Войната в Украйна може да накара САЩ да преосмислят отбраната на Европа
Войната на съветския президент Владимир Путин в Украйна и стремежът му да наруши общото разбиране за реда и сигурността в Европа може да докара до историческа смяна в американското мислене за защитата на континента. В взаимозависимост от това до каква степен ще стигне Путин, това може да значи усилване на военната мощност на Съединени американски щати в Европа, каквото не е имало от времето на Студената война.
Перспективата за по-голямо военно наличие на Съединени американски щати в Европа е незабравим поврат от преди единствено две години.
През 2020 година президентът Доналд Тръмп подреди на хиляди американски бойци да изоставен Германия с аргумента, че европейците са незаслужаващи поддръжка съдружници. Само няколко дни след встъпването си в служба президентът Джо Байдън спря изтеглянето, преди то да стартира, а администрацията му акцентира смисъла на НАТО, даже когато Байдън дефинира Китай като съществена дълготрайна опасност за сигурността на Съединени американски щати.
След това пристигна нахлуването на Русия в Украйна.
" Намираме се в нова епоха на трайна борба с Русия ", споделя Александър Вършбоу, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Русия и някогашен заместник-генерален секретар на НАТО. Според него Съединени американски щати в съдействие със съдружниците от НАТО ще би трябвало да открият по-категорично наличие, с цел да се оправят с една по-застрашителна Русия. Това важи с особена мощ за Източна Европа, където близостта на Русия е проблем за трите балтийски страни, които са някогашни руски страни.
Вчера министърът на защитата Лойд Остин отлетя за Европа за втория си кръг от съвещания за Украйна в рамките единствено на един месец, който ще се организира в централата на НАТО в Брюксел. Той ще пътува и до две източноевропейски страни от НАТО - Словакия, която граничи с Украйна, и България, която няма обща граница с Украйна. След срещата на НАТО предишния месец Остин посети други двама съдружници на източния фланг - Полша и Литва.
Само за последните два месеца американското наличие в Европа се е нараснало от към 80 000 на към 100 000 военнослужещи, което е съвсем толкоз, колкото са били там през 1997 година, когато Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО започнаха разширението на алианса, което съгласно Путин заплашва Русия и НАТО би трябвало да даден на заден ход. За съпоставяне, през 1991 година, годината на раздробяване на Съветския съюз, Съединени американски щати са имали 305 000 бойци в Европа, в това число 224 000 единствено в Германия, сочат данни на Пентагона. След това броят им непрекъснато понижава, достигайки 101 000 през 2005 година и към 64 000 през 2020 година
Тазгодишното нарастване на американските войски е оповестено като краткотрайно, само че не е несъмнено какъв брой дълго ще останат те в Европа. Американските сили включват бронирана бригада от 1-ва пехотна дивизия с обща бройка към 4000 бойци в Германия и пехотна бригада с сходен размер от 82-ра въздушнодесантна дивизия в Полша. Многобройни щабни елементи на Сухопътните войски също са изпратени в Полша и Германия. Остин също така изпрати изтребители Ф-35A на източния фланг на НАТО и бойни хеликоптери " Апачи “ в балтийските страни.
При неотдавнашна оценка на Пентагона на военното наличие на Съединени американски щати в света се стигна до заключението, че числеността и позициите на войските в Европа като цяло са подобаващи. Но пред комисия на Камарата на представителите няколко дни откакто Путин нахлу в Украйна, Мара Карлин, висша служителка на Пентагона, която наблюдаваше прегледа през 2021 година, съобщи, че тази оценка ще би трябвало да бъде преразгледана.
Пентагонът би трябвало да се увери, че " сме постигнали въздържане на Русия и че можем да кажем безусловно, със 150 % сигурност, че НАТО е сигурна и предпазена ", освен в светлината на съветската инвазия, само че и в по-дългосрочен проект, сподели тя на 1 март.
Войната на Путин в Украйна накара Вашингтон, само че и някои европейски съдружници, в това число Германия, която предишния месец се отхвърли от дългогодишната си политика да не изнася оръжия в конфликтни зони и изпрати противотанкови и противовъздушни оръжия в Украйна, да премислят районните отбранителни потребности. Германия също по този начин се ангажира с доста по-голям бюджет за защита.
Канцлерът Олаф Шолц съобщи, че е налице " нова действителност “.
Путин освен изиска от Украйна да се откаже от упоритостта си да се причисли към НАТО, само че и настоя алиансът да изтегли силите си от източния фланг на НАТО - претенции, които Съединени американски щати и НАТО отхвърлят като противоречащи на главните права на нациите сами да дефинират външната си политика и на главния ангажимент на НАТО да обезпечава идентична сигурност на всички членове.
Ако Русия поеме контрола над цялата територия на Украйна, тя ще се окаже на границата на още страни от НАТО, в това число Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва към този момент имат обща сухопътна граница с съветския анклав Калининград, където се намира щабът на Балтийския флот на съветските военноморски сили. Съществува безпокойство, че Путин може да реши да се възползва от контрола върху 60-километровия сухопътен Сувалски кулоар, който свързва Калининград с Беларус.
Вършбоу, някогашен заместник-генерален секретар на НАТО, който в този момент е основен помощник в Атлантическия съвет, предлага Съединени американски щати и НАТО да престанат да разчитат на дребни бойни групи с размер на батальон в Източна Европа и вместо това да разположат там по-тежки, по-големи и непрекъснато ситуирани сили.
Подобен преход на източния фланг на НАТО е тъкмо това, което Путин счита за опасност за Русия и споделя, че повече няма да търпи. Той упорства за връщане към договореностите, съществуващи през 1997 година, когато беше подписан Учредителният акт НАТО-Русия.
В този документ Москва призна, че НАТО ще продължи с проектите си да предложения Полша, Унгария и Чехия да се причислят към алианса. За отбелязване е, че в документа също се споделя, че " в предвидимата среда за сигурност “ НАТО ще се откаже от " в допълнение непрекъснато разполагане на обилни бойни сили на територията на новите членове “.
Това изключва ли опцията за увеличение на американските войски в Източна Европа? Не, се споделя в нов отчет на Центъра за тактика и сигурност " Скаукрофт " към Атлантическия съвет. В него се твърди, че рестриктивните мерки за военното наличие на НАТО в Източна Европа, разказани в Учредителния акт НАТО-Русия от 1997 година, са неуместни в светлината на съветското навлизане в Украйна.
" Намираме се на нова, рискова територия - интервал на стабилно напрежение, военни дейности и контра дейности и огромни периодически военни рецесии в евроатлантическата зона, които ще се случват най-малко до края на това десетилетие, в случай че не и по-дълго ", се споделя в отчета.
По БТА
Перспективата за по-голямо военно наличие на Съединени американски щати в Европа е незабравим поврат от преди единствено две години.
През 2020 година президентът Доналд Тръмп подреди на хиляди американски бойци да изоставен Германия с аргумента, че европейците са незаслужаващи поддръжка съдружници. Само няколко дни след встъпването си в служба президентът Джо Байдън спря изтеглянето, преди то да стартира, а администрацията му акцентира смисъла на НАТО, даже когато Байдън дефинира Китай като съществена дълготрайна опасност за сигурността на Съединени американски щати.
След това пристигна нахлуването на Русия в Украйна.
" Намираме се в нова епоха на трайна борба с Русия ", споделя Александър Вършбоу, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Русия и някогашен заместник-генерален секретар на НАТО. Според него Съединени американски щати в съдействие със съдружниците от НАТО ще би трябвало да открият по-категорично наличие, с цел да се оправят с една по-застрашителна Русия. Това важи с особена мощ за Източна Европа, където близостта на Русия е проблем за трите балтийски страни, които са някогашни руски страни.
Вчера министърът на защитата Лойд Остин отлетя за Европа за втория си кръг от съвещания за Украйна в рамките единствено на един месец, който ще се организира в централата на НАТО в Брюксел. Той ще пътува и до две източноевропейски страни от НАТО - Словакия, която граничи с Украйна, и България, която няма обща граница с Украйна. След срещата на НАТО предишния месец Остин посети други двама съдружници на източния фланг - Полша и Литва.
Само за последните два месеца американското наличие в Европа се е нараснало от към 80 000 на към 100 000 военнослужещи, което е съвсем толкоз, колкото са били там през 1997 година, когато Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО започнаха разширението на алианса, което съгласно Путин заплашва Русия и НАТО би трябвало да даден на заден ход. За съпоставяне, през 1991 година, годината на раздробяване на Съветския съюз, Съединени американски щати са имали 305 000 бойци в Европа, в това число 224 000 единствено в Германия, сочат данни на Пентагона. След това броят им непрекъснато понижава, достигайки 101 000 през 2005 година и към 64 000 през 2020 година
Тазгодишното нарастване на американските войски е оповестено като краткотрайно, само че не е несъмнено какъв брой дълго ще останат те в Европа. Американските сили включват бронирана бригада от 1-ва пехотна дивизия с обща бройка към 4000 бойци в Германия и пехотна бригада с сходен размер от 82-ра въздушнодесантна дивизия в Полша. Многобройни щабни елементи на Сухопътните войски също са изпратени в Полша и Германия. Остин също така изпрати изтребители Ф-35A на източния фланг на НАТО и бойни хеликоптери " Апачи “ в балтийските страни.
При неотдавнашна оценка на Пентагона на военното наличие на Съединени американски щати в света се стигна до заключението, че числеността и позициите на войските в Европа като цяло са подобаващи. Но пред комисия на Камарата на представителите няколко дни откакто Путин нахлу в Украйна, Мара Карлин, висша служителка на Пентагона, която наблюдаваше прегледа през 2021 година, съобщи, че тази оценка ще би трябвало да бъде преразгледана.
Пентагонът би трябвало да се увери, че " сме постигнали въздържане на Русия и че можем да кажем безусловно, със 150 % сигурност, че НАТО е сигурна и предпазена ", освен в светлината на съветската инвазия, само че и в по-дългосрочен проект, сподели тя на 1 март.
Войната на Путин в Украйна накара Вашингтон, само че и някои европейски съдружници, в това число Германия, която предишния месец се отхвърли от дългогодишната си политика да не изнася оръжия в конфликтни зони и изпрати противотанкови и противовъздушни оръжия в Украйна, да премислят районните отбранителни потребности. Германия също по този начин се ангажира с доста по-голям бюджет за защита.
Канцлерът Олаф Шолц съобщи, че е налице " нова действителност “.
Путин освен изиска от Украйна да се откаже от упоритостта си да се причисли към НАТО, само че и настоя алиансът да изтегли силите си от източния фланг на НАТО - претенции, които Съединени американски щати и НАТО отхвърлят като противоречащи на главните права на нациите сами да дефинират външната си политика и на главния ангажимент на НАТО да обезпечава идентична сигурност на всички членове.
Ако Русия поеме контрола над цялата територия на Украйна, тя ще се окаже на границата на още страни от НАТО, в това число Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва към този момент имат обща сухопътна граница с съветския анклав Калининград, където се намира щабът на Балтийския флот на съветските военноморски сили. Съществува безпокойство, че Путин може да реши да се възползва от контрола върху 60-километровия сухопътен Сувалски кулоар, който свързва Калининград с Беларус.
Вършбоу, някогашен заместник-генерален секретар на НАТО, който в този момент е основен помощник в Атлантическия съвет, предлага Съединени американски щати и НАТО да престанат да разчитат на дребни бойни групи с размер на батальон в Източна Европа и вместо това да разположат там по-тежки, по-големи и непрекъснато ситуирани сили.
Подобен преход на източния фланг на НАТО е тъкмо това, което Путин счита за опасност за Русия и споделя, че повече няма да търпи. Той упорства за връщане към договореностите, съществуващи през 1997 година, когато беше подписан Учредителният акт НАТО-Русия.
В този документ Москва призна, че НАТО ще продължи с проектите си да предложения Полша, Унгария и Чехия да се причислят към алианса. За отбелязване е, че в документа също се споделя, че " в предвидимата среда за сигурност “ НАТО ще се откаже от " в допълнение непрекъснато разполагане на обилни бойни сили на територията на новите членове “.
Това изключва ли опцията за увеличение на американските войски в Източна Европа? Не, се споделя в нов отчет на Центъра за тактика и сигурност " Скаукрофт " към Атлантическия съвет. В него се твърди, че рестриктивните мерки за военното наличие на НАТО в Източна Европа, разказани в Учредителния акт НАТО-Русия от 1997 година, са неуместни в светлината на съветското навлизане в Украйна.
" Намираме се на нова, рискова територия - интервал на стабилно напрежение, военни дейности и контра дейности и огромни периодически военни рецесии в евроатлантическата зона, които ще се случват най-малко до края на това десетилетие, в случай че не и по-дълго ", се споделя в отчета.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ