`Мълчаливият отказ` от претоварването в работата набира все повече привърженици в САЩ
Все повече американци отхвърлят да бъдат разполагаем на роботодателите си в извънработно време. Пределът на работното време за тях би трябвало да е не повече от 40 часа седмично.
Отказът им включва неприемането на имейли и телефонни позвънявания вечер. С други думи те избират по-често да дават отговор с „ не “ на каквито и да било предоставени задания в извънработно време, за които не им се заплаща.
Новата идея за „ безмълвен отвод “ против задушаващия капан на това непрекъснато да си разполагаем набира от ден на ден последователи, написа Брайън Ноултън от „ Франс прес “.
Маги Пъркинс от щата Джорджия работела седмици наред по 60 часа седмично, до момента в който била учителка. След като се родило първото ѝ дете, 30-годишната жена си дала сметка, че това не може да продължава по този начин. Чувствала се задушаващо и на лимита на силите си.
„ Има фотоси, на които ревизирам тетрадки в самолета, заминавайки на отмора. Нямаше баланс сред професионалния и персоналния ми живот “, споделя тя в качен в ТикТок клип по какъв начин се е насочила към метода „ безмълвен отвод “.
Пред Агенция Франс Прес тя споделя, че в последна сметка е напуснала работа, с цел да отбрани докторат, само че продължава да снима видеоклипове, в които дава препоръки за образуване на работното ежедневие.
„ Начинът на мислене, който допуска „ безмълвен отвод “, значи просто да поставиш граници, които ти оказват помощ да вършиш работата, за която ти заплащат, след което да „ се изключиш “ от нея, да се прибереш вкъщи и да обърнеш внимание на фамилията си “, прибавя тя.
За първи път изразът „ quiet quitting “ („ безмълвен отвод “ на английски) се появява в пост в ТикТок през юли.
„ Това не е безапелационен отвод. Продължавате да изпълнявате отговорностите си, само че към този момент не сте захласнати от схващането, че работата ви би трябвало да е вашият живот “, изяснява тогава потребителят @zaidleppelin. „ Всъщност осъзнавате, че вашата работа не дефинира полезността ви като персона. “
Постът се оказва необикновено сполучлив и събира съвсем половин милион лайкове. В мненията незабавно личи споделеното възприятие на мъка в душата. Последва вълна от шумни диспути и спорни отзиви по въпроса дали последователите на „ безмълвния отвод “ се пробват единствено да отстояват равновесието в живота си – визия, свързвана най-вече с европейския, а не с американския метод на живот? Дали не са по-скоро „ безделници “, прикриващи се зад модерния израз, или пък хора на ръба на така наречен „ бърнаут “ (професионално прегряване), за които е най-добре просто да изоставен работа и то бързо?
Факт е, че потребността от по-добро балансиране на работното време и времето за персонален живот, е много наболяла. Това го удостоверяват социологическите данни по тематиката. През 2019 година 38 на 100 от интервюираните признават, че изпитват стрес на работното място, а след година, когато КОВИД-19 внесе ужас в трудовите процеси, организация „ Галъп “ открива, повишаване на този %. Според проучванията към този момент става въпрос за 43 %, които изпитва отвратително напрежение на работното място, като на максимален напън са подложени дамите в Съединени американски щати и Канада.
Подобна динамичност се оказа съществена причина за феномена „ Голямата оставка “, - огромната вълна от чиновници, напускащи работа или сменящи работодателя.
Мнозина от избралите „ безмълвния отвод “ прецизират, че са изцяло подготвени да работят старателно и безрезервно, само че единствено през работно време.
Подходът „ Това не е мое обвързване “, несъмнено, има като бранители, по този начин и свои съперници. Някои анализатори показват песимизъм по тематиката и напомнят, че постоянно е имало чиновници, отказващи да работят и минутка допълнително. Сред тях е и Ариана Хъфингтън, основателката на в. „ Хъфингтън пост “. Тя разкритикува явлението с думите, че работата „ е част от разцвета на един живот “ и избягването на бърнаут не трябва да изключва „ опцията да откриваме наслада в своята работа “.
Бившият американски министър на труда Робърт Рейч обаче счита, че тези чиновници „ отхвърлят да бъдат експлоатирани “. С него е съгласна и жена, нарекла се Бес, която избира да ресурси същинското си в анонимност. Пред Агенция Франс Прес тя споделя, че преди пандемията почнала работа, включваща нормалните постоянни командировки до Германия. Заради ограниченията против Ковид обаче тя останала блокирана в жилището си в Ню Йорк и трябвало да дава отговор на телефонни повиквания до три часа през нощта поради часовата разлика.
За да защищити здравето и работоспособността си, те не си давала толкоз напън, макар че се стараела да си прави работата. Американските ѝ другари обаче мъчно разбирали това. „ Влагаш кръвта, потта и сълзите си в своята работа в Съединени американски щати – и в случай че не работиш, значи не заслужаваш да си тук “, казвали ѝ те. „ След половин година паники и напрежение “ тя просто спряла за няколко седмици да дава отговор на имейлите, просто тъй като нямала физическата и психическа сила за това. Чувствала се изцедена до край. И с цел да резервира здравето си, напуснала.
Отказът им включва неприемането на имейли и телефонни позвънявания вечер. С други думи те избират по-често да дават отговор с „ не “ на каквито и да било предоставени задания в извънработно време, за които не им се заплаща.
Новата идея за „ безмълвен отвод “ против задушаващия капан на това непрекъснато да си разполагаем набира от ден на ден последователи, написа Брайън Ноултън от „ Франс прес “.
Маги Пъркинс от щата Джорджия работела седмици наред по 60 часа седмично, до момента в който била учителка. След като се родило първото ѝ дете, 30-годишната жена си дала сметка, че това не може да продължава по този начин. Чувствала се задушаващо и на лимита на силите си.
„ Има фотоси, на които ревизирам тетрадки в самолета, заминавайки на отмора. Нямаше баланс сред професионалния и персоналния ми живот “, споделя тя в качен в ТикТок клип по какъв начин се е насочила към метода „ безмълвен отвод “.
Пред Агенция Франс Прес тя споделя, че в последна сметка е напуснала работа, с цел да отбрани докторат, само че продължава да снима видеоклипове, в които дава препоръки за образуване на работното ежедневие.
„ Начинът на мислене, който допуска „ безмълвен отвод “, значи просто да поставиш граници, които ти оказват помощ да вършиш работата, за която ти заплащат, след което да „ се изключиш “ от нея, да се прибереш вкъщи и да обърнеш внимание на фамилията си “, прибавя тя.
За първи път изразът „ quiet quitting “ („ безмълвен отвод “ на английски) се появява в пост в ТикТок през юли.
„ Това не е безапелационен отвод. Продължавате да изпълнявате отговорностите си, само че към този момент не сте захласнати от схващането, че работата ви би трябвало да е вашият живот “, изяснява тогава потребителят @zaidleppelin. „ Всъщност осъзнавате, че вашата работа не дефинира полезността ви като персона. “
Постът се оказва необикновено сполучлив и събира съвсем половин милион лайкове. В мненията незабавно личи споделеното възприятие на мъка в душата. Последва вълна от шумни диспути и спорни отзиви по въпроса дали последователите на „ безмълвния отвод “ се пробват единствено да отстояват равновесието в живота си – визия, свързвана най-вече с европейския, а не с американския метод на живот? Дали не са по-скоро „ безделници “, прикриващи се зад модерния израз, или пък хора на ръба на така наречен „ бърнаут “ (професионално прегряване), за които е най-добре просто да изоставен работа и то бързо?
Факт е, че потребността от по-добро балансиране на работното време и времето за персонален живот, е много наболяла. Това го удостоверяват социологическите данни по тематиката. През 2019 година 38 на 100 от интервюираните признават, че изпитват стрес на работното място, а след година, когато КОВИД-19 внесе ужас в трудовите процеси, организация „ Галъп “ открива, повишаване на този %. Според проучванията към този момент става въпрос за 43 %, които изпитва отвратително напрежение на работното място, като на максимален напън са подложени дамите в Съединени американски щати и Канада.
Подобна динамичност се оказа съществена причина за феномена „ Голямата оставка “, - огромната вълна от чиновници, напускащи работа или сменящи работодателя.
Мнозина от избралите „ безмълвния отвод “ прецизират, че са изцяло подготвени да работят старателно и безрезервно, само че единствено през работно време.
Подходът „ Това не е мое обвързване “, несъмнено, има като бранители, по този начин и свои съперници. Някои анализатори показват песимизъм по тематиката и напомнят, че постоянно е имало чиновници, отказващи да работят и минутка допълнително. Сред тях е и Ариана Хъфингтън, основателката на в. „ Хъфингтън пост “. Тя разкритикува явлението с думите, че работата „ е част от разцвета на един живот “ и избягването на бърнаут не трябва да изключва „ опцията да откриваме наслада в своята работа “.
Бившият американски министър на труда Робърт Рейч обаче счита, че тези чиновници „ отхвърлят да бъдат експлоатирани “. С него е съгласна и жена, нарекла се Бес, която избира да ресурси същинското си в анонимност. Пред Агенция Франс Прес тя споделя, че преди пандемията почнала работа, включваща нормалните постоянни командировки до Германия. Заради ограниченията против Ковид обаче тя останала блокирана в жилището си в Ню Йорк и трябвало да дава отговор на телефонни повиквания до три часа през нощта поради часовата разлика.
За да защищити здравето и работоспособността си, те не си давала толкоз напън, макар че се стараела да си прави работата. Американските ѝ другари обаче мъчно разбирали това. „ Влагаш кръвта, потта и сълзите си в своята работа в Съединени американски щати – и в случай че не работиш, значи не заслужаваш да си тук “, казвали ѝ те. „ След половин година паники и напрежение “ тя просто спряла за няколко седмици да дава отговор на имейлите, просто тъй като нямала физическата и психическа сила за това. Чувствала се изцедена до край. И с цел да резервира здравето си, напуснала.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ