„Вайръл стихове за секс и драма“ за женствеността като октопод: „У нас има страх от тези, които не играят ролята на „добрата съпруга“
Време е за втората доза диалог с Антония Антонова и Цветелина Вътева от.
Вижте първата част от изявлението с Антония и Цветелина тук ►
* * *
Текстовете ви са най-често определяни като обществена ирония, само че в някои от тях разбираемо усещаме и по-гневен звук. Спомняте ли си за тематика или обстановка, която ви е раздрусала толкоз, че да не желаете да си поставяте каквато и да е цензура ?
Антония: „ Цензура “ е тежка и грозна дума и като цяло виждам да не допирам до нея в живота си. Ако си поставяхме „ цензура “, нямаше да вършим това, което вършим. Разбира се, има доста способи човек да каже едно и също нещо. Много са обстановките, които провокират яд у мен, в споделеното ни всекидневие като общество. Нерядко този яд изисква използването на вулгаризми. Избягвам самоцелната такава другояче. Тези неща се усещат – по кое време ти идва от вътрешната страна, по кое време си се напънал да звучиш някак си. Конкретните мотиви за яд са доста. България, с цялата ми обич към нея, сама по себе си е един съответен мотив .
Цветелина: Темата за насилието ме предизвика доста. Както и тематиката за психологичното здраве. Цензурата върху избрани тематики вреди върху свободното им разискване, което ги утежнява , в случай че са задоволително тежки.
За какво ви се желае да ги е грижа повече хората в България ?
А: За личната им душа. Духовният живот в близост бедства. И оттова идват редица проблеми. Има съществени положения в живота, които са оттатък бита, оттатък материалното, оттатък консумеризма, оттатък „ почивчици на Малдивчици “, като се споделя в една творба на колежката. За тези неща ми се ще да ни беше повече грижа. Хората в близост всеобщо приоритизират стряскащо повърхностни и посредствени ползи и занимания.
Ц: За Другия. За законите, за смисъла на това да се съблюдават. З а детското здраве и израстване, за живота на изхвърлените от обществото възрастни или хронично заболели хора, за животните, за планетата. Сигурно звуча съмнително лява, само че това е ситуацията.
„ Вайръл стихове за секс и драма “ предлага един интелигентно безпардонен комизъм, който рядко се среща у нас. Вие самите в едно изявление казвате, че ви липсва сходен метод в България - какъв вид смешки изваждат вас от равновесие и бихте желали да останат в предишното ?
А: Благодаря. Шегите, които ме изваждат от равновесие са тъпите и посредствени смешки.
Много хора си мислят, че хуморът им не се харесва, тъй като наскърбява близките, без да се замислят, че може би е просто плосък и в действителност по тази причина не се харесва. Не е задоволително да кажеш нещо расистко или сексистко в общество, в което тия неща не изискват особена храброст, тъй като са всекидневие в връзката сред хората, с цел да си занимателен. Добрият комизъм допуска пластове, асоциативно мислене, препратки.
Да кажеш едно, а то да значи друго. Не просто да кажеш „ цици, хахааххахаха “. В огромна степен хуморът е мерило за интелекта и общата просвета на индивида. Човек се смее на това, което схваща и не се смее на това, което не схваща.
Личен архив
Вицовете сами по себе си ме напрягат. Никога не съм могла да помня и описвам вицове, а когато някой ми споделя анекдот, рядко ми е откровено смешно. Смятам, че в разказването на смехории е добре да има авторство и импровизация. Българите сме обезпокоени хора, опасяваме се да не се изложим, да не обидим някого. Затова се залага на непознати смехории под формата на вицове. На несъмнено. Затова като напишеш хумореска в чата или в коментар, слагаш 100 емотикона – да не би някой да не схване, че се бъзикаш. Само че това е като да се смееш самичък на личната си смешка. Мен персонално доста ме нервира.
Ц: Шегите на тематика хипотетичната тъпота на дамите. Изобщо всички дами, които унижават дамите. Шегите за мъртви тъщи и свекърви. Шегите за гейове.
Като дами усещали ли сте предубеждения против активността ви в страницата ( от сорта на стандарта, че дамите да вземем за пример не са положителни комици ) и какво бихте споделили на злобарите ?
А: Един път един господин беше написал нещо от вида на това, че е уверен, че сме грозни, щом пишем по този начин , тъй като няма по какъв начин хубави дами такива неща да вършат, а пък един различен, като бях написала, че имам младо гадже, макар че не съм си направила уста, беше споделил, че очевидно имам пари и книгата върви добре. Демек си заплащам за обич, сещате ли се?
Според мен в България има боязън от дами, които не играят ролята на „ положителната брачна половинка “. Това е роля, тъй като в множеството патриархални фамилии дамата върти всичко и управлява парада, само че се играе един спектакъл, който цели да „ поддържа самочувствието “, разбирайте комплексите, на мъжа, съгласно който мъжът е водещата фигура. А той не е. И колкото повече той не е, толкоз по-голям е театърът. Това, несъмнено е балон.
Парадоксално, в една връзка, в която този спектакъл отсъства, хората са надалеч по-равнопоставени, никой не е третиран като огромно бебе, за което би трябвало да се грижим и пред което да се преструваме. В действителния живот, където хората съумяват да бъдат достоверни, с цел да живеят в естетика със себе си, този спектакъл не е нужен. Етикетите се лепят от хора, които имат проблеми да бъдат достоверни пред себе си и другите, които се опасяват от пълнокръвно, интимно другарство между тях . Същите се опасяват и от женствеността. Защото женствеността не е блага и кротка, тя е октопод, както съм показала в едно свое стихотворение. Много български мъже не са научени по какъв начин да поддържат връзка с дамите, боязън ги е, боязън ги е от големите дълбочини, които женствеността допуска, който боязън прераства в ненавист и експанзия на едно равнище, били те и по интернет.
Ц: Както споделих, аз рядко чета мненията в страницата, Антония ги следи по-щателно и банва на кило, само че да, попадала съм на предубеждения. Имаш ли аудитория над 10 индивида, шансът да попаднеш на мнения, от които да ти пилоеректират всички косми, е забележителен. Хубавото е, че не се задържат за дълго. Антония има бързи пръсти.
Личен архив
С вас, че е секси, както и написахте неотдавна – само че какво ?
А: Вероятно точно това. Че е секси в пола.
Цветелина: Честно казано, Брад Пит ще е секси даже в случай че се появи на премиерата на дебютния филм на „ Комиците “, в който играе Любо Нейков и е обут в гуменици и облечен в балетна пачка и мохерен пуловер. Не знам какво не му харесват. Не знам и на Леонардо ди Каприо какво не му харесват.
Това, че някой е известен, надарен и хубав, не значи наложително, че не става. Хорат доста обичат да разясняват стила, живота и постъпките на известните, което е чаровно, в случай че се вписва в традицията на доброжелателното клеветничество, само че е тъпо, когато е с откровена завист и зле прикрита злоба. Брад Пит надали се интересува от мнението на Гина Раденкова от Хасково, за какво тя би трябвало да се интересува от него, че и да разяснява полата му?
Има ли мъж или жена, които могат да ви накарат да напишете цяла стихосбирка за тях ?
А: Ами да, несъмнено, човек като е влюбен, и пет стихосбирки може да напише съгласно мен.
Ц: Майка ми и татко ми.
В какви клишета, които пречат, ви се ще дамите да не влизаме ?
А: Много са. Веднага ми хрумва това, че дамата би трябвало да е съответно някаква, с цел да я харесват мъжете и в случай че не е такава, няма да я харесва никой . Изобщо, че би трябвало да покрива избрани критерии, с цел да бъде харесана и „ взета “. Че би трябвало да поддържа „ мъжкото самочувствие “, като тук, както към този момент споделих, се визират комплекси. Че женствеността има една единствена форма и тя нормално се показва в пасивна роля. Това са цялостни нелепости. Лъжа и двуличие. Любовта и уважението сред хората не стъпват върху такива неща. Пълноценното човешко другарство е оттатък сходни съображения.
Ц: Че сме слабият пол. Че сме нежни, че би трябвало да сме деликатни, с цел да си „ хванем “ мъж или с цел да не го изгоним, в случай че към този момент сме го „ хванали “ . Че би трябвало да сме слаби и постоянно с съвършено обезкосмени крайници. Че би трябвало да сме постоянно усмихнати и да мислим положително.
Ако можете да се обърнете към дамите в България, както сега, какво бихте желали да им кажете ?
А: И на дамите, и на мъжете бих споделила да слушат и следват сърцето си, в случай че въобще аз съм индивидът, който би трябвало нещо да им споделя.
Ц: Да не се срамят, да имат кураж. Да знаят, че постоянно има вяра. Че хоризонтът постоянно е там, даже когато не се вижда. Че има път и протегнати към тях ръце. Че, както споделя Дъмбълдор, „ светлината постоянно е там, единствено би трябвало да има кой да се сети да светне лампата “.
Вижте първата част от изявлението с Антония и Цветелина тук ►
* * *
Текстовете ви са най-често определяни като обществена ирония, само че в някои от тях разбираемо усещаме и по-гневен звук. Спомняте ли си за тематика или обстановка, която ви е раздрусала толкоз, че да не желаете да си поставяте каквато и да е цензура ?
Антония: „ Цензура “ е тежка и грозна дума и като цяло виждам да не допирам до нея в живота си. Ако си поставяхме „ цензура “, нямаше да вършим това, което вършим. Разбира се, има доста способи човек да каже едно и също нещо. Много са обстановките, които провокират яд у мен, в споделеното ни всекидневие като общество. Нерядко този яд изисква използването на вулгаризми. Избягвам самоцелната такава другояче. Тези неща се усещат – по кое време ти идва от вътрешната страна, по кое време си се напънал да звучиш някак си. Конкретните мотиви за яд са доста. България, с цялата ми обич към нея, сама по себе си е един съответен мотив .
Цветелина: Темата за насилието ме предизвика доста. Както и тематиката за психологичното здраве. Цензурата върху избрани тематики вреди върху свободното им разискване, което ги утежнява , в случай че са задоволително тежки.
За какво ви се желае да ги е грижа повече хората в България ?
А: За личната им душа. Духовният живот в близост бедства. И оттова идват редица проблеми. Има съществени положения в живота, които са оттатък бита, оттатък материалното, оттатък консумеризма, оттатък „ почивчици на Малдивчици “, като се споделя в една творба на колежката. За тези неща ми се ще да ни беше повече грижа. Хората в близост всеобщо приоритизират стряскащо повърхностни и посредствени ползи и занимания.
Ц: За Другия. За законите, за смисъла на това да се съблюдават. З а детското здраве и израстване, за живота на изхвърлените от обществото възрастни или хронично заболели хора, за животните, за планетата. Сигурно звуча съмнително лява, само че това е ситуацията.
„ Вайръл стихове за секс и драма “ предлага един интелигентно безпардонен комизъм, който рядко се среща у нас. Вие самите в едно изявление казвате, че ви липсва сходен метод в България - какъв вид смешки изваждат вас от равновесие и бихте желали да останат в предишното ?
А: Благодаря. Шегите, които ме изваждат от равновесие са тъпите и посредствени смешки.
Много хора си мислят, че хуморът им не се харесва, тъй като наскърбява близките, без да се замислят, че може би е просто плосък и в действителност по тази причина не се харесва. Не е задоволително да кажеш нещо расистко или сексистко в общество, в което тия неща не изискват особена храброст, тъй като са всекидневие в връзката сред хората, с цел да си занимателен. Добрият комизъм допуска пластове, асоциативно мислене, препратки.
Да кажеш едно, а то да значи друго. Не просто да кажеш „ цици, хахааххахаха “. В огромна степен хуморът е мерило за интелекта и общата просвета на индивида. Човек се смее на това, което схваща и не се смее на това, което не схваща.
Личен архив Вицовете сами по себе си ме напрягат. Никога не съм могла да помня и описвам вицове, а когато някой ми споделя анекдот, рядко ми е откровено смешно. Смятам, че в разказването на смехории е добре да има авторство и импровизация. Българите сме обезпокоени хора, опасяваме се да не се изложим, да не обидим някого. Затова се залага на непознати смехории под формата на вицове. На несъмнено. Затова като напишеш хумореска в чата или в коментар, слагаш 100 емотикона – да не би някой да не схване, че се бъзикаш. Само че това е като да се смееш самичък на личната си смешка. Мен персонално доста ме нервира.
Ц: Шегите на тематика хипотетичната тъпота на дамите. Изобщо всички дами, които унижават дамите. Шегите за мъртви тъщи и свекърви. Шегите за гейове.
Като дами усещали ли сте предубеждения против активността ви в страницата ( от сорта на стандарта, че дамите да вземем за пример не са положителни комици ) и какво бихте споделили на злобарите ?
А: Един път един господин беше написал нещо от вида на това, че е уверен, че сме грозни, щом пишем по този начин , тъй като няма по какъв начин хубави дами такива неща да вършат, а пък един различен, като бях написала, че имам младо гадже, макар че не съм си направила уста, беше споделил, че очевидно имам пари и книгата върви добре. Демек си заплащам за обич, сещате ли се?
Според мен в България има боязън от дами, които не играят ролята на „ положителната брачна половинка “. Това е роля, тъй като в множеството патриархални фамилии дамата върти всичко и управлява парада, само че се играе един спектакъл, който цели да „ поддържа самочувствието “, разбирайте комплексите, на мъжа, съгласно който мъжът е водещата фигура. А той не е. И колкото повече той не е, толкоз по-голям е театърът. Това, несъмнено е балон.
Парадоксално, в една връзка, в която този спектакъл отсъства, хората са надалеч по-равнопоставени, никой не е третиран като огромно бебе, за което би трябвало да се грижим и пред което да се преструваме. В действителния живот, където хората съумяват да бъдат достоверни, с цел да живеят в естетика със себе си, този спектакъл не е нужен. Етикетите се лепят от хора, които имат проблеми да бъдат достоверни пред себе си и другите, които се опасяват от пълнокръвно, интимно другарство между тях . Същите се опасяват и от женствеността. Защото женствеността не е блага и кротка, тя е октопод, както съм показала в едно свое стихотворение. Много български мъже не са научени по какъв начин да поддържат връзка с дамите, боязън ги е, боязън ги е от големите дълбочини, които женствеността допуска, който боязън прераства в ненавист и експанзия на едно равнище, били те и по интернет.
Ц: Както споделих, аз рядко чета мненията в страницата, Антония ги следи по-щателно и банва на кило, само че да, попадала съм на предубеждения. Имаш ли аудитория над 10 индивида, шансът да попаднеш на мнения, от които да ти пилоеректират всички косми, е забележителен. Хубавото е, че не се задържат за дълго. Антония има бързи пръсти.
Личен архив С вас, че е секси, както и написахте неотдавна – само че какво ?
А: Вероятно точно това. Че е секси в пола.
Цветелина: Честно казано, Брад Пит ще е секси даже в случай че се появи на премиерата на дебютния филм на „ Комиците “, в който играе Любо Нейков и е обут в гуменици и облечен в балетна пачка и мохерен пуловер. Не знам какво не му харесват. Не знам и на Леонардо ди Каприо какво не му харесват.
Това, че някой е известен, надарен и хубав, не значи наложително, че не става. Хорат доста обичат да разясняват стила, живота и постъпките на известните, което е чаровно, в случай че се вписва в традицията на доброжелателното клеветничество, само че е тъпо, когато е с откровена завист и зле прикрита злоба. Брад Пит надали се интересува от мнението на Гина Раденкова от Хасково, за какво тя би трябвало да се интересува от него, че и да разяснява полата му?
Има ли мъж или жена, които могат да ви накарат да напишете цяла стихосбирка за тях ?
А: Ами да, несъмнено, човек като е влюбен, и пет стихосбирки може да напише съгласно мен.
Ц: Майка ми и татко ми.
В какви клишета, които пречат, ви се ще дамите да не влизаме ?
А: Много са. Веднага ми хрумва това, че дамата би трябвало да е съответно някаква, с цел да я харесват мъжете и в случай че не е такава, няма да я харесва никой . Изобщо, че би трябвало да покрива избрани критерии, с цел да бъде харесана и „ взета “. Че би трябвало да поддържа „ мъжкото самочувствие “, като тук, както към този момент споделих, се визират комплекси. Че женствеността има една единствена форма и тя нормално се показва в пасивна роля. Това са цялостни нелепости. Лъжа и двуличие. Любовта и уважението сред хората не стъпват върху такива неща. Пълноценното човешко другарство е оттатък сходни съображения.
Ц: Че сме слабият пол. Че сме нежни, че би трябвало да сме деликатни, с цел да си „ хванем “ мъж или с цел да не го изгоним, в случай че към този момент сме го „ хванали “ . Че би трябвало да сме слаби и постоянно с съвършено обезкосмени крайници. Че би трябвало да сме постоянно усмихнати и да мислим положително.
Ако можете да се обърнете към дамите в България, както сега, какво бихте желали да им кажете ?
А: И на дамите, и на мъжете бих споделила да слушат и следват сърцето си, в случай че въобще аз съм индивидът, който би трябвало нещо да им споделя.
Ц: Да не се срамят, да имат кураж. Да знаят, че постоянно има вяра. Че хоризонтът постоянно е там, даже когато не се вижда. Че има път и протегнати към тях ръце. Че, както споделя Дъмбълдор, „ светлината постоянно е там, единствено би трябвало да има кой да се сети да светне лампата “.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ