Жестоки оръжия от древния свят
Военното дело е било част от човешката природа през цялата ни записана история.
Оръжията, тактиките и тактиките се трансформират непрекъснато, само че някои способи на водене на война, като химически, биологически и психически, съществуват от повече от хилядолетие и не престават да се употребяват и до през днешния ден.
Изглежда, няма предел в творчеството на античните хора, що се отнася до основаването на ужасни и разрушителни оръжия и тактики за война.
Когато наоколо до храм на ацтеките са открити странни предмети във формата на черепи, археолозите помислили, че това били играчки или орнаменти. Предметите били разказани и оставени в хранилища, само че няколко години по-късно специалисти разбрали, че това са били „ свирки на гибелта “, които издавали пронизващи звуци, сходни на човешки вик.
Вероятно са употребявани в церемонии, жертвоприношения или в борби, като концепцията е била да всяват боязън у врага. Представете си стотици такива свирки по време на борба – евентуално враговете на ацтеките не са се чувствали изключително удобно.
Звуците на свирката са разказани като ужасяващи – „ като че ли хора пищят от болежка, страховити пориви на пронизителен вятър или писъци на хиляди мъртъвци “. Тук може да чуете по какъв начин е звучала.
Към началото на VIII век пр.н.е. в Близкия изток колесниците почнали да бъдат заменяни с кавалерийски единици, които били много солидно въоръжени и бронирани. Главната цел на катафрактите е била да разцепват вражеските обединения, като офанзивите са осъществявани заедно, тъй че атакуващият отряд да е непробиваем.
За последствията от такива нападения написа римският историк Тацит: „ Когато нападат зложелател на гърба на кон, няма линия, която да може да им издържи. “
Друг историк на име Дион Касий пък написа: „ Неудържимата мощ на катафрактите евентуално има и психически резултат върху враговете… доста умряха от смут, подбуден от самото нахлуване на копиеносците. “ Зловещата известност на катафрактите е подкрепена и от Плутарх, който споделя, че един катафракт може да набие двама души по едно и също време на копието си.
Най-ранните сведения за токсични оръжия идват от гръцките легенди за Херкулес, който употребява отровата на Лернейската хидра, с цел да намаже стрелите си. По-късно, в Илиадата на Омир се загатва, че в Троянската война са употребявани отровни стрели.
Хората употребяват отрова от доста време, било то за оръжия, антидоти, или медикаменти. В антични времена отрова е употребена при ловните оръжия, с цел да се форсира гибелта на плячката. След като преимуществата на отровите станали ясни, изработката на предмети и оръжия е била тясно обвързвана със самите токсини.
Някои откриватели считат, че по-прикритите и непознати токсини са употребявани от висши представители на властта, с цел да наподобяват дейностите им вълшебен. При някои култури са се образували обичаи, асоцииращи отровите с черна магия, духове и неземни същества.
Начините, по които племена, народи и цели цивилизации са планували да убиват враговете си посредством отрова, са неизброими – от индийски етюд, който поучава да се трови храната на враговете, през китайско предложение за „ мъгла, която преследва душата “ посредством изгарянето на токсични растения, до гръцки тактики за отравяне на водните канали с кукуряк.
Дори Леонардо да Винчи е предложил кораб, съдържащ примес от сулфид, арсеник и меден окис, който да се праща против враговете. След като изпаренията бъдат вдишани, екипажът щял да загине от дефицит на О2.
Гръцкият огън е изобретен през VII век в Източната римска империя (Византия). Според историка Теофан Изповедник оръжието е измислено от сириеца Калиник от Хелиопол. Това изказване към момента не е потвърдено, като някои историци считат, че оръжието е създадено от химици в Константинопол.
Оръжието е представлявало някаква течност, изстрелвана от катапулт. Гръцкият огън се запалвал незабавно и не гаснел във вода, а тъкмо противоположното – водата го разгаряла още повече. От това излиза наяве, че огънят бил сложен за управление и причинявал съществени опустошения за враговете на Византийската империя.
Гръцкият огън е оказал помощ доста за отблъскването на арабите при нападението им над Константинопол, а по-късно и в спора с венецианците.
Историческите сведения рисуват мрачна картина на разрушителните резултати, които предизвикват болесттите, болестите и отравянията. Но с сложните уроци идват и сериозните познания. Човечеството се е научило да употребява биологични оръжия още от праисторически времена. Умишлената приложимост на биологични сътрудници е практикувана неколкократно през огромен интервал от човешката история.
В Античността не е било ясно тъкмо по какъв начин се популяризират болесттите, само че се е считало, че гниещите трупове на животни и хора са източници на заболявания. Скитските стрелци потапяли стрелите си в кръв и изпражнения на мъртъвци още преди 2400 години. По-късно, британските стрелци поставяли стрелите си в земята. Това пособие освен за по-бързото взимане и изстрелване, само че и върховете на стрелите били по- мръсни, което увеличавало шанса за зараза у жертвата.
Смята се също, че още преди 2300 години персийски, гръцки, и римски бойци хвърляли изпражнения и скотски трупове в кладенци за вода, с цел да отровят противниците си.
Битката при Пелусий се е състояла през VI век пр.н.е. В това сражение египтяните били съкрушени от персийците (Ахеменидското царство). Това е и един от най-ранните образци за психическа война. Персийците знаели, че египтяните боготворят котките като свещени животни и Камбиз II наредил на бойците си да изрисуват на щитовете си настойничката на котките Бастет.
Смята се също, че персийската войска е сложила пред себе си огромен брой котки, което изплашило египтяните. Те не желали да наранят свещените животни и се предали на персийците.
Смята се, че гръцкият математик, инженер, откривател и астроном Архимед е основал топлинен лъч (някои го назовават гибелен лъч), с цел да отбрани Сиракуза от атакуващите я кораби. Според прочут брой исторически сведения оръжието е било огромен рефлектор (вероятно от бронз или мед), който отразявал слънчевата светлина върху нападащите кораби и те се запалвали.
Въпреки че тази концепция към момента разгаря диспути в научните среди, е потвърдено, че такова оръжие е допустимо. През 1973 гръцки учени създали възстановка, в която се били употребявани 70 огледала с медно покритие, ориентирани към дървен модел на римски боен транспортен съд, който бил на разстояние 50 метра.
Когато огледалата били ориентирани вярно, корабът незабавно се запалил. През 2005 опитът бил още един. Студенти от Масачузетския софтуерен институт употребявали огледало, с цел да подпалят лодка на пристанището в Сан Франциско.
Ancient Origins
