Продадохме апартамента в Русия. Лиза и Георгий избягаха в САЩ, но ги заплашва депортация
Войната, която Русия води в Украйна, трансформира съветската журналистка Лиза Кирпанова и артиста Георгий Манучаров в бегълци. Те вземат решение да изоставен страната си и да се спасят в Съединени американски щати. Единственият метод е да минат нелегално границата с Мексико. Заради това в този момент са застрашени от депортация.
За да реализира проекта си, фамилията е насила да продаде унаследен апартамент в Москва. Нужни са им шест самолетни полета, с цел да стигнат до задачата. Двамата съумяват да пресекат границата в Тихуана от втория опит.
На територията на Съединени американски щати те са арестувани и изпратени в център за депортиране. Все отново им е позволено да останат в страната най-малко до септември, когато съдът би трябвало да реши дали да бъдат върнати в Русия.
Сега Лиза, Георгий и техният юрист приготвят пакет от документи с доказателства, че са били в заплаха и заслужават да получат леговище. Надяват се съдът да ги одобри.
Още предходната година, даже преди експлоадирането на войната, броят на руснаците, които се пробват да влязат в Съединени американски щати през Мексико, се е нараснал 280 пъти, като главната причина са засилените политически репресии в Русия. Потокът се е нараснал още повече след 24 февруари, когато президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна.
История за боязън и вяра
Тогава Лиза е публицист в „ Новая газета “, само че се постанова да спре работа поради новия закон за „ подправените вести за армията “, който не разрешава войната в Украйна да се назовава война и изисква да се пишат вести единствено по информация на съветското министерство на защитата. Но младата жена е усетила репресията още даже преди започването на военната експанзия, когато съветската полиция бие публицисти с палки на митинги. В един от тези случаи жилетката с надпис "Преса " не оказва помощ на Лиза.
"Войната промени безусловно всичките ни проекти. Страхувахме се, че Георгий може да бъде свикан в армията и изпратен да се бори. И имаше заплаха от гонене на самостоятелни публицисти ", споделя тя пред.
"Живеех в непрекъсната суматоха, пиех антидепресанти, бях диагностицирана с посттравматичен стрес, откакто бях бита. Беше доста мъчно, когато започнаха задържанията, санкциите, наказателните каузи, уведомленията от Роскомнадзор, свързани с войната... Бях в извънредно положение. Не знам по какъв начин брачният партньор ми устоя ", споделя още Лиза.
Така двамата вземат съдбовното решение да изоставен Русия. Руснаците не се нуждаят от виза за Мексико, а единствено от електронно позволение за влизане. Но в случай че локалните граничари подозират нещо, могат да ги върнат вкъщи още на летището. За шанс на Лиза и Георгий, това не се случва.
Понеже билетите до Мексико са доста скъпи, а след това ще им трябват и пари за кола, с която да стигнат до Тихуана и да пресекат границата със Съединени американски щати, вземат решение да продадат жилището си.
Всичко става ненадейно бързо.
"Офицерът ми направи знак да покажа персоналната си карта. Погледна я безусловно за секунда и кимна одобрително с глава. Помислих си, че някак всичко е доста просто и попитах: "Ние в Съединени американски щати ли сме? ". Знам, че американските офицери нямат право да лъжат. Той не ни отговори с "да " или "не ". Просто замълча изумен какво желаеме. И незабавно разбрахме какво се е случило: пресекли сме границата “, споделя Георгий.
В Съединени американски щати двамата незабавно се предават на полицията, предавайки документите и телефоните си. Искат леговище. Те знаят, че от момента, в който пресекат границата без виза, ще бъдат третирани като пандизчии - с белезници, под цялостен надзор, наедно с останалите незаконни.
"Доста е мъчно, само че е търпимо. Поискахме политическо леговище, тъй като в действителност бяхме застрашени от гонене. И не бяхме създали нищо нелегално, с изключение на да пресечем границата “, споделя Лиза.
Тя прекарва 16 дни в килия в пандиза за депортиране, а Георгий - съвсем месец. Първата седмица двойката е в изолираност. Казват, че изискванията са доста тежки - в един миг 28 дами са спели в стая с размери 24 кв. метра.
"Главите на едните бяха против краката на другите, завивахме се с одеяла от фолио ", споделя Лиза.
"Повечето бяха руснаци, беларуси, арменци, доста арменци. Имаше седем чеченци, трима от които братя ", добавя Георгий.
За украинците е по-лесно
Украинци, бягащи от войната, пресичат американската граница дружно с Лиза и Георгий. Но за тях е по-лесно. Доброволци са организирали специфичен лагер за тях. Освен това на бежанците от Украйна към този момент се издават безвизови позволения за влизане в Съединени американски щати и могат да останат в страната най-малко една година. От май в Европа се одобряват документи за влизане в Съединените щати от украински жители и оттова те могат незабавно да отлетят.
"Преди войната украинците идваха в Мексико с туристическа виза и по-късно пресичаха границата на Съединени американски щати по филантропични аргументи. А в този момент хората могат да отиват непосредствено. Така е по-лесно, по-безопасно и по-евтино за тях ", изяснява доброволецът Влад Федоришин, който работи в Тихуана.
"Струва ми се, че ще бъде по-добре, тъй като в случай че прекосите Мексико, има доста прехвърляния. И доста дълъг път, който е доста безценен ", добавя Анастасия Горда - бежанка от Украйна.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Но за руснаците, които бягат от страната поради войната, няма такава стратегия. Засега администрацията на Джо Байдън предлага да се опрости приемането на американски визи единствено за съветски учени и инженери.
От октомври предходната година до април тази година по-малко от 11 000 души са получили леговище в Съединени американски щати. Само 13 от тях са от Русия. Но Лиза и Георгий споделят, че не са виждали други благоприятни условия за себе си и не съжаляват за нищо.
"Веднага щом пресякохме границата, разбрах, че съм в сигурност. Разбира се, Съединените щати не са идеална страна. Тук също се нарушават законите и човешките права. Но най-малко това може да бъде решено, можеш да получиш правдивост в съда, тъй като съдилищата тук са обективни ", уверена е Лиза Кирпанова.
За да реализира проекта си, фамилията е насила да продаде унаследен апартамент в Москва. Нужни са им шест самолетни полета, с цел да стигнат до задачата. Двамата съумяват да пресекат границата в Тихуана от втория опит.
На територията на Съединени американски щати те са арестувани и изпратени в център за депортиране. Все отново им е позволено да останат в страната най-малко до септември, когато съдът би трябвало да реши дали да бъдат върнати в Русия.
Сега Лиза, Георгий и техният юрист приготвят пакет от документи с доказателства, че са били в заплаха и заслужават да получат леговище. Надяват се съдът да ги одобри.
Още предходната година, даже преди експлоадирането на войната, броят на руснаците, които се пробват да влязат в Съединени американски щати през Мексико, се е нараснал 280 пъти, като главната причина са засилените политически репресии в Русия. Потокът се е нараснал още повече след 24 февруари, когато президентът Владимир Путин изпрати войски в Украйна.
История за боязън и вяра
Тогава Лиза е публицист в „ Новая газета “, само че се постанова да спре работа поради новия закон за „ подправените вести за армията “, който не разрешава войната в Украйна да се назовава война и изисква да се пишат вести единствено по информация на съветското министерство на защитата. Но младата жена е усетила репресията още даже преди започването на военната експанзия, когато съветската полиция бие публицисти с палки на митинги. В един от тези случаи жилетката с надпис "Преса " не оказва помощ на Лиза.
"Войната промени безусловно всичките ни проекти. Страхувахме се, че Георгий може да бъде свикан в армията и изпратен да се бори. И имаше заплаха от гонене на самостоятелни публицисти ", споделя тя пред.
"Живеех в непрекъсната суматоха, пиех антидепресанти, бях диагностицирана с посттравматичен стрес, откакто бях бита. Беше доста мъчно, когато започнаха задържанията, санкциите, наказателните каузи, уведомленията от Роскомнадзор, свързани с войната... Бях в извънредно положение. Не знам по какъв начин брачният партньор ми устоя ", споделя още Лиза.
Така двамата вземат съдбовното решение да изоставен Русия. Руснаците не се нуждаят от виза за Мексико, а единствено от електронно позволение за влизане. Но в случай че локалните граничари подозират нещо, могат да ги върнат вкъщи още на летището. За шанс на Лиза и Георгий, това не се случва.
Понеже билетите до Мексико са доста скъпи, а след това ще им трябват и пари за кола, с която да стигнат до Тихуана и да пресекат границата със Съединени американски щати, вземат решение да продадат жилището си.
Всичко става ненадейно бързо.
"Офицерът ми направи знак да покажа персоналната си карта. Погледна я безусловно за секунда и кимна одобрително с глава. Помислих си, че някак всичко е доста просто и попитах: "Ние в Съединени американски щати ли сме? ". Знам, че американските офицери нямат право да лъжат. Той не ни отговори с "да " или "не ". Просто замълча изумен какво желаеме. И незабавно разбрахме какво се е случило: пресекли сме границата “, споделя Георгий.
В Съединени американски щати двамата незабавно се предават на полицията, предавайки документите и телефоните си. Искат леговище. Те знаят, че от момента, в който пресекат границата без виза, ще бъдат третирани като пандизчии - с белезници, под цялостен надзор, наедно с останалите незаконни.
"Доста е мъчно, само че е търпимо. Поискахме политическо леговище, тъй като в действителност бяхме застрашени от гонене. И не бяхме създали нищо нелегално, с изключение на да пресечем границата “, споделя Лиза.
Тя прекарва 16 дни в килия в пандиза за депортиране, а Георгий - съвсем месец. Първата седмица двойката е в изолираност. Казват, че изискванията са доста тежки - в един миг 28 дами са спели в стая с размери 24 кв. метра.
"Главите на едните бяха против краката на другите, завивахме се с одеяла от фолио ", споделя Лиза.
"Повечето бяха руснаци, беларуси, арменци, доста арменци. Имаше седем чеченци, трима от които братя ", добавя Георгий.
За украинците е по-лесно
Украинци, бягащи от войната, пресичат американската граница дружно с Лиза и Георгий. Но за тях е по-лесно. Доброволци са организирали специфичен лагер за тях. Освен това на бежанците от Украйна към този момент се издават безвизови позволения за влизане в Съединени американски щати и могат да останат в страната най-малко една година. От май в Европа се одобряват документи за влизане в Съединените щати от украински жители и оттова те могат незабавно да отлетят.
"Преди войната украинците идваха в Мексико с туристическа виза и по-късно пресичаха границата на Съединени американски щати по филантропични аргументи. А в този момент хората могат да отиват непосредствено. Така е по-лесно, по-безопасно и по-евтино за тях ", изяснява доброволецът Влад Федоришин, който работи в Тихуана.
"Струва ми се, че ще бъде по-добре, тъй като в случай че прекосите Мексико, има доста прехвърляния. И доста дълъг път, който е доста безценен ", добавя Анастасия Горда - бежанка от Украйна.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Но за руснаците, които бягат от страната поради войната, няма такава стратегия. Засега администрацията на Джо Байдън предлага да се опрости приемането на американски визи единствено за съветски учени и инженери.
От октомври предходната година до април тази година по-малко от 11 000 души са получили леговище в Съединени американски щати. Само 13 от тях са от Русия. Но Лиза и Георгий споделят, че не са виждали други благоприятни условия за себе си и не съжаляват за нищо.
"Веднага щом пресякохме границата, разбрах, че съм в сигурност. Разбира се, Съединените щати не са идеална страна. Тук също се нарушават законите и човешките права. Но най-малко това може да бъде решено, можеш да получиш правдивост в съда, тъй като съдилищата тук са обективни ", уверена е Лиза Кирпанова.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ