Пресъхват парите, изпращани от емигрантите в България
Все по-малко пари изпращат на роднините си българите, работещи в чужбина. Спадът в паричните преводи е фрапантен и изключително осезателен в най-тежките месеци на пандемията от ковид.
Емигрантите, считани за най-големия задграничен вложител у нас, са превели едвам към 290 млн. евро от началото на годината. Това е с близо 65%, или с 545 млн. евро по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2019 година, демонстрират данните на Българска народна банка. През август е регистриран тежък срив – паричните преводи са за едвам 11 млн. евро – при 91.6 млн. евро (над 8 пъти повече) година по-рано.
Цифрите изрично потвърждават, че точно пандемията е основният провинен за пресъхващите преводи от чужбина. През януари и февруари изпратените пари у нас са към 90-98 млн. евро, което е нормална цифра. От март нататък сумите, идващи от българите зад граница, спадат фрапантно.
![{{ otherArticle[0].article.title }}]( https://i1.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2020/08/04/0644156001596541277_1495013_300x165.webp )
Срив на парите, които българите работещи зад граница изпраща...
Най-слабият месец през тази година е април, когато сънародниците ни зад граница са превели 10,5 млн. евро – безспорен антирекорд за последните 10 години.
Причината евентуално е, че след средата на март съвсем всички страни постановиха строги ограничавания в битката против COVID-19 и затвориха цели браншове стопанските системи си. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора по целия свят и засегнаха най-вече браншове, в които работят точно имигранти.
Негативната наклонност евентуално ще се ускори поради, която заплашва главно сезонните работни места, изключително в туризма. Това на процедура понижава потребността от работна ръка от по-бедни страни, каквато е България.
от години са сериозен асистент за българската стопанска система. Те подтикват потреблението, а оттова и развиването на стопанската система. Благодарение на тях доста семейства купуват повече храна и медикаменти, вършат поправки, заплащат за лекуване и образование, влагат в парцели и коли, погасяват заеми, стартират бизнес и така нататък
В коронакризата времената, когато, наподобяват далечно минало.
Емигрантите, считани за най-големия задграничен вложител у нас, са превели едвам към 290 млн. евро от началото на годината. Това е с близо 65%, или с 545 млн. евро по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2019 година, демонстрират данните на Българска народна банка. През август е регистриран тежък срив – паричните преводи са за едвам 11 млн. евро – при 91.6 млн. евро (над 8 пъти повече) година по-рано.
Цифрите изрично потвърждават, че точно пандемията е основният провинен за пресъхващите преводи от чужбина. През януари и февруари изпратените пари у нас са към 90-98 млн. евро, което е нормална цифра. От март нататък сумите, идващи от българите зад граница, спадат фрапантно.
Срив на парите, които българите работещи зад граница изпраща...
Най-слабият месец през тази година е април, когато сънародниците ни зад граница са превели 10,5 млн. евро – безспорен антирекорд за последните 10 години.
Причината евентуално е, че след средата на март съвсем всички страни постановиха строги ограничавания в битката против COVID-19 и затвориха цели браншове стопанските системи си. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора по целия свят и засегнаха най-вече браншове, в които работят точно имигранти.
Негативната наклонност евентуално ще се ускори поради, която заплашва главно сезонните работни места, изключително в туризма. Това на процедура понижава потребността от работна ръка от по-бедни страни, каквато е България.
от години са сериозен асистент за българската стопанска система. Те подтикват потреблението, а оттова и развиването на стопанската система. Благодарение на тях доста семейства купуват повече храна и медикаменти, вършат поправки, заплащат за лекуване и образование, влагат в парцели и коли, погасяват заеми, стартират бизнес и така нататък
В коронакризата времената, когато, наподобяват далечно минало.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ