Ричард Ран: Глобалната икономика, базирана на долара, има много предимства
Враждебно настроени към Съединени американски щати и други страни, измежду които Китай, Русия, Бразилия, Индия, Индонезия, Аржентина и Южна Африка, се срещат на следващата си среща, с цел да разработят способи за събаряне на американския $ от трона на главната аварийна валута в света. Тези и други страни са в открит протест против „ финансовия империализъм “ на Съединени американски щати.
Ето малко предистория. Резервната валута е задгранична валута, която се държи от централните банки и други парични управляващи, с цел да подсигурява техните интернационалните транзакции и вложения и да служи като ресурс от стойност за черни дни.
С разрастването на Британската империя през XVIII в. английският паунд се трансформира в главната аварийна валута в света. Тя остава такава до 1914 година Двете международни войни съвсем довеждат Англия до фалит, а когато Съединени американски щати се трансформират в най-голямата и най-важна стопанска система в света, американският $ от ден на ден се трансформира в желана аварийна валута. Повечето международни цени на стоките и по-голямата част от интернационалната търговия се котират в щатски долари.
През 1944 година в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, се организира конференция, на която се възнамерява икономическият ред след Втората международна война. На нея са показани четиридесет и четири страни. Договорено е Съединени американски щати да фиксират цената на $ към златото, а по-късно другите страни да обвържат валутите си с американския $, като по този метод американският $ се трансформира в съвсем безспорна аварийна валута. През първите няколко десетилетия системата работи добре. Въпреки това, защото след войната другите страни възвръщат стопанските системи си и се развиват бързо, някои от тях стартират да обменят доларовите си наличия за злато, което води до привършване на златните запаси на Съединени американски щати.
През 1971 година президентът Ричард Никсън затваря златния прозорец (т.е. държавното управление на Съединени американски щати стопира да дава злато против американски долари, държани от непознати правителства). Въпреки това множеството държавни управления не престават да държат огромни количества (средно към 70%) от задграничните си запаси в щатски долари. Цените на множеството съществени първични материали, като нефт, мед, кафе, пшеница и други, не престават да се котират и разплащат в долари.
Глобалната стопанска система, основана на $, имаше доста преимущества за Съединени американски щати. Лихвите, изплащани по задграничните държавни скъпи бумаги, постоянно бяха на равнища, близки или даже по-ниски от инфлацията, което всъщност осигуряваше на Съединени американски щати на процедура безлихвени заеми. Много задгранични жители, които не се доверяват на личните си държавни управления, държат забележителна част от защитните си и ликвидни спестявания във физическа американска валута. Чужденците държат доста повече 100-доларови банкноти, в сравнение с американците. И в този случай тези спестявания на процедура съставляват дотации за американските данъкоплатци (богати хора в небогати страни, които се възползват както от бедните, по този начин и от богатите американци).
Когато в Съединени американски щати има интервал на висока инфлация, както в този момент, имплицитната дотация, плащана (под формата на долари с по-малка покупателна способност) на американските жители от задграничните притежатели на американски банкноти и скъпи бумаги, нараства бързо. Много непознати страни не харесват това положение на нещата, само че до момента са открили, че не могат да създадат доста по въпроса, с изключение на да сключат някои двустранни търговски съглашения.
Руснаците се съгласиха да одобряват китайска валута за своя нефт и други артикули. Китайците имат доста промишлени артикули, които руснаците могат да купуват - от играчки до високотехнологични артикули - тъй че сходно съглашение има избрана логичност. Но даже и китайците да сключат няколко двустранни съглашения със страни производителки на първични материали, китайската валута надалеч не е аварийна валута. Понастоящем китайската валута съставлява единствено към 3% от интернационалните запаси, за разлика от към 60% за щатския $ (в съпоставяне с към 70% преди няколко години).
Санкциите, които Съединени американски щати и други страни постановиха на руснаците, доведоха до заледяване на към половината от запасите им и до ограничение на опцията на съветските банки да употребяват световната система " SWIFT ". Това провокира суматоха в съветската финансова общественост и в други страни, които се притесняват, че в даден миг и те могат да бъдат обект на наказания. SWIFT е финансовата осведомителна система, която разрешава на банките да правят трансгранични преводи.
За някои други страни, в това число Китай, основаването на аварийна валута ще бъде херкулесова задача. Използването на парите на други страни като запаси е обвързвано с доверието. Съединени американски щати губят доверие, само че други страни не го получават. Трябва да има убеденост, че страната, която държи запасите, няма да ги изземе поради някакъв спор - както Съединени американски щати направиха с Русия. Страни като Швеция, Австралия и Япония знаят, че няма от какво да се страхуват; други не са толкоз сигурни.
Страните би трябвало да имат убеденост, че паричните управляващи в страната, която държи запасите им, няма да надуят цената им. По време на дългия интервал на ниска инфлация в Съединени американски щати страхът беше дребен. Сега, при безразсъдната парична и икономическа политика на Йелън-Пауъл-Байдън, мнозина евентуално имат известни опасения от обезценяване на валутата - а тези, които не се опасяват, евентуално не схващат обстановката.
Централните банкери носят фидуциарна отговорност пред всички свои жители да пазят запасите - и за множеството страни, макар всички свои проблеми, щатският $ към момента е най-хубавата опция. Но в случай че обстановката с $ продължи да се утежнява, от ден на ден централни банкери евентуално ще диверсифицират активите си в други валути и в злато, сребро и други метали като алуминий и мед, и даже биткойн. /БГНЕС
---------------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Ето малко предистория. Резервната валута е задгранична валута, която се държи от централните банки и други парични управляващи, с цел да подсигурява техните интернационалните транзакции и вложения и да служи като ресурс от стойност за черни дни.
С разрастването на Британската империя през XVIII в. английският паунд се трансформира в главната аварийна валута в света. Тя остава такава до 1914 година Двете международни войни съвсем довеждат Англия до фалит, а когато Съединени американски щати се трансформират в най-голямата и най-важна стопанска система в света, американският $ от ден на ден се трансформира в желана аварийна валута. Повечето международни цени на стоките и по-голямата част от интернационалната търговия се котират в щатски долари.
През 1944 година в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, се организира конференция, на която се възнамерява икономическият ред след Втората международна война. На нея са показани четиридесет и четири страни. Договорено е Съединени американски щати да фиксират цената на $ към златото, а по-късно другите страни да обвържат валутите си с американския $, като по този метод американският $ се трансформира в съвсем безспорна аварийна валута. През първите няколко десетилетия системата работи добре. Въпреки това, защото след войната другите страни възвръщат стопанските системи си и се развиват бързо, някои от тях стартират да обменят доларовите си наличия за злато, което води до привършване на златните запаси на Съединени американски щати.
През 1971 година президентът Ричард Никсън затваря златния прозорец (т.е. държавното управление на Съединени американски щати стопира да дава злато против американски долари, държани от непознати правителства). Въпреки това множеството държавни управления не престават да държат огромни количества (средно към 70%) от задграничните си запаси в щатски долари. Цените на множеството съществени първични материали, като нефт, мед, кафе, пшеница и други, не престават да се котират и разплащат в долари.
Глобалната стопанска система, основана на $, имаше доста преимущества за Съединени американски щати. Лихвите, изплащани по задграничните държавни скъпи бумаги, постоянно бяха на равнища, близки или даже по-ниски от инфлацията, което всъщност осигуряваше на Съединени американски щати на процедура безлихвени заеми. Много задгранични жители, които не се доверяват на личните си държавни управления, държат забележителна част от защитните си и ликвидни спестявания във физическа американска валута. Чужденците държат доста повече 100-доларови банкноти, в сравнение с американците. И в този случай тези спестявания на процедура съставляват дотации за американските данъкоплатци (богати хора в небогати страни, които се възползват както от бедните, по този начин и от богатите американци).
Когато в Съединени американски щати има интервал на висока инфлация, както в този момент, имплицитната дотация, плащана (под формата на долари с по-малка покупателна способност) на американските жители от задграничните притежатели на американски банкноти и скъпи бумаги, нараства бързо. Много непознати страни не харесват това положение на нещата, само че до момента са открили, че не могат да създадат доста по въпроса, с изключение на да сключат някои двустранни търговски съглашения.
Руснаците се съгласиха да одобряват китайска валута за своя нефт и други артикули. Китайците имат доста промишлени артикули, които руснаците могат да купуват - от играчки до високотехнологични артикули - тъй че сходно съглашение има избрана логичност. Но даже и китайците да сключат няколко двустранни съглашения със страни производителки на първични материали, китайската валута надалеч не е аварийна валута. Понастоящем китайската валута съставлява единствено към 3% от интернационалните запаси, за разлика от към 60% за щатския $ (в съпоставяне с към 70% преди няколко години).
Санкциите, които Съединени американски щати и други страни постановиха на руснаците, доведоха до заледяване на към половината от запасите им и до ограничение на опцията на съветските банки да употребяват световната система " SWIFT ". Това провокира суматоха в съветската финансова общественост и в други страни, които се притесняват, че в даден миг и те могат да бъдат обект на наказания. SWIFT е финансовата осведомителна система, която разрешава на банките да правят трансгранични преводи.
За някои други страни, в това число Китай, основаването на аварийна валута ще бъде херкулесова задача. Използването на парите на други страни като запаси е обвързвано с доверието. Съединени американски щати губят доверие, само че други страни не го получават. Трябва да има убеденост, че страната, която държи запасите, няма да ги изземе поради някакъв спор - както Съединени американски щати направиха с Русия. Страни като Швеция, Австралия и Япония знаят, че няма от какво да се страхуват; други не са толкоз сигурни.
Страните би трябвало да имат убеденост, че паричните управляващи в страната, която държи запасите им, няма да надуят цената им. По време на дългия интервал на ниска инфлация в Съединени американски щати страхът беше дребен. Сега, при безразсъдната парична и икономическа политика на Йелън-Пауъл-Байдън, мнозина евентуално имат известни опасения от обезценяване на валутата - а тези, които не се опасяват, евентуално не схващат обстановката.
Централните банкери носят фидуциарна отговорност пред всички свои жители да пазят запасите - и за множеството страни, макар всички свои проблеми, щатският $ към момента е най-хубавата опция. Но в случай че обстановката с $ продължи да се утежнява, от ден на ден централни банкери евентуално ще диверсифицират активите си в други валути и в злато, сребро и други метали като алуминий и мед, и даже биткойн. /БГНЕС
---------------
Ричард Ран е ръководител на Института за световен стопански напредък и на MCon LLC. Неговият разбор е оповестен във „ Вашингтон таймс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ