Водородните превозни средства: революция или глупост?
Водородът като че ли загуби борбата при чистите енергийни източници. Но единствено на пръв поглед…
Концептуален автомобил на Toyota с водородни горивни кафези
(снимка: CC0 Public Domain)
Началото на юли бе ознаменувано от забавна вест в региона на чистите технологии: JCB показа своя първи екскаватор, задвижван от водородни горивни кафези. Машината наподобява като звяр начело, а откъм гърба се вижда резервоарът, който при обичайните машини се цялостни със смрадливо дизелово гориво, само че в този случай там има атомна горивна клетка. Багерът е най-новото попълнение от цяло потомство транспортни средства, задвижвани от най-лекия детайл на Земята.
С водород могат да се движат всевъзможни транспортни средства – дребни градски коли, камиони, лодки, микробуси, едноетажни и двуетажни рейсове, влакове и самолети. Всички те добиват силата си от взаимоотношението на водорода с кислорода в горивната клетка. Това генерира електричество. Единствените излъчвания от процеса са… вода.
Революция
Изглежда, че дълго чаканата атомна гражданска война е тук. Дали?! Още от началото на 2000-те последователите на водорода считат, че той ще господства на пазара на чисти коли. Но до този миг сбъдването на тази фантазия се оказва мъчно.
Първо, водородната сила се нуждае от нова инфраструктура. За разлика от това колите с акумулаторни акумулатори могат да бъдат зареждани на всяко място, където има електричество.
После, батериите с висока мощ са към този момент много публикувани. Технологията е позната, предвидима и се употребява всеобщо от производители на всевъзможни уреди, отбелязва BBC.
още по тематиката
Така на пръв взор наподобява, че водородът загуби борбата при чистите енергийни източници. Но единствено на пръв взор. Ако се върнем на багера, нещата наподобяват друго. Ако екскаватор ще се зарежда от батерия, то тя ще е с голямо тегло – повече от самия екскаватор и може би даже повече от материала, който ще изкопае. Според JCB, тя би тежала пет тона. На всичкото от горната страна ще й е нужно много време да се зарежда. Водородът, въпреки това, е по-лек от въздуха и лишава минути, с цел да се изпълни в контейнер.
Тежкотоварните камиони попадат в същата категория като багерите – от време на време батерията би била толкоз тежка, колкото потребният товар. Същото се отнася и за рейсовете, както и за влаковете.
Разбира се, въпросът за зарядната инфраструктура остава все по този начин забранен. Но видяно през призмата на камионите, багерите и влаковете, построяването на водородни станции наподобява много по-разумно и целесъобразно.
Напредък има и при резервоарите за предпазване на водорода. Досегашните опасения от експлоадиране са към този момент позволени посредством планиране на резервоари, облицовани с кевларени обвивки и характерни механизми за освобождение на газа при положение, че резервоарът бъде ударен.
Самолетите са различен претендент за водородно задвижване. Те към този момент имат нужната инфраструктура: подземните резервоари, които в този момент се употребяват за керосин, елементарно могат да се трансформират в резервоари за водород. В същото време тестванията на водородни самолети към този момент са на ход.
Всевъзможни старания
В речта си по отношение на плануваното икономическо възобновяване министър председателят на Англия съобщи, че водородните технологии са област, в която островната страна би трябвало да стане водещ фактор. Германия също напредва: тя построява мрежа от станции за зареждане и възнамерява стартирането на водороден трен. Страната влага 7 милиарда евро в тези планове с желание да добие преобладаваща роля на пазара на водород.
Неотдавна ръководителят на Еврокомисията Франс Тимерманс „ наля масло в огъня ”, като съобщи, че водородните технологии имат капацитета да преобразят Европа и тя би трябвало да стане водещ фактор в развиването на водородните технологии.
Уебсайтът Euractiv заяви, че Европейски Съюз създава „ атомна тактика ”. На ход е и план, чиято концепция е да наложи еврото като публична валута за интернационалната търговия с водород и водородни системи – по този начин, както щатският $ е признат за интернационална валута за търговията с петрол.
Разковничето: добивът
Голямото предизвикателство, което остава нерешено, е добиването на водород. В момента множеството водород, който се добива на разнообразни места по света, се извлича от природен газ. Това обаче води до обособяване на доста парникови газове.
Естествено, има хрумвания за справяне с това. Например, оферират се технологии за въглеродно хващане и предпазване. Те обаче са доста скъпи и към момента недоказани.
Алтернативата е изначално чиста, само че към този момент доста скъпа. Тя планува потребление на непотребната възобновима сила от вятърни електроцентрали и слънчеви масиви за електролизно делене на водата на водород и О2. Това е екологично решение, само че към момента много скъпо.
Процесът включва двукратно превръщане – един път на водата в газове и след това назад – на газовете във вода. Това, съгласно законите на физиката, значи загуби на сила.
Навярно това е повода, заради която шефът на Tesla Илон Мъск назовава почитателите на водорода „ водородни глупци ”. Той изрично не счита, че технологията е използвана.
Все отново енергийните специалисти показват, че цените на възобновимите източници непрекъснато спадат. В доста от последните тръжни процедури за създаване на ВЕИ мощности към този момент се следи така наречен мрежов паритет – цената на ВЕИ електрическата енергия е конкурентна на цената на електричеството от изкопаеми горива.
Тези цени ще продължат да спадат, а енергийни остатъци постоянно ще има. Това дава заричане скоро добивът на водород да стане жизнеспособна опция.
Накратко, борбата продължава с цялостна мощ и според от това какви държавни регулации и тласъци ще бъдат приложени, водородът има всички шансове да се окаже екологичното „ гориво ” на новото време.
Концептуален автомобил на Toyota с водородни горивни кафези
(снимка: CC0 Public Domain)
Началото на юли бе ознаменувано от забавна вест в региона на чистите технологии: JCB показа своя първи екскаватор, задвижван от водородни горивни кафези. Машината наподобява като звяр начело, а откъм гърба се вижда резервоарът, който при обичайните машини се цялостни със смрадливо дизелово гориво, само че в този случай там има атомна горивна клетка. Багерът е най-новото попълнение от цяло потомство транспортни средства, задвижвани от най-лекия детайл на Земята.
С водород могат да се движат всевъзможни транспортни средства – дребни градски коли, камиони, лодки, микробуси, едноетажни и двуетажни рейсове, влакове и самолети. Всички те добиват силата си от взаимоотношението на водорода с кислорода в горивната клетка. Това генерира електричество. Единствените излъчвания от процеса са… вода.
Революция
Изглежда, че дълго чаканата атомна гражданска война е тук. Дали?! Още от началото на 2000-те последователите на водорода считат, че той ще господства на пазара на чисти коли. Но до този миг сбъдването на тази фантазия се оказва мъчно.
Първо, водородната сила се нуждае от нова инфраструктура. За разлика от това колите с акумулаторни акумулатори могат да бъдат зареждани на всяко място, където има електричество.
После, батериите с висока мощ са към този момент много публикувани. Технологията е позната, предвидима и се употребява всеобщо от производители на всевъзможни уреди, отбелязва BBC.
още по тематиката
Така на пръв взор наподобява, че водородът загуби борбата при чистите енергийни източници. Но единствено на пръв взор. Ако се върнем на багера, нещата наподобяват друго. Ако екскаватор ще се зарежда от батерия, то тя ще е с голямо тегло – повече от самия екскаватор и може би даже повече от материала, който ще изкопае. Според JCB, тя би тежала пет тона. На всичкото от горната страна ще й е нужно много време да се зарежда. Водородът, въпреки това, е по-лек от въздуха и лишава минути, с цел да се изпълни в контейнер.
Тежкотоварните камиони попадат в същата категория като багерите – от време на време батерията би била толкоз тежка, колкото потребният товар. Същото се отнася и за рейсовете, както и за влаковете.
Разбира се, въпросът за зарядната инфраструктура остава все по този начин забранен. Но видяно през призмата на камионите, багерите и влаковете, построяването на водородни станции наподобява много по-разумно и целесъобразно.
Напредък има и при резервоарите за предпазване на водорода. Досегашните опасения от експлоадиране са към този момент позволени посредством планиране на резервоари, облицовани с кевларени обвивки и характерни механизми за освобождение на газа при положение, че резервоарът бъде ударен.
Самолетите са различен претендент за водородно задвижване. Те към този момент имат нужната инфраструктура: подземните резервоари, които в този момент се употребяват за керосин, елементарно могат да се трансформират в резервоари за водород. В същото време тестванията на водородни самолети към този момент са на ход.
Всевъзможни старания
В речта си по отношение на плануваното икономическо възобновяване министър председателят на Англия съобщи, че водородните технологии са област, в която островната страна би трябвало да стане водещ фактор. Германия също напредва: тя построява мрежа от станции за зареждане и възнамерява стартирането на водороден трен. Страната влага 7 милиарда евро в тези планове с желание да добие преобладаваща роля на пазара на водород.
Неотдавна ръководителят на Еврокомисията Франс Тимерманс „ наля масло в огъня ”, като съобщи, че водородните технологии имат капацитета да преобразят Европа и тя би трябвало да стане водещ фактор в развиването на водородните технологии.
Уебсайтът Euractiv заяви, че Европейски Съюз създава „ атомна тактика ”. На ход е и план, чиято концепция е да наложи еврото като публична валута за интернационалната търговия с водород и водородни системи – по този начин, както щатският $ е признат за интернационална валута за търговията с петрол.
Разковничето: добивът
Голямото предизвикателство, което остава нерешено, е добиването на водород. В момента множеството водород, който се добива на разнообразни места по света, се извлича от природен газ. Това обаче води до обособяване на доста парникови газове.
Естествено, има хрумвания за справяне с това. Например, оферират се технологии за въглеродно хващане и предпазване. Те обаче са доста скъпи и към момента недоказани.
Алтернативата е изначално чиста, само че към този момент доста скъпа. Тя планува потребление на непотребната възобновима сила от вятърни електроцентрали и слънчеви масиви за електролизно делене на водата на водород и О2. Това е екологично решение, само че към момента много скъпо.
Процесът включва двукратно превръщане – един път на водата в газове и след това назад – на газовете във вода. Това, съгласно законите на физиката, значи загуби на сила.
Навярно това е повода, заради която шефът на Tesla Илон Мъск назовава почитателите на водорода „ водородни глупци ”. Той изрично не счита, че технологията е използвана.
Все отново енергийните специалисти показват, че цените на възобновимите източници непрекъснато спадат. В доста от последните тръжни процедури за създаване на ВЕИ мощности към този момент се следи така наречен мрежов паритет – цената на ВЕИ електрическата енергия е конкурентна на цената на електричеството от изкопаеми горива.
Тези цени ще продължат да спадат, а енергийни остатъци постоянно ще има. Това дава заричане скоро добивът на водород да стане жизнеспособна опция.
Накратко, борбата продължава с цялостна мощ и според от това какви държавни регулации и тласъци ще бъдат приложени, водородът има всички шансове да се окаже екологичното „ гориво ” на новото време.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ