Всеки човек понякога греши. Едва ли е възможно човек да

Всеки човек от време на време бърка. Едва ли е допустимо човек да се научи на нещо, без да позволява неточности. Признак за разсъдък не е неналичието на неточности, а умеенето да не повтаряме грешката още веднъж и още веднъж. Защото грешката може да бъде простена, само че не и нейното повтаряне.

Всеки от нас познава хора, задоволително рационални, с най-хубави интелектуални качества, които им е осигурила наследствеността или възпитанието във високоинтелектуална среда, които обаче неведнъж позволяват неточности и с каквото и да се заемат, не им върви. Те като че ли изгубват разсъдъка си, щом се сблъскат с проблемите от действителността. Означава ли това, че интелектът не е най-важното, или най-малко не е задоволителен, с цел да успее човек в действителния живот?

Робърт Дж. Щернберг, професор по логика на психиката и обучение в Йелския университет, показва 20 трудности, които пречат да бъдат употребявани опциите на интелекта, в това число и при осъществяване на обичайните проби, задоволително съвършени и необятно обхващащи умствените качества на индивида.

1. Недостатъчна мотивация.

Талантите на индивида надали костват нещо, в случай че той няма тласък да ги употребява. Мотивацията става основен миг, обясняващ за какво обособените хора, живеещи в една и съща среда, реализират друг триумф. За някои мотивацията идва извън - утвърждението на връстниците им, блян към самопризнание, материални желания. За други мотивацията може да има вътрешен темперамент - да вземем за пример удовлетворението от добре свършената работа. Обикновено при всеки човек има и вътрешна, и външна мотивация, въпреки и в разнообразни пропорции.

2. Недостатъчен надзор над личната импулсивност.

В живота на всеки човек има моменти, когато той не би трябвало да работи импулсивно. Импулсивността не разрешава на индивида да употребява пълноценно своите умствени качества. Макар че безпределно дългите размишления да са също нежелателни, когато взема решение дадена задача, човек не трябва да се съблазнява от първото пристигнало му в главата решение. Трябва да помни, че малко по-късно могат да му дойдат мислено и други по-добри решения.

3. Недостатъчна упоритост и прекомерна упоритост.

Някои хора, без значение от интелекта си, бързо се предават. Ако нещо не върви, както те желаят, или в случай че първите им опити не са сполучливи, те захвърлят започнатото. В резултат несъзнателно изгубват способността да довеждат нещата до дъно. Друга прекаленост съставляват хора, които не престават да се трудят над казуса, когато от дълго време е трябвало да го изоставят като безперспективен. Те не престават да упорстват даже, когато би следвало да са наясно, че няма да могат да решат казуса, или най-малко не за избраното време.

4. Използване на " не тези " качества.

Много хора в някакъв миг от живота си стигат до извода, че или са избрали не тази специалност, или работата им в границите на определената специалност не подхожда напълно на условията, която има тази специалност. Отстрани това наподобява по този начин, като че ли работата, която те са се заели да извършват, изисква една цялост от качества и привички, а те я извършват, употребявайки други качества и привички. За себе си човек открива, че без значение от обстоятелството, че той има положителни и потребни качества, те не са подобаващи за тези задания, в решението на които той е зает. В сходна обстановка е рационално да се избере друга посока в образованието или кариерата или най-малко да се намерения за нови тактики в личното образование и работа.

5. Неспособност да трансформират мислите в каузи.

Някои хора показват огромни триумфи в теоретичното решение на своите проблеми, както и на проблемите на близките, създавайки от време на време усещането, че имат готово решение за всеки случай в живота. И все пак, те са неспособни да доведат теорията в практиката. Както споделя психологът Е. Р. Татри (1935), те се оказват " заровени с мислите си ". Колкото и положителни да са били концепциите им, действително те не могат да създадат каквото и да е за реализацията им. А нали с цел да получаваме нещо от личния ни разсъдък, би трябвало да имаме освен положителни хрумвания, само че и да умеем да ги осъществяваме на практика - да трансформираме мислите в каузи.

6. Недостаточно внимание към резултатите.

Някои хора отделят прекомерно доста внимание директно на процеса, само че доста по-малко внимание на неговия резултат. За нашите достижения обаче може да се съди точно от крайния резултат, без значение дали става дума за учебното заведение или за зрелия живот.

7. Неспособност да се довежда решението на задачата до края.

Една хубава сентенция споделя: " Като си се хванал на хорото, ще го играеш до дъно ". В живота на хората, неспособни да довършват нещата до дъно, като че ли нищо не е довършено.

8. Неспособност да се направи първата крачка.

Някои хора не демонстрират предпочитание или дарба да започват намисленото; дейностите им се лимитират с теоретизиране във връзка на това какви стъпки би трябвало да бъдат подхванати. Такива хора се опасяват да посветят себе си на нещо и в следствие - не подхващат нищо.

9. Страх от крах.

Страхът, че няма да получат в последна сметка стремежи резултат, по всяка възможност се заражда още в детството. Може да се сблъскаме със обстановки, когато човек се отхвърля от кариера в специалност, която същински го интересува, тъй като по една или друга причина счита себе си неподобаващ за нея. Същата история може да се случи и в междуличностните връзки, когато човек приключва едно партньорство не тъй като то не му харесва сега, а тъй като се опасява от бъдещото утежняване на взаимоотношенията. Заедно с това могат да се приведат голям брой образци, когато е належащо да се рискува, защото нежеланието или неспособността да се рискува се трансформира в загуба на благоприятни условия, които са част от триумфа в живота.

10. Отлагане на уговорките от единия ден за другия.

Отлагането на уговорките за след това е особено за доста хора. Практически всеки от нас понякога прави нещо сходно, отлагайки някаква работа за по-късна дата, осъзнавайки, че би било по-добре, в случай че я свърши в този момент, в този миг. Отлагането на нещата за след това става сериозен минус, когато се трансформира в непрекъснат жанр на държание.