Вековна история и романтични легенди разказва този български нос
Врязан два километра във вътрешността в Черно море, един български нос споделя вековната история на страната, а сантиментални митове се крият в тайнствените му пещери, написа profit.bg.
Столетия наред заливът на Калиакра предлага умерено леговище за корабите, търсещи избавление от разбунтувалите се води на морето. Това е най-дългият нос на Балканския полуостров, сочат данните на статистиците.
Отвесните му скали се спускат на 70 метра, а в основата им се крият подводни пещери и арки, в които до 1981 година живеят тюлени-монаси, които се водят за изчезнали у нас от 1997 година
Районът на носа е една от първите предпазени територии у нас и единствената, включваща и морска акватория. Тук се срещат към 400 типа растения и 310 типа птици, а във водите към Калиакра постоянно могат да се видят делфини.
Две са най-популярните митове за носа. Едната от тях споделя за 40 девойки, които - търсейки избавление от османците, завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето.
Една от тях се споделя Калиакра, от където и носът е получил името си. Днес първоначално му има монумент, наименуван Портата на 40-те девици.
Според втората, Свети Никола също бягал от турците. За да го избави, Господ удължил земята под краката му и по този начин се образувал носът. Той обаче бил хванат, а на носа е основан параклис, който носи името му.
Калиакра обаче споделя освен митове. Носът е обитаем още в древността от тракийското племе тиризи. Гърците пък го назовават " Красивия нос " поради невероятните гледки, които предлага.
През 14 век той е столица на Карвунското княжество на българските владетели Балик и Добротица. По това време е авторитетен феодален град, който сече лични монети.
Именно край Калиакра се е разразила и една от най-жестоките борби в Черно море. Тук се сблъскват съветските и турските флотилии, а вследствие на успеха на руснаците е комплициран краят на Руско-турската война.
Днес туристите могат да видят на носа остатъци от могъщия феодален град. Посреща ги и част от крепостна стена, която се издига на фона на бурните води на морето в подножието й.
В две от пещерите на носа са ситуирани ресторант и музей, а през нощта над 100 цветни прожектора трансформират Калиакра в невероятна светлинна атракция.
Той приютява още фар, радиолокационна и метеорологична станция. В единия му край пък се намира параклисът, повдигнат в чест на Свети Никола.
Заради разположението си в сеизмична зона, непрекъснато нападнат от бурните води на Черно море, нос Калиакра се трансформира всяка секунда. Суровата му хубост и смайващите гледки, които предлага, в никакъв случай не са едни и същи.
Столетия наред заливът на Калиакра предлага умерено леговище за корабите, търсещи избавление от разбунтувалите се води на морето. Това е най-дългият нос на Балканския полуостров, сочат данните на статистиците.
Отвесните му скали се спускат на 70 метра, а в основата им се крият подводни пещери и арки, в които до 1981 година живеят тюлени-монаси, които се водят за изчезнали у нас от 1997 година
Районът на носа е една от първите предпазени територии у нас и единствената, включваща и морска акватория. Тук се срещат към 400 типа растения и 310 типа птици, а във водите към Калиакра постоянно могат да се видят делфини.
Две са най-популярните митове за носа. Едната от тях споделя за 40 девойки, които - търсейки избавление от османците, завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето.
Една от тях се споделя Калиакра, от където и носът е получил името си. Днес първоначално му има монумент, наименуван Портата на 40-те девици.
Според втората, Свети Никола също бягал от турците. За да го избави, Господ удължил земята под краката му и по този начин се образувал носът. Той обаче бил хванат, а на носа е основан параклис, който носи името му.
Калиакра обаче споделя освен митове. Носът е обитаем още в древността от тракийското племе тиризи. Гърците пък го назовават " Красивия нос " поради невероятните гледки, които предлага.
През 14 век той е столица на Карвунското княжество на българските владетели Балик и Добротица. По това време е авторитетен феодален град, който сече лични монети.
Именно край Калиакра се е разразила и една от най-жестоките борби в Черно море. Тук се сблъскват съветските и турските флотилии, а вследствие на успеха на руснаците е комплициран краят на Руско-турската война.
Днес туристите могат да видят на носа остатъци от могъщия феодален град. Посреща ги и част от крепостна стена, която се издига на фона на бурните води на морето в подножието й.
В две от пещерите на носа са ситуирани ресторант и музей, а през нощта над 100 цветни прожектора трансформират Калиакра в невероятна светлинна атракция.
Той приютява още фар, радиолокационна и метеорологична станция. В единия му край пък се намира параклисът, повдигнат в чест на Свети Никола.
Заради разположението си в сеизмична зона, непрекъснато нападнат от бурните води на Черно море, нос Калиакра се трансформира всяка секунда. Суровата му хубост и смайващите гледки, които предлага, в никакъв случай не са едни и същи.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ