Защо се разнасят мощите на светлейшия княз Потьомкин
Войната в Украйна, както е говорено, има и културен фронт.
Освен държавните си граници от 1991, Украйна се пробва да отдели по-ясно и културните си граници.
Затова и следим феномени като Ленинопад, Пушкинопад, Екатеринопад - срутване или пренасяне на монументи със съответните персони.
Макар че по трактовката на Путин " Ленин е основал Украйна " (тежка историческа конфабулация), украинците още от преди войната настойчиво смъкват паметниците на Ленин и на имератрица Екатерина II - противоимперска линия. В същата група културно-исторически цели са и Пушкин, и Булгаков. Михаил Булгаков, въпреки да е кореняк киевлянин, въпреки да е репресиран от руската власт, въпреки всичко е съветски публицист и заради тази причина също пада жертва в битката за самоутвърждаване на новата украинска национална еднаквост. За Пушкин няма какво да приказваме - Слънцето на съветската лирика, въпреки да е осминка африканец и в комплицирани връзки със самодържавието, също е очебийно имперски публицист и нова Украйна го канцелира.
Руските окупанти пък възвръщат имперско-съветски знаци - подвигат отначало монументи на Ленин, примерно.
Това встъпление е единствено за подтекст, а тематиката ни е една преживелица в Херсон.
В сегашната война Херсон е необикновен случай, тъй като падна без пердах - руснаците влязоха като у тях си.
А напълно неотдавна Херсон се върна под украинска власт - още веднъж без пердах.
Докато от Херсон се изтеглиха окупанти и колаборанти, с тях се изнесоха и няколко паметника на руски и съветски исторически персони. Обяснението е: не крадем паметниците, а ги спасяваме, за да не пострадат от обстрелите и да не бъдат осквернени.
Заедно с паметниците обаче бяха изнесени и останките на княз Григорий Потьомкин-Таврически - любим на Екатерина Втора, съгласно някои сведения даже неин скришен брачен партньор.
Ето това е към този момент забавно - изнасяне на остатъци, като преместванията на мощи на светец. Някакви средновековни некрофилски табиети. Ако бойните комари на НАТО, отровните гъски и булгаковски рептилоиди стигнат до Москва, ще би трябвало да се придвижват някъде и мощите на Ленин...
Княз Потьомкин-Таврически е създател на няколко огромни градове, през днешния ден регионални центрове в Украйна и Крим - Николаев, Херсон, Севастопол, и Екатеринослав (днешен Днепър). Тази активност той развива като генерал-губернатор на Новорусия, назначен от Екатерина.
Потьомкин несъзнателно става кръстник и на един идиоматичен израз, който го има на всички европейски езици - така наречен " потьомкински села " се свързват с неговото име, въпреки че светлейшият княз няма господ знае каква изключителна заслуга.
Става въпрос за фамозния Таврически воаяж на Екатерина - баснословно по мащаба си триумфално пътешестване на Екатерина с голяма свита из новозавладените територии на Руската империя през 1787.
По това време Русия води сполучливи войни с Османската империя, в резултат на което Крим и северното Черноморие стават съветски, османците губят въздействието си над красивия полуостров и неговите буйни татари.
За този популярен Таврически воаяж Екатерина помъкнала със себе си голяма свита, към която поникнали какви ли не митове и клюки. Един от тях бил разказан от европейски писатели - ужким че особено за императрицата Потьомкин правел по пътя ѝ декоративни процъфтяващи села със щастливи био селяни, докарани особено за задачата от стотици километри. Оттогава " потьомкинско село " става синоним на " фасадно благополучие, декоративно благоденствие ".
Фактически не било баша по този начин. Потьомкин не е карал селяни от майна си Райна, най-вече малко да е поразкрасил ситуацията. Всъщност по него време (че и в този момент е така) било нещо обикновено в очакване на висок посетител да се създадат някои другояче немислими ремонти и да се почистят пътищата. Ако Путин се беше осмелил да посети някои от краткотрайно окупираните територии, за него също щяха да провеждат някаква красива заблуда за благосъстоянието на " освободените " украинци. Но той си седи в бункера, тъй като за разлика от Екатерина Втора няма такива категорични военни триумфи, разширяващи империята. (Страничен факт близо да нас - по време на тия руско-турски войни от края на 18 век има и една огромна борба при Нос Калиакра.)
Щеше да е малко неловко - идва Путин в Херсон след измисления референдум, порадва се малко на хубавия нов потьомкински живот - и незабавно трябваше да се изтегля дружно с тоалетния куфар и мощите на княз Потьомкин.
Потьомкин-Таврически. Портрет от Йохан Баптист декор Лампи Стария.
***
Не знаем къде тъкмо почиват в този момент костите на любимеца Потьомкин, надяваме се да намерят покой и да не го разнасят като мощите на Петка Българска да вземем за пример.
Тая Преподобна Петка (по рождение Параскева) е една свята гъркиня от 10-11 век, чиито мощи били доста известни в родния ѝ град някъде из източна Тракия. След някой и различен век нашият цар Иван Асен превзел огромни територии от счупената Византия и отнесъл мощите на светицата в своята столица Търново. След още някой и различен век османците стават доминиащ детайл на Балканите и мощите на светицата били отнесени на предпазване във Видин. После и Видин пада, а мощите на Параскева-Петка са подарени от султан Баязид на сръбския княз Стефан. 16 век мощите на Параскева се озовават в Цариград, през 17 век молдовсият княз Василий Лупу ги измолва и ги придвижва в Яш (историческа молдовска столица).
Света Параскева-Петка е наречена Епиватска (по родно място), Търновска, Българска, Сръбска, Молдовска и обобщителното - Балканска.
Княз Потьомкин си е единствено Таврически.
Освен държавните си граници от 1991, Украйна се пробва да отдели по-ясно и културните си граници.
Затова и следим феномени като Ленинопад, Пушкинопад, Екатеринопад - срутване или пренасяне на монументи със съответните персони.
Макар че по трактовката на Путин " Ленин е основал Украйна " (тежка историческа конфабулация), украинците още от преди войната настойчиво смъкват паметниците на Ленин и на имератрица Екатерина II - противоимперска линия. В същата група културно-исторически цели са и Пушкин, и Булгаков. Михаил Булгаков, въпреки да е кореняк киевлянин, въпреки да е репресиран от руската власт, въпреки всичко е съветски публицист и заради тази причина също пада жертва в битката за самоутвърждаване на новата украинска национална еднаквост. За Пушкин няма какво да приказваме - Слънцето на съветската лирика, въпреки да е осминка африканец и в комплицирани връзки със самодържавието, също е очебийно имперски публицист и нова Украйна го канцелира.
Руските окупанти пък възвръщат имперско-съветски знаци - подвигат отначало монументи на Ленин, примерно.
Това встъпление е единствено за подтекст, а тематиката ни е една преживелица в Херсон.
В сегашната война Херсон е необикновен случай, тъй като падна без пердах - руснаците влязоха като у тях си.
А напълно неотдавна Херсон се върна под украинска власт - още веднъж без пердах.
Докато от Херсон се изтеглиха окупанти и колаборанти, с тях се изнесоха и няколко паметника на руски и съветски исторически персони. Обяснението е: не крадем паметниците, а ги спасяваме, за да не пострадат от обстрелите и да не бъдат осквернени.
Заедно с паметниците обаче бяха изнесени и останките на княз Григорий Потьомкин-Таврически - любим на Екатерина Втора, съгласно някои сведения даже неин скришен брачен партньор.
Ето това е към този момент забавно - изнасяне на остатъци, като преместванията на мощи на светец. Някакви средновековни некрофилски табиети. Ако бойните комари на НАТО, отровните гъски и булгаковски рептилоиди стигнат до Москва, ще би трябвало да се придвижват някъде и мощите на Ленин...
Княз Потьомкин-Таврически е създател на няколко огромни градове, през днешния ден регионални центрове в Украйна и Крим - Николаев, Херсон, Севастопол, и Екатеринослав (днешен Днепър). Тази активност той развива като генерал-губернатор на Новорусия, назначен от Екатерина.
Потьомкин несъзнателно става кръстник и на един идиоматичен израз, който го има на всички европейски езици - така наречен " потьомкински села " се свързват с неговото име, въпреки че светлейшият княз няма господ знае каква изключителна заслуга.
Става въпрос за фамозния Таврически воаяж на Екатерина - баснословно по мащаба си триумфално пътешестване на Екатерина с голяма свита из новозавладените територии на Руската империя през 1787.
По това време Русия води сполучливи войни с Османската империя, в резултат на което Крим и северното Черноморие стават съветски, османците губят въздействието си над красивия полуостров и неговите буйни татари.
За този популярен Таврически воаяж Екатерина помъкнала със себе си голяма свита, към която поникнали какви ли не митове и клюки. Един от тях бил разказан от европейски писатели - ужким че особено за императрицата Потьомкин правел по пътя ѝ декоративни процъфтяващи села със щастливи био селяни, докарани особено за задачата от стотици километри. Оттогава " потьомкинско село " става синоним на " фасадно благополучие, декоративно благоденствие ".
Фактически не било баша по този начин. Потьомкин не е карал селяни от майна си Райна, най-вече малко да е поразкрасил ситуацията. Всъщност по него време (че и в този момент е така) било нещо обикновено в очакване на висок посетител да се създадат някои другояче немислими ремонти и да се почистят пътищата. Ако Путин се беше осмелил да посети някои от краткотрайно окупираните територии, за него също щяха да провеждат някаква красива заблуда за благосъстоянието на " освободените " украинци. Но той си седи в бункера, тъй като за разлика от Екатерина Втора няма такива категорични военни триумфи, разширяващи империята. (Страничен факт близо да нас - по време на тия руско-турски войни от края на 18 век има и една огромна борба при Нос Калиакра.)
Щеше да е малко неловко - идва Путин в Херсон след измисления референдум, порадва се малко на хубавия нов потьомкински живот - и незабавно трябваше да се изтегля дружно с тоалетния куфар и мощите на княз Потьомкин.
Потьомкин-Таврически. Портрет от Йохан Баптист декор Лампи Стария.
***
Не знаем къде тъкмо почиват в този момент костите на любимеца Потьомкин, надяваме се да намерят покой и да не го разнасят като мощите на Петка Българска да вземем за пример.
Тая Преподобна Петка (по рождение Параскева) е една свята гъркиня от 10-11 век, чиито мощи били доста известни в родния ѝ град някъде из източна Тракия. След някой и различен век нашият цар Иван Асен превзел огромни територии от счупената Византия и отнесъл мощите на светицата в своята столица Търново. След още някой и различен век османците стават доминиащ детайл на Балканите и мощите на светицата били отнесени на предпазване във Видин. После и Видин пада, а мощите на Параскева-Петка са подарени от султан Баязид на сръбския княз Стефан. 16 век мощите на Параскева се озовават в Цариград, през 17 век молдовсият княз Василий Лупу ги измолва и ги придвижва в Яш (историческа молдовска столица).
Света Параскева-Петка е наречена Епиватска (по родно място), Търновска, Българска, Сръбска, Молдовска и обобщителното - Балканска.
Княз Потьомкин си е единствено Таврически.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ