Войните в 21 век са енергийни, основният източник на конфликти

...
Войните в 21 век са енергийни, основният източник на конфликти
Коментари Харесай

Експерт: Войните на 21 век са енергийни, следват тези за вода и храна

Войните в 21 век са енергийни, главният източник на спорове и напрежение са находищата и преноса. След това ще дойдат войните за водите и за храна. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Нина Дюлгерова, професор по интернационалните връзки, лекар на икономическите науки, доцент и лекар по нова и най-нова обща история. Тя е специализирала в Русия, Италия, Полша, Съединени американски щати, Холандия. Преподава доктрина и история на интернационалните връзки във Варненския свободен университет.

По думите на проф. Дюлгерова спорът в Сирия не прави изключение и също е с енергиен темперамент, като най-потърпевши от създалата се обстановка са кюрдите. Според политолога обаче те ще продължат да бъдат инструмента, който да се употребява от всички заинтригувани страни, с цел да се реализира краткотрайно или по-дългосрочно наличие в тази доста значима в енергиен проект зона. Турция, с последните си дейности, постави точка на обединяването им в какъвто и да е формат, добави проф. Дюлгерова.

Според нея, въпреки че спорът в тази зона има своите етнически измерения, той към този момент минава в областта на енергийните ползи. За да бъдат изяснени процесите, би трябвало да се следи картината в целокупност и да се борави със актуалния термин "широк Черноморски район ", който в действителност включва четири акватории - Средиземно, Черно, Каспийско море и Персийския залив, добави проф. Дюлгерова.

По думите й, когато се разяснява енергийната диверсификация в източната част на Средиземно море, би трябвало да се взема под внимание терминалът за полутечен газ Александруполис, където и България е акционер.

Проф. Дюлгерова е безапелационна, че концепцията благодарение на втечнения газ да се заобиколи и даже да се отстрани транзитирането на запаси от Русия, се е провалила. Причината е, че този тип запас има световен пазар. Той се транспортира с танкери и този, който предложи по-висока цена, може да разчита, че ще получи товара, в действителност корабите са като мобилна борса без народност, уточни политологът. И добави, че всичко това е повода за разногласията към тръбопроводите и от кое място ще минават. Напрежение има и към откритите залежи край Израел и край Кипър. Там изследванията завършиха, към този момент се намеси политиката, Анкара съобщи публично, че в региона няма да се прави нищо без нейно единодушие и се стигна до ескалация на напрежението, уточни проф. Дюлгерова.

На фона на протичащото се в света сега, страната ни е доста добре позиционирана, счита политологът. Тя дефинира като вярна позицията на премиера Бойко Борисов, че която страна е разположена енергийно и има постоянни граници, е обезпечена като страна и като спокойно наличие. Реално видяно България се връща в европейската енергийна скица и с построяването на АЕЦ "Белене " ще стане още по-добре, счита проф. Дюлгерова. Тя оцени като извънредно съответна реакцията на София по повод построяването на Балканския поток.

Бойко Борисов за северната част на "Балкански поток ": Искаме по едно и също време със сърбите да е готово

"Убедена съм, че ще има и Южен поток и България няма да остане настрана от него ", сподели още проф. Дюлгерова. На въпрос дали е притеснително, че градежът на тръбопровода на българска територия ще бъде стихотворец от компания от Саудитска Арабия, политологът дава безапелационен негативен отговор. Нейната позиция е, че опциите една страна да строи сама атомна електроцентрала или тръбопроводи към този момент не съществуват. Политиката към този момент е на транснационално равнище, а и излезе публична информация, че в саудитската компания, която ще строи у нас, акционери са съветски и френски компании, тъй че тя не провокира никакви отрицателни страсти в Европа, уточни проф. Дюлгерова.

Случването на енергийния Балкански поток има политически измерения, сподели още проф. Дюлгерова. Според нея фактор е все по-засилващото се значение на страните от Вишеградската четворка, както и невъзможността на огромните страни като Франция и Германия да консолидират към себе си стабилно болшинство, с цел да има Европейски Съюз единна политика. Противоречията в съюза се ускоряват и от хаоса към Брекзит, означи политологът. Според нея има още едно политическо измерение, което не трябва да се подценява.

"То произтича от неустойчивостта на Европейски Съюз като интернационален фактор и е обвързвано със засилващия се прагматизъм на Париж, неуверения Берлин, само че доста устойчивия на Рим и Вишеградската четворка, които ускоряват натиска да се разшири и задълбочи икономическото и енергийното съдействие с Руската федерация ", уточни проф. Дюлгерова. На този декор съгласно нея България стои също доста добре. Като доказателство тя уточни основните визити на наши министри в Москва. Според нея тези визити дават съображение да се разяснява, че обстановката се трансформира и страната ни демонстрира не толкоз оспорима автономия и политическа равноправност.

България с нейната политическа постоянна неустойчивост може да бъде резистентен фактор в Черно море, който да консолидира ползите на Великите сили, е мнението на политолога. По думите й в действителност може да се счита, че се основават условия за връщането на прагматичния разговор сред Русия и водещите страни в Европейски Съюз. А за България това е доста преференциално, защото е на доста добра географска позиция, сподели проф. Дюлгерова.

Като цяло интернационалните връзки са в такава фаза на развиване с оглед ерозията на Англосаксонския свят, че главното предписание е да не се съблюдават разпоредбите, които през последните два века бяха пример за политическо държание, добави проф. Дюлгерова. Според нея сега Европейски Съюз и НАТО се държат като организации със затихващи функционалности, а не като резистентен, постоянен интернационален фактор.

Европейски Съюз е обект на влияние, той не е индивид на интернационалните процеси, счита политологът. Според нея най-лошото е, че водачите на съюза не оферират съответни решения, в това число за рецесията в Сирия, а се придържат към остарели форми - сини каски, интернационален надзор. За да се излезе с такова предложение, още веднъж прозира желанието за разрушаването на Европейски Съюз, счита проф. Дюлгерова.

Съвременното положение на света демонстрира, че демокрацията и неолиберализмът са привършен формат, добави политологът. Според нея в политически проект неолиберализмът е британската политика за излизане от Европейски Съюз.

"Няма правила, те нарушават даже разпоредбите, които при тях са аксиома от епохи ", счита проф. Дюлгерова. А нейната персонална прогноза е, че Брекзитът ще докара до стопански безпорядък и нарастване броя на бедните хора в Европа.

По отношение на страните от Западните Балкани проф. Дюлгерова счита, че за тях няма да има разширение на Европейски Съюз. Нейният мотив е, че никой от членовете не желае в съюза страни с нерешени проблеми. За политолога по-интересно е дали тези страни ще станат членове на НАТО.

Борисов: Помирението и районното съдействие са основни за европейската интеграция на Западните Балкани

Проблемът е, че още веднъж се влиза в коловоза на политическото говорене и задкулисие, а когато нещо не се реши през днешния ден и в този момент, то става непрекъснат инструмент за напън и влияние и то в разнообразни направления, заключи проф. Дюлгерова.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР