Фирмите ще спестяват 1 млрд. лева годишно от обмяна на валута, когато влезем в еврозоната
Влизането на България в еврозоната ще има и краткосрочни, и дълготрайни позитиви. Само спестените от обмяна на валута пари за българските компании ще бъдат 1 милиарда лв. годишно. Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система за резултатите за българската стопанска система от присъединение към ERM II (чакалнята на еврозоната) и самата еврозоната.
Присъединяването към валутния блок ще докара до понижение на таксите по банкови преводи към страните от него. Това ще спести разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година, допълват икономистите.
Според тях позитивите за страната ще се усетят още с влизането в ERM II. При множеството страни покачването на кредитния рейтинг се е случило още тогава.
Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени. Влизането в ERM II ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват „ висока степен на устойчива конвергенция “, както изисква член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 година до 2007 година беше най-хубавото за растежа на България.
За локалните банки приемането на еврото ще значи и автоматизирано включване в Европейския банков съюз, който се построява от 2014 година насам в границите на еврозоната. Присъединяването към единния контрол над банките в еврозоната ще ускори доверието в банковия бранш и ще понижи риска от неприятни практики, считат от ИПИ.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи рецесии (например, 700-милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това лимитира мощно рисковете за банковата система, а за фиска обезпечава по-лесно прекосяване през интервали на рецесии.
Митовете за участието в еврозоната
Според икономистите митовете към участието в еврозоната са мощно пресилени. За изказванието, че инфлацията ще скочи да вземем за пример, те споделят, че в множеството страни това е станало с най-вече 0,3%. Това, че растежът на стопанската система ще се забави, също не е обосновано - съпоставяне сред страните от ЦИЕ в еврозоната и тези отвън нея не демонстрира какъвто и да е отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната.
Мнозина се притесняват, че " България ще се трансформира в нова Гърция ". Според ИПИ обаче двете страни имат фундаментална разлика и в положителните, и в неприятните времена; всяка година България има по-висок стопански напредък от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.
Защо процесът по приемане на еврото би трябвало да стартира в този момент?
Страната ще пропусне доста, в случай че отсрочи кандидатстването или се забави. В актуалните положителни времена за европейската и българската стопанска система вероятността за позитивно решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма. ERM II или така наречен „ чакалня на еврозоната” не е приемала страни повече от десетилетие точно поради рецесията и по тази причина сегашният удобен миг би трябвало да се употребява. България също е в по-добра позиция – страната към този момент излезе от групата на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия, неотдавна беше нараснал кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 година пое и председателството на Европейски Съюз, пишат от ИПИ.
Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън нея да са с лимитирано въздействие.
Изпусне ли се опцията в този момент, България може да чака дълго за идващ удобен миг. През 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 година, по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства незабавно.
Докладът е направен от Института за пазарна стопанска система с създатели доктор Десислава Николова и Калоян Стайков от Институт за пазарна стопанска система и Георги Ангелов от Институт ” Отворено общество” – София. Той е направен и с финансовата поддръжка на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.
Редактор: Деница Райкова
Присъединяването към валутния блок ще докара до понижение на таксите по банкови преводи към страните от него. Това ще спести разноски за българския бизнес и жители от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година, допълват икономистите.
Според тях позитивите за страната ще се усетят още с влизането в ERM II. При множеството страни покачването на кредитния рейтинг се е случило още тогава.
Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде подтик за промени. Влизането в ERM II ще е обвързвано с вдишване на задължения за структурни промени, които да подсигуряват „ висока степен на устойчива конвергенция “, както изисква член 140 от Договора за действието на Европейски Съюз. Очакваният позитивен резултат може да се съпостави с подготовката за участие в Европейски Съюз – десетилетието от 1997 година до 2007 година беше най-хубавото за растежа на България.
За локалните банки приемането на еврото ще значи и автоматизирано включване в Европейския банков съюз, който се построява от 2014 година насам в границите на еврозоната. Присъединяването към единния контрол над банките в еврозоната ще ускори доверието в банковия бранш и ще понижи риска от неприятни практики, считат от ИПИ.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи рецесии (например, 700-милиардния Европейски механизъм за непоклатимост, единния механизъм за преструктуриране на проблематични банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това лимитира мощно рисковете за банковата система, а за фиска обезпечава по-лесно прекосяване през интервали на рецесии.
Митовете за участието в еврозоната
Според икономистите митовете към участието в еврозоната са мощно пресилени. За изказванието, че инфлацията ще скочи да вземем за пример, те споделят, че в множеството страни това е станало с най-вече 0,3%. Това, че растежът на стопанската система ще се забави, също не е обосновано - съпоставяне сред страните от ЦИЕ в еврозоната и тези отвън нея не демонстрира какъвто и да е отрицателен резултат върху растежа на стопанската система от влизането в еврозоната.
Мнозина се притесняват, че " България ще се трансформира в нова Гърция ". Според ИПИ обаче двете страни имат фундаментална разлика и в положителните, и в неприятните времена; всяка година България има по-висок стопански напредък от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.
Защо процесът по приемане на еврото би трябвало да стартира в този момент?
Страната ще пропусне доста, в случай че отсрочи кандидатстването или се забави. В актуалните положителни времена за европейската и българската стопанска система вероятността за позитивно решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма. ERM II или така наречен „ чакалня на еврозоната” не е приемала страни повече от десетилетие точно поради рецесията и по тази причина сегашният удобен миг би трябвало да се употребява. България също е в по-добра позиция – страната към този момент излезе от групата на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия, неотдавна беше нараснал кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 година пое и председателството на Европейски Съюз, пишат от ИПИ.
Междувременно еврозоната непрестанно се трансформира. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на Европейски Съюз и се основава действителен риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Англия, което трансформира съотношението на силите сред страните във и отвън еврозоната. Все по-вероятно е значимите решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните отвън нея да са с лимитирано въздействие.
Изпусне ли се опцията в този момент, България може да чака дълго за идващ удобен миг. През 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 година, по тази причина не трябва да се изпуска опцията да се кандидатства незабавно.
Докладът е направен от Института за пазарна стопанска система с създатели доктор Десислава Николова и Калоян Стайков от Институт за пазарна стопанска система и Георги Ангелов от Институт ” Отворено общество” – София. Той е направен и с финансовата поддръжка на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ