Пловдивчанинът, който води националния отбор на Украйна: За мен е чест и отговорност
Волейболният треньор Иван Петков е най-успешният волейболен треньор в Пловдив. С пловдивската Марица е шест пъти първенец, пет пъти притежател на Купата на България и един път на Суперкупата. Класира отбора за първи исторически път в групите на Шампионската лига. С Марица Иван Петков записа впечатляващи победи над тимове като съветските Динамо (Москва), Енисей (Красноярск), РК Кан (Кан, Франция), Уралочка-НТМК (Екатеринбург, Русия) и френските Безие (Безие) и РК Кан (Кан). От 2018-а година до 2021-а година е селекционер на женския народен тим, с който взе участие на едно международни, две европейски и печели три трофея - два пъти Златната Европейска лига и един път Челъндж къп.
От октомври 2020-а година става треньор на украинския Прометей, с който става първенец, печели два пъти Купата и Суперкупата на страната и още веднъж извежда отбора до историческо първо присъединяване в групите на Шампионската лига през този сезон. Буквално дни преди началото на войната в Украйна Петков и българските волейболистки в отбора - Жана Тодорова, Лора Китипова и Нася Димитрова, както и неговия асистент Николай Касабов се завръщат в България, с цел да се приготвят за лагер в Турция с тима на Прометей. Със започването на войната обаче всичко се обърква и отборът на Прометей беше разформирован.
Тази година Петков стана и народен селекционер на женския народен тим на Украйна. Преди няколко дни той получава позвъняване от локалната волейболна федерация, която желае тимът да взе участие в Златната Европейска лига. Петков сега води тима, който ще играе в шампионата от месец май.
За волейбола, престоя в Украйна, националния тим и войната Иван Петков приказва в изявление пред TrafficNews.
.jpg )
- Господин, Петков за жалост войната в Украйна постави завършек на плана Прометей. Как бихте оценили представянето на тима, когато Вие го водихте и виждате ли прилики с триумфите с Марица?
- Не споделям, че нещата се преповтарят като с Марица, само че каквото можехме да спечелим с Прометей успяхме да го спечелим. Проектът беше в действителност доста сериозен и огромен. Това, което направих с Марица също беше доста положително. Нещата вървяха доста добре досега, в който стартира войната. Определено планът беше доста сериозен и търпеше съществено развиване.
- Кой беше най-запомнящият се миг в Прометей?
- Може би влизането в Шампионска лига. Това беше плодът на нашата работа. В локалното състезание нещата стояха по по-друг метод. В първата година бих споделил, че отборът на Химик беше даже по-силен, само че успяхме да се преборим с тях. През тази Прометей беше над всички. Отборът беше проведен и окомплектован. Всеки един трофей е значим и оставя своето положително отношение и положителна тръпка, която се помни вечно. Трудно мога да ги разделям, само че влизането в Шампионска лига даде реализация на плана, който бяхме почнали.
- Каква е разликата сред волейбола в Българи и Украйна?
Втората година в Прометей беше като при Марица отборът беше изразен любимец за купата. Украйна има много човешки капацитет, който трябваше да бъде вкаран под някакви правила като организация, сравнявайки го с България. Определено там има и положителни девойки, а и тъкмо преди да стартира войната се провежда един доста сериозен план. Той трябваше да бъде огромна крачка напред за развиването на женския волейбол. Организираше се професионална лига, която трябваше да включва шест тима със сигурен бюджет, който тимовете трябваше да заявяват. Бюджетът, който беше избран беше много сериозен. Това щеше да докара до в действителност положително равнище на вътрешното състезание, само че всичко към този момент е в предишното.
- Войната в Украйна по какъв начин бихте я коментирали?
- Съжалявам за всичко, което се случи. Имам доста другари там, които сега страдат и се борят за живота си. Чуеш ли война ясно е, няма смисъл да се разяснява. Колкото по-бързо спре, толкоз по-добре за всички. Всички се надявахме, че скоро ще спре, само че за жалост тя продължава. Надявам се допустимо най-скоро да завърши тази война.
- Поехте женския народен тим на Украйна няколко месеца преди войната. Какво се случва с тима и той ще съществува ли?
- Преди да стартира войната аз одобрих предлагането да бъде треньор на украинския народен тим. Там имаше доста съществени упоритости и бяхме начертали проект, който трябваше да следваме. Украйна трябваше да бъде хазаин и на финалния шампионат на Златната Европейска лига. Нещата се трансформираха за жалост. Преди две седмица ми се обади шефът на федерацията и ми сподели, че желаят да вземат участие в Златната Европейска лига. Аз имам и настоящ контракт с тях и ме попитаха дали желая да продължа тази работа. Аз имам ангажимент към тях и морална отговорност. За мен е чест сега да бъда треньор на националния тим на Украйна. Тренираме в Пловдив и по-късно отпътуваме за Хърватия, където ще бъде главната част от нашата подготовка. Има девойки, които не съумяха да се включат към тима, тъй като имат мъже, които не могат да напущат Украйна и те желаят да останат с тях. Всичките имат родственици в Украйна и няма по какъв начин да не са обезпокоени.
- Какъв беше планът Прометей?
- Волейболният тим беше част от клуб, който развиваше мъжки и женски баскетбол, както и мъжки волейбол. Имаше и сериозна академия. Общо седем тима, които играят професионално. Сериозно управление и президент, който е много упорит. С доста съществени условия. Много неща променихме през първата година, да имаше и доста неща, които трябваше да се построяват. Определено равнището, което беше като организация беше много високо. Щяхме да имаме и нова волейболна зала, която трябваше да бъде приключена през април. Нещата бяха много съществени и надграждането, което щеше да се получи през тази година щеше да е на високо равнище. Лошото е, че приказваме в минало време.
- Няколко думи и български народен тим по волейбол. Бяхте отпред на отбора общо четири години и спечелихте първите три трофея в историята на женския народен тим. Каква оценка бихте сложили?
- Аз оценки не мога да върша. Мога да ги върша, само че не желая. Има експерти, които дават оценки и не са малко тези експерти. Това, което успяхме да създадем през тези четири години не е малко. Само когато видиш ранглистата къде е България и можеш да коментираш. Съжалявам, че можехме да създадем нещо доста огромно на Европейското състезание в Пловдив, което да се помни цялостен живот, само че по този начин е било писано, по този начин се случиха нещата. Лошото е, че аргументите бяха от независещи от нас неща. През тези години много млади волейболистки успяхме да приспособяваме към тима. Отборът има една основа, която ние започнахме. Младите девойки, които бяха огромен брой. В интерес на истината успяхме да се оправим по най-хубавия метод и всяка една от волейболистките отбрани името си – огромен почит към тях. Тези четири години ще бъдат запомнени от мен. Имам положително мнение за всяка една от волейболистките. Радвам се, че успяхме да наложим и млади девойки. Вече всяка една от тях прави добра кариера в отборите си в чужбина, в които играе. Успяхме да създадем в действителност положителни условия на работа, посредством и на федерацията. Това, което аз желаех като треньор беше положително поето и от другата страна. Резултати бяха доста положителни – два пъти спечелихме Златната Европейска лига, два пъти влязохме във ВНЛ. Там се сблъскахме с тимове от топ равнище, това беше и моята задачата да играем с такива отбори, а ние бяхме с доста млад състав. Да, не успяхме да се задържим, само че ВНЛ е доста сложен шампионат, а и тогавашния форма с циркулиране по целия свят всяка седмица беше доста изморително. В този миг огромна част от най-изявените ни състезателки имаха разнообразни проблеми, с което не можаха да оказват помощ на тима. Това, което направихме като щаб с федерацията и девойки през тези години за мен беше чест да създадем тези резултати. Всяка една от страните носи своята заслуга. Аз съм благополучен и съм с положителни оценки за националния тим. В момента към този момент е елементарно да бъдеш треньор на националния тим.
- Какво смятате за развиването на Марица?
- Още преди да си потегли от Марица моето мнение беше, че тимът би трябвало да залага повече на свои фрагменти и млади девойки. Това, което последните години и половина съумявам да го видя. Имам тясна връзка с управлението и положителни контакти. Хубавото е, че нещата, които се случват са били хрумвания, които са били споделени преди този момент и съм желал да се осъществят в Марица. Тези млади девойки, които са доста перспективни да съумеят да се развиват. Шампионска лига е шампионатът, който е огромен трамплин за тяхното развиване, с цел да могат да излязат да играят в чужбина.
- Какво съгласно вас е бъдещето на волейбола като цяло?
- За мен би трябвало още по-глобално да се огледа на нещата. За мен би трябвало да се гони равнището на баскетбола и като финанси и като организация. Наистина последните години се прави много изключително след основаването на ВНЛ, който е доста добър шампионат, само че има още неща, които би трябвало да се създадат. Волейболът е много атрактивен и гледаем спорт. Шампионска лига е добър шампионат, само че има неща, които аз чувствам, че би трябвало да се трансформират, с цел да може волейболът да стане много атрактивен и гледаем, с цел да може да влезнат повече средства в спорта. Този проблем е международен, освен в България.
- Какво ще бъде вашето бъдеще?
- Сега е интервалът, който би трябвало да взема това решение и да видя накъде ще поема. Не мога да кажа тъкмо и съответно сега. Има няколко хрумвания, само че не знам по какъв начин ще се развият. Аз съм треньор, който не поема където и да било. За мен е значимо да съм на треньор, който има бъдеще. Трудно ми е да помисля, че мога да работя година за година, което е доста постоянно срещана процедура във волейбола, което на мен не ми харесва. За да има план, с цел да има нещо, което си заслужава отсрещната страна би трябвало да бъде много по-убедителна при диалозите с мен.
- Какво бихте си поискали?
- След това, което се случи в Украйна. Винаги човек би трябвало да бъде здрав. Остават там хората, които се борят за живота си. Натъжавам се доста от това. Мога да кажа аз по какъв начин се почувствах и какво е моето възприятие, за това, което виждам и което се случва. Лягаш си една вечер благополучен от това, което правиш със фамилията. Събуждаш се и усещаш, че всичко, което си възнамерявал и което си очаквал да се случи отива по дяволите. Оставаш с една празнота със себе си и се питаш какво си направил. В една обстановка, в която ти си една прашинка, които хора на доста високо равнище ти взимат от теб, само че ти си един от щастливците, тъй като на други им взимат живота, близки, дом. Дори не мога да се сравня с тези хора. Представете си тези хора, които губят живота си, губят близки, губят семейство, дом. Други, които всеки един ден лягат и не знаят дали ще се разсънят и какво ще стане на другия ден. Прилитат самолети, падат бомби, чуват се пукотевица. Ти правиш равносметка на това, което си изгубил, само че съпоставяне с тяхното е нищо. Една война е призрачен сън. Един много почитан от мен човек споделя в живота кое е значимо – здраве да има – война да няма. Много е тежко и е значимото да сме живи и здрави и хората към нас, тъй като от неприятното постоянно има и по-лошо.
От октомври 2020-а година става треньор на украинския Прометей, с който става първенец, печели два пъти Купата и Суперкупата на страната и още веднъж извежда отбора до историческо първо присъединяване в групите на Шампионската лига през този сезон. Буквално дни преди началото на войната в Украйна Петков и българските волейболистки в отбора - Жана Тодорова, Лора Китипова и Нася Димитрова, както и неговия асистент Николай Касабов се завръщат в България, с цел да се приготвят за лагер в Турция с тима на Прометей. Със започването на войната обаче всичко се обърква и отборът на Прометей беше разформирован.
Тази година Петков стана и народен селекционер на женския народен тим на Украйна. Преди няколко дни той получава позвъняване от локалната волейболна федерация, която желае тимът да взе участие в Златната Европейска лига. Петков сега води тима, който ще играе в шампионата от месец май.
За волейбола, престоя в Украйна, националния тим и войната Иван Петков приказва в изявление пред TrafficNews.
- Господин, Петков за жалост войната в Украйна постави завършек на плана Прометей. Как бихте оценили представянето на тима, когато Вие го водихте и виждате ли прилики с триумфите с Марица?
- Не споделям, че нещата се преповтарят като с Марица, само че каквото можехме да спечелим с Прометей успяхме да го спечелим. Проектът беше в действителност доста сериозен и огромен. Това, което направих с Марица също беше доста положително. Нещата вървяха доста добре досега, в който стартира войната. Определено планът беше доста сериозен и търпеше съществено развиване.
- Кой беше най-запомнящият се миг в Прометей?
- Може би влизането в Шампионска лига. Това беше плодът на нашата работа. В локалното състезание нещата стояха по по-друг метод. В първата година бих споделил, че отборът на Химик беше даже по-силен, само че успяхме да се преборим с тях. През тази Прометей беше над всички. Отборът беше проведен и окомплектован. Всеки един трофей е значим и оставя своето положително отношение и положителна тръпка, която се помни вечно. Трудно мога да ги разделям, само че влизането в Шампионска лига даде реализация на плана, който бяхме почнали.
- Каква е разликата сред волейбола в Българи и Украйна?
Втората година в Прометей беше като при Марица отборът беше изразен любимец за купата. Украйна има много човешки капацитет, който трябваше да бъде вкаран под някакви правила като организация, сравнявайки го с България. Определено там има и положителни девойки, а и тъкмо преди да стартира войната се провежда един доста сериозен план. Той трябваше да бъде огромна крачка напред за развиването на женския волейбол. Организираше се професионална лига, която трябваше да включва шест тима със сигурен бюджет, който тимовете трябваше да заявяват. Бюджетът, който беше избран беше много сериозен. Това щеше да докара до в действителност положително равнище на вътрешното състезание, само че всичко към този момент е в предишното.
- Войната в Украйна по какъв начин бихте я коментирали?
- Съжалявам за всичко, което се случи. Имам доста другари там, които сега страдат и се борят за живота си. Чуеш ли война ясно е, няма смисъл да се разяснява. Колкото по-бързо спре, толкоз по-добре за всички. Всички се надявахме, че скоро ще спре, само че за жалост тя продължава. Надявам се допустимо най-скоро да завърши тази война.
- Поехте женския народен тим на Украйна няколко месеца преди войната. Какво се случва с тима и той ще съществува ли?
- Преди да стартира войната аз одобрих предлагането да бъде треньор на украинския народен тим. Там имаше доста съществени упоритости и бяхме начертали проект, който трябваше да следваме. Украйна трябваше да бъде хазаин и на финалния шампионат на Златната Европейска лига. Нещата се трансформираха за жалост. Преди две седмица ми се обади шефът на федерацията и ми сподели, че желаят да вземат участие в Златната Европейска лига. Аз имам и настоящ контракт с тях и ме попитаха дали желая да продължа тази работа. Аз имам ангажимент към тях и морална отговорност. За мен е чест сега да бъда треньор на националния тим на Украйна. Тренираме в Пловдив и по-късно отпътуваме за Хърватия, където ще бъде главната част от нашата подготовка. Има девойки, които не съумяха да се включат към тима, тъй като имат мъже, които не могат да напущат Украйна и те желаят да останат с тях. Всичките имат родственици в Украйна и няма по какъв начин да не са обезпокоени.
- Какъв беше планът Прометей?
- Волейболният тим беше част от клуб, който развиваше мъжки и женски баскетбол, както и мъжки волейбол. Имаше и сериозна академия. Общо седем тима, които играят професионално. Сериозно управление и президент, който е много упорит. С доста съществени условия. Много неща променихме през първата година, да имаше и доста неща, които трябваше да се построяват. Определено равнището, което беше като организация беше много високо. Щяхме да имаме и нова волейболна зала, която трябваше да бъде приключена през април. Нещата бяха много съществени и надграждането, което щеше да се получи през тази година щеше да е на високо равнище. Лошото е, че приказваме в минало време.
- Няколко думи и български народен тим по волейбол. Бяхте отпред на отбора общо четири години и спечелихте първите три трофея в историята на женския народен тим. Каква оценка бихте сложили?
- Аз оценки не мога да върша. Мога да ги върша, само че не желая. Има експерти, които дават оценки и не са малко тези експерти. Това, което успяхме да създадем през тези четири години не е малко. Само когато видиш ранглистата къде е България и можеш да коментираш. Съжалявам, че можехме да създадем нещо доста огромно на Европейското състезание в Пловдив, което да се помни цялостен живот, само че по този начин е било писано, по този начин се случиха нещата. Лошото е, че аргументите бяха от независещи от нас неща. През тези години много млади волейболистки успяхме да приспособяваме към тима. Отборът има една основа, която ние започнахме. Младите девойки, които бяха огромен брой. В интерес на истината успяхме да се оправим по най-хубавия метод и всяка една от волейболистките отбрани името си – огромен почит към тях. Тези четири години ще бъдат запомнени от мен. Имам положително мнение за всяка една от волейболистките. Радвам се, че успяхме да наложим и млади девойки. Вече всяка една от тях прави добра кариера в отборите си в чужбина, в които играе. Успяхме да създадем в действителност положителни условия на работа, посредством и на федерацията. Това, което аз желаех като треньор беше положително поето и от другата страна. Резултати бяха доста положителни – два пъти спечелихме Златната Европейска лига, два пъти влязохме във ВНЛ. Там се сблъскахме с тимове от топ равнище, това беше и моята задачата да играем с такива отбори, а ние бяхме с доста млад състав. Да, не успяхме да се задържим, само че ВНЛ е доста сложен шампионат, а и тогавашния форма с циркулиране по целия свят всяка седмица беше доста изморително. В този миг огромна част от най-изявените ни състезателки имаха разнообразни проблеми, с което не можаха да оказват помощ на тима. Това, което направихме като щаб с федерацията и девойки през тези години за мен беше чест да създадем тези резултати. Всяка една от страните носи своята заслуга. Аз съм благополучен и съм с положителни оценки за националния тим. В момента към този момент е елементарно да бъдеш треньор на националния тим.
- Какво смятате за развиването на Марица?
- Още преди да си потегли от Марица моето мнение беше, че тимът би трябвало да залага повече на свои фрагменти и млади девойки. Това, което последните години и половина съумявам да го видя. Имам тясна връзка с управлението и положителни контакти. Хубавото е, че нещата, които се случват са били хрумвания, които са били споделени преди този момент и съм желал да се осъществят в Марица. Тези млади девойки, които са доста перспективни да съумеят да се развиват. Шампионска лига е шампионатът, който е огромен трамплин за тяхното развиване, с цел да могат да излязат да играят в чужбина.
- Какво съгласно вас е бъдещето на волейбола като цяло?
- За мен би трябвало още по-глобално да се огледа на нещата. За мен би трябвало да се гони равнището на баскетбола и като финанси и като организация. Наистина последните години се прави много изключително след основаването на ВНЛ, който е доста добър шампионат, само че има още неща, които би трябвало да се създадат. Волейболът е много атрактивен и гледаем спорт. Шампионска лига е добър шампионат, само че има неща, които аз чувствам, че би трябвало да се трансформират, с цел да може волейболът да стане много атрактивен и гледаем, с цел да може да влезнат повече средства в спорта. Този проблем е международен, освен в България.
- Какво ще бъде вашето бъдеще?
- Сега е интервалът, който би трябвало да взема това решение и да видя накъде ще поема. Не мога да кажа тъкмо и съответно сега. Има няколко хрумвания, само че не знам по какъв начин ще се развият. Аз съм треньор, който не поема където и да било. За мен е значимо да съм на треньор, който има бъдеще. Трудно ми е да помисля, че мога да работя година за година, което е доста постоянно срещана процедура във волейбола, което на мен не ми харесва. За да има план, с цел да има нещо, което си заслужава отсрещната страна би трябвало да бъде много по-убедителна при диалозите с мен.
- Какво бихте си поискали?
- След това, което се случи в Украйна. Винаги човек би трябвало да бъде здрав. Остават там хората, които се борят за живота си. Натъжавам се доста от това. Мога да кажа аз по какъв начин се почувствах и какво е моето възприятие, за това, което виждам и което се случва. Лягаш си една вечер благополучен от това, което правиш със фамилията. Събуждаш се и усещаш, че всичко, което си възнамерявал и което си очаквал да се случи отива по дяволите. Оставаш с една празнота със себе си и се питаш какво си направил. В една обстановка, в която ти си една прашинка, които хора на доста високо равнище ти взимат от теб, само че ти си един от щастливците, тъй като на други им взимат живота, близки, дом. Дори не мога да се сравня с тези хора. Представете си тези хора, които губят живота си, губят близки, губят семейство, дом. Други, които всеки един ден лягат и не знаят дали ще се разсънят и какво ще стане на другия ден. Прилитат самолети, падат бомби, чуват се пукотевица. Ти правиш равносметка на това, което си изгубил, само че съпоставяне с тяхното е нищо. Една война е призрачен сън. Един много почитан от мен човек споделя в живота кое е значимо – здраве да има – война да няма. Много е тежко и е значимото да сме живи и здрави и хората към нас, тъй като от неприятното постоянно има и по-лошо.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ