Всеки месец е добър за подобряване на финансовата ви грамотност.

Всеки месец е добър за възстановяване на финансовата ви просветеност. Но има специфичен акцент върху това този месец, защото октомври е месецът на националното пенсионно обезпечаване в Съединени американски щати. Една от главните му цели, съгласно резолюцията на Сената на Съединени американски щати, определяща месеца, е „ увеличение на… персоналната финансова просветеност на всички хора в Съединените щати “.Разбира се, равнищата на финансова просветеност са извънредно ниски от години, тъй че тази потребност надали е нова. И въпреки всичко груповата финансова просветеност наподобява е изправена пред нова и доста съвременна опасност: Интернет.Според проучване, оповестено това лято в мрежата за проучване на обществените науки (SSRN), интернет кара вложителите да мислят, че знаят повече, в сравнение с в действителност знаят, и произлизащата от това свръхувереност на собствен ред води до по-лошо показване на техните портфейли. Това проучване се разпространява за първи път от постоянно проницателния Йоахим Клемент, настойник на изследователската фондация на CFA Institute и някогашен началник на тактиката за дялово присъединяване в UBS Wealth Management.Проучването на SSRN, озаглавено „ Увереност без подготвеност: Онлайн финансово търсене и взимане на финансови решения от потребителите “, е извършено от Адриан Уорд, професор по маркетинг в Тексаския университет в Остин; Тито Грило, професор по маркетинг, бизнес стопанска система и право в Университета на Алберта, и Филип Фернбах, професор по маркетинг в Университета на Колорадо в Боулдър.Проучването стигна до провокативното си умозаключение в няколко стъпки:Изследователите демонстрираха, че потреблението на интернет за отговор на въпроси кара хората да приписват на себе си знанията, които вместо това са получили от интернет. Това е по този начин, тъй като откакто употребяват интернет за търсене на информация, хората след това ще не помнят, че са го създали. Това събитие от време на време се назовава резултатът на Гугъл – размиването на границите сред вътрешното и външното познание, което кара „ хората да мислят, че знаят повече, в сравнение с в реалност “.След това откривателите демонстрираха, че резултатът на Гугъл кара вложителите да бъдат прекомерно уверени. Те демонстрираха това, като разделиха извадка от вложители на две другояче идентични групи съгласно това дали са имали достъп до интернет, когато полагаха тест за капиталови познания, и по-късно предоставиха на всяка група идентично капиталово предизвикателство. След като вложителите са конструирали своите портфейли, те са били запитани какъв брой пари биха заложили за последващото показване на своите портфейли. Не е изненадващо, че групата, която е имала достъп до интернет, е постигнала по-висок резултат на изпитите си от тези, които не са получили достъп. И тази група с по-висок резултат също заложи повече, приблизително, на представянето на своите капиталови избори - което демонстрира по-голяма убеденост в техните капиталови качества.Прекаленото самочувствие на тази група с по-висок резултат обаче беше несвоевременно. Средно, откривателите откриха, че вложителите в тази група печелят доста по-ниска възвръщаемост от тези в другата група. Това събитие е „ доверието без подготвеност “, към което откривателите се базират в заглавието на своето проучване. Източникът на по-ниската възвръщаемост на групата с по-висок резултат наподобява е по-голямата им подготвеност да поемат опасности.
Това ново проучване ни припомня за заплахите от несъразмерната самонадеяност и добродетелите на смирението. Но това, което е най-значимо в проучването – и най-смущаващо – е пагубният метод, по който интернет ни кара да покачваме самочувствието си, без даже да знаем, че го прави. Така че даже тези от нас, които се пробват да се опълчват на заплахите от несъразмерната самонадеяност, към момента могат да бъдат подведени по пътя му.Тази последица от интернет не е случайност, апропо. Сергей Брин, съоснователят на Гугъл, сподели на събитие на Гугъл през 2010 година, че „ Искаме Гугъл да бъде третата половина на вашия мозък. “ Авторите на това скорошно изследване поясняват това изказване в смисъл, че Гугъл размива „ границите сред знанието, което се намира в главата на човек, и знанието, което се намира в интернет “.