Отвъд границите: Владимир Михалков и Тутума
Владимир прекарва детските си години в България, само че израсва във Венецуела, където семейство му се мести при започване на `90-те. Днес живее в слънчевия Маями, Флорида, има лична компания за графичен дизайн и е работил за най-големите кино, рекламни и музикални компании в света. Въпреки това гледа с носталгия към Венецуела и си спомня за хубостта на южноамериканската страна.
Детството във Венецуела
Влади приказва български без акцент, макар че е напуснал България още като дете. А споменът му за тези години стартира по този начин:
Бях на четиринадесет, когато нашите отпътуваха за Венецуела и аз дружно с тях. Живях там до 2010-а.
Това си е съвсем целият ти умишлен живот. Каква беше Венецуела тогава? В каква страна израсна?
Венецуела беше смайваща за мен като страна, тъй като на фона на България през тези години, във Венецуела имаше огромно обилие, екзотика и хубост. Там в действителност има всичко като природа: Амазонските гори, неповторимите плажове и невероятните планини. Изключителна страна е Венецуела. Но откакто на власт пристигна Уго Чавес нещата последователно потеглиха надолу и като стопанска система, и във всяко отношение, и Венецуела ставаше все по-трудно място за живеене. Но в персонален проект никак не ми беше елементарно. Първо, оставих всичките си другари в България и отидох на напълно друго място, където не познавах никого. Това за един тинейджър си е мъчно прекарване. Освен това ние пристигнахме там юни или юли и имах единствено три месеца до учебно заведение, а не знаех никакъв испански. И си припомням по какъв начин първия ден в учебно заведение ме питаха от кой континент си, а аз не знаех по какъв начин да им отговоря. Във Венецуела учебното заведение е разграничено на три периода, а не два както в България. Аз постоянно съм бил отличен възпитаник в България, а там през първия период не можех да се оправям в учебно заведение, тъй като не знаех езика. Седях в часовете и не можеха даже да ме изпитат. Представи си каква ситуация… Изкарвах петици и шестици по математика, физика и химия, а по всички останали предмети единствено двойки и тройки. Когато свърши първият период във Венецуела, имаше огромна стачка на студентите от „ Централния университет “ на Венецуела. По време на стачката полицията умъртви може би десет-петнадесет от тях. Тогава всички учебни заведения стопираха да действат за към четири-пет месеца. Вече си бях купил един речник и всеки ден вадех от него по тридесет-четиридесет думи и ги учех наизуст и гледах непрекъснато телевизия, с цел да изучавам езика. И тези няколко месеца, по време на които не учехме поради стачката, ми дадоха опция да изучавам още по-старателно езика и когато се върнах на учебно заведение към този момент говорех испански свободно. Тогава всичко се промени. Намерих другари, започнах да изкарвам положителни оценки, дотам, че бях един от дребното, които си взеха всички изпити на края на първата образователна година, а доста от приятелите ми, венецуелски деца, останаха на изправителен по доста предмети. Бях доста горделив със себе си, че съумях да науча езика толкоз бързо и да се приспособявам.
В момента се занимаваш с графичен дизайн. Кога или по какъв начин го избра?
Когато станах единадесети клас трябваше да положа изпит, с който да мога да аплайвам в Държавния университет в Каракас, нещо като нашите матури в България. Изкарах толкоз висока оценка, че ме одобрих архитектура. Две седмици по-късно близка на фамилията ми другарка, която беше художничка и преподаваше в учебното заведение за графичен дизайн „ Про Висенио “ ме предложения мен и още двама мои другари да прекараме един ден в „ Про Висеньо “ и да забележим по какъв начин протича образователният развой там. Отидохме и тъкмо този ден студентите правеха нещо като отбрани на дипломни работи. Много ме впечатли отношението сред професорите и студентите - доброволно, приятелско и някак всичко изглеждаше доста свободно, видяхме хора с татуировки, по къси панталони и едни такива щастливи ни изглеждаха. Много ми харесаха хората, самото място и взех решение да сменя архитектурата с графичен дизайн.Само че в този университет не вземаха всеки. Изпитът, с цел да те одобряват там, трае петнадесет дни. Направо страховито, тъй като тези петнадесет дни хем караш нещо като курс, хем съвсем всеки ден държиш изпит на взетия материал. Ние кандидатствахме към шестдесет индивида, а избраха петнадесет – двадесет. Аз бях измежду тях. И тук желая да допълня, че тогава хората подценяваха ученето за графичен дизайн, мислеха, че е нещо несериозно и по-леко от това да учиш да вземем за пример архитектура, само че не, в действителност това си беше едно доста тежко следване. По цели дни и нощи, в това число и през съботите и неделите, не спяхме, тъй като трябваше в период да предаваме плановете си, и изобщо си е доста сериозна подготовката. Освен това тъкмо тогава беше огромният преход сред работата на ръка и компютрите, които постепенно започваха да навлизат в графичния дизайн. Но до момента в който аз учех всичко се правеше на ръка, изключително първата година. И съм учил всички остарели техники за работа с мастило и какво ли не. Та, одобриха ме през 1994 година, в една съвсем непозната специалност, само че за мен тя беше нещо ново и доста вълнуващо и ми отвори страховит път към целия свят.
Всъщност какво съставлява тази специалност от вътрешната страна, отвън общото знание за нея?
Хм… доста е забавно, тъй като пред графичния дизайнер нормално се слага някакъв отзивчив проблем, който той би трябвало да реши, като го облече във форма. Опитваме се, от една страна, да създадем света малко по-хубав и хубав. От друга страна, се опитваме да създадем връзката в каквото и да е по-лесна и директна, от едно лого през огромна акция за нещо до анимация за някоя телевизия, която да притегли нови фенове.
HBO и човешкият черепПървата ми работа във Венецуела като графичен дизайнер беше за HBO. Те имат голямо посланичество за цяла Латинска Америка и ме наеха едно лято като стажант, още до момента в който учех „ Графичен дизайн “ в Каракас. И толкоз доста ме харесаха, че ме наеха на непрекъснат контракт. Работих за тях четири години.
Как те наеха?
Департаментът на HBO по дизайн беше четири-пет индивида - все хора на по 35-40 години, учили графичен дизайн в Щатите. Първо организираха с мен изявление. След това ни споделиха да изработим тримерен план на случайна част от човешкото тяло. Но изискването беше да я създадем като игра, т.е. с тази част да може да се играе.
И какво направи ти?
Взех парче дърво и го издялах като човешки череп. Нарязах го на части и създадох механизъм, който да го върти като кубчето на Рубик. Много ги впечатли и изкарах най-високата оценка от всички претенденти. Не единствено, само че вместо стажантска работа, напряко ми предложиха да работя за тях. Този план ми е толкоз безценен и обичан, че си го вардя и до през днешния ден.
Това беше страховит късмет за мен. Бях най-младият в екипа. Минах невероятна школа, но практическа. Тази школа няма кой университет да ти я даде. Така стартира кариерата ми в дизайна и анимацията.
Спомняш ли си първия си план към този момент като техен чиновник?
Да. „ HBO спорт ” предават доста боксови мачове и желаеха да създадат напълно нов рекламен дизайн за предаванията си. Това беше едно от първите неща, които направих за тях и си беше висока топка за човек, който в този момент стартира. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
И ти какво направи?
Аз доста одобрявам фотографията. Така че заложих на „ стори ръб “ със фотоси от всички огромни първенци, чиито мачове са предавали. После наехме снимачен екип и го раздвижихме. Стана толкоз добре, че спечелихме няколко интернационалните награди. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Докато работеше по първите си планове там и си бил най-младият измежду дизайнерите, притесняваше ли се, че няма да се оправиш, че може да не отговориш на упованията им?
О, не. Вълнувах се доста, че работя за тях, само че в никакъв случай не съм се тормозил, че няма да се оправя. А и екипът там беше доста освободен от всевъзможни предубеждения, хората бяха доста изобретателни, доста доброжелателни. Нямаше я тази смазваща конкуренция, каквато има в този момент в огромните компании. Всичко беше някак като че ли сред другари и връзките ни бяха такива. Затова и креативната атмосфера беше неповторима. Много добре се усещах измежду тях. Вълнувах се от това, че доста харесвах работата си че придобивах необикновен опит и че това се случваше тъкмо там.
„ Тутума “ сред Каракас и Маями
И след всичко хубаво, което ми описа, въпреки всичко реши да напуснеш HBO? Защо?
Работих там до 2001 година. Тогава един от приятелите ми дизайнери реши да напусне HBO и да основе своя дизайнерска компания. Година по-късно още един другар се причисли към него. Малко по-късно и аз напуснах и станах техен съучастник. Така се основахме нашата си компания за графичен дизайн „ Тутума “.
Защо напуснахте Венецуела?
Девет години работихме в Каракас. За Щатите заминахме едвам 2010 година, когато ситуацията във Венецуела стана нетърпимо и никакъв бизнес не можеше да се прави там поради политиката на Чавес. Кризата, най-много икономическата, беше толкоз огромна, че имахме проблем даже да платим заплатите на личния състав, който работеше за нас. И това важеше за всички дребни частни компании, освен за нашата. И освен, показа си имаше режим на тока… Това може да ти се стори дреболия, само че не можеш да си представиш какъв брой пречи на бизнеса. Тогава се събрахме и взехме решение да се махнем и да заминем за Съединени американски щати.Избрахме Щатите, тъй като един от съдружниците ни беше отпътувал за Маями, малко преди този момент и към този момент имахме действен офис там. Офисът беше за продажба на продуктите ни, тъй като инфлацията във Венецуела беше толкоз голяма, че нямаше по какъв начин да работим обикновено от там. Представи си - правиш една реклама за към два месеца. Договорил си се за едни пари, само че след два месеца тези пари към този момент нямат никаква стойност. Имахме тридесет и пет индивида личен състав, които бяха едни от най-хубавите дизайнери във Венецуела. И последователно се наложи да освободим множеството от тях, което е едно от най-неприятните неща, които помня от тези времена. Ние бяхме другари, в никакъв случай не сме се делили на началник и зависещ, да уволниш приятеля си, тъй като не можеш да му платиш… това е трудно решение… Но въпреки всичко офисът ни в Съединени американски щати ни разреши да издържим до 2010 във Венецуела. А построените контакти по-късно пък ни бяха доста потребни, защото главните ни клиенти бяха от Щатите. Работили сме за всички канали на „ Дисковъри “, „ Картун “, „ Сони “, MTV, няма огромен канал, за който да не сме работили.
Totuma Office & Team 2004 
Интересно ми е, че откакто напуснахте HBO, те отново са ви наемали за техни планове.
Да, имахме дребен спор, само че след това нещата се оправиха. И да, даже и тогава имаше дребни запаси, само че любопитното е, че те ни наеха за един план и ни дадоха доста, но доста дребен бюджет, напряко комичен. Ние обаче се постарахме доста и свършихме толкоз добра работа, че този план обра всички награди на всички състезания с интернационално жури от графични дизайнери. Спечелихме премия и в Латинска Америка, и в света.
А ти, имаш ли обичан план, по който си работил?
Да. Два плана са ми най-на сърце. Единият се споделя „ Хюман “. За него ни наеха преди към две години от Ватикана. Трябваше да създадем графичния пакет за една серия от документални филми за Ватикана във връзка една конференция там. Почти нямаше бюджет, беше нещо като пробен план.
Вторият ми обичан план е за една акция обвързвана с предварителна защита рака на гърдата. Това е доста мощна идея и работата по нея в действителност беше доста завладяваща и поради концепцията, и поради идеята. 
Днес още ли сте дружно и тримата създатели на компанията?
Не, през днешния ден компанията е моя.
Малко преди финала
Какво е независимост?
Да си свободен за мен е да правиш каквото ти идва от вътрешната страна, само че постоянно правейки положително на тези към теб и на близките. Свободата е едно от най-ценните неща, които имаме. Но с цел да я запазим би трябвало непрекъснато да се борим.
Има ли нещо, от което те е боязън?
Бих споделил, че единственото, от което ме е боязън, е какво ще оставим на идните генерации. От позиция на естествени запаси, Аз се опасявам от вманиачаването по технологиите, тъй като по този начин доста елементарно може да се изпусне контрола и всичко да се обърка тотално.
Как би сравнил Венецуела и Маями? Да живееш в Маями, това е може би фантазията на половината човечество.
Да, и на моята брачна половинка. Тя обича златен пясък, лазурно море, постоянно лято… Аз за разлика от брачната половинка ми избирам зимата и планините, само че тя и децата ми са доста щастливи тук. На мен също ми харесва. Но да ти кажа, Маями не може да се съпостави по хубост с Венецуела. Венецуела е превъзходна страна с неповторима природа и доста топъл народ. За страдание от двадесет годни се пробват да разрушат всичко и съвсем са съумели. Но съм уверен, че ще пристигна миг, когато всичко ще се оправи. И може би моите деца или внуци ще имат шанса да опознаят тази неповторима страна.А Маями го усещам като мой дом сега. Живея на към половин километър от океана в Miami Beach. Да се разхождаш вечерно време по плажа и да и дишаш този въздух просто е скъпо. И в тези къси моменти си давам сметка за всичко това, което постоянно забравяме, да сме признателни. Преди години Маями беше считан за град на пенсионери. Но в последните 10 години има много огромна смяна. Има младо население най-много от емигранти от Латинска Америка, Русия и Източна Европа и това като че ли води до огромен културен прогрес. Същото по този начин и архитектурата се трансформира доста, изключително към Downtown Miami (центъра на Маями - б.р.).
Връщал ли си се в България и в случай че да, каква я виждаш?
Аз отпътувах 1991 година и оттогава съм се прибирал три пъти. Доста е изменена или най-малко аз по този начин го усещам. Най-вече хората и езика и наречие. Когато чувам някой да ми приказва на български ми звучи иначе, доста е необичайно това чувство. Но аз към този момент тридесет години не съм отвън България.
Оставих си за последно въпросът, който ме глождеше през целия диалог: Защо кръстихте компанията " Тутума "? Какво значи името?
Аааа, дословният превод е „ кратуна “. Но тази дума на испански има много разнообразни смисъли и смисли. Ние искахме да е нещо, което да показва типичното и локалното. Защото във Венецуела по това време имаше доста от огромните компании с големите бюджети, които локалните огромни малките екрани избраха и наемаха. Но тези огромни непознати компании нямаха никакво разбиране от локалната просвета и спецификата на хората и манталитета им.Например една от огромните локални малките екрани нае такава дизайнерска компания да ѝ смени целия рекламен пакет против милиони. И какво получиха – ужасяваща визия на матадори… показа си… матадорите нямат нищо общо с латиноамериканската просвета. И този рекламен пакет за малко да банкрутира малкия екран. И ние искахме през името да покажем, че знаем какво вършим и да се конкурираме с огромни тъкмо с това, че познаваме локалното и характерното за Венецуела и няма в никакъв случай да създадем подобен гаф.Относно произхода на думата, напълно допустимо е да идва от индиански. Разбира се, първият превод е „ кратуна “, само че във Венецуела кратуната я употребяват за доста неща. Примерно индианците си вършат прическите благодарение на кратуни. Слагат си я на главата и по нея режат косите си на чета. Основно смисъла на думата е обвързвана с креативност.
Детството във Венецуела Влади приказва български без акцент, макар че е напуснал България още като дете. А споменът му за тези години стартира по този начин:
Бях на четиринадесет, когато нашите отпътуваха за Венецуела и аз дружно с тях. Живях там до 2010-а.
Това си е съвсем целият ти умишлен живот. Каква беше Венецуела тогава? В каква страна израсна?
Венецуела беше смайваща за мен като страна, тъй като на фона на България през тези години, във Венецуела имаше огромно обилие, екзотика и хубост. Там в действителност има всичко като природа: Амазонските гори, неповторимите плажове и невероятните планини. Изключителна страна е Венецуела. Но откакто на власт пристигна Уго Чавес нещата последователно потеглиха надолу и като стопанска система, и във всяко отношение, и Венецуела ставаше все по-трудно място за живеене. Но в персонален проект никак не ми беше елементарно. Първо, оставих всичките си другари в България и отидох на напълно друго място, където не познавах никого. Това за един тинейджър си е мъчно прекарване. Освен това ние пристигнахме там юни или юли и имах единствено три месеца до учебно заведение, а не знаех никакъв испански. И си припомням по какъв начин първия ден в учебно заведение ме питаха от кой континент си, а аз не знаех по какъв начин да им отговоря. Във Венецуела учебното заведение е разграничено на три периода, а не два както в България. Аз постоянно съм бил отличен възпитаник в България, а там през първия период не можех да се оправям в учебно заведение, тъй като не знаех езика. Седях в часовете и не можеха даже да ме изпитат. Представи си каква ситуация… Изкарвах петици и шестици по математика, физика и химия, а по всички останали предмети единствено двойки и тройки. Когато свърши първият период във Венецуела, имаше огромна стачка на студентите от „ Централния университет “ на Венецуела. По време на стачката полицията умъртви може би десет-петнадесет от тях. Тогава всички учебни заведения стопираха да действат за към четири-пет месеца. Вече си бях купил един речник и всеки ден вадех от него по тридесет-четиридесет думи и ги учех наизуст и гледах непрекъснато телевизия, с цел да изучавам езика. И тези няколко месеца, по време на които не учехме поради стачката, ми дадоха опция да изучавам още по-старателно езика и когато се върнах на учебно заведение към този момент говорех испански свободно. Тогава всичко се промени. Намерих другари, започнах да изкарвам положителни оценки, дотам, че бях един от дребното, които си взеха всички изпити на края на първата образователна година, а доста от приятелите ми, венецуелски деца, останаха на изправителен по доста предмети. Бях доста горделив със себе си, че съумях да науча езика толкоз бързо и да се приспособявам.
В момента се занимаваш с графичен дизайн. Кога или по какъв начин го избра?
Когато станах единадесети клас трябваше да положа изпит, с който да мога да аплайвам в Държавния университет в Каракас, нещо като нашите матури в България. Изкарах толкоз висока оценка, че ме одобрих архитектура. Две седмици по-късно близка на фамилията ми другарка, която беше художничка и преподаваше в учебното заведение за графичен дизайн „ Про Висенио “ ме предложения мен и още двама мои другари да прекараме един ден в „ Про Висеньо “ и да забележим по какъв начин протича образователният развой там. Отидохме и тъкмо този ден студентите правеха нещо като отбрани на дипломни работи. Много ме впечатли отношението сред професорите и студентите - доброволно, приятелско и някак всичко изглеждаше доста свободно, видяхме хора с татуировки, по къси панталони и едни такива щастливи ни изглеждаха. Много ми харесаха хората, самото място и взех решение да сменя архитектурата с графичен дизайн.Само че в този университет не вземаха всеки. Изпитът, с цел да те одобряват там, трае петнадесет дни. Направо страховито, тъй като тези петнадесет дни хем караш нещо като курс, хем съвсем всеки ден държиш изпит на взетия материал. Ние кандидатствахме към шестдесет индивида, а избраха петнадесет – двадесет. Аз бях измежду тях. И тук желая да допълня, че тогава хората подценяваха ученето за графичен дизайн, мислеха, че е нещо несериозно и по-леко от това да учиш да вземем за пример архитектура, само че не, в действителност това си беше едно доста тежко следване. По цели дни и нощи, в това число и през съботите и неделите, не спяхме, тъй като трябваше в период да предаваме плановете си, и изобщо си е доста сериозна подготовката. Освен това тъкмо тогава беше огромният преход сред работата на ръка и компютрите, които постепенно започваха да навлизат в графичния дизайн. Но до момента в който аз учех всичко се правеше на ръка, изключително първата година. И съм учил всички остарели техники за работа с мастило и какво ли не. Та, одобриха ме през 1994 година, в една съвсем непозната специалност, само че за мен тя беше нещо ново и доста вълнуващо и ми отвори страховит път към целия свят.
Всъщност какво съставлява тази специалност от вътрешната страна, отвън общото знание за нея?
Хм… доста е забавно, тъй като пред графичния дизайнер нормално се слага някакъв отзивчив проблем, който той би трябвало да реши, като го облече във форма. Опитваме се, от една страна, да създадем света малко по-хубав и хубав. От друга страна, се опитваме да създадем връзката в каквото и да е по-лесна и директна, от едно лого през огромна акция за нещо до анимация за някоя телевизия, която да притегли нови фенове.
HBO и човешкият черепПървата ми работа във Венецуела като графичен дизайнер беше за HBO. Те имат голямо посланичество за цяла Латинска Америка и ме наеха едно лято като стажант, още до момента в който учех „ Графичен дизайн “ в Каракас. И толкоз доста ме харесаха, че ме наеха на непрекъснат контракт. Работих за тях четири години. Как те наеха?
Департаментът на HBO по дизайн беше четири-пет индивида - все хора на по 35-40 години, учили графичен дизайн в Щатите. Първо организираха с мен изявление. След това ни споделиха да изработим тримерен план на случайна част от човешкото тяло. Но изискването беше да я създадем като игра, т.е. с тази част да може да се играе.
И какво направи ти?
Взех парче дърво и го издялах като човешки череп. Нарязах го на части и създадох механизъм, който да го върти като кубчето на Рубик. Много ги впечатли и изкарах най-високата оценка от всички претенденти. Не единствено, само че вместо стажантска работа, напряко ми предложиха да работя за тях. Този план ми е толкоз безценен и обичан, че си го вардя и до през днешния ден.
Това беше страховит късмет за мен. Бях най-младият в екипа. Минах невероятна школа, но практическа. Тази школа няма кой университет да ти я даде. Така стартира кариерата ми в дизайна и анимацията. Спомняш ли си първия си план към този момент като техен чиновник?
Да. „ HBO спорт ” предават доста боксови мачове и желаеха да създадат напълно нов рекламен дизайн за предаванията си. Това беше едно от първите неща, които направих за тях и си беше висока топка за човек, който в този момент стартира. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
И ти какво направи?
Аз доста одобрявам фотографията. Така че заложих на „ стори ръб “ със фотоси от всички огромни първенци, чиито мачове са предавали. После наехме снимачен екип и го раздвижихме. Стана толкоз добре, че спечелихме няколко интернационалните награди. Normal0falsefalsefalseEN-USX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Table Normal " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ;}
Докато работеше по първите си планове там и си бил най-младият измежду дизайнерите, притесняваше ли се, че няма да се оправиш, че може да не отговориш на упованията им?
О, не. Вълнувах се доста, че работя за тях, само че в никакъв случай не съм се тормозил, че няма да се оправя. А и екипът там беше доста освободен от всевъзможни предубеждения, хората бяха доста изобретателни, доста доброжелателни. Нямаше я тази смазваща конкуренция, каквато има в този момент в огромните компании. Всичко беше някак като че ли сред другари и връзките ни бяха такива. Затова и креативната атмосфера беше неповторима. Много добре се усещах измежду тях. Вълнувах се от това, че доста харесвах работата си че придобивах необикновен опит и че това се случваше тъкмо там.
„ Тутума “ сред Каракас и Маями И след всичко хубаво, което ми описа, въпреки всичко реши да напуснеш HBO? Защо?
Работих там до 2001 година. Тогава един от приятелите ми дизайнери реши да напусне HBO и да основе своя дизайнерска компания. Година по-късно още един другар се причисли към него. Малко по-късно и аз напуснах и станах техен съучастник. Така се основахме нашата си компания за графичен дизайн „ Тутума “.
Защо напуснахте Венецуела?
Девет години работихме в Каракас. За Щатите заминахме едвам 2010 година, когато ситуацията във Венецуела стана нетърпимо и никакъв бизнес не можеше да се прави там поради политиката на Чавес. Кризата, най-много икономическата, беше толкоз огромна, че имахме проблем даже да платим заплатите на личния състав, който работеше за нас. И това важеше за всички дребни частни компании, освен за нашата. И освен, показа си имаше режим на тока… Това може да ти се стори дреболия, само че не можеш да си представиш какъв брой пречи на бизнеса. Тогава се събрахме и взехме решение да се махнем и да заминем за Съединени американски щати.Избрахме Щатите, тъй като един от съдружниците ни беше отпътувал за Маями, малко преди този момент и към този момент имахме действен офис там. Офисът беше за продажба на продуктите ни, тъй като инфлацията във Венецуела беше толкоз голяма, че нямаше по какъв начин да работим обикновено от там. Представи си - правиш една реклама за към два месеца. Договорил си се за едни пари, само че след два месеца тези пари към този момент нямат никаква стойност. Имахме тридесет и пет индивида личен състав, които бяха едни от най-хубавите дизайнери във Венецуела. И последователно се наложи да освободим множеството от тях, което е едно от най-неприятните неща, които помня от тези времена. Ние бяхме другари, в никакъв случай не сме се делили на началник и зависещ, да уволниш приятеля си, тъй като не можеш да му платиш… това е трудно решение… Но въпреки всичко офисът ни в Съединени американски щати ни разреши да издържим до 2010 във Венецуела. А построените контакти по-късно пък ни бяха доста потребни, защото главните ни клиенти бяха от Щатите. Работили сме за всички канали на „ Дисковъри “, „ Картун “, „ Сони “, MTV, няма огромен канал, за който да не сме работили.
Totuma Office & Team 2004 Интересно ми е, че откакто напуснахте HBO, те отново са ви наемали за техни планове.
Да, имахме дребен спор, само че след това нещата се оправиха. И да, даже и тогава имаше дребни запаси, само че любопитното е, че те ни наеха за един план и ни дадоха доста, но доста дребен бюджет, напряко комичен. Ние обаче се постарахме доста и свършихме толкоз добра работа, че този план обра всички награди на всички състезания с интернационално жури от графични дизайнери. Спечелихме премия и в Латинска Америка, и в света.
А ти, имаш ли обичан план, по който си работил?
Да. Два плана са ми най-на сърце. Единият се споделя „ Хюман “. За него ни наеха преди към две години от Ватикана. Трябваше да създадем графичния пакет за една серия от документални филми за Ватикана във връзка една конференция там. Почти нямаше бюджет, беше нещо като пробен план.
Вторият ми обичан план е за една акция обвързвана с предварителна защита рака на гърдата. Това е доста мощна идея и работата по нея в действителност беше доста завладяваща и поради концепцията, и поради идеята. Днес още ли сте дружно и тримата създатели на компанията?
Не, през днешния ден компанията е моя.
Малко преди финала Какво е независимост?
Да си свободен за мен е да правиш каквото ти идва от вътрешната страна, само че постоянно правейки положително на тези към теб и на близките. Свободата е едно от най-ценните неща, които имаме. Но с цел да я запазим би трябвало непрекъснато да се борим.
Има ли нещо, от което те е боязън?
Бих споделил, че единственото, от което ме е боязън, е какво ще оставим на идните генерации. От позиция на естествени запаси, Аз се опасявам от вманиачаването по технологиите, тъй като по този начин доста елементарно може да се изпусне контрола и всичко да се обърка тотално.
Как би сравнил Венецуела и Маями? Да живееш в Маями, това е може би фантазията на половината човечество.
Да, и на моята брачна половинка. Тя обича златен пясък, лазурно море, постоянно лято… Аз за разлика от брачната половинка ми избирам зимата и планините, само че тя и децата ми са доста щастливи тук. На мен също ми харесва. Но да ти кажа, Маями не може да се съпостави по хубост с Венецуела. Венецуела е превъзходна страна с неповторима природа и доста топъл народ. За страдание от двадесет годни се пробват да разрушат всичко и съвсем са съумели. Но съм уверен, че ще пристигна миг, когато всичко ще се оправи. И може би моите деца или внуци ще имат шанса да опознаят тази неповторима страна.А Маями го усещам като мой дом сега. Живея на към половин километър от океана в Miami Beach. Да се разхождаш вечерно време по плажа и да и дишаш този въздух просто е скъпо. И в тези къси моменти си давам сметка за всичко това, което постоянно забравяме, да сме признателни. Преди години Маями беше считан за град на пенсионери. Но в последните 10 години има много огромна смяна. Има младо население най-много от емигранти от Латинска Америка, Русия и Източна Европа и това като че ли води до огромен културен прогрес. Същото по този начин и архитектурата се трансформира доста, изключително към Downtown Miami (центъра на Маями - б.р.).
Връщал ли си се в България и в случай че да, каква я виждаш?
Аз отпътувах 1991 година и оттогава съм се прибирал три пъти. Доста е изменена или най-малко аз по този начин го усещам. Най-вече хората и езика и наречие. Когато чувам някой да ми приказва на български ми звучи иначе, доста е необичайно това чувство. Но аз към този момент тридесет години не съм отвън България.
Оставих си за последно въпросът, който ме глождеше през целия диалог: Защо кръстихте компанията " Тутума "? Какво значи името?
Аааа, дословният превод е „ кратуна “. Но тази дума на испански има много разнообразни смисъли и смисли. Ние искахме да е нещо, което да показва типичното и локалното. Защото във Венецуела по това време имаше доста от огромните компании с големите бюджети, които локалните огромни малките екрани избраха и наемаха. Но тези огромни непознати компании нямаха никакво разбиране от локалната просвета и спецификата на хората и манталитета им.Например една от огромните локални малките екрани нае такава дизайнерска компания да ѝ смени целия рекламен пакет против милиони. И какво получиха – ужасяваща визия на матадори… показа си… матадорите нямат нищо общо с латиноамериканската просвета. И този рекламен пакет за малко да банкрутира малкия екран. И ние искахме през името да покажем, че знаем какво вършим и да се конкурираме с огромни тъкмо с това, че познаваме локалното и характерното за Венецуела и няма в никакъв случай да създадем подобен гаф.Относно произхода на думата, напълно допустимо е да идва от индиански. Разбира се, първият превод е „ кратуна “, само че във Венецуела кратуната я употребяват за доста неща. Примерно индианците си вършат прическите благодарение на кратуни. Слагат си я на главата и по нея режат косите си на чета. Основно смисъла на думата е обвързвана с креативност.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ