това обръщение е уединен трън измежду плодородна равнища! Без да подозира, професорът-богослов открехва завесата към възприетата технология за прередактиране на истинските извори, достигнали до нас, с помощта на съзнателното им препредаване през вековете. Тази последователност на полезностите от предишното незабавно отпада с появяването на „ НЕОБХОДИМОСТТА “ от основаването на новата „ македонистична еднаквост “. Целта е: да се изтръгне, да се заличи досегашното съзнание на обитаващите територията, наречена в 1944 г Социалистическа република Македония. И не щеш ли новопровъзгласените „ учени “ по команда запрятат ръкави.
Какво вършат те с Пространното житие на Св.Климент Охридски от Теофилакт Охридски, появило се в ХI в.? Първо, би трябвало да зачеркнат или заменят на всички места думичката „ българин “ с думичката „ македонец “ или в най-хубавия случай да прескачат редовете, където се загатва това нелицеприятно „ злословие “. Така постъпва и професор Ратомир Гроздановски. Ако не беше зависим на методологията за прекрояване на първоизточниците, щеше да цитира най-малко някой и различен достоверен текст от Пространното житие на Св.Климент. Например: „ …Когато тези светци, имам поради Кирил и Методий, видели, че има доста вярващи… само че че те изцяло са лишени от духовна храна, ТЕ ИЗНАМЕРИЛИ АЗБУКАТА, както казахме и ПРЕВЕЛИ ПИСАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК… “ И още: “… Когато мълвата, която правела Климент велик…завладяла изцяло и цар Симеон…тогава царят повикал при себе си светеца…той го назначил за свещеник на Дремвица или Велика и ТАКА КЛИМЕНТ СТАНАЛ ПРЪВ ЕПИСКОП НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК … “И още: “…Той ( Климент – б.а. ) съставил ясни и елементарни слова за всички празници, … само че които са понятни и за най-простия БЪЛГАРИН…И СТАНАЛ НОВ ПАВЕЛ ЗА НОВИТЕ КОРИНТЯНИ – БЪЛГАРИТЕ… “ И все в този дух до края. А житието има 29 глави и 79 параграфи…И нито един път не е упомената думата „ македонец “ или „ Македония “
Питаме се за какво македонските интелектуалци - учени, поети, писатели, философи, по този начин рабски обслужват теория, трансформирала освен тях, само че и няколко генерации в роботи на една неистина?
Явно, създателите на македонистичната нематериалност имат “морал “, който напълно не е за подценяване.
***
Съществуват задоволително податки, които подсказват, че множеството от актуалните македонски учени, политици и общественици, по насила или непринудено, са станали проводници на тази умопомрачителна идеология на Белград. Тя се появява още в края на XIX век и има за предмет сърбизирането на българите, обитаващи Македония.
Началото може да открием в замисъла на Стоян Новакович, дипломат на Сърбия в Цариград, да се издава в турската столица седмичник, носещ името „ Вардар “. Това става през 1885 година По този мотив той уведомява, в собствен дипломатически отчет, министър- ръководителя Милош Гарашанин какви указания е дал на уредника на този седмичник. А те са следните:
„ ПЪРВО. Спрямо Гърция да държи приятелско отношение.
ВТОРО. Уредникът да търси другарства с гръцки публицисти и да построяват общ фронт в битката против Българската Екзархия.
ТРЕТО. С българския щемпел да води полемики. В хода на полемиките да личи, че сърбите са по-силни и по-културни, че основната задача е ДА съдебна експертиза ПОЛЕМИЗИРА С БЪЛГАРИТЕ.
ЧЕТВЪРТО. Спрямо Русия безусловно пасивно.
ПЕТО. Спрямо сърбите да има невъзмутимо и обективно държане. Нищо да не се загатва за нашите планове, само че деликатно да се записва какво е направено и какво се прави и да държи читателите в течение - в родолюбив дух.
ШЕСТО. Спрямо Турция най-голяма преданост. “ (Климент Джамбазовски, „ Културнообштествените врски на Македонците со Србите во текот на XIX в. “, Скопиjе,1960 година, стр.157)
През 1888 година Стоян Новакович развива тези шест точки в добре структурирана теория за замяна на генетичния код на българите в Македония, която през 1934 година е възприета от Коминтерна, а от 1944 година - на практика приложена от Титовия режим в Социалистическа република Македония.
Днес, в независимата македонска страна белградското „ държавотворно “ завещание продължава да диктува разпоредбите. И това има своите разумни обяснения…
***
В просветителната система на Социалистическа република Македония, като съставка на Федеративна Югославия, доктрината на Стоян Новакович е основополагаща. Учебниците по история и по всички филантропични дисциплини са пронизани от концепциите на този идеолог на пансърбизма, облечени в униформата на Титовия комунизъм.
Ако желаете да разберете по какъв начин се редактира делото на Светите братя Кирил и Методий и на техните възпитаници и след 30 години независима държавност, отгърнете „ Историjа за прва година гимназиско обучение “, издадена в Скопие през 2006 година Авторите са все изтъкнати “ престижи “ – Блаже Ристовски, Шукри Рахими, Симо Младеновски, Тодор Чепреганов, Митко В.Панов.
На страница 148 на този учебник четем: “… Методиjа како вojвода, во 845 година бил испратен за властник на Словенското Кнежество во Македониjа…Бидеjки во ова кнежество живеелe Струмjаните, Методиjа имал задача да jа обезпечи нивната подршка во заштита на Македониjа ОД НАПАДИТЕ НА БУГАРИJА… “ И още един шедьовър на манипулативната историография, на идната страница: “…Бидеjки во тоа време Бугариjа имала воен контракт со Франките, а Бугариjа истовремено воjувала срещу Византиjа, византискиот император Михаил III ги испратил Константин и Методиjа всушност во една мисиjа ШТО ИМАЛА И АНТИБУГАРСКИ КАРАКТЕР… “
Принципът е България по всеки мотив и по всевъзможен начин да се сатанизира…
Промиването на мозъците няма спирачка. Най- дребните възпитаници също са подложени на „ елегантна “ обработка. Това разбираме от учебника „ ЖИВОТОТ НА ЛУГЕТО ВО СРЕДНИОТ ВЕК –Работна тетрадка со избор на текстови за ИСТОРИJА за шесто одделение “. Автори са Коста Аджиевски и Виолета Ачкоска.
Позволявам си да се спра единствено на един текст. Той е на страница 15 и има заглавие „ Победата на Самуил во борбата каj Траjанови врата “. Това е фрагмент от труд на византийския създател Лъв Дякон – Х в.
Откъсът, съгласно образователното пособие, стартира по този начин: „ …Царот Василиj откако собра воjска, брзо се упати срещу Мизите… “
Вземам това изречение единствено поради думичката „ мизите “, която под линия на долния завършек на страницата е обяснена по този начин: “Племиньа кои во стариот век го населувале Балканскиот Полуостров. Лав Гакон со ова име ги нарекува поданиците на Самуил “…
За да стане ясно на „ създателите “ на този учебник кои са мизите, ще изтъквам началото на Краткото житие на Св.Климент Охридски от Димитър Хоматиян - ХIII в. Житието стартира по този начин: „ Този популярен наш отец и светилник на БЪЛГАРИЯ бил по жанр от европейските МИЗИ, които народът нормално знае като БЪЛГАРИ… “
***
Да лъжеш безочливо. Да фалшифицираш необмислено изворови свидетелства за предишното на народа! Да величаеш злодеите на този народ и да им издигаш паметници… Това вършат през днешния ден духовните наследници на Стоян Новакович в районен съд Македония.
Каква подигравка с паметта на будителите, героите и мъчениците, с паметта на жертвите на трийсетгодишната сръбска окупация и борците против нея!?
Защо днешните „ възпитатели “ на народа мълчат за плесницата, която сръбският престолонаследник Александър удря на невръстната Васка Зойчева от Скопие през октомври 1912 година единствено поради това, че на въпроса му „ Шта си ти? “, дава отговор: “българка “. Защо мълчат, за подлото ликвидиране на учителя Атанас Лютвиев от Прилеп, единствено поради тоста, вдигнат пред „ съюзническите “ сръбски офицери за здравето на българския цар Фердинанд?! Защо мълчат за повсеместните убийства на войводи и четници на Вътрешна македонска революционна организация и на хиляди знайни и незнайни елементарни българи през същата есен на 1912 година? Защо мълчат за подвига на поетите-войводи Любомир Весов и Илия Кушев през ноември 1922 година, починали в сражения със сръбски военни подразделения, за студентите от Скопския развой -1927 година, за саможертвата на Мара Бунева?!...
И без илюзии!
Предстоят борби. Не за властта, привилегиите и облагите.
Предстоят борби за истината и за душата на Македония. /БГНЕС
--------------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание „ България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ