Мистерия: Телата не се разлагат нормално в този град и никой не знае защо
Вмалък град, високо в колумбийските Анди, Кловиснерис Бехарано коленичи пред стъклена кутия, в която се намира вкамененият мъртвец на майка ѝ. Тя е умряла преди 30 години, само че наподобява по този начин, като че ли просто е заспала.
(Във видеото може да научите повече за: Откриха непокътната мумия на 3000 години)
Сатурнина Торес де Бехарано е облечена в същата рокля с розов принт и зелено вълнено трико, с които е заровена, и стиска подправен червен карамфил в ужасяващо добре непокътнатите си ръце.
" Тя към момента има своето малко кафяво лице, кръгло, плитките си, косата си ", споделя 63-годишната Бехарано пред Агенция Франс Прес на мястото на последния покой на майка си в музея, където е изложено нейното тяло и това на още 13 души от град Сан Бернардо, които са се мумифицирали непринудено и мистериозно след гибелта си.
" Ако Бог е желал да я резервира... несъмнено има причина " , споделя Бехарано, жителка на градчето, което се намира на към 100 км южно от Богота.
През 1993 година Торес е заровен в гробница в общинското гробище на Сан Бернардо.
Ексхумирана през 2001 година - както е всекидневно, с цел да се освободи място за нови тела - роднините ѝ я намират към момента с непокътната коса, нокти и огромна част от тъканите ѝ.
Това не е огромна изненада. От първото заравяне през 1963 година насам от хранилището са излезли десетки мумифицирани тела.
" Когато всичко това стартира, хората бяха малко недоверчиви към протичащото се; мислеха, че това ще са единични случаи " , споделя екскурзоводът на музея Росио Вергара.
" С течение на времето ставаше все по-често да се намират тела в това положение " , споделя тя пред Агенция Франс Прес.
Някои от тях даже към момента имали очите си, които нормално бързо се разлагат.
В края на 80-те години на предишния век в мавзолея са били откривани към 50 мумии годишно, само че броят им е намалял до няколко на година, споделя Вергара.
Награда след гибелта?
Въпреки многочислените опити на специалистите да обяснят явлението, което е следено и в страни като Мексико и Италия, повода за спонтанната мумификация в Сан Бернардо по този начин и не е открита, споделя Вергара.
" Някои локални поданици имат вяра, че процесът (мумифициране) се дължи на обстоятелството, че индивидът е бил прекомерно добър и това е премия след гибелта " , споделя Вергара.
" Има и други, които считат, че... това е наказване " , споделя Вергара.
Повечето хора са уверени, че това се дължи на здравословното хранене на жителите на Сан Бернардо с сдържан климат и на дейния аграрни метод на живот.
Една от мумиите принадлежи на Хорхе Армандо Крус, който е прекарал по-голямата част от живота си в огромния град Богота, където умира, преди да бъде върнат в родното си място, с цел да бъде заровен.
Мумификациите нямат явен модел: участниците в тях са на друга възраст, когато са умряли, и не доминира избран пол или вид тяло.
Вергара споделя, че няма съответен бранш на гробището, в който да се намират повече мумии, в сравнение с в други.
Като фурна
Мнозина считат, че отговорът би трябвало да се крие в погребалните складове.
Първите мумии са открити в Сан Бернардо едвам след откриването на гробището, в което няма подземни гробове.
" Преди 60-те години на предишния век в града е имало две гробища, в които не е прочут нито един случай на мумифициране ", споделя Вергара.
" Климатът в региона е мокър, което нормално подкрепя разлагането, а не го попречва ", добавя тя.
Антропологът Даниела Бетанкур от Националния университет на Колумбия съобщи, че феноменът може да се дължи на разположението на гробището на стръмен планински скат.
" Вятърът духа непрекъснато, защото е горещо. Може да се допусна, че хранилищата работят като фурна... изсушават те " , споделя Бетанкур.
Според нея тази догадка към момента би трябвало да бъде тествана.
" Липсват (проучвания) за това какво се случва и кои са съответните условия, които карат хората да се мумифицират " , сподели тя.
Роднините на мумифицираните трупове би трябвало да разрешат излагането им в музея.
Повечето от тях избират останките да бъдат кремирани, само че семейство Бежарано не желае тази орис за Торес.
" Бог искаше да я остави на нас, а не щеш ли я имаме... Виждайки я в този тип, по какъв начин може да се разреши тя да бъде кремирана ", заключи Бехарано, който постоянно води правнуците на Торес да посетят гроба ѝ.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: Откриха непокътната мумия на 3000 години)
Сатурнина Торес де Бехарано е облечена в същата рокля с розов принт и зелено вълнено трико, с които е заровена, и стиска подправен червен карамфил в ужасяващо добре непокътнатите си ръце.
" Тя към момента има своето малко кафяво лице, кръгло, плитките си, косата си ", споделя 63-годишната Бехарано пред Агенция Франс Прес на мястото на последния покой на майка си в музея, където е изложено нейното тяло и това на още 13 души от град Сан Бернардо, които са се мумифицирали непринудено и мистериозно след гибелта си.
" Ако Бог е желал да я резервира... несъмнено има причина " , споделя Бехарано, жителка на градчето, което се намира на към 100 км южно от Богота.
През 1993 година Торес е заровен в гробница в общинското гробище на Сан Бернардо.
Ексхумирана през 2001 година - както е всекидневно, с цел да се освободи място за нови тела - роднините ѝ я намират към момента с непокътната коса, нокти и огромна част от тъканите ѝ.
Това не е огромна изненада. От първото заравяне през 1963 година насам от хранилището са излезли десетки мумифицирани тела.
" Когато всичко това стартира, хората бяха малко недоверчиви към протичащото се; мислеха, че това ще са единични случаи " , споделя екскурзоводът на музея Росио Вергара.
" С течение на времето ставаше все по-често да се намират тела в това положение " , споделя тя пред Агенция Франс Прес.
Някои от тях даже към момента имали очите си, които нормално бързо се разлагат.
В края на 80-те години на предишния век в мавзолея са били откривани към 50 мумии годишно, само че броят им е намалял до няколко на година, споделя Вергара.
Награда след гибелта?
Въпреки многочислените опити на специалистите да обяснят явлението, което е следено и в страни като Мексико и Италия, повода за спонтанната мумификация в Сан Бернардо по този начин и не е открита, споделя Вергара.
" Някои локални поданици имат вяра, че процесът (мумифициране) се дължи на обстоятелството, че индивидът е бил прекомерно добър и това е премия след гибелта " , споделя Вергара.
" Има и други, които считат, че... това е наказване " , споделя Вергара.
Повечето хора са уверени, че това се дължи на здравословното хранене на жителите на Сан Бернардо с сдържан климат и на дейния аграрни метод на живот.
Една от мумиите принадлежи на Хорхе Армандо Крус, който е прекарал по-голямата част от живота си в огромния град Богота, където умира, преди да бъде върнат в родното си място, с цел да бъде заровен.
Мумификациите нямат явен модел: участниците в тях са на друга възраст, когато са умряли, и не доминира избран пол или вид тяло.
Вергара споделя, че няма съответен бранш на гробището, в който да се намират повече мумии, в сравнение с в други.
Като фурна
Мнозина считат, че отговорът би трябвало да се крие в погребалните складове.
Първите мумии са открити в Сан Бернардо едвам след откриването на гробището, в което няма подземни гробове.
" Преди 60-те години на предишния век в града е имало две гробища, в които не е прочут нито един случай на мумифициране ", споделя Вергара.
" Климатът в региона е мокър, което нормално подкрепя разлагането, а не го попречва ", добавя тя.
Антропологът Даниела Бетанкур от Националния университет на Колумбия съобщи, че феноменът може да се дължи на разположението на гробището на стръмен планински скат.
" Вятърът духа непрекъснато, защото е горещо. Може да се допусна, че хранилищата работят като фурна... изсушават те " , споделя Бетанкур.
Според нея тази догадка към момента би трябвало да бъде тествана.
" Липсват (проучвания) за това какво се случва и кои са съответните условия, които карат хората да се мумифицират " , сподели тя.
Роднините на мумифицираните трупове би трябвало да разрешат излагането им в музея.
Повечето от тях избират останките да бъдат кремирани, само че семейство Бежарано не желае тази орис за Торес.
" Бог искаше да я остави на нас, а не щеш ли я имаме... Виждайки я в този тип, по какъв начин може да се разреши тя да бъде кремирана ", заключи Бехарано, който постоянно води правнуците на Торес да посетят гроба ѝ.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ