Страданията ни идат от това, че спорим с живота, какъвто е
Всеки може да промени живота си единствено за едно денонощие. Стига да осъзнае, че досега на събуждането е бил в робството на мислите. Че объркващите изказвания на мозъка го подтикват към неефективни дейности и повторения на грешките. И най-важното, че не светът и хората карат някого да си усеща трагичен, отритнат и жертва на неправда, а неговите лични усещания и предубеждения.
Кейти Байрон в бестселъра си „ Да обичаш това, което е “ изяснява по какъв начин да стане тази промяна, която не може да се назова тъкмо развой, по-скоро осъзнаване. Тя назовава стъпките по това видоизменение на мислите – Работата. Та, съгласно Байрон, Работата се показва в това всеки почтено да отговори пред себе си на четири въпроса. В каквото и да вярвате, те единствено ще усилят вярата ви, споделя авторката. Ако нямате религия, те ще ви дадат наслада. И ще изгорят всичко, което не е правилно за вас. Те ще доведат до действителността, която постоянно ви е очаквала.
Вие сте учителят, който сте чакали. Вие сте този, който може да приключи страданието ви. Работата ти разрешава да влезеш във вътрешността в себе си и да намериш своето благополучие, да изживееш това, което към този момент съществува в теб – непроменливо, неподвижно, постоянно присъстващо, постоянно чакащо. Не е нужен преподавател.
Ние страдаме единствено когато имаме вяра в мисъл, която опонира на това, което се случва сега в действителността, което е. Когато мозъкът е изцяло явен, тогава обект на нашето предпочитание става това, което е.
Ако желаете действителността да е друга от тази, която е в реалност, тогава можете да опитате да научите котката да лае. Можете да пробвате още веднъж и още веднъж, само че в последна сметка котката отново ще ви огледа и ще издаде тон „ мяу “. Няма смисъл да желаем действителността да е друга от това, което е. Разбира се, в случай че желаете, можете да прекарате остатъка от живота си, пробвайки се да научите котката си да лае.
Но в случай че обърнете внимание на това, ще видите, че сходни мисли пораждат в мозъка ви десетки пъти дневно. „ Хората би трябвало да бъдат по-добри “. „ Децата би трябвало да се държат добре “, „ Моите съседи би трябвало да се грижат по-добре за моравата си. “ „ Опашката в магазина би трябвало да се движи по-бързо “, „ Моят брачен партньор (или съпруга) би трябвало да се съгласи с мен. “ „ Трябва да съм по-слаб (или по-красив, или по-успешен) “... Тези мисли показват предпочитание действителността да бъде друга от това, което е. Мислите ли, че това звучи депресиращо? Ти си прав. Целият стрес, който изпитваме, е породен от неприемането на това, което е.
***Хората, които са нови в Работата, постоянно ми споделят: „ Но в случай че спра да се съпротивлявам на действителността, това ще ме направи слаб. Ако просто приема действителността такава, каквато е, ставам въздържан. Може даже да изгубя предпочитание да работя. “ Отговарям им с въпрос: „ Вие в действителност ли сте сигурни, че това е истина? Какво ви дава повече мощ: „ тъпо, че изгубих работата си “ или „ останах незает, какви рационални решения мога да взема в този момент “?
Работата демонстрира, че би трябвало да се случи това, което си мислил, че не е трябвало да се случи. Трябвало е да се случи, тъй като се е случило и никакви разсъждения не могат да го трансформират. Това не значи, че го оправдавате или одобрявате. Това значи единствено, че можете да гледате на нещата без опозиция и без объркването, породено от вътрешната ви битка. Никой не желае децата му да се разболеят, никой не желае да претърпи автомобилна злополука, само че когато това се случи, каква е изгодата от въображаеми митинги против това? Това не ни води до на никое място, само че ние продължаваме да се съпротивляваме, тъй като не знаем по какъв начин да спрем.
***Съпротивата ми против действителността ми предизвиква болежка. Можем да бъдем уверени, че действителността е добра такава, каквато е, тъй като изпитваме напрежение и комплициране, когато спорим с нея. Не изпитваме възприятие за непринуденост или баланс. Когато спрем да се сблъскваме с действителността, държанието ни става просто, гъвкаво, приятелско и лишено от боязън.
***Ако ти живееш живота си и аз въображаемо пребивавам твоя живот, тогава кой тук живее моя живот? И двамата сме някъде там. Психически съм ангажиран с твоите проблеми, пробвайки се да те трансформира и да те направлявам и това ми пречи да се занимавам със персоналното си израстване. Отделен съм от себе си и се чудя за какво животът ми не върви както би трябвало.
Да мисля, че знам тъкмо кое е най-хубаво за някой различен – това е интервенция в непознатия свят и самоувереност, за която заплащам скъпо. Дори да се прави в името на любовта, това е егоцентризъм, а резултатът е напрежение, безпокойствие и боязън. Та аз даже не знам кое е вярно за мен самия? Това е единственият въпрос, който би следвало да ме занимава.
Следващия път, когато се почувствате уплашени или неловко, запитайте се в чии работи сте се намесили в мозъка си и ще се засмеете! Този въпрос може да ви върне към себе си. И може да стигнете до разбирането, че в никакъв случай не сте участвали в сегашното си, а въображаемо сте прекарали целия си живот в делата на други хора.
***Една мисъл е безвредна, до момента в който не повярваме в нея. Не самите ни мисли, а придържането ни към тях предизвиква страдалчество. Да се ангажираш с една мисъл значи абсолютно да вярваш, че тя е истина. Самата религия е мисъл, към която сме привързани, постоянно с години...
***Мислите са като лек бриз, или листа по дърветата, или падащи дъждовни капки. Те се появяват по същия метод и като ги изследвате, можете да станете другари с тях. Ще спориш ли с дъждовна капка? В дъждовните капки няма нищо персонално, както и в мислите. Ако един ден приемете мъчителна концепция с схващане, може да ви се стори забавна идващия път, когато възникне. Това, което изглеждаше като призрачен сън, в този момент е просто забавно. Когато се появи още веднъж, може да я намерите занимателна. И идващия път може просто да не го забележите. Това е силата да обичаш това, което е.
***Вместо да разберем първопричината за напрежението – мисълта, ние се опитваме да променим нашите стресиращи усеща, като насочваме търсенето си на открито. Опитваме се да променим някой различен или се обръщаме към секса, храната, алкохола, опиатите или парите, с цел да спечелим краткотраен комфорт и илюзията за надзор.
***Или се привързваш към мислите си, или ги изследваш. Друг вид няма.
Кейти Байрон в бестселъра си „ Да обичаш това, което е “ изяснява по какъв начин да стане тази промяна, която не може да се назова тъкмо развой, по-скоро осъзнаване. Тя назовава стъпките по това видоизменение на мислите – Работата. Та, съгласно Байрон, Работата се показва в това всеки почтено да отговори пред себе си на четири въпроса. В каквото и да вярвате, те единствено ще усилят вярата ви, споделя авторката. Ако нямате религия, те ще ви дадат наслада. И ще изгорят всичко, което не е правилно за вас. Те ще доведат до действителността, която постоянно ви е очаквала.
Вие сте учителят, който сте чакали. Вие сте този, който може да приключи страданието ви. Работата ти разрешава да влезеш във вътрешността в себе си и да намериш своето благополучие, да изживееш това, което към този момент съществува в теб – непроменливо, неподвижно, постоянно присъстващо, постоянно чакащо. Не е нужен преподавател.
Ние страдаме единствено когато имаме вяра в мисъл, която опонира на това, което се случва сега в действителността, което е. Когато мозъкът е изцяло явен, тогава обект на нашето предпочитание става това, което е.
Ако желаете действителността да е друга от тази, която е в реалност, тогава можете да опитате да научите котката да лае. Можете да пробвате още веднъж и още веднъж, само че в последна сметка котката отново ще ви огледа и ще издаде тон „ мяу “. Няма смисъл да желаем действителността да е друга от това, което е. Разбира се, в случай че желаете, можете да прекарате остатъка от живота си, пробвайки се да научите котката си да лае.
Но в случай че обърнете внимание на това, ще видите, че сходни мисли пораждат в мозъка ви десетки пъти дневно. „ Хората би трябвало да бъдат по-добри “. „ Децата би трябвало да се държат добре “, „ Моите съседи би трябвало да се грижат по-добре за моравата си. “ „ Опашката в магазина би трябвало да се движи по-бързо “, „ Моят брачен партньор (или съпруга) би трябвало да се съгласи с мен. “ „ Трябва да съм по-слаб (или по-красив, или по-успешен) “... Тези мисли показват предпочитание действителността да бъде друга от това, което е. Мислите ли, че това звучи депресиращо? Ти си прав. Целият стрес, който изпитваме, е породен от неприемането на това, което е.
***Хората, които са нови в Работата, постоянно ми споделят: „ Но в случай че спра да се съпротивлявам на действителността, това ще ме направи слаб. Ако просто приема действителността такава, каквато е, ставам въздържан. Може даже да изгубя предпочитание да работя. “ Отговарям им с въпрос: „ Вие в действителност ли сте сигурни, че това е истина? Какво ви дава повече мощ: „ тъпо, че изгубих работата си “ или „ останах незает, какви рационални решения мога да взема в този момент “?
Работата демонстрира, че би трябвало да се случи това, което си мислил, че не е трябвало да се случи. Трябвало е да се случи, тъй като се е случило и никакви разсъждения не могат да го трансформират. Това не значи, че го оправдавате или одобрявате. Това значи единствено, че можете да гледате на нещата без опозиция и без объркването, породено от вътрешната ви битка. Никой не желае децата му да се разболеят, никой не желае да претърпи автомобилна злополука, само че когато това се случи, каква е изгодата от въображаеми митинги против това? Това не ни води до на никое място, само че ние продължаваме да се съпротивляваме, тъй като не знаем по какъв начин да спрем.
***Съпротивата ми против действителността ми предизвиква болежка. Можем да бъдем уверени, че действителността е добра такава, каквато е, тъй като изпитваме напрежение и комплициране, когато спорим с нея. Не изпитваме възприятие за непринуденост или баланс. Когато спрем да се сблъскваме с действителността, държанието ни става просто, гъвкаво, приятелско и лишено от боязън.
***Ако ти живееш живота си и аз въображаемо пребивавам твоя живот, тогава кой тук живее моя живот? И двамата сме някъде там. Психически съм ангажиран с твоите проблеми, пробвайки се да те трансформира и да те направлявам и това ми пречи да се занимавам със персоналното си израстване. Отделен съм от себе си и се чудя за какво животът ми не върви както би трябвало.
Да мисля, че знам тъкмо кое е най-хубаво за някой различен – това е интервенция в непознатия свят и самоувереност, за която заплащам скъпо. Дори да се прави в името на любовта, това е егоцентризъм, а резултатът е напрежение, безпокойствие и боязън. Та аз даже не знам кое е вярно за мен самия? Това е единственият въпрос, който би следвало да ме занимава.
Следващия път, когато се почувствате уплашени или неловко, запитайте се в чии работи сте се намесили в мозъка си и ще се засмеете! Този въпрос може да ви върне към себе си. И може да стигнете до разбирането, че в никакъв случай не сте участвали в сегашното си, а въображаемо сте прекарали целия си живот в делата на други хора.
***Една мисъл е безвредна, до момента в който не повярваме в нея. Не самите ни мисли, а придържането ни към тях предизвиква страдалчество. Да се ангажираш с една мисъл значи абсолютно да вярваш, че тя е истина. Самата религия е мисъл, към която сме привързани, постоянно с години...
***Мислите са като лек бриз, или листа по дърветата, или падащи дъждовни капки. Те се появяват по същия метод и като ги изследвате, можете да станете другари с тях. Ще спориш ли с дъждовна капка? В дъждовните капки няма нищо персонално, както и в мислите. Ако един ден приемете мъчителна концепция с схващане, може да ви се стори забавна идващия път, когато възникне. Това, което изглеждаше като призрачен сън, в този момент е просто забавно. Когато се появи още веднъж, може да я намерите занимателна. И идващия път може просто да не го забележите. Това е силата да обичаш това, което е.
***Вместо да разберем първопричината за напрежението – мисълта, ние се опитваме да променим нашите стресиращи усеща, като насочваме търсенето си на открито. Опитваме се да променим някой различен или се обръщаме към секса, храната, алкохола, опиатите или парите, с цел да спечелим краткотраен комфорт и илюзията за надзор.
***Или се привързваш към мислите си, или ги изследваш. Друг вид няма.
Четирите въпроса по Работата
1. Това истина ли е?
2. Можеш ли да си безусловно сигурен, че това е истина?
3. Как реагираш, когато вярваш в тази мисъл?
4. Какъв щеше да си без тази мисъл?
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ