Югославския Стоичков: Как Лукич остави футбола, за да брани Белград във войната?
Владан Лукич не е от най-известните сръбски футболисти. Не е Синиша Михайлович, Саво Милошевич, Деян Станкович, Предраг Миятович.
Кариерата на Лукич не е дълга и завършва изненадващо. Един ден, до момента в който играе във френския " Мец ", той взема решение, че би трябвало да се върне в родината си. Годината е 1999 - малко след началото на войната сред Сърбия и Косово.
Преди да стигне до френската Лига 1, нападателят минава и през испанските " Атлетико " Мадрид (1993 г.) и " Марбея " (1994-1995 г.). Носил е и фланелката на швейцарския " Сион " (1996-1997 г.). Най-големият му триумф обаче сигурно е триумфът във финала на Шампионската лига през 1991 година с " Цървена звезда ". Белградският гранд побеждава изненадващо " Марсилия " след дузпи, а Владан е на аварийна пейка.
Роденият в дребното сръбско градче Сопот през 1970 година футболист е прочут като... Югославския Христо Стоичков. Чак до триумфите на Камата като " Златна топка " (1994 г.) и " Златна обувка " (1990 г.) Владан не стига. Но с необуздания си манталитет и честите кавги със съдиите, той много се приближава до имиджа на българина.
През 1999 година Лукич играе за " Мец " към този момент втори сезон. Той оказва помощ на отбора да реализира най-хубавото си класиране в историята на Лига 1 - второто място през сезон 1997/1998 година
На 30 март 1999 година нападателят декларира: Напускам отбора! Спокоен, без непотребна страст, той влиза в кабинета на президента на клуба Карл Молинари и му оповестява, че се връща в родината си дружно със брачната половинка си Ирена и щерка си Сара.
" Ще се удрям за децата в моята татковина, които не могат да играят футбол по улиците, както го вършат малчуганите във Франция. Аз съм сърбин и знам какво би трябвало да направя, знам какъв е дългът ми ", споделя тогава Лукич.
След години той разкрива, че президентът си помислил, че става дума за смешка, даже му предлага да му даде джип, с който да отиде на фронта. Оказва се, че Лукич е безусловно сериозен и макар вероятностите да бъде продаден в по-голям клуб, се връща вкъщи.
Той влиза в Югославската войска тогава като доброволец. Разпределен е в Космой - околност на юг от Белград, откъдето войската се пробва да брани столицата от въздушните удари на НАТО.
" Едвам не ни убиха, когато участвахме в слагането на антената на националната телевизия в Космой. Усещах потребността да се удрям за родината ми ", споделя той.
След 76-те дни бомбардировки над Белград и войната, Лукич получава късмет да играе за малко в " Панатинайкос ". Но тези няколко месеца, в които не тренира и не играе, белязват цялата му кариера. Той завършва с футбола вечно. Поне като нападател.
През май 2009 година Владан става президент на своя роден " Цървена звезда ". Той е отпред на клуба до ноември 2012 година
Днес Лукич, който през 2020 година претърпя инфаркт, се е насочил към ново предизвикателство. Сръбските медии все по-усилено приказват, че той е любимец за президент на цялата локална футболна федерация. В края на март 2021 година Славиша Кокеза подаде оставка, а в западната ни съседка скоро би трябвало да провеждат избори за нов началник на централата.
Една от забавните детайлности в живота на Лукич е, че през 1989 година е имал връзка с огромната звезда на сръбската поп-фолк музика Светлана Ражнатович - Цеца. Двамата не крият връзките си. Тогава и тя, и той са при започване на кариерите си, само че връзката им не просъществува дълго.
Владан е свикан да отбие постоянна военна работа. Цеца, която тогава към момента носи моминското си име Величкович и не познава бъдещия си брачен партньор Желко Ражнатович - Аркан, даже написа ария за него. Мълвата гласи, че шлагерът от 1990 година " Пуснете ме да го видя " ( " Pustite me da ga vidim " ) е изпят тъкмо за възможния предстоящ президент на футболната федерация на Сърбия.
Кариерата на Лукич не е дълга и завършва изненадващо. Един ден, до момента в който играе във френския " Мец ", той взема решение, че би трябвало да се върне в родината си. Годината е 1999 - малко след началото на войната сред Сърбия и Косово.
Преди да стигне до френската Лига 1, нападателят минава и през испанските " Атлетико " Мадрид (1993 г.) и " Марбея " (1994-1995 г.). Носил е и фланелката на швейцарския " Сион " (1996-1997 г.). Най-големият му триумф обаче сигурно е триумфът във финала на Шампионската лига през 1991 година с " Цървена звезда ". Белградският гранд побеждава изненадващо " Марсилия " след дузпи, а Владан е на аварийна пейка.
Роденият в дребното сръбско градче Сопот през 1970 година футболист е прочут като... Югославския Христо Стоичков. Чак до триумфите на Камата като " Златна топка " (1994 г.) и " Златна обувка " (1990 г.) Владан не стига. Но с необуздания си манталитет и честите кавги със съдиите, той много се приближава до имиджа на българина.
През 1999 година Лукич играе за " Мец " към този момент втори сезон. Той оказва помощ на отбора да реализира най-хубавото си класиране в историята на Лига 1 - второто място през сезон 1997/1998 година
На 30 март 1999 година нападателят декларира: Напускам отбора! Спокоен, без непотребна страст, той влиза в кабинета на президента на клуба Карл Молинари и му оповестява, че се връща в родината си дружно със брачната половинка си Ирена и щерка си Сара.
" Ще се удрям за децата в моята татковина, които не могат да играят футбол по улиците, както го вършат малчуганите във Франция. Аз съм сърбин и знам какво би трябвало да направя, знам какъв е дългът ми ", споделя тогава Лукич.
След години той разкрива, че президентът си помислил, че става дума за смешка, даже му предлага да му даде джип, с който да отиде на фронта. Оказва се, че Лукич е безусловно сериозен и макар вероятностите да бъде продаден в по-голям клуб, се връща вкъщи.
Той влиза в Югославската войска тогава като доброволец. Разпределен е в Космой - околност на юг от Белград, откъдето войската се пробва да брани столицата от въздушните удари на НАТО.
" Едвам не ни убиха, когато участвахме в слагането на антената на националната телевизия в Космой. Усещах потребността да се удрям за родината ми ", споделя той.
След 76-те дни бомбардировки над Белград и войната, Лукич получава късмет да играе за малко в " Панатинайкос ". Но тези няколко месеца, в които не тренира и не играе, белязват цялата му кариера. Той завършва с футбола вечно. Поне като нападател.
През май 2009 година Владан става президент на своя роден " Цървена звезда ". Той е отпред на клуба до ноември 2012 година
Днес Лукич, който през 2020 година претърпя инфаркт, се е насочил към ново предизвикателство. Сръбските медии все по-усилено приказват, че той е любимец за президент на цялата локална футболна федерация. В края на март 2021 година Славиша Кокеза подаде оставка, а в западната ни съседка скоро би трябвало да провеждат избори за нов началник на централата.
Една от забавните детайлности в живота на Лукич е, че през 1989 година е имал връзка с огромната звезда на сръбската поп-фолк музика Светлана Ражнатович - Цеца. Двамата не крият връзките си. Тогава и тя, и той са при започване на кариерите си, само че връзката им не просъществува дълго.
Владан е свикан да отбие постоянна военна работа. Цеца, която тогава към момента носи моминското си име Величкович и не познава бъдещия си брачен партньор Желко Ражнатович - Аркан, даже написа ария за него. Мълвата гласи, че шлагерът от 1990 година " Пуснете ме да го видя " ( " Pustite me da ga vidim " ) е изпят тъкмо за възможния предстоящ президент на футболната федерация на Сърбия.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ