„Позволяваме на домашните любимци да умрат с достойнство, така че защо не и на нашите близки?“
Всеки, който гледа телевизия денем, знае, че рекламодателите преследват Сивия паунд толкоз мощно, че скоро може да се свържат с юристи за обезщетения за раздрана херния.
Всяка пауза е изпълнена с усмихнати артисти над 60-те, които се възхищават на невероятната договорка, която са сключили за хапчета за еректилна дисфункция, стълбищни асансьори, животозастрахователни полици или проекти за кремация. Особено проекти за кремация, при които актьорите бръмчат, като че ли преди малко са си купили билети за Гластънбъри, когато в действителност са си купили еднопосочен билет за фурна.
Много възрастни хора намират тези реклами за безвкусни, само че аз съм нито един от тях, тъй като когато се хванете да гледате повторения на A Place In The Sun три дни в придвижване, осъзнавате, че може би гибелта не е толкоз неприятна алтернатива. Също по този начин не мисля, че можем да получим задоволително напомняния за личната си смъртност. Никога не може да има прекалено много подкани, че скоро тръгваме и би трябвало да се любуваме...
Прочетете целия текст »
