Този, който е казал „Времето лекува“, не знае нищо за болката
Времето не лекува. Времето трансформира. То променя нашия нрав и в някои случаи маскира нашите рани. Времето на практика не прави нищо, като се изключи това, че ставаме по-възрастни и по различен метод проучваме живота си.
Мъдростта изцелява. Израстването изцелява. Знанието изцелява. Времето – не. Времето подлага под подозрение всичко, което има значение. То ни кара да преосмисляме какво сме мислели за себе си. То ни дава дни, когато усещаме болежка от обезсърчение.
И от това не става по-леко. Травмата не зараства сама по себе си. Никога не напуща нашите сърца. Ние ставаме по-възрастни и усещаме повече болежка. Или порастваме и в случай че получим квалифицирана помощ, се излекуваме.
Този, който не е намерил помощ, се държи, само че е ранен. Болката става непоносима. Тя в никакъв случай не ни напуща. Ние единствено я пъхаме в далечна кутия или я показваме по собствен метод. За тази цел някои хора употребяват изкуството, други пишат, а трети просто усещат.
Животът е тежък. Любовта е горчива. Разстоянието е отвратително. Но времето е единствената константа, която не би трябвало да обременява. Времето дава време, с цел да намерим това, което ни прави щастливи, да открием нашите пристрастености и да разберем можем ли да се оправим с възходите и паденията на живота.
Всичко, което в действителност има значение, е това, което ние вършим с времето.
Взимането на решение за приемане на помощ е първата стъпка към решаването на казуса. Втората стъпка е да се сблъскаме с казуса лице в лице. Времето не ни лекува. Ние лекуваме себе си.
Ние се борим с нашите демони. Решаваме дали ще позволим на другите да разрушат нашия свят. Решаваме ще разгадаем ли на някого да прецака деня ни. Моралът е това, което ние избираме.
Аз избирам да раста. Пътешествието ми не беше леко и прекомерно постоянно одобрявам като даденост времето, което ми е отредено, само че, започвайки от този миг, аз предпочитам помощта.
Искам още веднъж да бъда щастлива, тъй като зная, че прелестната, надарена, грижовна, скромна душа, която живее в мен, ще бъде проклета, в случай че разреша на болката ми да я скрие от сияещата светлина.
P.S. Настана време да се изцеля. Да пусна и да не помни.
