Почина волейболната легенда Георги Константинов
" Волейболното общество изпадна в печал. Внезапно си отиде Георги Константинов, татко на именития играч и треньор Пламен Константинов ", осведомиха от Българската федерация по волейбол.
Георги Константинов е първият, който носи прякора Гибона. Печели го още в казармата, както множеството огромни волейболисти от 50-те и 60-те години. Константинов тренира волейбол и лека атлетика, а Димитър Гигов го убеждава да одобри волейбола в своето сърце, споделя Българска телеграфна агенция.
Гигов съумява да сътвори същински звезден тим. В три следващи години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят мощния интернационален шампионат в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а става и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори даже и звездния по това време отбор на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов минава още през тима на Спартак, както и на обединявания Левски Спартак. През 1970-а стопира дейната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за тима на Сопот. Гибона съумява да завоюва промоция за А група с този тим.
От 1962-а Георги Константинов непроменяемо е част от националния отбор, като с изключение на на две международни шампионати той е един от състезателите, които вземат участие в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този шампионат Константинов дефинира и като собствен връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните нападатели на България. Дебютът на Константинов в формален мач на националния тим обаче е две години по-рано – на международното състезание в Москва, когато отборът остава на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а още веднъж е белязана от четвърто място – този път на европейското състезание в Букурещ. На международното състезание в Прага през 1967-а Константинов още веднъж е част от българския състав, а националите остават на седмо място от 22 тима.
Голямата горделивост на Гибона са двамата му сина Юлиян и Пламен. По-големият не съумява да се задържи в спорта, макар че като дребен също демонстрира отлични качества. Пламен обаче е покорен още от дребен от волейбола и изцяло справедливо наследява освен гения, само че и прякора на татко си, допълват от БФВолейбол и изрекоха дълбоки съболезнования към фамилията.
Георги Константинов е първият, който носи прякора Гибона. Печели го още в казармата, както множеството огромни волейболисти от 50-те и 60-те години. Константинов тренира волейбол и лека атлетика, а Димитър Гигов го убеждава да одобри волейбола в своето сърце, споделя Българска телеграфна агенция.
Гигов съумява да сътвори същински звезден тим. В три следващи години избраниците му, след които е и Георги Константинов, печелят мощния интернационален шампионат в Палермо за Купата на президента на Италия (1955-1957). През 1956-а става и републикански вицешампион, а три години по-късно Левски е непобеден, като оставя втори даже и звездния по това време отбор на Миньор (Перник). Клубната кариера на Константинов минава още през тима на Спартак, както и на обединявания Левски Спартак. През 1970-а стопира дейната си кариера, като две години по-късно се включва като играещ треньор за тима на Сопот. Гибона съумява да завоюва промоция за А група с този тим.
От 1962-а Георги Константинов непроменяемо е част от националния отбор, като с изключение на на две международни шампионати той е един от състезателите, които вземат участие в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този шампионат Константинов дефинира и като собствен връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните нападатели на България. Дебютът на Константинов в формален мач на националния тим обаче е две години по-рано – на международното състезание в Москва, когато отборът остава на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а още веднъж е белязана от четвърто място – този път на европейското състезание в Букурещ. На международното състезание в Прага през 1967-а Константинов още веднъж е част от българския състав, а националите остават на седмо място от 22 тима.
Голямата горделивост на Гибона са двамата му сина Юлиян и Пламен. По-големият не съумява да се задържи в спорта, макар че като дребен също демонстрира отлични качества. Пламен обаче е покорен още от дребен от волейбола и изцяло справедливо наследява освен гения, само че и прякора на татко си, допълват от БФВолейбол и изрекоха дълбоки съболезнования към фамилията.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ