Европа - ограничени ядрени опции и адаптиране към променящ се стратегически контекст
Войната в Украйна бележи повратен миг за европейската сигурност. Войнствеността и демонстрираната подготвеност на Русия да промени архитектурата на европейската сигурност мотивираха НАТО да ускори своите стандартни военни качества. Но войната има последствия оттатък стандартните сили. Тъй като неправилната военна акция на Русия в Украйна продължава и НАТО подхваща стъпки за подсилване на военната си позиция по отношение на Русия, съветските усещания за личната им стандартна военна непълноценност евентуално ще се влошат още повече, увеличавайки зависимостта им от нуклеарни оръжия и техният нестратегически нуклеарен боеприпас през идващите години, написа в Доклад, оповестен от Колежа по защитата на НАТО и неговия проучвателен отдел.
На този декор въпросите за лимитираното потребление на нуклеарни оръжия и надеждността на разширеното въздържане на Съединени американски щати в Европа заслужават възобновен надзор.
Достатъчно устойчиво ли е разширеното въздържане на Съединени американски щати за зараждащата евроатлантическа среда за сигурност?
Каква роля могат да играят американските нестратегически нуклеарни оръжия за въздържане на Русия?
В тази публикация изказванието е, че съществена задача на НАТО през идващите години ще бъде да поддържа постоянна възпираща позиция по отношение на Русия, която също ще служи като основа за ефикасна убеденост. За тази цел една надеждна, нестратегическа нуклеарна алтернатива остава от значително значение както против усложняване на рисковите калкулации на Русия, по този начин и за уверяване на съдружниците в продължаващите гаранции за сигурност на Съединени американски щати.
Путин удря с чук по световния нуклеарен ред
Ядрената тактика през 21 век - последователност или смяна?
Нововъзникващият стратегически подтекст в Европа
Войната на Русия в Украйна разкри стандартната уязвимост на Русия. След войната й с Грузия през 2008 година Русия стартира цялостна промяна на своите военни сили и употребява присъединяване си в сирийския спор, с цел да тества ново съоръжение и да натрупа действен опит. Въпреки тези усъвършенствания, интервенцията на Русия в Украйна демонстрира, че структурните проблеми в нейната войска остават съществени. И до момента в който войната в Украйна продължава да отслабва стандартните сили и качества на Русия, тежките наказания, наложени от западните страни, в допълнение ще попречват достъпа на Русия до западни съставни елементи с двойна приложимост, ограничавайки способността й да попълня арсенала си.
НАТО също е евентуално да ускори силите си като последица от войната. Редица страни от НАТО се ангажираха да усилят своите бюджети за защита, до момента в който присъединението на Финландия и Швеция към НАТО доста ще усъвършенства стратегическата военна обстановка за Алианса в района на Балтийско море. Това ще помогне да се противодейства на качествата на Русия за попречване на достъп и възбрана на зона към Калининград и ще укрепи сигурността на балтийските членки на НАТО. Освен това НАТО доста укрепва своята стандартна позиция на източния фланг. Тези старания ще укрепят способността на НАТО да пази най-изложените съдружници, само че към момента не е ясно дали това ще даде опция за надеждна позиция на въздържане посредством отвод по отношение на Русия.
Операцията на Москва в Украйна извади нескрито редица неадекватности на съветските военни сили, само че това не би трябвало да води до умозаключение, че Русия като цяло е стандартно слаба. В края на краищата, доста зависи от подтекста, в който Москва употребява силите си и нейните догатки за оперативно обмисляне. Освен това войната освен показва непредсказуемостта и склонността на Москва към неверни калкулации, само че също по този начин акцентира ревизионистичните упоритости на Кремъл в Европа, готовността му да поема нараснали опасности и способността му да понася високи разноски, с цел да реализира ползите си.
Освен това стандартната акция на Русия в Украйна евентуално ще повлияе на нейната нуклеарна тактика. През 90-те години възприеманата стандартна непълноценност на Русия в светлината на напредналите западни качества за акуратен удар стимулира Русия да разчита повече на нуклеарното въздържане и опасността от нуклеарна приложимост в начало на спор. Тази позиция последователно се промени, когато Русия модернизира своите стандартни качества и създаде нови стандартни наземни, морски и въздушни ракети през 2010 година
Въпреки че оценената полза на нуклеарните оръжия за въздържане и ръководство на ескалацията не избледня и Русия резервира огромен боеприпас от нестратегически нуклеарни оръжия, ролята на стандартните варианти за удар за въздържане и ръководство на ескалацията, с изключение на потреблението на нуклеарни, се усили. Русия създаде по-холистична идея за " стратегическо въздържане ", концептуализирайки нуклеарни и неядрени средства за въздържане. Също по този начин последните военни доктрини на Русия допускат по-висок предел за нуклеарна приложимост. Войната в Украйна може да означи смяна в тази политика.
Кампанията на Русия разкри ниската успеваемост на нейните прецизни насочващи оръжия. С намаляващия инвентар от тези оръжия и продължаващите провокации да попълни арсенала си заради наказания, Русия може да усили зависимостта си от нуклеарната насила, изключително от своя нестратегически нуклеарен боеприпас. Това може да докара до по-нисък нуклеарен предел и тактика, наподобяваща метода на Русия при започване на 2000-та година, със съответното адаптиране на нейната позиция.
Ако Русия към този момент не съхранява нуклеарни бойни глави в Калининград, да вземем за пример, възприеманата от Русия накърнимост може да я накара да ускори нуклеарния си потенциал в ексклава, граничещ с НАТО. В допълнение, след конституционния референдум в Беларус през февруари 2022 година, премахващ свободния от нуклеарни оръжия статут на тази страна, Москва може също по този начин да разположи нуклеарни оръжия на територията на Беларус. През юни 2022 година президентът Путин и Александър Лукашенко разискаха тази стъпка. Няколко въпроса наподобяват неразрешени, само че опцията за някакво съглашение за шерване на съветско нуклеарно оръжие с Беларус не може да бъде напълно омаловажавана.
Ядрената политика на Байдън, възпирането и успокояването в Европа
Всяко лимитирано нуклеарно потребление от страна на Москва в Европа евентуално ще произтича от догатката, че на Съединените щати им липсва волята или подобаващите средства да отговорят и да наложат висока цена на Русия. Следователно, с цел да убедят Русия, че разноските за лимитирана нуклеарна приложимост надвишават всевъзможни евентуални изгоди, Съединените щати би трябвало освен да показват задоволителна увереност, само че и надеждни качества да отговорят на подобен сюжет. Решението на Съединени американски щати да пазят съдружниците, рискувайки личната си сигурност, постоянно е било противоречиво.
По време на Студената война относителното икономическо и политическо значение на Западна Европа придаде по-голяма меродавност на уговорката на Вашингтон да извърши опасността си да отбрани своите съдружници с нуклеарни оръжия. Стратегическата география и обстановка на НАТО през днешния ден, както и продължаващите стъпки на Съединени американски щати за ограничение на ролята на нуклеарните оръжия в неговата декларативна политика и позиция и възходящият фокус на Съединени американски щати върху Индо-Тихия океан дават по-голяма причина да се сложи под въпрос решимостта на Съединени американски щати. Все отново може да се твърди, че отговорът на администрацията на Байдън на войната в Украйна опровергава усещанията за избледняваща увереност на Съединени американски щати.
Чрез даването на забележителна военна и икономическа помощ на Украйна - страна, която даже не е част от НАТО - и посредством усилване на военното си наличие в Европа, Съединените щати демонстрираха устойчивия си интерес към района и готовността си да предотвратят дестабилизация на европейския ред. В същото време обаче желанието на Русия да понесе високи разноски в устрема си да промени реда след Студената война, както и способността й да води стандартна война в Европа под щита на своите нуклеарни средства за въздържане, допуска, че Русия може да повярва, че нейният залог в евентуален спор с централно или източноевропейска страна от НАТО би надвишил решимостта на Съединени американски щати да пази своите съдружници.
В допълнение към залозите и решимостта, подобаващите военни качества също са фактор за възприемането на надеждността на възпирането. Нестратегическият нуклеарен боеприпас на Русия надалеч надвишава лимитираните благоприятни условия на НАТО. Русия резервира и модернизира разнороден боеприпас от до 2000 нестратегически нуклеарни оръжия, изстрелвани от въздуха, морето и сушата. За разлика от това, нуклеарното въздържане на НАТО се основава главно на 100 до 150 американски нестратегически нуклеарни оръжия, всички от един вид (бомби B-61), които са ситуирани в Европа според съглашението на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия.
Освен това, стратегическите арсенали на Съединените щати, Франция и Обединеното кралство (UK) имат забележителна възпираща стойност. Но до момента в който възпирането на Русия от лимитирана нуклеарна приложимост на европейския спектакъл със стратегически оръжия не е надеждно заради извънредно нарастващия и евентуално гибелен темперамент, директната военна стойност и възпиращият резултат на американските нестратегически нуклеарни оръжия са под въпрос.
Това е по този начин по три аргументи. Първо, нестратегическите оръжия на Съединени американски щати са бомби с предно базиране, които ще бъдат пускани от самолети с двоен потенциал (DCA) на приемащите страни, които ще ги доставят от добре известни места в Европа. Това прави тези оръжия мощно уязвими за предварителна защита. Второ, процесът на политическа съгласуваност в границите на НАТО - вземането на решения с консенсус - евентуално лимитира тяхната възпираща стойност във връзка с Русия. Трето, заради актуалните системи за противовъздушна защита на Русия, би било мъчно да се доставят тези оръжия до техните цели.
Операциите за угнетяване на противовъздушната защита на съперника (SEAD) биха могли да покачат успеваемостта на задачите DCA, само че сами по себе си могат да се окажат ескалиращи. Ефективността на DCA задачи и техният възпиращ резултат ненапълно се усъвършенства със закупуването на изтребители F-35 в няколко европейски Военновъздушни сили, само че това няма да реши уязвимостта на местата за базиране на тези оръжия и проблемите с политическата съгласуваност. Следователно, политическо-символичната функционалност на нуклеарното шерване - свързване на американската и европейската сигурност и даване на платформа за нуклеарни съвещания - остава доста. Но директната му военна стойност е съмнителна.
За да се увеличи доверието в разширеното въздържане на Съединени американски щати против лимитираната нуклеарна приложимост от Русия, обаче, не е належащо да подхожда на качествата на Русия. Вместо това се изисква постоянна лимитирана алтернатива, която би алармирала на Русия, че НАТО има способността да отговори на съветска лимитирана приложимост, което затруднява Русия да планува реакциите на НАТО и затова хода на ескалацията. В този подтекст решението на президента Байдън да резервира нуклеарните бойни глави W76-2 с дребен потенциал за балистични ракети с морско изстрелване (SLBM) е значимо.
Байдън от дълго време се застъпва за понижаване на ролята на нуклеарните оръжия в тактиката на Съединени американски щати. По време на акцията си през 2020 година той даде обещание да преразгледа сериозно декларативната политика и позицията на Съединени американски щати, изключително две нестратегически нуклеарни варианти, въведени от администрацията на Тръмп. Независимо от това, администрацията му реши да не прави огромни промени след встъпване в служба. Въпреки че отстрани стратегия от епохата на Тръмп, ориентирана към създаване на нова крилата ракета с морско изстрелване (SLCM-N) с нуклеарно оръжие - ход, подложен на критика от редица членове на Конгреса - администрацията на Байдън избра да резервира към този момент разположените W76-2 бойни глави с дребен потенциал.
Поради разнообразни аргументи тази алтернатива има по-голяма възпираща стойност. SLBM не са уязвими за изпреварване заради техния метод на разполагане. Освен че са оперативни, SLBM са в по-голяма бойна подготвеност и могат надеждно да пробият противовъздушната защита. Освен това, до момента в който бойните глави са ситуирани на стратегически транспортни средства за доставка, техният по-нисък потенциал евентуално ги прави по-използваеми. По време на рецесия Русия може да чака водачите на Съединени американски щати да заобикалят потреблението на стратегически нуклеарни оръжия заради техния ескалационен темперамент. Бойните глави с ниска мощ към момента носят риск от огромни вреди, само че Русия може да не е толкоз сигурна в сдържаността на американските водачи. По този метод опасността от потребление на оръжия с по-малък потенциал може да бъде по-правдоподобна, в сравнение с в случай че Съединените щати разполагат единствено със стратегически нуклеарни оръжия.
Докато разполагането на бойни глави с ниска продуктивност за SLBM прибавя дарба, която Съединените щати към момента не имат, спомагателната военна стойност от създаването и разполагането на SLCMs с нуклеарно оръжие е лимитирана. Съединените щати към този момент имат и сега модернизират крилати ракети с въздушно изстрелване за бомбардировачи, които имат съвсем идентични военни характерности. Те нормално не са в подготвеност и затова не са алтернатива за бърз отговор, само че при евентуална рецесия бомбардировачите най-вероятно към този момент ще бъдат в подготвеност и в положение на нараснала подготвеност. Освен това бойната глава с ниска мощ на SLBM към този момент съставлява лимитирана дарба, която може да пробие съветската противовъздушна защита.
И най-после, подводниците, на които ще бъдат ситуирани SLCM-N, са нужни за стандартни задачи. По този метод SLCM с нуклеарно въоръжение биха добавили малко еластичност, като в същото време евентуално отслабват стандартното въздържане. За да бъдат надеждни, лимитираните нуклеарни благоприятни условия би трябвало да бъдат пропорционални и не прекомерно ескалиращи. В този подтекст няколко критици настояват, че Русия може да има компликации при определянето дали SLBM носи единствено една бойна глава с ниска мощ или бойни глави с висока мощ, което я кара да отговори със стратегически удар и по този метод да рискува всеобхватна нуклеарна война. Този проблем не е нов.
Обединеното кралство е разположило бойни глави с ниска мощ върху ракети Trident D5 - същите ракети, които разполагат Съединените щати - от десетилетия. Освен това процедурите за инспекция на Нов СТАРТ и общият интернационален политически подтекст би трябвало да дадат на Русия добра визия дали е изправена пред широкомащабна офанзива или стеснен отговор. Въпреки това, ескалационният темперамент на всяка дадена дарба също зависи от задачите, които би трябвало да нападна. По време на Студената война НАТО можеше да заплаши с лимитирана нуклеарна приложимост против територията на руските съдружници, преди да се наложи да удари самия Съветски съюз.
Днес, до момента в който Русия може да нападна основни военни и инфраструктурни цели на европейски страни от НАТО - нещо, което евентуално е по-малко ескалиращо, в сравнение с директно поразяване на Съединени американски щати - НАТО евентуално ще отговори с удар на съветска територия, затова рискувайки възмездие против територията на Съединени американски щати. Следователно разполагането на повече качества няма да реши казуса, че президент на Съединени американски щати може да се поколебае да употребява нуклеарни оръжия заради риска от неконтролирана ескалация. Но това е алтернативата за въздържане на лимитираната нуклеарна приложимост - с цел да бъде надеждна, една дарба би трябвало да е подобаваща и използвана, само че също по този начин да рискува да провокира по-голяма динамичност на ескалация. Както написа Елбридж Колби, " ясната вероятност, че всяка нуклеарна приложимост може да докара до прелом, беше и остава жизненоважен съставен елемент на ефикасното въздържане ".
В последна сметка доверието зависи от усещането на съперника. Това, което една надеждна лимитирана алтернатива може да породи, е по-голяма неустановеност в съзнанието на съперника по отношение на това дали и по какъв начин Съединените щати ще отговорят на съветската лимитирана приложимост. Това би манипулирало нуклеарния риск при по-ниски равнища на ескалация. В този смисъл решението на Байдън да резервира бойни глави с ниска продуктивност на SLBM - макар задачите си за разоръжаване - може да помогне да се преодолеят всички евентуални подозрения в Москва по отношение на способността и решимостта на Съединените щати да пазят ползите на НАТО и да отговорят на лимитирана приложимост, убеждавайки Русия че спорът няма да остане стеснен.
Освен това решението на Байдън също е значимо за утешение. Ефективното утешение се основава на устойчиво въздържане. С войната в Украйна и способността на Русия да отбрани стандартна акция при нуклеарни закани, съдружниците от НАТО (особено на източния фланг) може от ден на ден да слагат под въпрос желанието за стратегическа непоклатимост сред Русия и Съединените щати. Въпреки че е мъчно да се реши дали нашествието на Русия в Украйна прави сходен сюжет с присъединяване на страна от НАТО по-вероятен, усещанията за опасност и опасенията по отношение на съветското нуклеарно изнудване евентуално ще се усилят. По този метод в променливата среда на сигурност решенията по отношение на нуклеарната декларативна политика и позиция на Съединени американски щати са още по-обезпокоителни за съдружниците и са знак за надеждността на уговорките на Съединени американски щати. В този смисъл решението на Байдън да резервира надеждна нестратегическа алтернатива дружно със съглашението за нуклеарно шерване има капацитета да ускори доверието на съдружниците в гаранциите за сигурност на Съединени американски щати.
Заключение
Във все по-конфронтираща се среда за сигурност в Европа, надеждна нестратегическа нуклеарна алтернатива е от значително значение както за оборване на личната нуклеарна тактика на Русия, по този начин и за усмиряване на съдружниците на Съединени американски щати. Но няма да е задоволително да се трансферира отговорността за създаването на надеждни персонализирани тактики за въздържане върху Съединените щати. След години на занемаряване, днешната среда на опасност изисква възобновено внимание към опцията за динамичност на ескалация, която заплашва да премине нуклеарния предел в Европа.
Тъй като възходът на Китай рано или късно ще притегли вниманието и военните запаси на Съединени американски щати към Азия, европейците би трябвало да създадат повече, с цел да дефинират способи за попречване на сходна динамичност. Както се акцентира в скорошен отчет на Цюрихския център за проучвания на сигурността, шерването на военното задължение би трябвало да бъде допълнено от шерване на интелектуално задължение. По-конкретно, европейските страни от НАТО би трябвало да се опитат да реализират по-добро схващане на бъдещата опасност, представлявана от Русия, и въздействието на войната в Украйна върху политиката и позицията на Русия за въздържане. Освен това, защото НАТО укрепва стандартната си позиция, съдружниците в Европа би трябвало да извърнат повече внимание на въпроса по какъв начин една по-стабилна стандартна позиция и лимитираните нуклеарни благоприятни условия могат взаимно да засилят възпирането против Русия и да покачат нуклеарния предел.
Решаването на тези въпроси е от жизненоважно значение за европейските страни от НАТО, защото директно визира тяхната сигурност. Освен това, избягването на тези въпроси може да накара Европа да се трансформира в непряк наблюдаващ на политиката на Съединени американски щати. В исторически проект европейските съдружници се стремяха към шерване на нуклеарни оръжия не на последно място заради институционалната рамка, която им позволяваше да имат думата по въпросите на нуклеарното въздържане в Европа. И въпреки всичко, една евентуална причина, заради която администрацията на Тръмп търси морски основани платформи, беше да заобиколи поддръжката на страната хазаин и вътрешните несъгласия в Европа. По този метод страните, споделящи нуклеарно оръжие, би трябвало да се възползват от обновения публичен интерес към въпросите на сигурността и защитата, с цел да се ангажират по-съзнателно с въпросите на възпирането и защитата, както в границите на Алианса, по този начин и измежду локалната общност. В противоположен случай те рискуват изцяло да изгубят въздействието си върху нуклеарната политика на Съединени американски щати и НАТО.
Идеологията на държавното управление на Съединени американски щати и холандската поддръжка за потреблението на нуклеарни оръжия
Позицията на Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО) за нуклеарно въздържане зависи от " поддържането на благонадежден боен потенциал и тактика с ясна политическа воля за деяние ". Тази глава преглежда евентуална уязвимост в тази позиция, произлизаща от вътрешни политически съображения измежду нуклеарните сили на Европа и шерване със съдружници. Групата за нуклеарно обмисляне (NPG) има за задача да формулира решения за нуклеарна тактика на НАТО посредством консенсус.
Докато всички показани съдружници механически имат право на несъгласие на този конгрес, Съединените щати евентуално ще търсят лидерска позиция, когато се преглежда потреблението на нуклеарни оръжия. Гласовете на страните, споделящи нуклеарно оръжие, след това ще бъдат засилени, когато вземането на решения се отнася до оръжия, ситуирани на тяхна територия. Ако единомислещото решение на NPG за потребление на оръжия за шерване се материализира, президентът на Съединени американски щати ще подреди освобождението на оръжията B-61, ситуирани на европейска територия, а самолетите на съответния съдружник с двоен потенциал (DCA) ще доставят оръжията под командването на SACEUR (Върховен съюзнически командващ - Европа). Въпреки че тези специфики се ръководят значително посредством двустранни съглашения, тази рамка постоянно се характеризира като " двоен ключ ". При нуклеарна рецесия - и изключително при положение, че трансатлантическите връзки се влошат или политическите ползи се разминават - националните водачи на страните, споделящи нуклеарно оръжие, може да се окажат изправени пред вътрешна съпротива и политическа реакция, като в същото време се усещат принудени да се съобразят с настояванията на Съединени американски щати. Това може да ги накара да претеглят спорни съображения при одобряването на потреблението на техните военни.
Тази глава изследва степента, в която известното холандско политическо пригаждане към държавното управление на Съединени американски щати планува утвърждение на искане на Съединени американски щати за доставка на нуклеарни оръжия, ситуирани в Холандия. От петте съдружници за шерване на нуклеарни благоприятни условия, Холандия демонстрира най-високата периодичност на подходящ парламентарен спор по тематиката за шерване. Следователно страната дава главен случай за проучване на резултата на публичното мнение върху решенията на нуклеарната политика. Това изследване открива, че единодушието е по-голямо, когато такова искане идва от Демократическата партия, в сравнение с когато идва от Републиканската партия, и че приблизително даже най-десните холандски жители са по-склонни да се съобразят с настояванията на Демократическата партия, в сравнение с с тези на Републиканската партия.
Политическата история на нуклеарното шерване в Холандия
Договореностите за шерване на нуклеарна сила сред Съединени американски щати и европейските страни бяха въведени за първи път през 50-те и 60-те години на предишния век. Холандското съглашение за нуклеарно шерване беше формализирано през 1960 година след договаряния сред републиканската администрация на американския президент Дуайт Айзенхауер. По това време ръководещата холандска дясноцентристка коалиция се състоеше от три партии, принадлежащи към християнския набожен дирек, всички от които по-късно ще се слеят в днешната Християндемократически апел (CDA), както и дясноцентристката Народна партия за Свобода и народна власт. Холандия за първи път насочи поканата за съглашението през 1956 година до Съединени американски щати посредством тогавашния си министър на защитата Кеес Стаф, член на Християнския исторически съюз (CHU), който по това време беше в лявоцентристка коалиция с двете си християнски сестрински партии и Лейбъристката партия (PvdA).
Към момента на писане на публикацията Холандия се ръководи от четирипартийна коалиция, състояща се от Християнския съюз (CU), CDA, демократична центристка партия D66 и дясноцентристката VVD. Тези страни поддържат разнообразни настройки във връзка с неразпространението на нуклеарни оръжия. D66 и CU, които обичайно се опълчват на нуклеарните оръжия, се застъпиха за присъединение към Договора за възбрана на нуклеарните оръжия (TPNW) по време на предизборната акция през 2021 година, насърчавани от техните електорати, болшинството от които поддържат едностранното присъединение. Електоратите на CDA и VVD, за разлика от тях, са най-много срещу едностранното присъединение към TPNW.
Всъщност в своята изборна платформа за 2021 година VVD беше единствената партия, която категорично утвърди нуклеарната задача на холандските военновъздушни сили в границите на НАТО. Това разделяне е очевидно в управническото съглашение на обединението, което декларира желанието й да способства за свят без нуклеарни оръжия, последвано неотложно от категорично признание на отговорностите на Алианса.
Ролята на идеологията в политическото съглашение
Подобно позициониране и изразителност на елита оказват въздействие върху метода, по който обществеността образува отзиви. Хората нормално гледат по-благосклонно на политическите решения, когато идват от партия, която поддържат. По същия метод, такава поддръжка отслабва, в случай че дадена позиция е призната от противникова партия. Партиите могат да трансформират позициите на гласоподавателите, като показват рамки, които резонират с предходните вярвания на техните гласоподаватели и, което е още по-силно, избрани партийно лоялни последователи възприемат позиции, които опонират на техните идеологически убеждения, в случай че тези позиции се поддържат от тяхната партия.
Въпреки че позициите на елита не са единственият източник на публичното мнение и жителите могат да включват основна информация, даже когато им се показва партийни знаци, поляризацията предизвиква партийно стимулирано размишление, процесът, посредством който хората са по-склонни да търсят информация, която е в сходство с техните вярвания и политическа еднаквост, и по-сериозно да изследват информация, която не е. Въпреки че няма директна равностойност сред двете преобладаващите партии в Съединени американски щати и няколкото партии, показани в холандския парламент, въпреки всичко има значими идеологически паралели, които разрешават свястно съпоставяне. Разчитайки на левите и десните резултати на Сравнителния партиен манифест за американските и холандските партии, се допуска, че левите и центристките електорати ще бъдат по-отворени към искане на демократите, до момента в който единствено най-десните жители ще бъдат по-склонни да поддържат искане на републиканците. Освен това идеологическата отдалеченост сред респондента и партията от Съединени американски щати, която желае потреблението на оръжия, ще повлияе на утвърждението на такова искане.
Данни за метода
За да се тестват тези хипотези, беше извършен опит с изследване през юни 2022 година, когато съветското навлизане в Украйна доближи инфлексна точка. Данни бяха събрани от изследователския институт Kieskompas - Election Compass, холандска социологическа компания, която работи в границите на етичните правила на Vrije Universiteit Amsterdam. За да се компенсират постоянно срещаните отклонения на такива извадки, е приложена процедура за претегляне след стратификация и итеративно съразмерно напасване. Този опит е авансово регистриран.
Експериментален дизайн
В този опит на респондентите първо беше показан предполагаем сюжет, при който Русия е направила демонстративна нуклеарна експлозия над Черно море покрай украинското крайбрежие, с цел да покаже решителност във връзка с настоящата си инвазия в Украйна. Трябва да се означи, че тази догадка беше вградена в по-голям опит, който също промени идеологията на съветското държавно управление след прелом, осъществен в страната.
След това на респондентите на инцидентен принцип беше показано хипотетично искане от Демократическата или Републиканската партия в Конгреса на Съединени американски щати за потребление на американски нуклеарни оръжия, ситуирани в Холандия, за осъществяване на сходна демонстративна детонация над неуточнена, ненаселена зона в отговор на демонстративната нуклеарна детонация на Русия. Демонстративен ответен удар показава, че провокира релативно високо утвърждение измежду холандското население и по този метод би улеснил разбора. Избрано е да се показват страните в Конгреса, които изискват потреблението на оръжия, а не изпълнителната власт, заради компликациите, които биха изплували при опита за безапелационно манипулиране на пристрастията на настоящия президент на Съединени американски щати. Кризата в Украйна също така дава благонадежден сюжет, при който и двете партии в Конгреса притискат президента Байдън да предприеме по-настоятелна политика. Анкетираните бяха разпитани след привършване на опита.
Мерки и модели
Попитани са респондентите доколко са съгласни със съответната политическа партия в Съединени американски щати, че оръжията, ситуирани в Холандия, би трябвало да бъдат употребявани за осъществяване на сходна демонстративна нуклеарна детонация над неопределена ненаселена зона. Отговорите бяха дадени по шестобална канара на Likert, варираща от " напълно несъгласен " (1) до " изцяло склонен " (6), които за задачите на тази изследователска публикация след това бяха бинаризирани на единодушие (1) и противоречие (0). с цел да разреши пояснение, което е по-подходящо за политиката. Като аршин за включване е запитано, по какъв начин респондентите правят оценка идеологията на двете американски партии по 11-степенна канара ляво-дясно. Анкетирани, които са оценили Демократическата партия като по-дясна от междинната стойност на оценката на Републиканската партия (7,3), и респонденти, които са оценили Републиканската партия като по-лява от междинната стойност на Демократическата партия (4,9), и респонденти, които са оценили Демократическата партия като повече десни от Републиканската партия бяха изключени, което докара до набор от данни от респонденти, който след това беше претеглен. Анкетираните се слагат на една и съща канара за самопоставяне вляво-вдясно. Ястребовостта е включена в някои модели като контрола и е конструиран като показател, основан на 5 детайла, като да вземем за пример " военната мощност е най-хубавият метод за гарантиране на международния мир ". Всички данни и разбори могат да бъдат открити на OSF.
В идващия раздел първо се разказва резултата от това, коя партия от Съединени американски щати желае потреблението на оръжия върху желанието на холандците да се съобразят благодарение на елементарен t-тест. Продължава се, като се съпоставя модела на поддръжка по скалата на ляво-дясно самопоставяне посредством логистична регресия. По сходен метод се проучва резултата на идеологическата отдалеченост, която се пресмята като безспорната стойност сред позицията на респондент на която и да е партия в Съединени американски щати по скалата ляво-дясно и тяхното самопоставяне на същата канара.
Констатации
Експериментът демонстрира, че искане, отправено от Демократическата партия, се приема доста по-благосклонно от искане от Републиканската партия (p <0,001), с 29 % поддръжка, когато настояването идва от демократите и 20 % поддръжка, когато настояването идва от републиканци в Конгреса.
Регресивното единодушие за потребление на нуклеарни оръжия върху ляво-дясното самопоставяне на респондентите показва, че този резултат се поддържа в целия идеологически набор, като настояването на демократите непрекъснато води до по-голяма възможност за единодушие от настояването на републиканците, въпреки и не доста. Въпреки допускането на резултати на взаимоотношение сред искащата страна и идеологията на респондента в този модел, даже респондентите от крайната десница са по-склонни да се съобразят с искане на демократите. Тази констатация остава в действие, когато се управлява ястребовото държание, като по този метод се дава доказателство за хипотезата, че искане на демократите се посреща с по-голямо утвърждение от искане на републиканците, само че не и за хипотезата, че холандската последна десница е по-склонна да утвърди искане на републиканците.
Когато преглеждаме един и същи въпрос в партийна рамка, а не в идеологически мащаб, се появяват сходни модели. Вижда се междинното единодушие за гласоподавателите на четирите холандски съдружни партии, както и за опозицията отляво и за опозицията отдясно. Тези резултати демонстрират, че поддръжката за потреблението на нуклеарно оръжие е по-висока измежду всички електорати, когато настояването идва от Демократическата партия, спрямо когато идва от Републиканската партия. Електорите на съдружните партии са съгласни доста повече с настояването приблизително спрямо опозиционните партии (28 % по отношение на 22 % надлежно, p = 0,03).
Логистичен регресионен модел, който регресира утвърждението на безспорната идеологическа отдалеченост, демонстрира, че защото хората считат искащата политическа партия за идеологически по-далечна, те по-малко поддържат настояването на партията. Докато разликата сред Демократическата партия и Републиканската партия, която желае потреблението на нуклеарни оръжия, не е забележителна, се вижда доста намаляващия надолнище във връзка с безспорната идеологическа отдалеченост. Освен това, защото респондентите считат партията за еквивалентна на себе си по скалата за самопоставяне ляво-дясно, плануваната възможност те да одобрят потреблението на нуклеарни оръжия е съвсем идентична - 36 % за Републиканската партия и 37 % за Демократическата партия. Това понижава надлежно до 13 % и 26 %, когато респондентите считат, че са идеологически най-отдалечени от съответната искаща страна.
Дискусия
Тези резултати демонстрират, че настояването за потребление на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати за възмездие против показателен нуклеарен удар от Русия е по-вероятно да бъде посрещнато с утвърждение, когато идва от демократите в Конгреса, в сравнение с когато идва от републиканците. Интересното е, че тази отзивчивост към демократичното искане продължава да съществува в целия идеологически набор, като крайната десница към момента е по-склонна да се съобрази с демократичното искане. В допълнение, резултатите демонстрират по какъв начин възприеманата идеологическа отдалеченост сред холандските гласоподаватели и американските партии понижава вероятността за единодушие с настояването. Ако сегашната холандска коалиция бъде помолена да употребява DCA на холандската войска, с цел да достави оръжията, ситуирани на холандска земя според споразуменията за шерване, тогава техните гласоподаватели са приблизително по-одобряващи от гласоподавателите на опозицията.
От друга страна, гласоподавателите на другите съдружни партии не са хомогенни в този смисъл, което евентуално оказва напън върху някои членове на обединението да се опълчват на сходно решение, може би в допълнение подкрепено от неодобрението на опозицията. Изводът от тези констатации е, че политическото разминаване сред Съединени американски щати и европейските съдружници, споделящи нуклеарни качества, може да съставлява опасност за възпиращата позиция на НАТО. С президент демократ в Белия дом, тези резултати могат по едно и също време да се поясняват като утешителни в светлината на актуалната рецесия в Украйна, само че все пак алармират за евентуално използваема уязвимост във възпиращата позиция на НАТО, защото политиката от двете страни на Атлантическия океан става все по-поляризирана и популистка. В разширена интерпретация на тези констатации, поради единомислещия темперамент на вземането на решения за NPG, сходни недостатъци могат да бъдат проектирани върху вътрешнополитическата динамичност на всяка страна-членка на НАТО.
Слабости на това проучване
Въпреки че това изследване предлага осведомителна рамка за разглеждане на политическите капани на позицията на НАТО за въздържане по отношение на договореностите за нуклеарно шерване, то има и дефекти, които читателите би трябвало да имат поради, когато поясняват констатациите му. По-конкретно, макар че изследването е извършено по време на нашествието на Русия в Украйна, настояването на Съединени американски щати за потребление на нуклеарни оръжия, ситуирани в Холандия, евентуално ще пристигна единствено в миг на сериозна ескалация. Когато се появи такава обстановка, можем да предположим забележителен резултат на събиране към флага, който би могъл да измести резултатите от това изследване към по-високи равнища на единодушие с всяка от страните. Използването на нуклеарни оръжия е тематика с релативно ниска значителност, като цяло се смята за изолирана от публичното мнение частично заради лимитираните знания от страна на об
На този декор въпросите за лимитираното потребление на нуклеарни оръжия и надеждността на разширеното въздържане на Съединени американски щати в Европа заслужават възобновен надзор.
Достатъчно устойчиво ли е разширеното въздържане на Съединени американски щати за зараждащата евроатлантическа среда за сигурност?
Каква роля могат да играят американските нестратегически нуклеарни оръжия за въздържане на Русия?
В тази публикация изказванието е, че съществена задача на НАТО през идващите години ще бъде да поддържа постоянна възпираща позиция по отношение на Русия, която също ще служи като основа за ефикасна убеденост. За тази цел една надеждна, нестратегическа нуклеарна алтернатива остава от значително значение както против усложняване на рисковите калкулации на Русия, по този начин и за уверяване на съдружниците в продължаващите гаранции за сигурност на Съединени американски щати.
Путин удря с чук по световния нуклеарен ред
Ядрената тактика през 21 век - последователност или смяна?
Нововъзникващият стратегически подтекст в Европа
Войната на Русия в Украйна разкри стандартната уязвимост на Русия. След войната й с Грузия през 2008 година Русия стартира цялостна промяна на своите военни сили и употребява присъединяване си в сирийския спор, с цел да тества ново съоръжение и да натрупа действен опит. Въпреки тези усъвършенствания, интервенцията на Русия в Украйна демонстрира, че структурните проблеми в нейната войска остават съществени. И до момента в който войната в Украйна продължава да отслабва стандартните сили и качества на Русия, тежките наказания, наложени от западните страни, в допълнение ще попречват достъпа на Русия до западни съставни елементи с двойна приложимост, ограничавайки способността й да попълня арсенала си.
НАТО също е евентуално да ускори силите си като последица от войната. Редица страни от НАТО се ангажираха да усилят своите бюджети за защита, до момента в който присъединението на Финландия и Швеция към НАТО доста ще усъвършенства стратегическата военна обстановка за Алианса в района на Балтийско море. Това ще помогне да се противодейства на качествата на Русия за попречване на достъп и възбрана на зона към Калининград и ще укрепи сигурността на балтийските членки на НАТО. Освен това НАТО доста укрепва своята стандартна позиция на източния фланг. Тези старания ще укрепят способността на НАТО да пази най-изложените съдружници, само че към момента не е ясно дали това ще даде опция за надеждна позиция на въздържане посредством отвод по отношение на Русия.
Операцията на Москва в Украйна извади нескрито редица неадекватности на съветските военни сили, само че това не би трябвало да води до умозаключение, че Русия като цяло е стандартно слаба. В края на краищата, доста зависи от подтекста, в който Москва употребява силите си и нейните догатки за оперативно обмисляне. Освен това войната освен показва непредсказуемостта и склонността на Москва към неверни калкулации, само че също по този начин акцентира ревизионистичните упоритости на Кремъл в Европа, готовността му да поема нараснали опасности и способността му да понася високи разноски, с цел да реализира ползите си.
Освен това стандартната акция на Русия в Украйна евентуално ще повлияе на нейната нуклеарна тактика. През 90-те години възприеманата стандартна непълноценност на Русия в светлината на напредналите западни качества за акуратен удар стимулира Русия да разчита повече на нуклеарното въздържане и опасността от нуклеарна приложимост в начало на спор. Тази позиция последователно се промени, когато Русия модернизира своите стандартни качества и създаде нови стандартни наземни, морски и въздушни ракети през 2010 година
Въпреки че оценената полза на нуклеарните оръжия за въздържане и ръководство на ескалацията не избледня и Русия резервира огромен боеприпас от нестратегически нуклеарни оръжия, ролята на стандартните варианти за удар за въздържане и ръководство на ескалацията, с изключение на потреблението на нуклеарни, се усили. Русия създаде по-холистична идея за " стратегическо въздържане ", концептуализирайки нуклеарни и неядрени средства за въздържане. Също по този начин последните военни доктрини на Русия допускат по-висок предел за нуклеарна приложимост. Войната в Украйна може да означи смяна в тази политика.
Кампанията на Русия разкри ниската успеваемост на нейните прецизни насочващи оръжия. С намаляващия инвентар от тези оръжия и продължаващите провокации да попълни арсенала си заради наказания, Русия може да усили зависимостта си от нуклеарната насила, изключително от своя нестратегически нуклеарен боеприпас. Това може да докара до по-нисък нуклеарен предел и тактика, наподобяваща метода на Русия при започване на 2000-та година, със съответното адаптиране на нейната позиция.
Ако Русия към този момент не съхранява нуклеарни бойни глави в Калининград, да вземем за пример, възприеманата от Русия накърнимост може да я накара да ускори нуклеарния си потенциал в ексклава, граничещ с НАТО. В допълнение, след конституционния референдум в Беларус през февруари 2022 година, премахващ свободния от нуклеарни оръжия статут на тази страна, Москва може също по този начин да разположи нуклеарни оръжия на територията на Беларус. През юни 2022 година президентът Путин и Александър Лукашенко разискаха тази стъпка. Няколко въпроса наподобяват неразрешени, само че опцията за някакво съглашение за шерване на съветско нуклеарно оръжие с Беларус не може да бъде напълно омаловажавана.
Ядрената политика на Байдън, възпирането и успокояването в Европа
Всяко лимитирано нуклеарно потребление от страна на Москва в Европа евентуално ще произтича от догатката, че на Съединените щати им липсва волята или подобаващите средства да отговорят и да наложат висока цена на Русия. Следователно, с цел да убедят Русия, че разноските за лимитирана нуклеарна приложимост надвишават всевъзможни евентуални изгоди, Съединените щати би трябвало освен да показват задоволителна увереност, само че и надеждни качества да отговорят на подобен сюжет. Решението на Съединени американски щати да пазят съдружниците, рискувайки личната си сигурност, постоянно е било противоречиво.
По време на Студената война относителното икономическо и политическо значение на Западна Европа придаде по-голяма меродавност на уговорката на Вашингтон да извърши опасността си да отбрани своите съдружници с нуклеарни оръжия. Стратегическата география и обстановка на НАТО през днешния ден, както и продължаващите стъпки на Съединени американски щати за ограничение на ролята на нуклеарните оръжия в неговата декларативна политика и позиция и възходящият фокус на Съединени американски щати върху Индо-Тихия океан дават по-голяма причина да се сложи под въпрос решимостта на Съединени американски щати. Все отново може да се твърди, че отговорът на администрацията на Байдън на войната в Украйна опровергава усещанията за избледняваща увереност на Съединени американски щати.
Чрез даването на забележителна военна и икономическа помощ на Украйна - страна, която даже не е част от НАТО - и посредством усилване на военното си наличие в Европа, Съединените щати демонстрираха устойчивия си интерес към района и готовността си да предотвратят дестабилизация на европейския ред. В същото време обаче желанието на Русия да понесе високи разноски в устрема си да промени реда след Студената война, както и способността й да води стандартна война в Европа под щита на своите нуклеарни средства за въздържане, допуска, че Русия може да повярва, че нейният залог в евентуален спор с централно или източноевропейска страна от НАТО би надвишил решимостта на Съединени американски щати да пази своите съдружници.
В допълнение към залозите и решимостта, подобаващите военни качества също са фактор за възприемането на надеждността на възпирането. Нестратегическият нуклеарен боеприпас на Русия надалеч надвишава лимитираните благоприятни условия на НАТО. Русия резервира и модернизира разнороден боеприпас от до 2000 нестратегически нуклеарни оръжия, изстрелвани от въздуха, морето и сушата. За разлика от това, нуклеарното въздържане на НАТО се основава главно на 100 до 150 американски нестратегически нуклеарни оръжия, всички от един вид (бомби B-61), които са ситуирани в Европа според съглашението на НАТО за шерване на нуклеарни оръжия.
Освен това, стратегическите арсенали на Съединените щати, Франция и Обединеното кралство (UK) имат забележителна възпираща стойност. Но до момента в който възпирането на Русия от лимитирана нуклеарна приложимост на европейския спектакъл със стратегически оръжия не е надеждно заради извънредно нарастващия и евентуално гибелен темперамент, директната военна стойност и възпиращият резултат на американските нестратегически нуклеарни оръжия са под въпрос.
Това е по този начин по три аргументи. Първо, нестратегическите оръжия на Съединени американски щати са бомби с предно базиране, които ще бъдат пускани от самолети с двоен потенциал (DCA) на приемащите страни, които ще ги доставят от добре известни места в Европа. Това прави тези оръжия мощно уязвими за предварителна защита. Второ, процесът на политическа съгласуваност в границите на НАТО - вземането на решения с консенсус - евентуално лимитира тяхната възпираща стойност във връзка с Русия. Трето, заради актуалните системи за противовъздушна защита на Русия, би било мъчно да се доставят тези оръжия до техните цели.
Операциите за угнетяване на противовъздушната защита на съперника (SEAD) биха могли да покачат успеваемостта на задачите DCA, само че сами по себе си могат да се окажат ескалиращи. Ефективността на DCA задачи и техният възпиращ резултат ненапълно се усъвършенства със закупуването на изтребители F-35 в няколко европейски Военновъздушни сили, само че това няма да реши уязвимостта на местата за базиране на тези оръжия и проблемите с политическата съгласуваност. Следователно, политическо-символичната функционалност на нуклеарното шерване - свързване на американската и европейската сигурност и даване на платформа за нуклеарни съвещания - остава доста. Но директната му военна стойност е съмнителна.
За да се увеличи доверието в разширеното въздържане на Съединени американски щати против лимитираната нуклеарна приложимост от Русия, обаче, не е належащо да подхожда на качествата на Русия. Вместо това се изисква постоянна лимитирана алтернатива, която би алармирала на Русия, че НАТО има способността да отговори на съветска лимитирана приложимост, което затруднява Русия да планува реакциите на НАТО и затова хода на ескалацията. В този подтекст решението на президента Байдън да резервира нуклеарните бойни глави W76-2 с дребен потенциал за балистични ракети с морско изстрелване (SLBM) е значимо.
Байдън от дълго време се застъпва за понижаване на ролята на нуклеарните оръжия в тактиката на Съединени американски щати. По време на акцията си през 2020 година той даде обещание да преразгледа сериозно декларативната политика и позицията на Съединени американски щати, изключително две нестратегически нуклеарни варианти, въведени от администрацията на Тръмп. Независимо от това, администрацията му реши да не прави огромни промени след встъпване в служба. Въпреки че отстрани стратегия от епохата на Тръмп, ориентирана към създаване на нова крилата ракета с морско изстрелване (SLCM-N) с нуклеарно оръжие - ход, подложен на критика от редица членове на Конгреса - администрацията на Байдън избра да резервира към този момент разположените W76-2 бойни глави с дребен потенциал.
Поради разнообразни аргументи тази алтернатива има по-голяма възпираща стойност. SLBM не са уязвими за изпреварване заради техния метод на разполагане. Освен че са оперативни, SLBM са в по-голяма бойна подготвеност и могат надеждно да пробият противовъздушната защита. Освен това, до момента в който бойните глави са ситуирани на стратегически транспортни средства за доставка, техният по-нисък потенциал евентуално ги прави по-използваеми. По време на рецесия Русия може да чака водачите на Съединени американски щати да заобикалят потреблението на стратегически нуклеарни оръжия заради техния ескалационен темперамент. Бойните глави с ниска мощ към момента носят риск от огромни вреди, само че Русия може да не е толкоз сигурна в сдържаността на американските водачи. По този метод опасността от потребление на оръжия с по-малък потенциал може да бъде по-правдоподобна, в сравнение с в случай че Съединените щати разполагат единствено със стратегически нуклеарни оръжия.
Докато разполагането на бойни глави с ниска продуктивност за SLBM прибавя дарба, която Съединените щати към момента не имат, спомагателната военна стойност от създаването и разполагането на SLCMs с нуклеарно оръжие е лимитирана. Съединените щати към този момент имат и сега модернизират крилати ракети с въздушно изстрелване за бомбардировачи, които имат съвсем идентични военни характерности. Те нормално не са в подготвеност и затова не са алтернатива за бърз отговор, само че при евентуална рецесия бомбардировачите най-вероятно към този момент ще бъдат в подготвеност и в положение на нараснала подготвеност. Освен това бойната глава с ниска мощ на SLBM към този момент съставлява лимитирана дарба, която може да пробие съветската противовъздушна защита.
И най-после, подводниците, на които ще бъдат ситуирани SLCM-N, са нужни за стандартни задачи. По този метод SLCM с нуклеарно въоръжение биха добавили малко еластичност, като в същото време евентуално отслабват стандартното въздържане. За да бъдат надеждни, лимитираните нуклеарни благоприятни условия би трябвало да бъдат пропорционални и не прекомерно ескалиращи. В този подтекст няколко критици настояват, че Русия може да има компликации при определянето дали SLBM носи единствено една бойна глава с ниска мощ или бойни глави с висока мощ, което я кара да отговори със стратегически удар и по този метод да рискува всеобхватна нуклеарна война. Този проблем не е нов.
Обединеното кралство е разположило бойни глави с ниска мощ върху ракети Trident D5 - същите ракети, които разполагат Съединените щати - от десетилетия. Освен това процедурите за инспекция на Нов СТАРТ и общият интернационален политически подтекст би трябвало да дадат на Русия добра визия дали е изправена пред широкомащабна офанзива или стеснен отговор. Въпреки това, ескалационният темперамент на всяка дадена дарба също зависи от задачите, които би трябвало да нападна. По време на Студената война НАТО можеше да заплаши с лимитирана нуклеарна приложимост против територията на руските съдружници, преди да се наложи да удари самия Съветски съюз.
Днес, до момента в който Русия може да нападна основни военни и инфраструктурни цели на европейски страни от НАТО - нещо, което евентуално е по-малко ескалиращо, в сравнение с директно поразяване на Съединени американски щати - НАТО евентуално ще отговори с удар на съветска територия, затова рискувайки възмездие против територията на Съединени американски щати. Следователно разполагането на повече качества няма да реши казуса, че президент на Съединени американски щати може да се поколебае да употребява нуклеарни оръжия заради риска от неконтролирана ескалация. Но това е алтернативата за въздържане на лимитираната нуклеарна приложимост - с цел да бъде надеждна, една дарба би трябвало да е подобаваща и използвана, само че също по този начин да рискува да провокира по-голяма динамичност на ескалация. Както написа Елбридж Колби, " ясната вероятност, че всяка нуклеарна приложимост може да докара до прелом, беше и остава жизненоважен съставен елемент на ефикасното въздържане ".
В последна сметка доверието зависи от усещането на съперника. Това, което една надеждна лимитирана алтернатива може да породи, е по-голяма неустановеност в съзнанието на съперника по отношение на това дали и по какъв начин Съединените щати ще отговорят на съветската лимитирана приложимост. Това би манипулирало нуклеарния риск при по-ниски равнища на ескалация. В този смисъл решението на Байдън да резервира бойни глави с ниска продуктивност на SLBM - макар задачите си за разоръжаване - може да помогне да се преодолеят всички евентуални подозрения в Москва по отношение на способността и решимостта на Съединените щати да пазят ползите на НАТО и да отговорят на лимитирана приложимост, убеждавайки Русия че спорът няма да остане стеснен.
Освен това решението на Байдън също е значимо за утешение. Ефективното утешение се основава на устойчиво въздържане. С войната в Украйна и способността на Русия да отбрани стандартна акция при нуклеарни закани, съдружниците от НАТО (особено на източния фланг) може от ден на ден да слагат под въпрос желанието за стратегическа непоклатимост сред Русия и Съединените щати. Въпреки че е мъчно да се реши дали нашествието на Русия в Украйна прави сходен сюжет с присъединяване на страна от НАТО по-вероятен, усещанията за опасност и опасенията по отношение на съветското нуклеарно изнудване евентуално ще се усилят. По този метод в променливата среда на сигурност решенията по отношение на нуклеарната декларативна политика и позиция на Съединени американски щати са още по-обезпокоителни за съдружниците и са знак за надеждността на уговорките на Съединени американски щати. В този смисъл решението на Байдън да резервира надеждна нестратегическа алтернатива дружно със съглашението за нуклеарно шерване има капацитета да ускори доверието на съдружниците в гаранциите за сигурност на Съединени американски щати.
Заключение
Във все по-конфронтираща се среда за сигурност в Европа, надеждна нестратегическа нуклеарна алтернатива е от значително значение както за оборване на личната нуклеарна тактика на Русия, по този начин и за усмиряване на съдружниците на Съединени американски щати. Но няма да е задоволително да се трансферира отговорността за създаването на надеждни персонализирани тактики за въздържане върху Съединените щати. След години на занемаряване, днешната среда на опасност изисква възобновено внимание към опцията за динамичност на ескалация, която заплашва да премине нуклеарния предел в Европа.
Тъй като възходът на Китай рано или късно ще притегли вниманието и военните запаси на Съединени американски щати към Азия, европейците би трябвало да създадат повече, с цел да дефинират способи за попречване на сходна динамичност. Както се акцентира в скорошен отчет на Цюрихския център за проучвания на сигурността, шерването на военното задължение би трябвало да бъде допълнено от шерване на интелектуално задължение. По-конкретно, европейските страни от НАТО би трябвало да се опитат да реализират по-добро схващане на бъдещата опасност, представлявана от Русия, и въздействието на войната в Украйна върху политиката и позицията на Русия за въздържане. Освен това, защото НАТО укрепва стандартната си позиция, съдружниците в Европа би трябвало да извърнат повече внимание на въпроса по какъв начин една по-стабилна стандартна позиция и лимитираните нуклеарни благоприятни условия могат взаимно да засилят възпирането против Русия и да покачат нуклеарния предел.
Решаването на тези въпроси е от жизненоважно значение за европейските страни от НАТО, защото директно визира тяхната сигурност. Освен това, избягването на тези въпроси може да накара Европа да се трансформира в непряк наблюдаващ на политиката на Съединени американски щати. В исторически проект европейските съдружници се стремяха към шерване на нуклеарни оръжия не на последно място заради институционалната рамка, която им позволяваше да имат думата по въпросите на нуклеарното въздържане в Европа. И въпреки всичко, една евентуална причина, заради която администрацията на Тръмп търси морски основани платформи, беше да заобиколи поддръжката на страната хазаин и вътрешните несъгласия в Европа. По този метод страните, споделящи нуклеарно оръжие, би трябвало да се възползват от обновения публичен интерес към въпросите на сигурността и защитата, с цел да се ангажират по-съзнателно с въпросите на възпирането и защитата, както в границите на Алианса, по този начин и измежду локалната общност. В противоположен случай те рискуват изцяло да изгубят въздействието си върху нуклеарната политика на Съединени американски щати и НАТО.
Идеологията на държавното управление на Съединени американски щати и холандската поддръжка за потреблението на нуклеарни оръжия
Позицията на Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО) за нуклеарно въздържане зависи от " поддържането на благонадежден боен потенциал и тактика с ясна политическа воля за деяние ". Тази глава преглежда евентуална уязвимост в тази позиция, произлизаща от вътрешни политически съображения измежду нуклеарните сили на Европа и шерване със съдружници. Групата за нуклеарно обмисляне (NPG) има за задача да формулира решения за нуклеарна тактика на НАТО посредством консенсус.
Докато всички показани съдружници механически имат право на несъгласие на този конгрес, Съединените щати евентуално ще търсят лидерска позиция, когато се преглежда потреблението на нуклеарни оръжия. Гласовете на страните, споделящи нуклеарно оръжие, след това ще бъдат засилени, когато вземането на решения се отнася до оръжия, ситуирани на тяхна територия. Ако единомислещото решение на NPG за потребление на оръжия за шерване се материализира, президентът на Съединени американски щати ще подреди освобождението на оръжията B-61, ситуирани на европейска територия, а самолетите на съответния съдружник с двоен потенциал (DCA) ще доставят оръжията под командването на SACEUR (Върховен съюзнически командващ - Европа). Въпреки че тези специфики се ръководят значително посредством двустранни съглашения, тази рамка постоянно се характеризира като " двоен ключ ". При нуклеарна рецесия - и изключително при положение, че трансатлантическите връзки се влошат или политическите ползи се разминават - националните водачи на страните, споделящи нуклеарно оръжие, може да се окажат изправени пред вътрешна съпротива и политическа реакция, като в същото време се усещат принудени да се съобразят с настояванията на Съединени американски щати. Това може да ги накара да претеглят спорни съображения при одобряването на потреблението на техните военни.
Тази глава изследва степента, в която известното холандско политическо пригаждане към държавното управление на Съединени американски щати планува утвърждение на искане на Съединени американски щати за доставка на нуклеарни оръжия, ситуирани в Холандия. От петте съдружници за шерване на нуклеарни благоприятни условия, Холандия демонстрира най-високата периодичност на подходящ парламентарен спор по тематиката за шерване. Следователно страната дава главен случай за проучване на резултата на публичното мнение върху решенията на нуклеарната политика. Това изследване открива, че единодушието е по-голямо, когато такова искане идва от Демократическата партия, в сравнение с когато идва от Републиканската партия, и че приблизително даже най-десните холандски жители са по-склонни да се съобразят с настояванията на Демократическата партия, в сравнение с с тези на Републиканската партия.
Политическата история на нуклеарното шерване в Холандия
Договореностите за шерване на нуклеарна сила сред Съединени американски щати и европейските страни бяха въведени за първи път през 50-те и 60-те години на предишния век. Холандското съглашение за нуклеарно шерване беше формализирано през 1960 година след договаряния сред републиканската администрация на американския президент Дуайт Айзенхауер. По това време ръководещата холандска дясноцентристка коалиция се състоеше от три партии, принадлежащи към християнския набожен дирек, всички от които по-късно ще се слеят в днешната Християндемократически апел (CDA), както и дясноцентристката Народна партия за Свобода и народна власт. Холандия за първи път насочи поканата за съглашението през 1956 година до Съединени американски щати посредством тогавашния си министър на защитата Кеес Стаф, член на Християнския исторически съюз (CHU), който по това време беше в лявоцентристка коалиция с двете си християнски сестрински партии и Лейбъристката партия (PvdA).
Към момента на писане на публикацията Холандия се ръководи от четирипартийна коалиция, състояща се от Християнския съюз (CU), CDA, демократична центристка партия D66 и дясноцентристката VVD. Тези страни поддържат разнообразни настройки във връзка с неразпространението на нуклеарни оръжия. D66 и CU, които обичайно се опълчват на нуклеарните оръжия, се застъпиха за присъединение към Договора за възбрана на нуклеарните оръжия (TPNW) по време на предизборната акция през 2021 година, насърчавани от техните електорати, болшинството от които поддържат едностранното присъединение. Електоратите на CDA и VVD, за разлика от тях, са най-много срещу едностранното присъединение към TPNW.
Всъщност в своята изборна платформа за 2021 година VVD беше единствената партия, която категорично утвърди нуклеарната задача на холандските военновъздушни сили в границите на НАТО. Това разделяне е очевидно в управническото съглашение на обединението, което декларира желанието й да способства за свят без нуклеарни оръжия, последвано неотложно от категорично признание на отговорностите на Алианса.
Ролята на идеологията в политическото съглашение
Подобно позициониране и изразителност на елита оказват въздействие върху метода, по който обществеността образува отзиви. Хората нормално гледат по-благосклонно на политическите решения, когато идват от партия, която поддържат. По същия метод, такава поддръжка отслабва, в случай че дадена позиция е призната от противникова партия. Партиите могат да трансформират позициите на гласоподавателите, като показват рамки, които резонират с предходните вярвания на техните гласоподаватели и, което е още по-силно, избрани партийно лоялни последователи възприемат позиции, които опонират на техните идеологически убеждения, в случай че тези позиции се поддържат от тяхната партия.
Въпреки че позициите на елита не са единственият източник на публичното мнение и жителите могат да включват основна информация, даже когато им се показва партийни знаци, поляризацията предизвиква партийно стимулирано размишление, процесът, посредством който хората са по-склонни да търсят информация, която е в сходство с техните вярвания и политическа еднаквост, и по-сериозно да изследват информация, която не е. Въпреки че няма директна равностойност сред двете преобладаващите партии в Съединени американски щати и няколкото партии, показани в холандския парламент, въпреки всичко има значими идеологически паралели, които разрешават свястно съпоставяне. Разчитайки на левите и десните резултати на Сравнителния партиен манифест за американските и холандските партии, се допуска, че левите и центристките електорати ще бъдат по-отворени към искане на демократите, до момента в който единствено най-десните жители ще бъдат по-склонни да поддържат искане на републиканците. Освен това идеологическата отдалеченост сред респондента и партията от Съединени американски щати, която желае потреблението на оръжия, ще повлияе на утвърждението на такова искане.
Данни за метода
За да се тестват тези хипотези, беше извършен опит с изследване през юни 2022 година, когато съветското навлизане в Украйна доближи инфлексна точка. Данни бяха събрани от изследователския институт Kieskompas - Election Compass, холандска социологическа компания, която работи в границите на етичните правила на Vrije Universiteit Amsterdam. За да се компенсират постоянно срещаните отклонения на такива извадки, е приложена процедура за претегляне след стратификация и итеративно съразмерно напасване. Този опит е авансово регистриран.
Експериментален дизайн
В този опит на респондентите първо беше показан предполагаем сюжет, при който Русия е направила демонстративна нуклеарна експлозия над Черно море покрай украинското крайбрежие, с цел да покаже решителност във връзка с настоящата си инвазия в Украйна. Трябва да се означи, че тази догадка беше вградена в по-голям опит, който също промени идеологията на съветското държавно управление след прелом, осъществен в страната.
След това на респондентите на инцидентен принцип беше показано хипотетично искане от Демократическата или Републиканската партия в Конгреса на Съединени американски щати за потребление на американски нуклеарни оръжия, ситуирани в Холандия, за осъществяване на сходна демонстративна детонация над неуточнена, ненаселена зона в отговор на демонстративната нуклеарна детонация на Русия. Демонстративен ответен удар показава, че провокира релативно високо утвърждение измежду холандското население и по този метод би улеснил разбора. Избрано е да се показват страните в Конгреса, които изискват потреблението на оръжия, а не изпълнителната власт, заради компликациите, които биха изплували при опита за безапелационно манипулиране на пристрастията на настоящия президент на Съединени американски щати. Кризата в Украйна също така дава благонадежден сюжет, при който и двете партии в Конгреса притискат президента Байдън да предприеме по-настоятелна политика. Анкетираните бяха разпитани след привършване на опита.
Мерки и модели
Попитани са респондентите доколко са съгласни със съответната политическа партия в Съединени американски щати, че оръжията, ситуирани в Холандия, би трябвало да бъдат употребявани за осъществяване на сходна демонстративна нуклеарна детонация над неопределена ненаселена зона. Отговорите бяха дадени по шестобална канара на Likert, варираща от " напълно несъгласен " (1) до " изцяло склонен " (6), които за задачите на тази изследователска публикация след това бяха бинаризирани на единодушие (1) и противоречие (0). с цел да разреши пояснение, което е по-подходящо за политиката. Като аршин за включване е запитано, по какъв начин респондентите правят оценка идеологията на двете американски партии по 11-степенна канара ляво-дясно. Анкетирани, които са оценили Демократическата партия като по-дясна от междинната стойност на оценката на Републиканската партия (7,3), и респонденти, които са оценили Републиканската партия като по-лява от междинната стойност на Демократическата партия (4,9), и респонденти, които са оценили Демократическата партия като повече десни от Републиканската партия бяха изключени, което докара до набор от данни от респонденти, който след това беше претеглен. Анкетираните се слагат на една и съща канара за самопоставяне вляво-вдясно. Ястребовостта е включена в някои модели като контрола и е конструиран като показател, основан на 5 детайла, като да вземем за пример " военната мощност е най-хубавият метод за гарантиране на международния мир ". Всички данни и разбори могат да бъдат открити на OSF.
В идващия раздел първо се разказва резултата от това, коя партия от Съединени американски щати желае потреблението на оръжия върху желанието на холандците да се съобразят благодарение на елементарен t-тест. Продължава се, като се съпоставя модела на поддръжка по скалата на ляво-дясно самопоставяне посредством логистична регресия. По сходен метод се проучва резултата на идеологическата отдалеченост, която се пресмята като безспорната стойност сред позицията на респондент на която и да е партия в Съединени американски щати по скалата ляво-дясно и тяхното самопоставяне на същата канара.
Констатации
Експериментът демонстрира, че искане, отправено от Демократическата партия, се приема доста по-благосклонно от искане от Републиканската партия (p <0,001), с 29 % поддръжка, когато настояването идва от демократите и 20 % поддръжка, когато настояването идва от републиканци в Конгреса.
Регресивното единодушие за потребление на нуклеарни оръжия върху ляво-дясното самопоставяне на респондентите показва, че този резултат се поддържа в целия идеологически набор, като настояването на демократите непрекъснато води до по-голяма възможност за единодушие от настояването на републиканците, въпреки и не доста. Въпреки допускането на резултати на взаимоотношение сред искащата страна и идеологията на респондента в този модел, даже респондентите от крайната десница са по-склонни да се съобразят с искане на демократите. Тази констатация остава в действие, когато се управлява ястребовото държание, като по този метод се дава доказателство за хипотезата, че искане на демократите се посреща с по-голямо утвърждение от искане на републиканците, само че не и за хипотезата, че холандската последна десница е по-склонна да утвърди искане на републиканците.
Когато преглеждаме един и същи въпрос в партийна рамка, а не в идеологически мащаб, се появяват сходни модели. Вижда се междинното единодушие за гласоподавателите на четирите холандски съдружни партии, както и за опозицията отляво и за опозицията отдясно. Тези резултати демонстрират, че поддръжката за потреблението на нуклеарно оръжие е по-висока измежду всички електорати, когато настояването идва от Демократическата партия, спрямо когато идва от Републиканската партия. Електорите на съдружните партии са съгласни доста повече с настояването приблизително спрямо опозиционните партии (28 % по отношение на 22 % надлежно, p = 0,03).
Логистичен регресионен модел, който регресира утвърждението на безспорната идеологическа отдалеченост, демонстрира, че защото хората считат искащата политическа партия за идеологически по-далечна, те по-малко поддържат настояването на партията. Докато разликата сред Демократическата партия и Републиканската партия, която желае потреблението на нуклеарни оръжия, не е забележителна, се вижда доста намаляващия надолнище във връзка с безспорната идеологическа отдалеченост. Освен това, защото респондентите считат партията за еквивалентна на себе си по скалата за самопоставяне ляво-дясно, плануваната възможност те да одобрят потреблението на нуклеарни оръжия е съвсем идентична - 36 % за Републиканската партия и 37 % за Демократическата партия. Това понижава надлежно до 13 % и 26 %, когато респондентите считат, че са идеологически най-отдалечени от съответната искаща страна.
Дискусия
Тези резултати демонстрират, че настояването за потребление на нуклеарни оръжия на Съединени американски щати за възмездие против показателен нуклеарен удар от Русия е по-вероятно да бъде посрещнато с утвърждение, когато идва от демократите в Конгреса, в сравнение с когато идва от републиканците. Интересното е, че тази отзивчивост към демократичното искане продължава да съществува в целия идеологически набор, като крайната десница към момента е по-склонна да се съобрази с демократичното искане. В допълнение, резултатите демонстрират по какъв начин възприеманата идеологическа отдалеченост сред холандските гласоподаватели и американските партии понижава вероятността за единодушие с настояването. Ако сегашната холандска коалиция бъде помолена да употребява DCA на холандската войска, с цел да достави оръжията, ситуирани на холандска земя според споразуменията за шерване, тогава техните гласоподаватели са приблизително по-одобряващи от гласоподавателите на опозицията.
От друга страна, гласоподавателите на другите съдружни партии не са хомогенни в този смисъл, което евентуално оказва напън върху някои членове на обединението да се опълчват на сходно решение, може би в допълнение подкрепено от неодобрението на опозицията. Изводът от тези констатации е, че политическото разминаване сред Съединени американски щати и европейските съдружници, споделящи нуклеарни качества, може да съставлява опасност за възпиращата позиция на НАТО. С президент демократ в Белия дом, тези резултати могат по едно и също време да се поясняват като утешителни в светлината на актуалната рецесия в Украйна, само че все пак алармират за евентуално използваема уязвимост във възпиращата позиция на НАТО, защото политиката от двете страни на Атлантическия океан става все по-поляризирана и популистка. В разширена интерпретация на тези констатации, поради единомислещия темперамент на вземането на решения за NPG, сходни недостатъци могат да бъдат проектирани върху вътрешнополитическата динамичност на всяка страна-членка на НАТО.
Слабости на това проучване
Въпреки че това изследване предлага осведомителна рамка за разглеждане на политическите капани на позицията на НАТО за въздържане по отношение на договореностите за нуклеарно шерване, то има и дефекти, които читателите би трябвало да имат поради, когато поясняват констатациите му. По-конкретно, макар че изследването е извършено по време на нашествието на Русия в Украйна, настояването на Съединени американски щати за потребление на нуклеарни оръжия, ситуирани в Холандия, евентуално ще пристигна единствено в миг на сериозна ескалация. Когато се появи такава обстановка, можем да предположим забележителен резултат на събиране към флага, който би могъл да измести резултатите от това изследване към по-високи равнища на единодушие с всяка от страните. Използването на нуклеарни оръжия е тематика с релативно ниска значителност, като цяло се смята за изолирана от публичното мнение частично заради лимитираните знания от страна на об
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ