За смисъла, щастието и разума български - Трудни мисли по Николай Хайтов
Все по-трудни стават мислите ни напоследък. А сякаш ни е нужно единствено едно – да си напомним, че сме българи. И въпреки и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по крепко самозванците службогонци.
„ Службогонци ”– една от Вазовите произведения – пример на класическата ни драматургия, интерпретираща обществено събитие, зародило сеоще след Освобождението и станало с времето неизтребимо. През годините метаморфозите на този кариеризъм имат разнообразни и доста ярки проявления. Амбицията за власт става все по-силна, а корупцията – част от всичко това.
Модерните науки по ръководство на човешките запаси дефинират кариерното израстване като добре аргументиран развой на личностно развиване. Но те, същите тези науки, пропущат, че по нашите балкански географски ширини науките не са напълно науки, а практиката им не е напълно добра.
Разбуненото време ни подсеща, че би трябвало по-често и по-настойчиво да се обръщаме към тези наши съвременници, които са имали задоволително ум, мощ и храброст да мислят и да споделят това, което да ни помогне да осъзнаем нашето битие и да му дадем избран смисъл и посока.
И в случай че хората на науката са призвани да приказват релативно умни неща, то в този момент е времето да потърсим метод да чуем и да премислим техните послания. Понякога преглъщанията ни могат да станат по-трудни и даже неприятни, само че май би трябвало да го създадем – с цел да се получи нещо по-добро.
Все се разделяме, дефинираме или поделяме, а би трябвало да разберем, че различен по собствен метод е подредил тъкмо ние, тъкмо в същото време и пространство да живеем дружно. Няма по какъв начин да определим и привнесем други хора по българските земи, които да имат по-добър нюх за нещата и по-добра опция за протичащата се изменяща действителност.
Принадлежа към това потомство, което все се променяше и все очакваше, че някой различен ще ни оправи работата – бързо и с магическа пръчка. Само че тази работа май не се оправя по толкоз елементарен метод, а и несъмнено – напълно си зависи от нас хората.
Трудни летни мисли са налегнали и призваните или определили се като такива наши политици, или малко по-различно да ги назовем – тези, които дефинират бъднините на нашето благо Отечество.
А на останалата част от принадлежащите към нашия народ е им е дадена опцията да раздават, достоверно или не напълно, оценки за протичащата се вакханалия. И в случай че всичко това нямаше горчивия привкус на рискова реалност в пародиен род, то би било много забавно и вълнуващо начинание.
„ Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде. “ – споделя Николай Хайтов не толкоз от дълго време и преди да се определим от коя група сме би трябвало да кажем „ Има ли мурафет, парите сами ще дойдат “.
Ние всичко и по някакъв необикновен метод свързваме с парите.
Дори и тази наша народна власт я дефинираме като нещо, което е обвързвано с доста пари. Не знам какъв брой и до каква степен изобщо това има избран смисъл, а може да е единствено средство за битие – освен на демокрацията.
Но по своята същина е надълбоко безсмислено за това какво човек ще свърши в отрязъка на своя живот, който е задоволително къс и не всеки път задоволително добре изживян.
Удряхме се, падахме, ставахме и ту продължавахме на ляво, ту продължавахме на дясно и все чакахме да е напред и нагоре, а то все не се случваше и все си оставаше бъдеще. Констатирахме, отбелязвахме, че сме в дъното на таблици, ранглисти и рейтинги и сходни други таблици и схеми, и постоянно съчинявахме „ смяна “ към по-добро, а то все ни подминаваше и не променяше както действителността, по този начин и чувството, че живеем по-добре и по-смислено.
Хайтов в „ Бодливата роза “ го споделя по-простичко и много по-убедително от комплицираните научни изречения:
„ Oбичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им Ако на тези въпроси бихте могли да отговорите с „ да “ – вие сте човек благополучен. Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта напразно, когато си прави кули от облаците и ги скапва с един размах, с цел да издигне още по-величествени? Обичате ли от време на време да слушате вятъра и да си говорите с него? Успокоява ли ви шумоленето на листата? Ако и това умеете да вършиме – вие сте доста благополучен. Защото то ще значи, че… вие няма да останете в никакъв случай самичък, че имате… цяла галактика от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати “.
Сега най-много ни е належащо да бъде по-смислени, по-щастливи и най-много по-разумни.
Мъжки времена настъпиха през юли. И„ В такова време ти се ще да имаш две сърца — едно за чест, друго за копнеж, — а то, опустялото — едно: разсечи го, разкъсай го — отново едно! “
И най-важното в това мъчно начинание е добре да прецениш какво и по какъв начин можеш, за какво и кому е належащо. „ Eдно е да ти се желае, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш “. “
Дано тези хора, които са се наредили да ръководят страната ни, имат освен упоритостта, само че и понасъбрана мъдрост, тъй като тя е нужна полезност, която би трябвало даизползваме в този момент. Очевидно времената са сложни и някак превратно друго повтарящи се.
Само че в случай че при започване на 90-те години ги определяхме като забавни, в този момент ни се желае да бъдат не толкоз забавни, а по-скоро безинтересно прозаични, само че задоволително практични.
Пак учен Николай Хайтов в едно свое изявление от 1993 година споделя:
„ Българинът има нещо общо с лисицата: тъкмо когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, нека и този път да ни избави от нашите и непознатите гробари, които са се хванали към този момент за лопатите. Нацията ни в този момент е в обърканост, само че не е безпътна. “
В тези сложни летни мисли би трябвало най-много да имаме сърца, които да са български. Защото „ Крила имат единствено тия, дето сърце им желае да лети. “
създател: проф. д.н. Венелин Терзиев
