Бедното меню на Г7: царевицата на Тръмп, виното на Макрон
Все едно си в механа и таман искаш да възнаградиш гърлото си с следващия алкохолен трофей, когато сервитьорът превантивно завършва олимпийската ти глътка с дебелия намек, че заведението затваря. Ето по какъв начин би се почувствал един наблюдаващ на случилия се формат Г7 във френския курорт Биариц: инвестираш значително време и предпочитание, очаквайки най-опиянителната част от форума да се развие в някакъв логически разцвет или вест, само че мероприятието вземе, че завърши преди този момент.
Но в случай че огромното чело на Христо Ботев можеше още веднъж да скочи в някой сън, то светът отново би бил забелязан като механа, а накацалите към кръглата маса в Биариц политически водачи - като подготвени за захапят я парче земя (като Гренландия), я някой backstop-механизъм (като този от Brexit) или някоя глоба (да речем, петролните върху Иран или американските върху Китай).
Да, светът към този момент е друг от това време на сантименталния кръчмарски наплив в Браила от третата четвъртина на деветнадесети век, където немили-недраги, само че въпреки всичко пияни хъшове целят османлъка с напоителни речи и някой и различен патрон. Днес светът е най-малко цифров. Затова може би Франция се готви да вкара налог върху цифровите услуги, които ще уязвят най-много американски компании като Фейсбук, Amazon и Гугъл, а в отговор Съединени американски щати обмисляха налагане на реципрочни мита върху френското вино.
Но има нещо, което не се е трансформирало. Има нещо, което безсрамно и настойчиво стои на масата като сметката за изпразнените чаши. Това, по Ботев, е суетата, всяческая и суетност сует.
Суета, която се разля тъкмо там, където френският публицист Виктор Юго, когато видял за първи път Биариц, се помолил градът " в никакъв случай да не става фешън ".
Суетата обаче е другото име на френския президент Еманюел Макрон, който минира авансово шанса за някакъв действителен триумф на Г7. Как? Като дефинира подобен дневен ред на мероприятието, който беше предопределен по-скоро за вътрешно-политическа консумация на президента. Понеже за идеологическата супа на Макрон половото неравноправие и климатичните промени са нещо като топчетата и топчетата при супата " Топчета ".
И това беше първата провокация, която президентът на френската република си разреши да направи против гостуващата американска делегация. Тъй като последната има напълно различен дневен ред: сигурност (китайския Huawei и построяването на 5G мрежата в Европа, както и връзките с Иран) и стопанска система (намаляване на регулациите и налозите и комерсиалната война с Китай). Да поканиш Доналд Тръмп да разяснява положението на женските права в Африка е все едно американците, които по този начин или другояче ще са идващият хазаин на Г7, да сложат на форума акцента " Климатичните промени като китайска измислица " и да поканят френския президент като основен преподавател.
Втората провокация на домакините от Франция се показваше в това, че те поканиха иранския министър на външните работи, Мохамад Джавад Зариф, да пристигна в Биариц по време на втория ден от форума. Авторът на тези редове не счита, че има нещо неправилно в опита за разговор с Иран, само че смята, че мястото и времето бяха определени извънредно преднамерено (още повече, че Джавад Зариф към този момент бе във Франция същия петък).
Имаше и трета провокация от страна на французите: желанието на техния президент да получи мандат от името на Г7 да договаря с Иран. И макар че медиите всеобщо разпространиха новината, че Макрон е получил такова позволение, която вест потегли от човек от екипа на френския президент, по нищо не наподобява, че той е получил зелена светлина от Съединени американски щати и Япония. Т.е. Макрон ще приказва с Иран по този начин както го прави и до момента: от името на Франция и най-вече от това на Европейския съюз.
Пристигането на Джавад Зариф в Биариц обаче, без значение от възприятията на американците по този мотив, избави самия конгрес на Г7. Ако иранският министър на външните работи не бе отишъл, доста мъчно медиите щяха да имат какво да закачат като заглавие от провеждащите се срещи (поредното започване на американско-китайските търговски договаряния не е вест от година насам). А и таман нещо да отклони хълцащото внимание на репортерките от прогресивно-шарените чорапи на канадския министър председател Джъстин Трюдо, чийто потенциал да образуват фокуса на интернационалната сцена взе да се поизчерпва към този момент.
Това не значи, несъмнено, че има напредък в европейско-иранския разговор. Но френската страна, очевидно към този момент преобладаваща европейската политика по отношение на Техеран, има някои оферти, които си костват вниманието (като основаване на кредитна линия на Иран, отчасти унищожаване на глобите, свързани с продажбата на нефт и т.н.), тъй че режимът на аятоласите да откри противоположния път към Ядрената договорка. Французите даже не са подготвени единствено да дават на Иран, само че и да изискват: включването на балистичната стратегия на страната и нейната прокси-политика в прилежащите страни като интегрална част от предоговорена Ядрена договорка. Последните условия обаче изясняват за какво и няма напредък в разговора с Иран.
Успоредно на идването на иранския външен министър във френския курортен град, другата действителна вест от Г7 е тази, че Съединени американски щати и Япония са към този момент доста близо до сключването на свободно комерсиално съглашение. Това би довело до премахване/намаляване на японските мита за американските житни култури и месо, по този начин както и на американските такива за японския авто износ. Е, да, в политическата специалност си има опасности, тъй като японският министър-председател, Шинздо Абе, май разбра на общата си конференция с Доналд Тръмп, че Япония се е заела да изкупи американската царевица, която автентично бе предопределена за китайския пазар, само че в този момент, заради политиката на мита сред Вашингтон и Пекин, залежава по складовете.
А до момента в който протичаше срещата в Биариц, една смешка добиваше известност в Twitter. Тя гласеше следното: английският министър-председател, Борис Джонсън, има единствено два целта на този конгрес. Те са, диктува известното въображение, да откри седалищните елементи на американския президент и да ги подпре с целувка. Уви, обаче, може би разочаровайки всеобщата перцепция, Борис Джонсън се оказа единственият водач от присъстващите там, които - преди и по време на срещата си с Доналд Тръмп, сподели, че политиката на мита ще докара света до икономическа криза. А това бе една от тезите, които накараха американският президент да си тръгне превантивно от миналогодишния формат на Г7 в Канада. В допълнение, английският министър председател охлади и ентусиазма на американския президент, че е допустимо подписване на свободно комерсиално съглашение сред двете страни в интервал от една година.
В Биариц самият Борис Джонсън обаче нямаше желание да бори половото неравноправие, а и отлично знаеше, че не това е форумът за диалози за Брекзит, а бе пристигнал прагматично да потърси поддръжка от Съединени американски щати за кандидатурата на Джордж Осбърн за началник на Международния валутен фонд. Иначе министър председателят на Англия, същото като предшественичката му, Териза Мей, стои компактно на европейски позиции във връзка с климатичните промени и Иран. По тези две тематики има като цяло френско-германски-британски консенсус против различната политика на Вашингтон (има един колорит, несъмнено, и той се крие в това, че Лондон, за разлика от другите две основни европейски столици, се причисли към американците, изпращайки английски бойни кораби за защита на Ормузкия проток).
Дотук обаче с европейския консенсус. Още една непремерена изява на Макрон съумя да настрои Германия и Англия против Франция. Става дума за изказването на френския президент, че Европейски Съюз ще отсрочи ратификацията на свободното комерсиално съглашение, подписано по рано тази година с страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай), заради това, което френската страна счита като незадоволителни ограничения против горящата Амазония от страна на бразилския президент, Жаир Болсонаро. Това единствено обогати неразбирателството сред Берлин и Париж, чиито представители си пристигнаха в Биариц с към този момент разнообразни гледни точки във връзка с така наречен backstop-механизъм на Брекзит (Франция не позволява отпадането/предоговарянето му, до момента в който Германия наподобява по-склонна за неговата подмяна с различен механизъм).
Общо взето на срещата на Г7 във Франция Макрон имаше за цел да " облече " идеологически форума за лични политически цели, само че и да си избави виното, Тръмп - да си продаде царевицата, а Борис Джонсън - да лобира за основния редактор на подкрепилото го за министър председател на Англия издание.
Но в случай че в една механа всеки може да пие разнообразни концентрати и да реализира идентичен резултат, то в политиката това раздробяване на усетите мъчно може да докара до нещо продуктивно.
Все отново това е концепцията на кръчмите. Те са опция за сглобяване на мирогледи, а и дават оправдание: алкохолици биват наричани единствено тези, които пият сами у дома.
Но в случай че огромното чело на Христо Ботев можеше още веднъж да скочи в някой сън, то светът отново би бил забелязан като механа, а накацалите към кръглата маса в Биариц политически водачи - като подготвени за захапят я парче земя (като Гренландия), я някой backstop-механизъм (като този от Brexit) или някоя глоба (да речем, петролните върху Иран или американските върху Китай).
Да, светът към този момент е друг от това време на сантименталния кръчмарски наплив в Браила от третата четвъртина на деветнадесети век, където немили-недраги, само че въпреки всичко пияни хъшове целят османлъка с напоителни речи и някой и различен патрон. Днес светът е най-малко цифров. Затова може би Франция се готви да вкара налог върху цифровите услуги, които ще уязвят най-много американски компании като Фейсбук, Amazon и Гугъл, а в отговор Съединени американски щати обмисляха налагане на реципрочни мита върху френското вино.
Но има нещо, което не се е трансформирало. Има нещо, което безсрамно и настойчиво стои на масата като сметката за изпразнените чаши. Това, по Ботев, е суетата, всяческая и суетност сует.
Суета, която се разля тъкмо там, където френският публицист Виктор Юго, когато видял за първи път Биариц, се помолил градът " в никакъв случай да не става фешън ".
Суетата обаче е другото име на френския президент Еманюел Макрон, който минира авансово шанса за някакъв действителен триумф на Г7. Как? Като дефинира подобен дневен ред на мероприятието, който беше предопределен по-скоро за вътрешно-политическа консумация на президента. Понеже за идеологическата супа на Макрон половото неравноправие и климатичните промени са нещо като топчетата и топчетата при супата " Топчета ".
И това беше първата провокация, която президентът на френската република си разреши да направи против гостуващата американска делегация. Тъй като последната има напълно различен дневен ред: сигурност (китайския Huawei и построяването на 5G мрежата в Европа, както и връзките с Иран) и стопанска система (намаляване на регулациите и налозите и комерсиалната война с Китай). Да поканиш Доналд Тръмп да разяснява положението на женските права в Африка е все едно американците, които по този начин или другояче ще са идващият хазаин на Г7, да сложат на форума акцента " Климатичните промени като китайска измислица " и да поканят френския президент като основен преподавател.
Втората провокация на домакините от Франция се показваше в това, че те поканиха иранския министър на външните работи, Мохамад Джавад Зариф, да пристигна в Биариц по време на втория ден от форума. Авторът на тези редове не счита, че има нещо неправилно в опита за разговор с Иран, само че смята, че мястото и времето бяха определени извънредно преднамерено (още повече, че Джавад Зариф към този момент бе във Франция същия петък).
Имаше и трета провокация от страна на французите: желанието на техния президент да получи мандат от името на Г7 да договаря с Иран. И макар че медиите всеобщо разпространиха новината, че Макрон е получил такова позволение, която вест потегли от човек от екипа на френския президент, по нищо не наподобява, че той е получил зелена светлина от Съединени американски щати и Япония. Т.е. Макрон ще приказва с Иран по този начин както го прави и до момента: от името на Франция и най-вече от това на Европейския съюз.
Пристигането на Джавад Зариф в Биариц обаче, без значение от възприятията на американците по този мотив, избави самия конгрес на Г7. Ако иранският министър на външните работи не бе отишъл, доста мъчно медиите щяха да имат какво да закачат като заглавие от провеждащите се срещи (поредното започване на американско-китайските търговски договаряния не е вест от година насам). А и таман нещо да отклони хълцащото внимание на репортерките от прогресивно-шарените чорапи на канадския министър председател Джъстин Трюдо, чийто потенциал да образуват фокуса на интернационалната сцена взе да се поизчерпва към този момент.
Това не значи, несъмнено, че има напредък в европейско-иранския разговор. Но френската страна, очевидно към този момент преобладаваща европейската политика по отношение на Техеран, има някои оферти, които си костват вниманието (като основаване на кредитна линия на Иран, отчасти унищожаване на глобите, свързани с продажбата на нефт и т.н.), тъй че режимът на аятоласите да откри противоположния път към Ядрената договорка. Французите даже не са подготвени единствено да дават на Иран, само че и да изискват: включването на балистичната стратегия на страната и нейната прокси-политика в прилежащите страни като интегрална част от предоговорена Ядрена договорка. Последните условия обаче изясняват за какво и няма напредък в разговора с Иран.
Успоредно на идването на иранския външен министър във френския курортен град, другата действителна вест от Г7 е тази, че Съединени американски щати и Япония са към този момент доста близо до сключването на свободно комерсиално съглашение. Това би довело до премахване/намаляване на японските мита за американските житни култури и месо, по този начин както и на американските такива за японския авто износ. Е, да, в политическата специалност си има опасности, тъй като японският министър-председател, Шинздо Абе, май разбра на общата си конференция с Доналд Тръмп, че Япония се е заела да изкупи американската царевица, която автентично бе предопределена за китайския пазар, само че в този момент, заради политиката на мита сред Вашингтон и Пекин, залежава по складовете.
А до момента в който протичаше срещата в Биариц, една смешка добиваше известност в Twitter. Тя гласеше следното: английският министър-председател, Борис Джонсън, има единствено два целта на този конгрес. Те са, диктува известното въображение, да откри седалищните елементи на американския президент и да ги подпре с целувка. Уви, обаче, може би разочаровайки всеобщата перцепция, Борис Джонсън се оказа единственият водач от присъстващите там, които - преди и по време на срещата си с Доналд Тръмп, сподели, че политиката на мита ще докара света до икономическа криза. А това бе една от тезите, които накараха американският президент да си тръгне превантивно от миналогодишния формат на Г7 в Канада. В допълнение, английският министър председател охлади и ентусиазма на американския президент, че е допустимо подписване на свободно комерсиално съглашение сред двете страни в интервал от една година.
В Биариц самият Борис Джонсън обаче нямаше желание да бори половото неравноправие, а и отлично знаеше, че не това е форумът за диалози за Брекзит, а бе пристигнал прагматично да потърси поддръжка от Съединени американски щати за кандидатурата на Джордж Осбърн за началник на Международния валутен фонд. Иначе министър председателят на Англия, същото като предшественичката му, Териза Мей, стои компактно на европейски позиции във връзка с климатичните промени и Иран. По тези две тематики има като цяло френско-германски-британски консенсус против различната политика на Вашингтон (има един колорит, несъмнено, и той се крие в това, че Лондон, за разлика от другите две основни европейски столици, се причисли към американците, изпращайки английски бойни кораби за защита на Ормузкия проток).
Дотук обаче с европейския консенсус. Още една непремерена изява на Макрон съумя да настрои Германия и Англия против Франция. Става дума за изказването на френския президент, че Европейски Съюз ще отсрочи ратификацията на свободното комерсиално съглашение, подписано по рано тази година с страните от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай), заради това, което френската страна счита като незадоволителни ограничения против горящата Амазония от страна на бразилския президент, Жаир Болсонаро. Това единствено обогати неразбирателството сред Берлин и Париж, чиито представители си пристигнаха в Биариц с към този момент разнообразни гледни точки във връзка с така наречен backstop-механизъм на Брекзит (Франция не позволява отпадането/предоговарянето му, до момента в който Германия наподобява по-склонна за неговата подмяна с различен механизъм).
Общо взето на срещата на Г7 във Франция Макрон имаше за цел да " облече " идеологически форума за лични политически цели, само че и да си избави виното, Тръмп - да си продаде царевицата, а Борис Джонсън - да лобира за основния редактор на подкрепилото го за министър председател на Англия издание.
Но в случай че в една механа всеки може да пие разнообразни концентрати и да реализира идентичен резултат, то в политиката това раздробяване на усетите мъчно може да докара до нещо продуктивно.
Все отново това е концепцията на кръчмите. Те са опция за сглобяване на мирогледи, а и дават оправдание: алкохолици биват наричани единствено тези, които пият сами у дома.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ