Всеки ден сме изправени пред ситуации, хора и чувства, които

Всеки ден сме изправени пред обстановки, хора и усеща, които имат капацитета да провокират стрес в нас. Всички си имаме лични способи да се оправим с този стрес – някои от тях здравословни, други не чак толкоз. Стресът е сложен и друг при всеки един. Помисли си какво те кара да се чувстваш уплашен? Случвало ли ти се е да установиш, че това, което те стресира, не провокира същата реакция при различен човек и той се оправя със същата обстановка без бурни страсти? А нещо да стресира различен човек, до момента в който на теб това въобще не ти се коства проблем? За да разберем за какво другите хора изпитват стрес от разнообразни обстановки е належащо да погледнем цялостната картина.

Причината хората да реагират друго на една и съща обстановка е обвързвана с техните минали прекарвания. Стресът се провокира от избран „ спусък ” – обстановки, хора, страсти, към които индивидът е изключително сензитивен заради претърпяното досега.

Да вземем за образец гнева. Човек, израснал в непредсказуема среда, в която гневът се е изразявал посредством крясъци, закани или физическо принуждение, би реагирал друго на гнева спрямо човек, който се е научил да показва гнева си по здравословен метод. Да кажем, че и двамата души изпадат в обстановка, при която сътрудникът им е сърдит. В подобен случай единствено при първия от двамата „ спусъкът ” ще се задейства.
Друг образец – вест, че другарка е бременна. Ако една жена желае дете, само че има компликации да зачене, то тя ще реагира друго на новината, че нейна другарка е бременна, в сравнение с друга жена, заченала елементарно по натурален метод. Новината би задействала „ спусъка ” при първата жена, вследствие на което нейните паника, горест и беззащитност пред невъзможността да забременее биха се показали.

Има извънредно доста „ спусъци ”, защото всеки човек е имал най-различни прекарвания. В същото време има и необятен набор от реакции на тези „ спусъци ”. Хората подсъзнателно си построяват защитни механизми или несъзнателни реакции, които да ги предпазят от болката, до която „ спусъците ” могат да се допрян. Често се случва човек да не е съзнателен, че има такива защитни механизми, както и да не усеща по кое време са се присъединили. Вероятно сте забелязвали по какъв начин по време на полемика някой човек става защитителен и желае единствено да се отбрани или оправдае, без да е кадърен да чуе гледната точка на отсрещната страна. Това постоянно се случва, когато тематиката е един от „ спусъците ” за този човек. Интересното е, че даже когато обстановката е минала, действието на защитния механизъм продължава, което може да повлияе на взаимоотношенията.

Има най-различни типове защитни механизми, само че следните 5 са доста постоянно срещани:

1. Хумористичен вид
Смехът е най-хубавото лекарство за всяка болка, нали? Не постоянно! Когато приказват за сложна обстановка и в това време употребяват комизъм, хората най-вероятно просто замаскират болката, до която другояче биха се докоснали. Някои хора се майтапят със себе си, с цел да предотвратят другите да се пошегуват с тях първи. Други основават хумористични истории към тежки обстановки, с цел да не признаят какъв брой ги боли в действителност. Няма нищо неприятно човек да се пошегува за някоя сложна обстановка, само че е значимо и да си разреши да приказва за тъгата, която изпитва.

2. Силен и безмълвен вид
Ако вие не сте подобен вид, то евентуално познавате най-малко един подобен човек. Този човек е „ скалата ”, основата на фамилията, индивидът, на който постоянно може да се разчита на работното място. Действието на този предпазен механизъм се крие в това, че индивидът се старае да наподобява мощен и постоянен извън, без значение какво в действителност изпитва вътрешно. Тъй като фокусът му е да се грижи за другите, в никакъв случай не се постанова да огледа какво се случва със самия него, защото към него постоянно ще се откри някой в неволя. Тази предавана мощ и безмълвие ги защищава от това другите да виждат, че и тях ги боли и са уязвими, а в това време оказва помощ и на самия човек да не помни какво изпитва.

3. Сговорчив вид
Този предпазен механизъм води до това индивидът да се пусне по течението и да се съгласява с всичко. Човек с този предпазен механизъм постоянно е въздържан, чака да му се каже какво да прави и се съгласява с проектите на някой различен, защото не прави свои лични. Този предпазен механизъм постоянно замаскира чувство за некомпетентност и възприятие за непълноценност, надлежно нерешителност и неспособност за взимане на решение. Когато някой постоянно се съгласява с това, което му предложат, не е нужно да има мнение и не поема риска да разстрои някого или да бъде отритнат.

4. Перфекционистичен вид
Перфекционизмът като цяло е много тежко задължение, защото съвършенството не е допустимо. Човек, който употребява перфекционизма като предпазен механизъм, непременно заобикаля да прави неточности и се старае постоянно да бъде прав. Зад този механизъм се крие голям боязън от наказание и отрицание. Този предпазен механизъм може да докара до общо чувство за тревога, тъй като постоянно има възможност нещо да се обърка.

5. Пасивно-агресивен вид
Вероятно всеки е забелязвал пасивно-агресивно държание в себе си или в другите, само че малко на брой знаят, че това държание в действителност произлиза от предпазен механизъм. Когато някой е пасивно-агресивен, той дава на другите да схванат, че е сърдит или че има потребност от нещо, без да се постанова да го споделя непосредствено. Чрез това държание индивидът пробва да задоволи потребностите си, без да насочва директна молба. Това е стимулирано от боязън и предпочитание за избягване на спорове и яд. Да се сърдиш на някого, вместо да му кажеш какъв е казусът, дава сигнал на другия по пасивно-агресивен метод, че нещо не е наред. Иронията е, че пасивно-агресивното държание в действителност е по-дразнещо и извиква повече яд от това да си кажеш нещата непосредствено.

Всички тези държания най-често са несъзнателни и хората като цяло не осъзнават, че ги вършат. Всички ние си имаме защитни механизми, които се задействат постоянно и това е обикновено – въпреки всичко главната им функционалност е да ни защищават. Притеснително обаче става тогава, когато защитните механизми оказват значимо отрицателно въздействие върху живота на индивида. Ако усещате, че при вас е годен втория случай, бихме ви предложили да се обърнете към терапевт, който може да ви помогне да придобиете самоосъзнаване, да се погрижите за предходната болежка и/или контузия и да си изградите здрав метод за справяне с сложните обстановки.

Адаптация по публикацията на Левана Слабодник, Goodtherapy. org

Инфо: http://zdravaistoria.com