Владимир Милов е икономист и руски опозиционен политик. В близкото

...
Владимир Милов е икономист и руски опозиционен политик. В близкото
Коментари Харесай

Могат ли хората около Путин да направят преврат

Владимир Милов е икономист и съветски опозиционен политик. В близкото предишното беше ръководител на партията " Демократичен избор " и непосредствен сподвижник на показно убития през 2015 година пред Кремълската стена съветски опозиционен водач Борис Немцов. От май до октомври 2002 година Милов беше зам.- министър на енергетиката, след което изпада в недружелюбност от режима на Путин..
Напоследък се ускориха полемиките по тематиката дали вътрешният кръг на Путин ще се опита да го в профил от власт посредством държавен прелом. Работих шест години в коридорите на властта в Русия. Имах персонални контакти и служебни взаимоотношения с Путин, Шойгу и редица други представители на елита в Кремъл. Затова считам, че тематиката за възможен прелом против Путин не следва да се проучва в олекотен формат: събират се някакви генерали, отиват и арестуват Путин, афишират се за " Комититет за национално избавление "

По отношение на един прелом съществуват няколко доста значими провокации, които пучистите ще би трябвало да преодолеят.
Първо предизвикателство - легитимност
Когато обявявате, че сте отстранили даден висш началник и в този момент властта - това сте вие, би трябвало да извършите по този начин, че хората да стартират да ви слушат. Първият въпрос ще е: " А кой си ти в действителност? Защо би трябвало да изпълняваме твоите команди? "
Реклама
За повече от 20 години, откогато Путин е на власт, от институциите, които притежаваха независима легитимност не остана нищо . Така да вземем за пример през август 1991 година, когато пучистите се пробваха да отстранят от власт президента на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов, една от аргументите да се провали тогава тяхната завера беше това, че мнозина от висшето управление и институциите отхвърлиха да извършват техните разпоредби. Защото дори в руските условия на никое място не беше планувано комитет за изключителните ограничения да работи в изключителни условия. При това пучистите използваха като заслон изцяло законно определения малко по-рано вицепрезидент на Русия Генадий Янаев. За него тогавашният парламент гласоподава и той имаше законното право да замества Горбачов при положение, че с него се случи нещо. Но без значение от това пучистите не съумяха да убедят Русия, че те са законен фактор.

Друга история са подмолните преврати и битки за власт, които възникваха през руския интервал. Д а, в Съветския съюз генералният секретар на партията имаше функционалности, съизмерими с функционалностите на настоящия президент на Русия. Но съществуваше и някакъв групов орган на ръководство - Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, което се избираше от Централния комитет на партията и там имаше доста авторитетни фигури, които по апаратна тежест бяха почти равни. Както можем да забележим от изявления на закритите стенограми на съвещания на Политбюрото, те постоянно са спорили между тях и всъщност никой не е бил в положение просто да изхвърли съперника си от висшия орган на Комунистическа партия на Съветския съюз. Те са били принудени да се помиряват със съществуването на почти равни по въздействие фигури, да вземем за пример когато се е решавал въпросът за властта след гибелта на Сталин - а той е бил решаван точно от този антураж, в който Хрушчов, съумява да убеди всички за това да арестуват Берия и по този начин побеждава в битката за власт. А 10 години по-късно същото Политбюро остранява Никита Сергеевич (Хрушчов) и той няма различен излаз, с изключение на да се помири.

Около Путин няма никакво Политбюро. Атози Съвет за сигурност на Русия, който се е трансформирал във фактическия основен орган на вътрешната и външната политика, даже не е парламентарен орган. Той е упоменат единствено един път в Конституцията като консултативен орган при президента.

Хората, които по конституция се намират директно след Путин - за вероятно заемане на неговия пост, са: министър председателят Михаил Мишустин, главата на Съвета на федерациите Валентина Матвиенко и ръководителят на Държавната дума Вячеслав Володин. Очевидно това са хора, които са безусловно апаратно слаби. Второ - те са извънредно персонално лоялни на Путин и ще бъде извънредно необикновено да бъдат уверени да застанат отпред на възможен пуч.
Реклама
Путин не инцидентно слага на такива постове хора, които доста мъчно могат да бъдат вкарани в скица в интерес на каквито и да било заговорници. Т.е. нереални диалози за прелом - хубаво, само че кой и какъв ще бъде този орган, който би поел публично ръководството на страната и за какво неговите разпоредби би трябвало да бъдат изпълнявани от останалата административна система? А мнозина просто ще се опасяват да извършват разпоредби на такива самозванци.

Проблемът за легитимността на различна власт на Путин не може да бъде решен ей по този начин. За времето откогато Путин ръководи, той грижливо трансформира всички сходни институции в беззъби реализатори.
Второ предизвикателство - силовите структури са опълчени
В Русия силовите структури са доста мощно опълчени по принцип, а при Путин това се изостри до дъно. Даже по руско време имаше конкуренция сред армията и Министерство на вътрешните работи, сред тях поотделно и Комитет за Държавна сигурност (на СССР), постоянно те доста интензивно спореха, само че без открити спорове. Днес тези връзките са още по-сложни. Дори вътре в армията има проблеми. От една страна имаме Министерството на защитата, ръководено от Шойгу (между другото постоянно апетитен или за евентуален правоприемник на Путин, или за човек, който ще го измести), само че при Путин доста внезапно набъбна ролята на Генералния щаб, който преди този момент не беше толкоз съществено политизирана конструкция .

Путин заложи извънредно доста на военните средства за реализиране на своите цели в света и това надлежно изведе на челен Генералния щаб, а неговият началник Валерий Герасимов всъщност е равнозначна на министъра Шойгу фигура. Освен това имаме и Министерство на вътрешните работи и Федералната работа за сигурност (ФСБ) . Но това надалеч не е цялата история.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Икономика 2 Войната в Украйна 3 Седмицата 1 Войната в Украйна 2 Икономика 3 Икономика 1 Войната в Украйна 2 Start Up 3 Компании Реклама
Отделно от всичко това, през последните години Путин сътвори още една силова конструкция, която се назовава Росгвардия и която е доста по-лоялна персонално на него и се управлява от остарелия асистент и персонален телохранител на Путин Виктор Золотов. Но и това не е цялата история, защото Путин разполага с още една супермощна и супер авторитетна загадка конструкция, която не се загатва постоянно в подтекста на всички тези полемики. Тя съществува особено, с цел да пази Путин от възможни заприказва - това е Федералната работа за защита (ФСО) , отпред на която е армейският военачалник Дмитрий Кочнев. Ако слушате специалисти и коментатори във връзка възможен скрит план против Путин и те не упоменат нито един път това име, сходни разсъждения са безусловно несериозни.

Всеки диалог за възможен прелом би трябвало да стартира с името на Кочнев. ФСО е супер закрита конструкция с голям засекретен бюджет и към нея се числят 50 000 " щика ", които би трябвало да охраняват Путин. Служителите й са доста добре заплатени и мощно стимулирани от предоставяните им привилегии.

И още нещо, обвързвано с ФСО - когато отстранявате от власт водача на страната, една от значимите оперативни задания за заговорниците е да бъде прекратена всякаква опция за негова връзка със света и с страната. Например през август 1991 година пучистите от самопровъзгласилия се Държавен комитет за изключителното състояние затвориха Михаил Горбачов в кримския курорт Фарос и изключиха държавните връзки за връзка от резиденцията. Но тогава тези връзки се направляваха от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което точно стоеше зад този опит за прелом.

Путин си е направил съответните заключения и някогашната Федерална работа за специфични държавни връзки в Русия беше предадена на неговата персонална работа за защита . Правителствените връзки в Русия към този момент не се подчиняват нито на армията, нито на Шойгу, Герасимов, Федералната работа за сигурност, Министерство на вътрешните работи, даже не на Росгвардията. Службата се подчинява персонално на президентската защита. Каквито и да било външни заговорници, в случай че нямат подържката на ФСО, не биха могли да лишат Путин от връзки. Нещо повече - всички канали за ръководство на висшата държавна, военна и специфична администрация са в ръцете на защитата на Путин.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама Трето предизвикателство - всички се опасяват от подслушване
През всички тези 20-ина години Путин, несъмнено, се е подготвял, че ще настъпи миг, в който възможни фактори от неговото обграждане ще се опитат да го отстранят. Опитаха се да отстранят Горбачов, Хрушчов на практика го махнаха, публично Елцин се пробваха да отстранят и през 1993 г, и през 1999 година, когато Държавната дума на процедура му гласоподава импийчмънт. Ето за какво да проникне в желанията на възможни заговорници е била първата мисъл на Путин, когато е седнал в стола на президента на Русия. Един от главните принадлежности, които той, уверен съм, употребява, е непрекъснатото подслушване на всички висши ешелони на властта в Русия, които 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата се намират под плътния капак на Федералната работа за сигурност. Тях ги подслушват доста по-активно и редовно от който и да било опозиционер . Затова да разискват между тях някаква непочтеност, да не приказваме за хрумвания за отстраняването на Путин от властта - на практика не съществува действителна опция това да остане незасечено и начаса да не се озове в алена директория на бюрото на Путин.

Аз персонално познавам доста хора във висшите ешелони, които не са до дъно уверени дали са подслушвани, само че превантивно заобикалят даже да се срещат със свои сътрудници лице в лице без наличието на трети човек, тъй като в никакъв случай не е ясно къде са бръмбарите на ФСО.

Т.е. в случай че има боязън за среща очи в очи, за какъв скрит план може да става дума. А в случай че присъстващите са трима, четирима, петима няма никаква гаранция, че някой от самите участници в тази среща няма да побърза първи да доложи. Така че чисто механически разискването на вероятен скрит план против Путин е извънредно комплицирано. Дори да има общи възгледи на обособени фактори в ръководството по въпроса, сходни полемики са съвсем невъзможни.
Четвърто предизвикателство - никой не е подготвен да поеме отговорността
Върху плещите на хората, които през днешния ден биха поели отговорността за отстраняването на Путин и да ръководят страната отсега нататък, ще се стовари извънредно голям товар. Ние през днешния ден се намираме в безусловно невиждано състояние. Подобно нещо няма нито в късния Съюз на съветските социалистически републики, нито в ранните 1990. Ние последователно се отваряхме към света, а в този момент сме под невиждани наказания. Русия е отрязана от световната финансова и икономическа архитектура, от технологиите, от логистиката. Всичко върви пагубно надолу. Да се върнат нещата обратно ще бъде доста мъчно. Доверието на света към Русия е тотално подкопано.

Тези хора, които, да допуснем, решат да отстранят Путин, от една страна ще се сблъскат със задачата всички тези проблеми да бъдат преодолени и по някакъв метод да се опитат да възстановяват връзките с външия свят. Това ще бъде извънредно мъчно постижимо. В сегашната власт не се виждат персони, които са способни да преодолеят такива огромни проблеми - не са Мишустин, Матвиенко и Володин, които заемат формалните длъжности, наследяващи по конституция вероятно овакантения пост на Путин.

Представителите на силовите ведомства също не са водачи от подобен темперамент и мащаб - Шойгу, Патрушев (секретар на Съвета за сигурност), Бортников (председател на ФСС), Золотов (командващият Росгвардия). Да си представим, че те могат да реализират някаква нормализацията на връзките с външния свят е безспорна нелепост, дори не е смешно.

Путин е построил такава система на ръководство, която няма прецизен съветски еквивалент, само че на британски се споделя compartmentalized система за ръководство - по браншове. В нея никой не знае какво става в прилежащия бранш, при доста твърдо прилагана безспорна секретност. Две трети от отбранителния бюджет и една четвърт от общия бюджет на федерацията са секретни. Управленските решения се свеждат единствено до най-тесен кръг от висшите фрагменти, условно - финансово-икономическият блок не може да знае какво става в армията, а армията изобщо не би трябвало да знае какво става в селското стопанство. Т.е. в доста връзки висшите управителни фрагменти са слепи във връзка с цялостния управнически небосвод. Съществува заплахата даже някой от тях поеме ръководството, да се окаже, че изобщо не е имал разбиране какви са проблемите и каква е тяхната дълбочина в останалите браншове, които към този момент ще са негова отговорност.

Моят извод е, че от настоящата пейка на ръководещите в страната надали би се намерил подобен храбрец, който би поел върху себе си отговорността на цялото това голямо количество проблеми. Включително нормализирането на връзките с външния свят. За да повярва външният свят, че нещо в Русия се е трансформирало, са нужни напълно други хора.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР