Русия демонстрира ядрените си възможности
Врявата към съветския енергиен бранш даже не мисли да стихва, този път горивният уран се трансформира в главния метежник на западния мир. Британският капиталов фонд “Йелоу Кейк ” ( “Жълт Кекс ”) оповестява, че на международния пазар към момента няма дефицит, а забележима наклонност на спад в доставките на ураново гориво и, както се досещате, виновност за това има Русия.
Британските вложители, които теглят много затлъстял финансов каймак за обезпечаване на доставки на гориво за нуклеарни реактори по света, означават, че сега заради неназовани компликации с логистиката в нашата страна, доставките на уран за задгранични купувачи са почнали да се забавят, а самото радиоактивно гориво е поскъпнало от 20 до 56 $ за унция. Това е съвсем двойно. Но в случай че частните компании (а на Запад по-голямата част от атомните електроцентрали са частна благосъстоятелност, продавайки електрическа енергия посредством борси) въпреки всичко са подготвени по някакъв метод да се примирят с нарасналите разноски, тогава евентуалният дефицит на гориво, който наднича над хоризонта, скапва съня и апетита им.
Този факт не се обявява изключително, тъй като не се вписва в формалната агитация, само че понижените размери на претоварване на уран в пристанището на Санкт Петербург тревожат най-вече американските ядреници - и ето за какво.
Благодарение на медиите петролът и газта са на устните на всички, както и санкционните войни и машинациите, които гърмят към тях. В същото време нуклеарната сила беше приета за изцяло безвредна за околната среда на равнище Организация на обединените нации преди година. Цената на мегаватчас, създаден в атомните електроцентрали, по начало е най-ниската в бранша, а експлоатационният живот на нуклеарните " тенджери " може да бъде продължен за много дълго врем. Ето да вземем за пример в Щатите, където предходната година работният цикъл на две атомни електроцентрали беше повишен до 80 години.
Всъщност атомните електроцентрали в актуалния свят са благонадежден източник на евтина сила, също така те съвършено пазят притежателя си от вилнеещата зелена полуда под формата на драконовски налози върху излъчванията и така нататък
В същото време, особено на Запад, нуклеарната инженерна школа в този момент минава през доста тъмен интервал. Това се дължи на дългия застой на промишлеността като цяло, когато някогашни водачи като американската “Уестингхаус ” или френската ЕДФ могат да се похвалят с единични сполучливи строителни планове за последните десетилетия. Това докара до застаряване на тесните експерти и загуба на механически пълномощия. Като прегледен образец можем да посочим френската компания “Орано ” (бившата “Арева ”), която преди десетина години оферираше нуклеарни реактори до ключ, а в този момент работи единствено с реакторно гориво и даже тогава главно с неговата преправка.
По същата причина към момента не са наложени наказания на съветския и околоруския уранов сегмент и даже най-побеснелите американски политици, чувайки претенции от Полша или Украйна за въвеждане на секторни наказания, мигновено губят слуха си.
Като цяло обстановката с урана в целия свят е много занимателна.
Австралия има най-големите потвърдени ресурси от този радиоактивен метал, само че той постоянно се държи отвън оценките в скоби, защото единственото индустриално находище там е частна златна мина. И добивът на уран се прави единствено в тези интервали, когато златото е на върха на рентабилността, а във всички останали интервали е спрян. Частен бизнес - нищо не можеш да направиш.
Следователно Казахстан обичайно се издига на фундамент с ресурси от 908 хиляди тона и годишно произвеждане от към 20 хиляди. Нека кажем незабавно, че нашият “Росатом ” има пет взаимни предприятия в републиката и делът на реакторното гориво с директно съветско присъединяване там е към една трета.
Следват Намибия и Канада, само че те не съставляват интерес за нас, по тази причина незабавно ще се насочим към Узбекистан, където средногодишното произвеждане варира към 3500 тона. Тук “Росатом ” въобще не е показан, само че това не значи нищо.
Тук има редица малко известни тънкости.
Например Русия не изнася нито грам уран, придобит и обогатен в страната. Нула. Горивният отдел на " Росатом " ползва не изключително рекламирана политика " покриваме потребностите си със лични средства ". Тоест, когато прочетете в западната преса, че делът на съветския уран на международния пазар е надхвърлил 25%, не забравяйте, че това гориво е създадено на всички места, само че не и тук, а по-късно е обогатено в домашни центрофуги.
По-конкретно в Съединени американски щати, където сега работят 98 нуклеарни реактора, делът на съветския уран е законово стеснен до 20%. Да, това е свободният им пазар. Но защото предходната година “Росатом ” продаде единствената си уранова мина в Съединените щати, тъй като беше нерентабилна, а целият западен бранш за обогатяване, съгласно упоменатия “Уелоу Кейк ”, е хронично недофинансиран, локалните притежатели на АЕЦ търсят разнообразни трикове, с цел да не останат въобще без гориво.
Тъй като делът на всяка страна е стеснен до 20%, американските нуклеарни учени нормално вземат уран от Казахстан или Узбекистан и го изпращат напряко в съветски центрофуги. Защото американският закон дефинира размера на първичния уран, само че нищо не се споделя за крайното гориво под формата на горивни касети. Съответно, действително минимум за 30 американски реактора са жизненоважни постоянните доставки от съветските пристанища на Балтийско море. Дори най-пристрастните британци пишат, че казусът не се взема решение с наливане на пари, което е всекидневно за Вашингтон, тъй като се счита, че американските сенатори и конгресмени ще продължат да страдат от електорална глухота.
Изведнъж стана ясно, че може да се отпечата даже цялостен хангар банкноти, само че при неналичието на устойчиво работеща инженерна и научна школа хартията настойчиво не се трансформира в уранови таблетки. А Русия в този миг има и основно гориво, и пари.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Британските вложители, които теглят много затлъстял финансов каймак за обезпечаване на доставки на гориво за нуклеарни реактори по света, означават, че сега заради неназовани компликации с логистиката в нашата страна, доставките на уран за задгранични купувачи са почнали да се забавят, а самото радиоактивно гориво е поскъпнало от 20 до 56 $ за унция. Това е съвсем двойно. Но в случай че частните компании (а на Запад по-голямата част от атомните електроцентрали са частна благосъстоятелност, продавайки електрическа енергия посредством борси) въпреки всичко са подготвени по някакъв метод да се примирят с нарасналите разноски, тогава евентуалният дефицит на гориво, който наднича над хоризонта, скапва съня и апетита им.
Този факт не се обявява изключително, тъй като не се вписва в формалната агитация, само че понижените размери на претоварване на уран в пристанището на Санкт Петербург тревожат най-вече американските ядреници - и ето за какво.
Благодарение на медиите петролът и газта са на устните на всички, както и санкционните войни и машинациите, които гърмят към тях. В същото време нуклеарната сила беше приета за изцяло безвредна за околната среда на равнище Организация на обединените нации преди година. Цената на мегаватчас, създаден в атомните електроцентрали, по начало е най-ниската в бранша, а експлоатационният живот на нуклеарните " тенджери " може да бъде продължен за много дълго врем. Ето да вземем за пример в Щатите, където предходната година работният цикъл на две атомни електроцентрали беше повишен до 80 години.
Всъщност атомните електроцентрали в актуалния свят са благонадежден източник на евтина сила, също така те съвършено пазят притежателя си от вилнеещата зелена полуда под формата на драконовски налози върху излъчванията и така нататък
В същото време, особено на Запад, нуклеарната инженерна школа в този момент минава през доста тъмен интервал. Това се дължи на дългия застой на промишлеността като цяло, когато някогашни водачи като американската “Уестингхаус ” или френската ЕДФ могат да се похвалят с единични сполучливи строителни планове за последните десетилетия. Това докара до застаряване на тесните експерти и загуба на механически пълномощия. Като прегледен образец можем да посочим френската компания “Орано ” (бившата “Арева ”), която преди десетина години оферираше нуклеарни реактори до ключ, а в този момент работи единствено с реакторно гориво и даже тогава главно с неговата преправка.
По същата причина към момента не са наложени наказания на съветския и околоруския уранов сегмент и даже най-побеснелите американски политици, чувайки претенции от Полша или Украйна за въвеждане на секторни наказания, мигновено губят слуха си.
Като цяло обстановката с урана в целия свят е много занимателна.
Австралия има най-големите потвърдени ресурси от този радиоактивен метал, само че той постоянно се държи отвън оценките в скоби, защото единственото индустриално находище там е частна златна мина. И добивът на уран се прави единствено в тези интервали, когато златото е на върха на рентабилността, а във всички останали интервали е спрян. Частен бизнес - нищо не можеш да направиш.
Следователно Казахстан обичайно се издига на фундамент с ресурси от 908 хиляди тона и годишно произвеждане от към 20 хиляди. Нека кажем незабавно, че нашият “Росатом ” има пет взаимни предприятия в републиката и делът на реакторното гориво с директно съветско присъединяване там е към една трета.
Следват Намибия и Канада, само че те не съставляват интерес за нас, по тази причина незабавно ще се насочим към Узбекистан, където средногодишното произвеждане варира към 3500 тона. Тук “Росатом ” въобще не е показан, само че това не значи нищо.
Тук има редица малко известни тънкости.
Например Русия не изнася нито грам уран, придобит и обогатен в страната. Нула. Горивният отдел на " Росатом " ползва не изключително рекламирана политика " покриваме потребностите си със лични средства ". Тоест, когато прочетете в западната преса, че делът на съветския уран на международния пазар е надхвърлил 25%, не забравяйте, че това гориво е създадено на всички места, само че не и тук, а по-късно е обогатено в домашни центрофуги.
По-конкретно в Съединени американски щати, където сега работят 98 нуклеарни реактора, делът на съветския уран е законово стеснен до 20%. Да, това е свободният им пазар. Но защото предходната година “Росатом ” продаде единствената си уранова мина в Съединените щати, тъй като беше нерентабилна, а целият западен бранш за обогатяване, съгласно упоменатия “Уелоу Кейк ”, е хронично недофинансиран, локалните притежатели на АЕЦ търсят разнообразни трикове, с цел да не останат въобще без гориво.
Тъй като делът на всяка страна е стеснен до 20%, американските нуклеарни учени нормално вземат уран от Казахстан или Узбекистан и го изпращат напряко в съветски центрофуги. Защото американският закон дефинира размера на първичния уран, само че нищо не се споделя за крайното гориво под формата на горивни касети. Съответно, действително минимум за 30 американски реактора са жизненоважни постоянните доставки от съветските пристанища на Балтийско море. Дори най-пристрастните британци пишат, че казусът не се взема решение с наливане на пари, което е всекидневно за Вашингтон, тъй като се счита, че американските сенатори и конгресмени ще продължат да страдат от електорална глухота.
Изведнъж стана ясно, че може да се отпечата даже цялостен хангар банкноти, само че при неналичието на устойчиво работеща инженерна и научна школа хартията настойчиво не се трансформира в уранови таблетки. А Русия в този миг има и основно гориво, и пари.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ