Ако интернет се срине глобално. Познаваме ли тези рискове?
Все повече интернет, все по-бърз, по-обхватен, само че и все по-уязвим. Обществото ни зависи от интернет толкоз мощно, че би се оказало безпомощно, в случай че мрежата се срине. А заплахата е изцяло действителна, твърди Естер Паниагуа.
Без интернет нашата цивилизация би се сринала за броени дни. В същото време нямаме защитни ограничения, с които да спасим света от този безпорядък, предизвестява испанската журналистка Естер Паниагуа. Глобалната интернет мрежа е все по-бърза и крие от ден на ден опасности: зачестяват хакерските атаки, усилват се заплахите за потребителите, а светът като цяло става по-уязвим.
„ Интернет не е основан, с цел да обслужва фирмите, да ръководи процеси, да се употребява за търговия, да ръководи сериозната инфраструктура, да е платформа на държавния уред и административните услуги – той просто не е фиктивен за всички тези задания “, споделя испанската журналистка Естер Паниагуа. Зависими сме от тази мрежа, както един електрически апарат от съществуването на ток. Какво би се случило, в случай че се откъснем от тази взаимозависимост? Това разкрива Пиниагуа в книгата си „ Error 404 “.
„ Междувременно всичко е в интернет: магазините, лечебните заведения, администрацията и нейните услуги, електрозахранването, компаниите, медиите – всички зависят от мрежата. И колкото по-дълго нямат достъп до нея, толкоз по-сериозни биха били последствията, за които ние въобще не сме готови “, споделя авторката.
Кибератаки – изключително в някогашния Източен блок
Тя напомня, че за тази мрежа е задоволителен единствено един удар, с цел да се срине всичко. Например с хакерски атаки, като тези в Естония, където преди време бяха атакувани първо държавните уеб страници, а по-късно и банките и медиите. Или пък в Украйна през 2015 година, където хакерска атака аргументи тежък срив на електрозахранването в страната.
Особено страните от някогашния Източен блок постоянно стават цел на съветски хакерски атаки. Войната в Украйна де факто не стартира преди два месеца, а още преди години – под формата на цифрова война. Мнозина в този момент се питат какво ли ни чака, откакто знаем, че точно руснаците стояха зад офанзивата против украинската електропреносна мрежа от 2015 година, споделя Паниагуа.
Правителствата обаче също могат да пернат шалтера, както показва при започване на годината автократичният режим в Казахстан, който по този метод реши да задуши още в зародиш митингите на опозицията. Друг образец е Индия през 2019 година.
Друг проблем съставлява това, че световната мрежа, която в началото беше изцяло децентрализирана, се управлява от все по-малко концерни. Сега през 5 компании минават 80 % от целия интернет трафик. И една неточност може да отреже достъпа на доста хора – какъвто беше казусът с Facebook, когато 20 на 100 от потребителите на платформата бяха офлайн в продължение на часове.
„ Вече имаме задоволително образци за сривове, които, въпреки да не са били световни, въпреки всичко са причинявали големи вреди. Такъв международен срив може да се случи когато и да е – още на следващия ден, след пет или след 10 години. И единствено в случай че имаме огромен шанс, това няма да се случи в никакъв случай “, споделя по този мотив авторката на „ Error 404 “.
Лошо предпазени общества
Днешните общества са подвластни от интернет, добавя тя. Глобалната мрежа е нашата пътна артерия, а тя е неприятно предпазена. Затова би трябвало да се влагат повече средства в киберзащита, споделя испанската журналистка. „ Нито една страна не е предпазена. Просто ние омрежихме всичко, без да сме мислили по едно и също време и за съответна отбрана, тъй като това беше задоволително дейно и най-много – по-евтино “, прибавя Естер Паниагуа.
Тя дава образец и с хакерската атака против немския Бундестаг преди няколко години, както и с опитите за влияние върху гласоподавателите в Съединени американски щати или офанзивите против значима инфраструктура. „ Време е за някакъв тип НАТО за интернет “, твърди още тя.
„ Нуждаем се от алианс на демокрациите. Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да го оглавят и да се обединят под един общ чадър на сигурност. Също и с цел да можем да се подсигурим против бъдещи похищения от страни с властнически режими като Китай и Русия. Тяхната визия за интернет не се покрива с нашата. Ние не желаеме цензура, а независимост “, показва още Паниагуа.
Без интернет нашата цивилизация би се сринала за броени дни. В същото време нямаме защитни ограничения, с които да спасим света от този безпорядък, предизвестява испанската журналистка Естер Паниагуа. Глобалната интернет мрежа е все по-бърза и крие от ден на ден опасности: зачестяват хакерските атаки, усилват се заплахите за потребителите, а светът като цяло става по-уязвим.
„ Интернет не е основан, с цел да обслужва фирмите, да ръководи процеси, да се употребява за търговия, да ръководи сериозната инфраструктура, да е платформа на държавния уред и административните услуги – той просто не е фиктивен за всички тези задания “, споделя испанската журналистка Естер Паниагуа. Зависими сме от тази мрежа, както един електрически апарат от съществуването на ток. Какво би се случило, в случай че се откъснем от тази взаимозависимост? Това разкрива Пиниагуа в книгата си „ Error 404 “.
„ Междувременно всичко е в интернет: магазините, лечебните заведения, администрацията и нейните услуги, електрозахранването, компаниите, медиите – всички зависят от мрежата. И колкото по-дълго нямат достъп до нея, толкоз по-сериозни биха били последствията, за които ние въобще не сме готови “, споделя авторката.
Кибератаки – изключително в някогашния Източен блок
Тя напомня, че за тази мрежа е задоволителен единствено един удар, с цел да се срине всичко. Например с хакерски атаки, като тези в Естония, където преди време бяха атакувани първо държавните уеб страници, а по-късно и банките и медиите. Или пък в Украйна през 2015 година, където хакерска атака аргументи тежък срив на електрозахранването в страната.
Особено страните от някогашния Източен блок постоянно стават цел на съветски хакерски атаки. Войната в Украйна де факто не стартира преди два месеца, а още преди години – под формата на цифрова война. Мнозина в този момент се питат какво ли ни чака, откакто знаем, че точно руснаците стояха зад офанзивата против украинската електропреносна мрежа от 2015 година, споделя Паниагуа.
Правителствата обаче също могат да пернат шалтера, както показва при започване на годината автократичният режим в Казахстан, който по този метод реши да задуши още в зародиш митингите на опозицията. Друг образец е Индия през 2019 година.
Друг проблем съставлява това, че световната мрежа, която в началото беше изцяло децентрализирана, се управлява от все по-малко концерни. Сега през 5 компании минават 80 % от целия интернет трафик. И една неточност може да отреже достъпа на доста хора – какъвто беше казусът с Facebook, когато 20 на 100 от потребителите на платформата бяха офлайн в продължение на часове.
„ Вече имаме задоволително образци за сривове, които, въпреки да не са били световни, въпреки всичко са причинявали големи вреди. Такъв международен срив може да се случи когато и да е – още на следващия ден, след пет или след 10 години. И единствено в случай че имаме огромен шанс, това няма да се случи в никакъв случай “, споделя по този мотив авторката на „ Error 404 “.
Лошо предпазени общества
Днешните общества са подвластни от интернет, добавя тя. Глобалната мрежа е нашата пътна артерия, а тя е неприятно предпазена. Затова би трябвало да се влагат повече средства в киберзащита, споделя испанската журналистка. „ Нито една страна не е предпазена. Просто ние омрежихме всичко, без да сме мислили по едно и също време и за съответна отбрана, тъй като това беше задоволително дейно и най-много – по-евтино “, прибавя Естер Паниагуа.
Тя дава образец и с хакерската атака против немския Бундестаг преди няколко години, както и с опитите за влияние върху гласоподавателите в Съединени американски щати или офанзивите против значима инфраструктура. „ Време е за някакъв тип НАТО за интернет “, твърди още тя.
„ Нуждаем се от алианс на демокрациите. Съединени американски щати и Европейски Съюз би трябвало да го оглавят и да се обединят под един общ чадър на сигурност. Също и с цел да можем да се подсигурим против бъдещи похищения от страни с властнически режими като Китай и Русия. Тяхната визия за интернет не се покрива с нашата. Ние не желаеме цензура, а независимост “, показва още Паниагуа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ