Всеизвестен факт е, че ние, българите, много обичаме да критикуваме

Всеизвестен факт е, че ние, българите, доста обичаме да подлагаме на критика страната. Крайно недоволни сме от работата на институциите, от качествата на хората, които ги оглавяват. Не толкоз прочут факт е, че рецензиите към държавните структури надалеч не са единствено български патент. Има ги по целия свят, разяснява по БНР Петър Волгин, представен от pogled.info.

А негативизмът във връзка с страната се ускори изключително от 70-те години на предишния век. Говоря за времето, когато стана съвременно всичко държавно да бъде обругавано, а всичко частно и пазарно да бъде превъзнасяно.

Тази типично демократична настройка, проповядвана от мислители като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, от политици като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, последователно се наложи като преобладаваща в Западния свят. А след рухването на Желязната завеса този вид мислене стана, горе-долу, единственото разрешено в страните от Източна Европа.

Всички, които желаеха да минават за съвременни и готини, трябваше до пристъп да повтарят какъв брой е неприятна страната, по какъв начин би трябвало да се отдръпна отвред и по какъв начин е наложително пазарните играчи сами да контролират връзките си без никакъв държавен контрол. Всичко би трябвало да бъде приватизирано или най-малко обещано на концесия - за доста десетилетия напред, не спираха с апелите си демократичните фундаменталисти. Само и само тогава сме щели да заживеем в най-справедливия от всички светове.

Е, тези апели бяха осъществени. При това освен в България и надалеч освен в страните от някогашния Източен блок. Навсякъде в развития свят страната непрекъснато се освобождаваше от отговорностите си. Нейните активи бяха приватизирани и концесионирани. Училища, лечебни заведения, пътища, автомагистрали, водоснабдяване, военна и охранителна активност бяха трансферирани на честните частници и оставени на " невидимата ръка на пазара ". Дали след този трансфер животът става по-хубав? Силно се колебая.

Преди седмица в Италия се срути мост, причинявайки гибелта на над 40 души. За сигурността на въпросния мост се грижеше частна компания, както и за огромна част от италианската инфраструктура. С добре познатото пояснение, че страната е неприятен собственик и по тази причина стопанисването би трябвало да бъде предоставено на частниците. Ето това мислене води до загуба на човешки животи, както видяхме в тази ситуация с Италия.

Има нещо извънредно сбъркано в разсъждението, съгласно което корпорациите ръководят прелестно, а страната извънредно. Защо? Ами тъй като главната цел на корпорациите е генериране на колкото се може по-висока облага. И в името на тази цел е възможно да бъде пренебрегнато всичко останало, в това число и сигурността.

Държавата не може и не трябва да се ръководи като компания. Защото с изключение на за облаги, тя би трябвало да мисли и за живота и здравето на своите жители. Основната грижа на страната е не облагата, а опцията жителите да имат сигурен достъп до качествено опазване на здравето и здравно обслужване, да имат естествени условия на труд и почтено възнаграждение.

Затова либералите, които желаят всичко да бъде ръководено от пазарните правила, от механизма на покупко-продажбата, не могат да ръководят добре. Това, което вършат най-добре, е да аутсорсват държавни функционалности към частни компании. Тяхната фантазия е въобще да няма страна. И, ето, в България тази фантазия е съвсем осъществена.

Фалират банки, гърмят застрахователни сдружения, а шефовете на държавните надзорни органи подвигат плещи и споделят, че нямали пълномощия да се намесят. Точно за това призоваваха демократичните анализатори през последните три десетилетия - държавните органи да не се намесват. Този апел към този момент е действителност. Така че ни остава само да се любуваме на сбъднатите пазарни молебствия.