Reuters: Лош моемнт за Путин, намесата в Казахстан е нежелано разсейване
Внезапната и хвана съветския президент Владимир Путин в миг, когато вниманието му бе напълно фокусирано другаде и го принуди да предприеме военна намеса, която носи евентуални опасности, написа " Ройтерс ".
в четвъртък като част от мироопазващи сили от някогашни руски републики, поискани от казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев, който е изправен пред най-опасната вълна от безредици, откогато централноазиатската страна получи самостоятелност от Москва през 1991 година
Руски и западни политически анализатори споделиха, че рецесията няма да измести, където той принуди Запада да седне на масата за договаряния, като активизира десетки хиляди съветски бойци за това, което Киев и Вашингтон споделят, че може да бъде допустима инвазия до седмици - нещо, което той отхвърля.
Но Казахстан съставлява най-малкото нежелано краткотрайно разпръскване, до момента в който Русия се готви да стартира договаряния със Запада идната седмица по отношение на настояванията си за гаранции за сигурност, с цел да се отбрани от това, което счита за заплашващо държанието на НАТО.
Казахските сили за сигурност наподобява възвръщат контрола, откакто митингите против цените на горивата прераснаха в дни на принуждение в огромната страна, с грабежи и палежи на публични здания.
Но капацитетът за по-нататъшно клане е явен.
Токаев сподели в телевизионно послание, че страната ще се бори до дъно против това, което той назовава бандити и терористи, и сподели, че е издал.
Каспаров: Убитите в Казахстан са стотици, стартира окупация на страната от Кремъл
В същността си диктатурите са идентични...
Протестите, които започнаха в Западен Казахстан поради внезапното повишаване на разноските за гориво, се трансфораха в дни на катаклизми, като стачкуващи щурмуваха държавни здания и летището в Алмати, най-голямото в страната. Това е задоволително неприятно за президента Владимир Путин, който се опасява от безредици в периферията на Русия. Но рецесията в една от най-стабилните страни в района не е обвързвана единствено с инфлацията. Това е по-нестабилен яд поради ширещата се корупция в елита, бавните промени и неравенствата, изострени от пандемията - огромна част от това е ориентирано към 81-годишния някогашен президент и " татко на нацията " Нурсултан Назарбаев, написа " Блумбърг ".
Паралелите с Путин са задоволително неуместни и ще послужат единствено за стягане на хватката му над личната му страна.
Путин е поощрен да укрепи в допълнение страната и прехваления на отвесна власт, елиминирайки всички други възможности. Искането на казахстанското държавно управление за поддръжка от водения от Русия боен алианс също ще укрепи хватката на съветския президент в по-широкия район и различен комшия, длъжен на Москва, в случай че не и подвластен - режима на Александър Лукашенко в Беларус.
Това не е добра вест за Запада. Казахстан е стратегически значим, като богата на минерали страна, ситуирана сред Русия и Китай. Но това не е страна, раздрана от геополитическо напрежение, следено в Украйна или Беларус и двете в сърцето на Европа. Западната рецензия към очевидните демократични дефекти от дълго време е лимитирана. Съединени американски щати и Европа също имат малко варианти за въздействие макар забележителните вложения в нефтената и газовата промишленост. Нескопосана интервенция просто ще подхрани изказвания, че стачкуващите са подкрепяни от външни сили.
Ситуацията на място остава нестабилна. Протестите се разпространиха бързо в едва обитаемата страна с размерите на Западна Европа, излязоха отвън надзор и се появиха подиуми на безпорядък. В ход са брутални репресии. Въпреки ранните фрагменти по какъв начин полицията застава на страната на стачкуващите, протестиращите без водач наподобява нямат поддръжката на казахстанския уред за сигурност. Позовавайки се на хипотетични терористични актове, президентът Токаев направи необичаен ход, да изиска помощ от Организацията на контракта за групова сигурност, " халтав " постсъветски съюз. Той даде обещание да работи " сурово " и в този момент има съветски " миротворчески " войски, които да го поддържат.
Кризата също е ненадейно главоболие за Путин и нежелано разпръскване. Украйна и опасенията за западната граница на Русия остават приоритет и са в центъра на основните договаряния идната седмица със Съединени американски щати, НАТО и Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Въпреки това съветският водач евентуално ще извлече ясни уроци от разтърсванията в Казахстан.
Първо, това е проява на заплахите от шерването на власт. Назарбаев, който управляваше Казахстан като феодално притежание в продължение на близо три десетилетия, отстъпи президентството през 2019 година, само че продължи да дефинира политическата посока. Предполага се, че това бе новаторски гамбит - следен излаз в район, където автократите не се пенсионират - и беше позициониран като един от няколкото евентуални пътя за Путин. Това се оказа трагична неточност.
Татяна Становая от R.Politik, компания за политически разбори, показва, че грешката на Назарбаев в очите на Путин е намаляване на президентството. Последвалият неуспех ще насърчи Путин да поддържа структурите, които поддържат личното му управление в Русия, службите за сигурност и страната като цяло, като не разрешават различни центрове на мощ. Който и да ръководи Русия, ще управлява тази машина - стабилността е от първостепенно значение. След година, в която видяхме смазването на опозицията във всяка сфера в Русия, това ще значи единствено по-репресивна и консервативна система.
След това идват последствията от това, че Москва фактически отговори на зова за помощ на казахстанското държавно управление до ОДКБ, като тества наредба, която разрешава интервенция за подкрепяне при вътрешните безредици при характерни условия. Кремъл без подозрение би предпочел да избегне тази обстановка, не на последно място тъй като рискува да раздразни Китай в внимателен миг. А и Русия ще ограничи ролята на своите войски. И въпреки всичко намесата на ОДКБ основава казус и ускорява съюза, който до момента стоеше настрани от други митинги и гранични сблъсъци; Това разрешава на Русия да играе ролята на районен бранител - роля, която Путин харесва.
Напрежението в Казахстан единствено ще ускори интереса на Москва към сключването на съглашение за европейска сигурност със Съединените щати, разяснява Денис Ценуза от Центъра за проучване на Източна Европа в Литва, решение, което съгласно Кремъл би оставило запаси разполагаем за други геополитически цели.
Още обрати ще има в Казахстан. От една страна, е въпросът за водачеството на Казахстан, когато пепелта се уталожи. Кристофър Гранвил, някогашен посланик и ръководещ шеф на TS Lombard, твърди, че даже и при непосреден отговор на въстание, не е ясно дали Токаев има пълномощията, поддръжката на елита, с цел да ръководи в кратковременен проект. За разлика от Узбекистан и други, където предаванията на власт бяха неочаквани, само че спретнати, продължителното и нехарактерно безмълвие на Назарбаев оставя въпросителна. Присъствието на непознати войски се трансформира в основен фактор в това с напрежение политическо уравнение.
За Западът няма вяра да повлияе на развиването. Все още може да бъде заставен да направи повече, с цел да отговори на бруталността на място, само че желанието и способността за налагане на каквито и да е наказания ще бъдат лимитирани до няколко индивида. Едно средство, с което разполагат Съединени американски щати и Европейският съюз, би било да затегнат прането на пари и други малки врати, които преди всичко разрешиха трупането на благосъстояние на дребния политически и стопански хайлайф на Казахстан.
Путин сигурно би могъл да разчете митингите от миналите дни като тласък за справяне със слабия напредък на Русия, стагнацията на приходите и инфлацията, изострени от напъните за основаване на цитадела против западните наказания. Той може би вижда в разстройствата подтик към вътрешни промени, само че вместо това проблемите на Казахстан наподобява ще насърчат противоположното, защото би трябвало да поправя грешките на различен автократ.
Путин желае преиграване на Студената война
Въпросът за съветския ултиматум, който ще бъде в основата на срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин в Женева на 10 януари, не визира единствено Украйна
в четвъртък като част от мироопазващи сили от някогашни руски републики, поискани от казахстанския президент Касим-Жомарт Токаев, който е изправен пред най-опасната вълна от безредици, откогато централноазиатската страна получи самостоятелност от Москва през 1991 година
Руски и западни политически анализатори споделиха, че рецесията няма да измести, където той принуди Запада да седне на масата за договаряния, като активизира десетки хиляди съветски бойци за това, което Киев и Вашингтон споделят, че може да бъде допустима инвазия до седмици - нещо, което той отхвърля.
Но Казахстан съставлява най-малкото нежелано краткотрайно разпръскване, до момента в който Русия се готви да стартира договаряния със Запада идната седмица по отношение на настояванията си за гаранции за сигурност, с цел да се отбрани от това, което счита за заплашващо държанието на НАТО.
Казахските сили за сигурност наподобява възвръщат контрола, откакто митингите против цените на горивата прераснаха в дни на принуждение в огромната страна, с грабежи и палежи на публични здания.
Но капацитетът за по-нататъшно клане е явен.
Токаев сподели в телевизионно послание, че страната ще се бори до дъно против това, което той назовава бандити и терористи, и сподели, че е издал.
Каспаров: Убитите в Казахстан са стотици, стартира окупация на страната от Кремъл
В същността си диктатурите са идентични...
Протестите, които започнаха в Западен Казахстан поради внезапното повишаване на разноските за гориво, се трансфораха в дни на катаклизми, като стачкуващи щурмуваха държавни здания и летището в Алмати, най-голямото в страната. Това е задоволително неприятно за президента Владимир Путин, който се опасява от безредици в периферията на Русия. Но рецесията в една от най-стабилните страни в района не е обвързвана единствено с инфлацията. Това е по-нестабилен яд поради ширещата се корупция в елита, бавните промени и неравенствата, изострени от пандемията - огромна част от това е ориентирано към 81-годишния някогашен президент и " татко на нацията " Нурсултан Назарбаев, написа " Блумбърг ".
Паралелите с Путин са задоволително неуместни и ще послужат единствено за стягане на хватката му над личната му страна.
Путин е поощрен да укрепи в допълнение страната и прехваления на отвесна власт, елиминирайки всички други възможности. Искането на казахстанското държавно управление за поддръжка от водения от Русия боен алианс също ще укрепи хватката на съветския президент в по-широкия район и различен комшия, длъжен на Москва, в случай че не и подвластен - режима на Александър Лукашенко в Беларус.
Това не е добра вест за Запада. Казахстан е стратегически значим, като богата на минерали страна, ситуирана сред Русия и Китай. Но това не е страна, раздрана от геополитическо напрежение, следено в Украйна или Беларус и двете в сърцето на Европа. Западната рецензия към очевидните демократични дефекти от дълго време е лимитирана. Съединени американски щати и Европа също имат малко варианти за въздействие макар забележителните вложения в нефтената и газовата промишленост. Нескопосана интервенция просто ще подхрани изказвания, че стачкуващите са подкрепяни от външни сили.
Ситуацията на място остава нестабилна. Протестите се разпространиха бързо в едва обитаемата страна с размерите на Западна Европа, излязоха отвън надзор и се появиха подиуми на безпорядък. В ход са брутални репресии. Въпреки ранните фрагменти по какъв начин полицията застава на страната на стачкуващите, протестиращите без водач наподобява нямат поддръжката на казахстанския уред за сигурност. Позовавайки се на хипотетични терористични актове, президентът Токаев направи необичаен ход, да изиска помощ от Организацията на контракта за групова сигурност, " халтав " постсъветски съюз. Той даде обещание да работи " сурово " и в този момент има съветски " миротворчески " войски, които да го поддържат.
Кризата също е ненадейно главоболие за Путин и нежелано разпръскване. Украйна и опасенията за западната граница на Русия остават приоритет и са в центъра на основните договаряния идната седмица със Съединени американски щати, НАТО и Организацията за сигурност и съдействие в Европа. Въпреки това съветският водач евентуално ще извлече ясни уроци от разтърсванията в Казахстан.
Първо, това е проява на заплахите от шерването на власт. Назарбаев, който управляваше Казахстан като феодално притежание в продължение на близо три десетилетия, отстъпи президентството през 2019 година, само че продължи да дефинира политическата посока. Предполага се, че това бе новаторски гамбит - следен излаз в район, където автократите не се пенсионират - и беше позициониран като един от няколкото евентуални пътя за Путин. Това се оказа трагична неточност.
Татяна Становая от R.Politik, компания за политически разбори, показва, че грешката на Назарбаев в очите на Путин е намаляване на президентството. Последвалият неуспех ще насърчи Путин да поддържа структурите, които поддържат личното му управление в Русия, службите за сигурност и страната като цяло, като не разрешават различни центрове на мощ. Който и да ръководи Русия, ще управлява тази машина - стабилността е от първостепенно значение. След година, в която видяхме смазването на опозицията във всяка сфера в Русия, това ще значи единствено по-репресивна и консервативна система.
След това идват последствията от това, че Москва фактически отговори на зова за помощ на казахстанското държавно управление до ОДКБ, като тества наредба, която разрешава интервенция за подкрепяне при вътрешните безредици при характерни условия. Кремъл без подозрение би предпочел да избегне тази обстановка, не на последно място тъй като рискува да раздразни Китай в внимателен миг. А и Русия ще ограничи ролята на своите войски. И въпреки всичко намесата на ОДКБ основава казус и ускорява съюза, който до момента стоеше настрани от други митинги и гранични сблъсъци; Това разрешава на Русия да играе ролята на районен бранител - роля, която Путин харесва.
Напрежението в Казахстан единствено ще ускори интереса на Москва към сключването на съглашение за европейска сигурност със Съединените щати, разяснява Денис Ценуза от Центъра за проучване на Източна Европа в Литва, решение, което съгласно Кремъл би оставило запаси разполагаем за други геополитически цели.
Още обрати ще има в Казахстан. От една страна, е въпросът за водачеството на Казахстан, когато пепелта се уталожи. Кристофър Гранвил, някогашен посланик и ръководещ шеф на TS Lombard, твърди, че даже и при непосреден отговор на въстание, не е ясно дали Токаев има пълномощията, поддръжката на елита, с цел да ръководи в кратковременен проект. За разлика от Узбекистан и други, където предаванията на власт бяха неочаквани, само че спретнати, продължителното и нехарактерно безмълвие на Назарбаев оставя въпросителна. Присъствието на непознати войски се трансформира в основен фактор в това с напрежение политическо уравнение.
За Западът няма вяра да повлияе на развиването. Все още може да бъде заставен да направи повече, с цел да отговори на бруталността на място, само че желанието и способността за налагане на каквито и да е наказания ще бъдат лимитирани до няколко индивида. Едно средство, с което разполагат Съединени американски щати и Европейският съюз, би било да затегнат прането на пари и други малки врати, които преди всичко разрешиха трупането на благосъстояние на дребния политически и стопански хайлайф на Казахстан.
Путин сигурно би могъл да разчете митингите от миналите дни като тласък за справяне със слабия напредък на Русия, стагнацията на приходите и инфлацията, изострени от напъните за основаване на цитадела против западните наказания. Той може би вижда в разстройствата подтик към вътрешни промени, само че вместо това проблемите на Казахстан наподобява ще насърчат противоположното, защото би трябвало да поправя грешките на различен автократ.
Путин желае преиграване на Студената война
Въпросът за съветския ултиматум, който ще бъде в основата на срещата сред Джо Байдън и Владимир Путин в Женева на 10 януари, не визира единствено Украйна
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ