По течението на р. Дунав се носят близо 100 тона пластмаса годишно
Водите на Румъния са се трансформирали в същински сметища. Стотици тонове боклуци се хвърлят по крайбрежията на реките и след това се озовават във водата.
Проучване на еколози разкри, че водите на река Дунав годишно придвижват 100 тона пластмаса от влизането си на румънска територия до вливането им в Черно море, осведоми телевизия Диджи 24 в своя разработка по тематиката.
В продължение на една година еколози са вземали проби от водите на река Дунав през другите сезони и са ги изпращали за лабораторен разбор, оповестява Диджи 24. Резултатите са повече от тревожни: в румънския бранш на реката Дунав пренася годишно близо 100 тона пластмаса, която след това доближава делтата, а по-късно и Черно море. След разбор на 270-те взети проби са открити 48,5 тона микропластмаса, т.е. части под 5 мм, и 48 тона макропластмаса.
Координаторът по планове в асоциацията „ По-зелено “ Лоредана Пана разяснява пред Диджи 24, че казусът е огромен, защото количествата нарастват всяка година, а все още няма стратегия, която да се занимава с предварителната защита на замърсяването на водите.
Екологът Александра Томеску е направила опит, като е проследила течението на река Арджеш от извора ѝ във Фъгърашките планини (част от Южните Карпати) до вливането й в Дунав. По пътя си тя установи, че крайбрежията на реката са превърнати в сметища.
„ Всичко, което съставлява бряг, всичко, което съставлява път покрай река Арджеш, е бунище. На процедура от извора до устието е бунище – пътищата, крайбрежията са цялостни с боклуци “, споделя пред Диджи 24 Александра Томеску.
Екип на малкия екран е посетил поречието на Арджеш сред селищата Конрету и Мъгуреле. В репортажа се вижда, че боклукът е на всички места и разнороден – от пластмасови бутилки до строителни боклуци, играчки, автомобилни гуми и цели елементи от шасито на коли. Всичко, което има в едно домакинство, може да бъде открито изхвърлено по крайбрежията, отбелязва Диджи 24.
Лоредана Пана от асоциацията „ По-зелено “ показва, че всички реки и езера в Румъния са в това положение.
Националната администрация „ Румънски води “ е институцията, която се занимава с ръководството и поддръжката на водите в страната. Агенцията обаче не ревизира количествата пластмаса във водите.
Лоредана Пана от „ По-зелено “ прецизира, че в закона за водите замърсяването с боклуци де факто не се смята за замърсяване, а „ Румънски води “ проучват единствено химическия състав на водата и нямат отговорности по почистването ѝ.
Според закона, за чистотата на реките и крайбрежието във и към обитаемоте места дават отговор кметовете. В доста от случаите става дума за дребни селища и кметовете споделят, че не разполагат със средства за тази цел. Национална администрация „ Румънски води “ дава отговор за поддръжката на реките единствено отвън обитаемоте места, показва Диджи 24, представена от Българска телеграфна агенция.
На фона на прехвърлянето на отговорност сред институциите, над 60 неправителствени организации изпратиха отворено писмо до Министерството на околната среда, с което желаят да бъде направена национална стратегия за разчистване на крайбрежията на реките под ръководството на Националната организация за околна среда и с финансиране от Фонда за околна среда.
Микропластмасата към този момент се възприема като световен проблем, показва Диджи 24. Намираме я на всички места – в рибата, месото, растенията и в доста от питателните артикули, които консумираме. Учени от целия свят пробват да открият какъв брой нездравословна е за здравето на хората и до каква степен провокира и благоприятства появяването на тежки болести, отбелязва румънската медия.
