Война в Афганистан, конфликт между Европа и Вашингтон заради руски

Война в Афганистан, спор сред Европа и Вашингтон поради съветски газопровод и американски президент, преливащ от обещания за „ отбрана на нашите демократични полезности “.
Звучи познато? Добре пристигнали в 1981г.
Президентът, пробвайки се да окаже напън върху Съветския съюз след нашествието му в Афганистан и опитите за унищожаване на националното противоречие в Полша, пожела европейските съдружници (които той дефинира като „ паникьори ”) да спрат да оказват помощ на Москва да построи транссибирски газопровод, който увеличение на зависимостта на континента от съветски газ.
Европа отхвърли и Рейгън в последна сметка отстъпи. Ако и това бие камбана, това може да се дължи на обстоятелството, че Джо Байдън, млад сенатор от комисията по външни връзки през 1981 година, направи безусловно същия ход през първите месеци на личното си президентство. Единствената същинска разлика е името на тръбопровода: „ Северен поток 2 ”,.
Джон Маккейн, умрелият американски боен воин и дълготраен другар на Байдън, обичаше да споделя, че „ историята не се повтаря, само че се римува “. Максимата (често приписвана на Марк Твен) ще послужи като добър лозунг за пътуването на Байдън до Европа тази седмица, където той ще взе участие в азбучна супа от срещи на върха, от Г7 до НАТО.
Целта му е да укрепи западен съюз, към момента в потрес от годините на Доналд Тръмп, с огромно обществено демонстриране на американския ангажимент към Европа. Зад кулисите той безшумно ще раздаде малко насърчения с условия за вдишване на лична отговорност,.
С други думи, той ще се приближи до Европа като всеки различен американски президент (освен неговия непосреден предшественик) след Втората международна война.
Предвид необятния консенсус сред политиците и желанията, че трансатлантическият алианс в никакъв случай няма да бъде същият след Тръмп, съвсем дразнещо е какъв брой бързо връзката се възстановява.
Действията на, обещанието му да изправи НАТО против съветската експанзия и напъните му да реактивира нуклеарната договорка с Иран оставиха европейците в самозабравяне. След единствено няколко месеца ръководство, Тони Блинкен, френскоговорящият държавен секретар на Байдън (който инцидентно е написал книга за оплютия от Рейгън водопровод през 80-те години), е приветстван като остарял фамилен другар.
Всъщност Европейски Съюз надали би могъл да се надява на повече проевропейски политики, в случай че Ангела Меркел седеше в Белия дом. Или, както подходящо се изрази един немски анализатор: „ Американски президент е съвсем като юридически по поръчка за Европа. “ Обърнете внимание на „ съвсем “.
Връщане към нормалността
" В съпоставяне с Тръмп атмосферата е доста по-добра, само че това не значи, че няма напрежение ", сподели Борис Руге, старши посланик, който беше заместник-ръководител на немската задача във Вашингтон от 2016 до 2019 година
И въпреки всичко такова напрежение, което през днешния ден се върти към проблеми като търговията, изтеглянето от Афганистан и имунизациите против COVID-19, е признак на трансатлантическите връзки в друга степен от десетилетия.
„ В момента виждаме нормалност “, сподели Джон Корнблум, някогашен американски дипломат в Германия и дипломат-ветеран, служил в Европа при няколко президенти, даже при Линдън Б. Джонсън.
Често не е било елементарно. Взаимната злост сред Джон Ф. Кенеди и немския канцлер Конрад Аденауер беше толкоз изразена, че двамата мъже съвсем не разговаряха между тях по време на пътуването на американския президент до Берлин, където той произнесе фамозната си тирада „ Ich bin ein Berliner “.
Същото важеше и за президента Джими Картър и канцлера Хелмут Шмит, чиито проблематични връзки бяха документирани в книга от над 500 страници, наречена „ Кавгата “.
След като Тръмп стартира да нападна Европа, доста европейци копнееха за завръщане в годините на Обама. Но даже и тогава връзките на Европа с Вашингтон бяха цялостни със разногласия по тематики, вариращи от Сирия до Украйна и разноските за защита.
„ Майната му в Европейски Съюз “, се чу по време на хакнат телефонен диалог на Виктория Нюланд, върховен американски посланик, който тогава наблюдаваше Европа (Наскоро Нюланд се причисли към администрацията на Байдън като номер 3 в Държавния департамент).
В съпоставяне с тази история, годините на Байдън евентуално ще наподобяват като меден месец.
Като се има поради неспособността на Европейски Съюз да приказва с един глас по отношение на външната политика и нежеланието му да влага доста повече в защитата, някои настояват, че Европа към този момент няма огромно значение за Вашингтон в геостратегически проект, изключително когато става въпрос за централната част на външната политика на Байдън - Китай.
И въпреки всичко това, което Байдън е направил, с цел да притегли Европа, допуска друго.
Европа може да не е на предната линия на напъните на Вашингтон да се опълчи на китайското въздействие, само че Байдън и не желае да бъде. Колкото по-малко Европейски Съюз, най-големият търговски сътрудник на Америка, е притеглен в областта на Китай, толкоз по-добре.
Европа претърпя фрапантно усилване на ангажираността на Китай с района през годините на Тръмп, завършвайки със знаковото капиталово съглашение, подписано от Пекин с Европейски Съюз в края на декември, единствено седмици преди Байдън да встъпи в служба.
Сделката послужи като сигнал за пробуждане за идващата на власт администрация на Байдън, която не можеше да допусна, че Европа ще се сдружи с Китай. Действията на Пекин от този момент, в това число продължаващите репресии против мюсюлманското малцинство и глобите на европейски политици, критикуващи неговия курс, оставиха съглашението в неопределеност, давайки на администрацията на Байдън добре пристигнала отмора.
Американско издание: Време е да се договаря с Владимир Путин
Дъг Бендоу, някогашен асистент на президента Рейгън и имащ проруски благосклонности, написа в американското издание The American Spectator, че е врем...
„ Дебатът за Китай в Европа се трансформира, не толкоз поради Байдън, колкото поради [китайския президент] Си Цзинпин “, сподели Томас Клайн-Брокхоф, началник на офиса на немския фонд „ Маршал “ в Берлин.
Въпреки че Европа стартира да се приближава до американската позиция, че Китай съставлява съществена систематична опасност за международните демокрации, тя към момента е скептична към претекстовете на Съединени американски щати.
„ Европа не има вяра на Съединени американски щати “, сподели Клайн-Брокхоф. „ Мнозина се чудят дали става въпрос в действителност за ръководство на възхода на Китай или американската надмощие. “
Ако историята е някакъв ориентир, европейците в последна сметка ще последват образеца на Вашингтон не тъй като терзанията им за американската надмощие ще изчезнат, а тъй като нямат избор.
Европейците не желаят да го признаят, само че за всички планове и цели Съединени американски щати остават организиращата мощ в района.
Дали й харесва или не, само че Европа към момента зависи от Съединени американски щати както за своята сигурност, по този начин и за стопански разцвет.
Срещата Байдън-Путин: Без илюзии, без пробив
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън и съветският му сътрудник Владимир Путин би трябвало да се срещнат в Женева идната седмица при първата им презид...
Тъй като Русия на Владимир Путин е непрекъснато присъстваща опасност пред прага на Европа и китайците се стремят да прибавят Европа към своята сфера на въздействие, тази действителност надали ще се промени скоро.
Докато някои европейски коментатори предизвестяват за сянката, висяща над трансатлантическите връзки след Тръмп - и вероятността той да се върне - същинският урок от неговото президентство може да бъде, че когато котвата на американското управление се развърже, Европа има още по-големи усложнения при действието.
„ Да, ние, европейците, сме комплицирани и да, ние също не сме единомислещи по доста въпроси “, сподели Петер Байер, немски народен представител, който служи като виновен за трансатлантическите връзки в държавното управление на Меркел.
За европейци като Байер Съединени американски щати остават незаместим съдружник на Европа. Във време, когато бъдещият разцвет на Европа е засенчен от неспособността да бъде водеща в продължаващата софтуерна гражданска война, която прекроява световната стопанска система, съюзът със Съединени американски щати е освен това от споделена просвета и западни полезности. Става въпрос за оцеляване.
" Европа би трябвало да порасне ", сподели Байер.
Рейгън не би могъл да го каже по-добре.