Арх. Цветан Петров: Инвеститорите трябва да имат по-цялостен подход към средата
ВизиткаАрх. Цветан Петров е шеф на " Иво Петров - Архитекти " (ИПА). Дипломира се в архитектурния факултет на УАСГ през 2007 година и специализира в L`ecole National Superieure d`architecture de Bretagne в Рен, Франция. Член е на Камарата на архитектите в България. За последните 15 години той развива студиото и съумява да трансформира ИПА в една от най-успешните компании за архитектура, урбанизъм и вътрешен дизайн в България.
Пазарът на жилища е доста деен. Какви позитивни и отрицателни трендове се развиват на него от архитектурна позиция?
- Купувачите са надалеч по-образовани и изискващи, в сравнение с преди 10 години. Много по-наясно са какво тъкмо желаят както на жилищния и офисния, по този начин и на индустриалния пазар. Това кара вложителите да се замислят по какъв начин ще наподобява планът им, кой ще го проектира и кой ще го построи. Вече не е необичайност и да развиват територията към него, да влагат в обществената инфраструктура.
Негативът е, че както всякога при мощен пазар, се появяват хора, които са за малко, работят обект по обект, без да нареждат сдружение бизнесмен. Те не са заинтригувани от оптимално качество, а от оптималната облага.
Ножицата на пазара е доста огромна. Себестойността на строителството при планове от висок клас постоянно надвишава 700-800 евро на кв.м. като тук не се включват разноските за покупка на земя и другите съпътстващи разноски. От друга страна съществуват вложители, които реализират два пъти по-ниска себестойност в сегмент, в който качественият реализатор би вложил 30% - 40% повече. Тези спомагателни 30%-40% отиват за по-качествен план, по-качествена строителна компания, по-качествена дограма, фасада и прочие и доста постоянно за по-качествена заобикаляща среда. Променят ли се условията на вложителите към архитектите и в каква посока?
- Всеки път са все по-високи. От нас се изисква да сме по-креативни, да сътворяваме по-хубави и по-функционални здания, с по-качествено осъществяване. Но нашите клиенти са от бизнесмените, които желаят да останат на този пазар. Защото вложител еднодневка не би пристигнал да употребява услугите на огромна архитектурна компания, да заплати малко повече за изобретателния запас, сигурността и множеството спомагателни услуги, които предлагаме.
Имоти и вложения Специално издание на "Капитал " за трендовете на пазара на парцели
Предприемачите, с които ние работим, избират за подизпълнители най-хубавите компании в съответния сегмент, тъй като не желаят проблеми. Тенденцията е да образуват свои инженерни екипи и държат всичко да е изяснено в плана и изпълнено на обекта, с цел да няма проблеми по-късно при употребата. Това е бизнес метод, тъй като в случай че си свършат работата качествено, ще продават по-добре и няма да харчат пари, с цел да оправят всяка година недостатъци по този обект. Очаквате ли повишаването на строителните материали да осуети устрема към по-добро качество?
- Не имам вяра да се отрази. Пазарът е прогресивен, няма напън върху цените, повишаването се заплаща главно от крайния консуматор. Но пък се отваря опция за сегмент с по-евтини жилища. Не беше обикновено в София да го няма, като изключим обособени случаи. Как става по този начин, че обособените планове са все по-качествени, а средата - все по-некачествена?
- Това, което следим, е че опциите на Столичната община да развива средата изостават. Тя няма запас. И с 10 лв. такса за позволение за градеж няма по какъв начин да чакаме, че ще смогне с инфраструктурата. Инвеститорите обаче са с повече благоприятни условия и несъмнено считам, че би трябвало да имат по-цялостен метод към средата. Това е методът нещата да се случват по-добре и по-бързо. Защото в този момент се строят цели квартали и след това чакаме общината да оправи инфраструктурата. А хората към този момент живеят в тях и ще би трябвало да живеят в тази неприятна среда още 10 години.
Ако общината дефинира по какъв начин желае да бъдат направени улиците, какво да е придвижването и каже - помогнете ни, а ние ще ви спомагаме с отчуждителните процедури и ще облекчим административната работа, не виждам причина вложителите да не създадат останалото. Най-положителният образец в това отношение е кв. " Хладилника ". Как по-точно виждате ролята на общината в това партньорство?
- Общината може доста да помогне, без да харчи забележителен запас. Щастливи сме, даже като ни оказват помощ административно. Когато отидем и кажем намерено и почтено кои сме и какво вършим, в някои региони се получава разговор - " Витоша ", " Панчарево ", " Сердика ", в " Лозенец " също. Но не на всички места е по този начин.
За зоната зад гарата да вземем за пример (проектът " Капитол Резиденс " - бел. ред.) отидохме в Столичната община и казахме, че сме подготвени да прокараме тунел, който да свърже жителите на региона с метрото, като попитахме дали ще ни оказват помощ административно. Съгласиха се, при изискване че осигурим през терена алея, по която да се стига до улица " История славянобългарска " и я отворим за обществен достъп. Общината задължи вложители да обезпечат обществено прекосяване през парцелите си в кв. " Хладилника ", в територията зад ИКЕА, в новата постройка на кръстовището на бул. " България " и бул. " Гешов ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инфраструктура 2 Гласът на Капитал 3 Коментари и разбори 1 Инфраструктура 2 Здравеопазване 3 Транспорт 1 Инфраструктура 2 Коментари и разбори 3 Гласът на Капитал
Освен това общината е тази, която може и би трябвало да отчуждава частни парцели за обществени потребности, а не вложителите. Когато те се опитат да договарят със притежателите, през чиито парцели се планува инфраструктура, диалогът е доста тежък. Ако повярва в силите си на отчуждител, общината би могла да създаде механизъм, в който вложителите да имат своя финансов принос, с цел да й оказват помощ. А тя би могла да свърши административната работа, като отдели по-голям човешки запас за това. Инвестициите в инфраструктура не са ли по силите най-вече на огромните компании с огромни планове? Малките ги вършат на парче, което надали е добър вид?
- Безспорно за огромните е по-лесно, само че аз имам вяра, че и дребните вложители в дадена зона могат да се сдружават. В " Манастирски ливади-изток " към този момент има и добър образец - съглашение, че вложителите построяват " Костенски водопад ", а община " Триадица " оказва помощ с отчуждаването. Има един водещ вложител и други са се включили към идеята.
В Лозен също има водещ вложител, само че около него се закачиха и други, които сега оказват помощ да се прокара инфраструктурата. Същото се случва и в индустриалното строителство. Във " Враждебна ", в местността Голямата локва огромен вложител изиска от общината да му помогне административно, с цел да построи обществената инфраструктура. Там това е голяма задача, която не е по силите на една страна. Но вложителят съобщи, че е подготвен да направи първата стъпка - план за цялата тази инфраструктура.
Пазарът на жилища е доста деен. Какви позитивни и отрицателни трендове се развиват на него от архитектурна позиция?
- Купувачите са надалеч по-образовани и изискващи, в сравнение с преди 10 години. Много по-наясно са какво тъкмо желаят както на жилищния и офисния, по този начин и на индустриалния пазар. Това кара вложителите да се замислят по какъв начин ще наподобява планът им, кой ще го проектира и кой ще го построи. Вече не е необичайност и да развиват територията към него, да влагат в обществената инфраструктура.
Негативът е, че както всякога при мощен пазар, се появяват хора, които са за малко, работят обект по обект, без да нареждат сдружение бизнесмен. Те не са заинтригувани от оптимално качество, а от оптималната облага.
Ножицата на пазара е доста огромна. Себестойността на строителството при планове от висок клас постоянно надвишава 700-800 евро на кв.м. като тук не се включват разноските за покупка на земя и другите съпътстващи разноски. От друга страна съществуват вложители, които реализират два пъти по-ниска себестойност в сегмент, в който качественият реализатор би вложил 30% - 40% повече. Тези спомагателни 30%-40% отиват за по-качествен план, по-качествена строителна компания, по-качествена дограма, фасада и прочие и доста постоянно за по-качествена заобикаляща среда. Променят ли се условията на вложителите към архитектите и в каква посока?
- Всеки път са все по-високи. От нас се изисква да сме по-креативни, да сътворяваме по-хубави и по-функционални здания, с по-качествено осъществяване. Но нашите клиенти са от бизнесмените, които желаят да останат на този пазар. Защото вложител еднодневка не би пристигнал да употребява услугите на огромна архитектурна компания, да заплати малко повече за изобретателния запас, сигурността и множеството спомагателни услуги, които предлагаме.
Имоти и вложения Специално издание на "Капитал " за трендовете на пазара на парцели
Предприемачите, с които ние работим, избират за подизпълнители най-хубавите компании в съответния сегмент, тъй като не желаят проблеми. Тенденцията е да образуват свои инженерни екипи и държат всичко да е изяснено в плана и изпълнено на обекта, с цел да няма проблеми по-късно при употребата. Това е бизнес метод, тъй като в случай че си свършат работата качествено, ще продават по-добре и няма да харчат пари, с цел да оправят всяка година недостатъци по този обект. Очаквате ли повишаването на строителните материали да осуети устрема към по-добро качество?
- Не имам вяра да се отрази. Пазарът е прогресивен, няма напън върху цените, повишаването се заплаща главно от крайния консуматор. Но пък се отваря опция за сегмент с по-евтини жилища. Не беше обикновено в София да го няма, като изключим обособени случаи. Как става по този начин, че обособените планове са все по-качествени, а средата - все по-некачествена?
- Това, което следим, е че опциите на Столичната община да развива средата изостават. Тя няма запас. И с 10 лв. такса за позволение за градеж няма по какъв начин да чакаме, че ще смогне с инфраструктурата. Инвеститорите обаче са с повече благоприятни условия и несъмнено считам, че би трябвало да имат по-цялостен метод към средата. Това е методът нещата да се случват по-добре и по-бързо. Защото в този момент се строят цели квартали и след това чакаме общината да оправи инфраструктурата. А хората към този момент живеят в тях и ще би трябвало да живеят в тази неприятна среда още 10 години.
Ако общината дефинира по какъв начин желае да бъдат направени улиците, какво да е придвижването и каже - помогнете ни, а ние ще ви спомагаме с отчуждителните процедури и ще облекчим административната работа, не виждам причина вложителите да не създадат останалото. Най-положителният образец в това отношение е кв. " Хладилника ". Как по-точно виждате ролята на общината в това партньорство?
- Общината може доста да помогне, без да харчи забележителен запас. Щастливи сме, даже като ни оказват помощ административно. Когато отидем и кажем намерено и почтено кои сме и какво вършим, в някои региони се получава разговор - " Витоша ", " Панчарево ", " Сердика ", в " Лозенец " също. Но не на всички места е по този начин.
За зоната зад гарата да вземем за пример (проектът " Капитол Резиденс " - бел. ред.) отидохме в Столичната община и казахме, че сме подготвени да прокараме тунел, който да свърже жителите на региона с метрото, като попитахме дали ще ни оказват помощ административно. Съгласиха се, при изискване че осигурим през терена алея, по която да се стига до улица " История славянобългарска " и я отворим за обществен достъп. Общината задължи вложители да обезпечат обществено прекосяване през парцелите си в кв. " Хладилника ", в територията зад ИКЕА, в новата постройка на кръстовището на бул. " България " и бул. " Гешов ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Инфраструктура 2 Гласът на Капитал 3 Коментари и разбори 1 Инфраструктура 2 Здравеопазване 3 Транспорт 1 Инфраструктура 2 Коментари и разбори 3 Гласът на Капитал
Освен това общината е тази, която може и би трябвало да отчуждава частни парцели за обществени потребности, а не вложителите. Когато те се опитат да договарят със притежателите, през чиито парцели се планува инфраструктура, диалогът е доста тежък. Ако повярва в силите си на отчуждител, общината би могла да създаде механизъм, в който вложителите да имат своя финансов принос, с цел да й оказват помощ. А тя би могла да свърши административната работа, като отдели по-голям човешки запас за това. Инвестициите в инфраструктура не са ли по силите най-вече на огромните компании с огромни планове? Малките ги вършат на парче, което надали е добър вид?
- Безспорно за огромните е по-лесно, само че аз имам вяра, че и дребните вложители в дадена зона могат да се сдружават. В " Манастирски ливади-изток " към този момент има и добър образец - съглашение, че вложителите построяват " Костенски водопад ", а община " Триадица " оказва помощ с отчуждаването. Има един водещ вложител и други са се включили към идеята.
В Лозен също има водещ вложител, само че около него се закачиха и други, които сега оказват помощ да се прокара инфраструктурата. Същото се случва и в индустриалното строителство. Във " Враждебна ", в местността Голямата локва огромен вложител изиска от общината да му помогне административно, с цел да построи обществената инфраструктура. Там това е голяма задача, която не е по силите на една страна. Но вложителят съобщи, че е подготвен да направи първата стъпка - план за цялата тази инфраструктура.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ