“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи
Впоследната, четвърта част от поредицата за „ Забравените българи “ ще ви показва Георги Лозанов – основателят на сугестопедията, Димитър Пасков – откривателят на нивалина, Христина Хранова – първата българска акушерка, и Иван Денкоглу – деен покровител на българската култура.
Георги Лозанов
През 1926 година в София се ражда Георги Лозанов – основателят на сугестопедията. Той е роден в семейство, което цени високо образованието и науката – татко му е учител по история, а майка му е правист. За страдание дребният Георги остава без майка на нежната възраст от 2 годинки. Баща му взема решение да се реалокират в Лом, като там се дами наново.
Георги е бил доста мъдро и будно момче. От дребен чете доста и се е интересувал от разнообразни неща, най – към този момент история, логика на психиката и медицина. Не е инцидентен и фактът, че приключва гимназия с отличен триумф. За напълно малко е в пандиза по политически аргументи, само че това не пречи на Георги да преследва настойчиво и с полагане на огромен труд своята фантазия – да учи в Медицинския университет в София. Мечтата му се сбъдва и през 1952 година се дипломира сполучливо и незабавно записва специализация в направленията неврология и психотерапия. През идващите 5 години прави редица проучвания и работи в двете най – огромни психиатрични лечебни заведения в страната – в село Курило и в село Бяла. Следва и второ висше обучение, което още веднъж приключва с отличен триумф – това е специалността педагогика.
Георги Лозанов е образец за тези хора, които непрекъснато желаят да научават нещо ново и да се развиват в своята сфера, а за какво не и в други.
Години наред той се занимава с проучване на човешкия мозък и по този начин открива метода на сугестопедията – учене посредством втълпяване. Оказва се, че този способ дава в действителност невероятни резултати, изключително при ученето на непознати езици.
Интересът извън не закъснява. Множество влиятелни европейски учебни заведения и университети канят Георги Лозанов да покаже своя способ онлайн и стартират да го употребяват. За злощастие в България ненадейно е неразрешен, а Георги Лозанов е задържан, като му се не разрешава да пътува отвън страната и е под домакински арест повече от девет години. През всичкото това време методът жъне огромни триумфи в цяла Европа. Не е ясно за какво нещата се развиват по този метод за Георги в личната му татковина, само че откакто възбраните за пътешестване отпадат, той продължава да изнася лекции за своя способ в чужбина.
Димитър Пасков
Димитър Пасков е бил изтъкнат фармаколог и изобретател на нивалина. Той се ражда през 1914 година в с. Горно Броди в Гърция, в оскъдно, само че доста работливо семейство. Майка му отглежда тютюн, а татко му е майстор-зидар.
Още от дребен Димитър е будно момче, което се интересува от анатомия, растения и всичко обвързвано с индивида и природата. След като сполучливо приключва гимназия, той записва вътрешни заболявания в Медицинския университет в София. След като и там сполучливо се дипломира, Пасков отпътува да работи в няколко лечебни заведения покрай Пловдив. Още като студент той е имал доста мощен интерес към националната медицина и постоянно, когато е имало опция я е употребявал. Специализирал е в Санкт Петербург (тогава Ленинград) и по-късно се завръща в България където става доцент по фармакология в Медицинския университет.
Откритието на нивалина, който е лекарство за битка с детския паралич, става напълно инцидентно и то в миг на зараза в цяла Европа от подлата детска болест. Пасков вижда, че едно малко момиче, което е болно от детски паралич, пило от вода, в която имало натопени блатни кокичета и почнало да се усъвършенства. Димитър, както и останалите медици, били озадачени и за това той прави голям брой проучвания и разбори и най-после схваща, че съставката галантамин в листата на блатното кокиче са помогнали на момичето. Съставката, която е била изолирана в най–чист тип получава името „ нивалин “.
Ето по какъв начин една случайност е довела до едно от най–големите българския, а даже и международни открития във фармацията.
Христина Хранова
Не е ясно тъкмо в кой град и по кое време е родена първата българска акушерка и водна спасителка, само че има данни, че това е станало към 50-те години на XIX век, в семейство в което тя е била 18-ото дете. Христина Хранова и роднините ѝ бягат от турските нападения постоянно, а когато до тях доближава новината за обесването на Васил Левски, младото момиче е съкрушено. Този миг като че ли е преломен в нейния живот, тъй като след него тя се заклева до сетния си мирис да служи на българския народ.
Смелата Христина постоянно се дегизирала като мъж, с цел да може да взе участие в разнообразни сражения и борби от Освободителната война. Тя даже е взела присъединяване в боевете на Шипка. Въпреки, че е жена, тя по нищо не отстъпвала на мъжете в багра.
След Освобождението тя отпътува за Киев, където учи за акушерка и връщайки се в България, става първата такава. По неофициални данни е изродила над 3400 години. Освен това е била воден избавител и още веднъж е взела участие в сражения през 1885 година в Сръбско-българската война. Бойните ѝ подвизи обаче не стопират дотук. Тя е взела участие в Балканската и Междусъюзническата война.
И тук се прокрадва несправедливостта – тя остава без пенсия, тъй като страната ѝ споделя, че „ има спирания в трудовия стаж “, очевидно никой не се вълнува, че те са били по времето, в което тя се е сражавала за България. До последните си дни е живяла в беднотия и даже бедност. Писала е писма до държавните служби за разпределяне на пенсия, само че несъмнено те са останали просто по този начин, в небитието. И въпреки всичко в последните ѝ няколко години живот страната ѝ отпуска някаква минимална пенсия, с която може единствено да се храни.
През 1922 година Христина Хранова умира, без мъж, без деца, заровена от няколко от оживелите ѝ бойни приятели. За страдание сходна орис имат доста видни българи, които са дали живота си за страната, само че страната, както постоянно, е била мащеха за тях.
В наши дни нито се знае къде е нейният гроб, нито има повдигнат монумент, което е тъпо, а даже бих споделила – срамно.
Иван Денкоглу
Когато чуете името Иван Денкоглу какво незабавно ви изниква в съзнанието? Улица, директна на Витошка, нали? А в действителност знаете ли, че той е бил един от най–големите донори и благодетели на българската култура?
През 1781 година в село Балша се ражда дребният Иван. От дребен има сложен живот, рано губи татко си и се постанова да работи като разносвач, аргатин и общ служащ, с цел да може да се устоя. След гибелта на татко му е пратен при негов чичо, калугер, само че макар този факт, той не получава друго обучение с изключение на начално.
Заминавайки за чужбина, Иван се учи на търговия от видни търговци и се оказва, че има усет за това. Постепенно и с доста труд, той забогатява и отваря „ безконечен фонд “ за българскиоте учебни заведения. Стипендиите на този фонд са помогнали на доста деца. Благодарение на него се отваря и първото девическо учебно заведение в София, което през днешния ден носи неговото име. Това е 127-о СОУ „ Иван Денкоглу “.
През целия си живот той се е посветил на това да подарява пари за българското обучение, да купува книги и пособия за учебни заведения и читалища, и може би всичко това е разследване от обстоятелството, че той самият в миналото, като дете не е имал тази опция.
В българската история са доста българите, които са създали напряко чудеса за нас и няколко публикации не стигат с цел да бъдат упоменати и разказани. За страдание никой не преподава за тях в учебните заведения и университетите, или в случай че е по този начин то се загатват едвам шепа от всички заслужили. Това е в действителност доста тъпо, тъй като те са част от нашата история и са ни формирали като персони, без даже да подозират това. Дано някой ден, някъде, някой даде публичност и опише за всички тях. Тези хора са горделивост за България и не трябва да бъдат забравени.
Още от създателя:
Георги Лозанов
През 1926 година в София се ражда Георги Лозанов – основателят на сугестопедията. Той е роден в семейство, което цени високо образованието и науката – татко му е учител по история, а майка му е правист. За страдание дребният Георги остава без майка на нежната възраст от 2 годинки. Баща му взема решение да се реалокират в Лом, като там се дами наново.
Георги е бил доста мъдро и будно момче. От дребен чете доста и се е интересувал от разнообразни неща, най – към този момент история, логика на психиката и медицина. Не е инцидентен и фактът, че приключва гимназия с отличен триумф. За напълно малко е в пандиза по политически аргументи, само че това не пречи на Георги да преследва настойчиво и с полагане на огромен труд своята фантазия – да учи в Медицинския университет в София. Мечтата му се сбъдва и през 1952 година се дипломира сполучливо и незабавно записва специализация в направленията неврология и психотерапия. През идващите 5 години прави редица проучвания и работи в двете най – огромни психиатрични лечебни заведения в страната – в село Курило и в село Бяла. Следва и второ висше обучение, което още веднъж приключва с отличен триумф – това е специалността педагогика.
Георги Лозанов е образец за тези хора, които непрекъснато желаят да научават нещо ново и да се развиват в своята сфера, а за какво не и в други.
Години наред той се занимава с проучване на човешкия мозък и по този начин открива метода на сугестопедията – учене посредством втълпяване. Оказва се, че този способ дава в действителност невероятни резултати, изключително при ученето на непознати езици.
Интересът извън не закъснява. Множество влиятелни европейски учебни заведения и университети канят Георги Лозанов да покаже своя способ онлайн и стартират да го употребяват. За злощастие в България ненадейно е неразрешен, а Георги Лозанов е задържан, като му се не разрешава да пътува отвън страната и е под домакински арест повече от девет години. През всичкото това време методът жъне огромни триумфи в цяла Европа. Не е ясно за какво нещата се развиват по този метод за Георги в личната му татковина, само че откакто възбраните за пътешестване отпадат, той продължава да изнася лекции за своя способ в чужбина.
Димитър Пасков
Димитър Пасков е бил изтъкнат фармаколог и изобретател на нивалина. Той се ражда през 1914 година в с. Горно Броди в Гърция, в оскъдно, само че доста работливо семейство. Майка му отглежда тютюн, а татко му е майстор-зидар.
Още от дребен Димитър е будно момче, което се интересува от анатомия, растения и всичко обвързвано с индивида и природата. След като сполучливо приключва гимназия, той записва вътрешни заболявания в Медицинския университет в София. След като и там сполучливо се дипломира, Пасков отпътува да работи в няколко лечебни заведения покрай Пловдив. Още като студент той е имал доста мощен интерес към националната медицина и постоянно, когато е имало опция я е употребявал. Специализирал е в Санкт Петербург (тогава Ленинград) и по-късно се завръща в България където става доцент по фармакология в Медицинския университет.
Откритието на нивалина, който е лекарство за битка с детския паралич, става напълно инцидентно и то в миг на зараза в цяла Европа от подлата детска болест. Пасков вижда, че едно малко момиче, което е болно от детски паралич, пило от вода, в която имало натопени блатни кокичета и почнало да се усъвършенства. Димитър, както и останалите медици, били озадачени и за това той прави голям брой проучвания и разбори и най-после схваща, че съставката галантамин в листата на блатното кокиче са помогнали на момичето. Съставката, която е била изолирана в най–чист тип получава името „ нивалин “.
Ето по какъв начин една случайност е довела до едно от най–големите българския, а даже и международни открития във фармацията.
Христина Хранова
Не е ясно тъкмо в кой град и по кое време е родена първата българска акушерка и водна спасителка, само че има данни, че това е станало към 50-те години на XIX век, в семейство в което тя е била 18-ото дете. Христина Хранова и роднините ѝ бягат от турските нападения постоянно, а когато до тях доближава новината за обесването на Васил Левски, младото момиче е съкрушено. Този миг като че ли е преломен в нейния живот, тъй като след него тя се заклева до сетния си мирис да служи на българския народ.
Смелата Христина постоянно се дегизирала като мъж, с цел да може да взе участие в разнообразни сражения и борби от Освободителната война. Тя даже е взела присъединяване в боевете на Шипка. Въпреки, че е жена, тя по нищо не отстъпвала на мъжете в багра.
След Освобождението тя отпътува за Киев, където учи за акушерка и връщайки се в България, става първата такава. По неофициални данни е изродила над 3400 години. Освен това е била воден избавител и още веднъж е взела участие в сражения през 1885 година в Сръбско-българската война. Бойните ѝ подвизи обаче не стопират дотук. Тя е взела участие в Балканската и Междусъюзническата война.
И тук се прокрадва несправедливостта – тя остава без пенсия, тъй като страната ѝ споделя, че „ има спирания в трудовия стаж “, очевидно никой не се вълнува, че те са били по времето, в което тя се е сражавала за България. До последните си дни е живяла в беднотия и даже бедност. Писала е писма до държавните служби за разпределяне на пенсия, само че несъмнено те са останали просто по този начин, в небитието. И въпреки всичко в последните ѝ няколко години живот страната ѝ отпуска някаква минимална пенсия, с която може единствено да се храни.
През 1922 година Христина Хранова умира, без мъж, без деца, заровена от няколко от оживелите ѝ бойни приятели. За страдание сходна орис имат доста видни българи, които са дали живота си за страната, само че страната, както постоянно, е била мащеха за тях.
В наши дни нито се знае къде е нейният гроб, нито има повдигнат монумент, което е тъпо, а даже бих споделила – срамно.
Иван Денкоглу
Когато чуете името Иван Денкоглу какво незабавно ви изниква в съзнанието? Улица, директна на Витошка, нали? А в действителност знаете ли, че той е бил един от най–големите донори и благодетели на българската култура?
През 1781 година в село Балша се ражда дребният Иван. От дребен има сложен живот, рано губи татко си и се постанова да работи като разносвач, аргатин и общ служащ, с цел да може да се устоя. След гибелта на татко му е пратен при негов чичо, калугер, само че макар този факт, той не получава друго обучение с изключение на начално.
Заминавайки за чужбина, Иван се учи на търговия от видни търговци и се оказва, че има усет за това. Постепенно и с доста труд, той забогатява и отваря „ безконечен фонд “ за българскиоте учебни заведения. Стипендиите на този фонд са помогнали на доста деца. Благодарение на него се отваря и първото девическо учебно заведение в София, което през днешния ден носи неговото име. Това е 127-о СОУ „ Иван Денкоглу “.
През целия си живот той се е посветил на това да подарява пари за българското обучение, да купува книги и пособия за учебни заведения и читалища, и може би всичко това е разследване от обстоятелството, че той самият в миналото, като дете не е имал тази опция.
В българската история са доста българите, които са създали напряко чудеса за нас и няколко публикации не стигат с цел да бъдат упоменати и разказани. За страдание никой не преподава за тях в учебните заведения и университетите, или в случай че е по този начин то се загатват едвам шепа от всички заслужили. Това е в действителност доста тъпо, тъй като те са част от нашата история и са ни формирали като персони, без даже да подозират това. Дано някой ден, някъде, някой даде публичност и опише за всички тях. Тези хора са горделивост за България и не трябва да бъдат забравени.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ