Георги Коритаров: 4 февруари да стане ден на републиката
Визитка
Георги Коритаров е един от най-ерудираните български публицисти аналитици. Завършил е славянска лингвистика в Софийския университет. Полиглот - владее сръбски, хърватски, съветски, полски, британски и китайски, употребява албански език. Журналистическата му кариера стартира през 1990 година във в. „ Демокрация ". Бил е политически кореспондент и водещ на излъчвания в Радио „ Свободна Европа " и Нова тв. В момента коментарно-аналитичното предаване на Георги Коритаров „ Свободна зона ” по Тв „ Европа ” се употребява с огромна известност.
Малцина знаят, че господин Коритаров има роля в трагичните събития към основната дата 4 февруари 1997 година, когато ръководителят на Българска социалистическа партия Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за сформиране на ново държавно управление след оставката на държавното управление на Жан Виденов в разгара на вълна митинги при тежка рецесия с хиперинфлация и междинни заплати от 5 $. Открива се пътят към предварителни избори, които през април 1997 година са извоювани от ОДС.
- Настина ли ли преди 22 година бяхме на крачка от революция?
- Да, действително при започване на 1997 година бяхме пред революция. Нещо, за което доста малко се приказва - да, щеше да се пролее кръв. Ескалацията на цивилен митинги докара до на практика блокаж на цялата страна. На доста места имаше издигнати барикади, имаше блокади на пътища. А в центъра на София, където се разиграваше главното деяние, хиляди хора се струпваха пред Народното събрание всяка вечер.
Драмата закупи върховен темперамент на 10 януари, само че на 10 против 11 януари се стигна и до първите конфликти с ранени протестиращи. На основен пленум на 3 февруари на тогавашния Висш партиен съвет на социалистическата партия голямо болшинство - над 250 души, гласоподаваха за това Николай Добрев да внесе за разискване в Народното събрание проектокабинет. Само 7 души бяха срещу.
Разработваните проекти, както разбрах вечерта на 3 февруари от трагичен диалог с Николай Добрев, са предвиждали на 5 февруари публично в Народното събрание да се внесе проектосъстав на кабинета. За да има съвещание обаче, народните представители трябваше да влязат в постройката, откакто бъде пробита блокадата на жителите - по тази причина беше планувано да се използва мощ. Това беше най-рисковата обстановка, предопределяща неизбежни конфликти!
За страдание тези събития потънаха в особена форма освен на съзнателно налагана дисторция и изкривена визия какво в действителност се е случило, само че като че ли февруарските събития, развръзката на рецесията се трансформира в бунар за добиване на лични политически дивиденти. Започна едно годишно наддаване кой и какви заслуги има за обстановката, кой е спасителят на нацията.
Едва ли не тази обстановка, заредена със напълно друга поука, се трансформира в политическа борба за превъзходство, която от години наподобява на съревнование сред от дълго време изпаднали от центъра на публично внимание политици.
Ако има някакъв смисъл и поука в събитията от 4 февруари 1997 година, те са в изключителната, персонална всеотдайност на Николай Добрев - тогавашния мандатоносител и претендент за министър-председател на Българска социалистическа партия, пред която се преклонявам.
Николай Добрев върна мандата не тъй като се беше уплашил, не тъй като не беше подготвен да извърши волята освен на последния пленум от 3 февруари, само че и експлицитната резолюция на 42-ия конгрес на Българска социалистическа партия, който беше задължил социалистическата партия да довърши мандата и да излъчи второ държавно управление след оставката на Жан Виденов. Добрев върна мандата и поради нещо, което някак си и до през днешния ден остава неосмислено до дъно.
В дългия диалог в пресцентъра на Българска социалистическа партия, който имах с Николай Добрев след пленума, стана дума, че второ държавно управление на Българска социалистическа партия няма вероятност да оцелее до края на мандата - 2 години след възможното му сформиране, даже да бъде гласувано с цената на конфликти и продупчване на блокадата към Народното събрание. Напротив - щеше да се стигне до още по-сериозна рецесия. А рецесията неизбежно изискваше да бъде открит избавител, народен стабилизатор. В обстановка, при която управлявалата до неотдавна Българска социалистическа партия е рухнала и станала причина за цивилен конфликт, а опозиционната Съюз на демократичните сили би се оказала не в положение да обезпечи развръзка и непоклатимост, търсенето на стабилизиращ фактор или народен избавител щеше да се насочи по посока на индивида, който беше пристигнал в България единствено няколко месеца преди тези събития. През лятото на 1996 година триумфално, надали не като провидение, от милиони българи беше посрещнат монархът в заточение Симеон Сакскобургготски.
В диалога с Николай Добрев стигнахме до опасението, че вероятно предизвикателство на каквато и да е форма на цивилен конфликт, не дай, боже, революция, би сложило в риск не Българска социалистическа партия, не Съюз на демократичните сили, а републиката в България.
Малцина може би са вникнали в събитието, че при идването си в България господин Сакскобургготски обилно даваше изявленията със мощен акцент и апологетика на Търновската конституция, със мощен блян за ориентиране на вниманието към монархията като обективно съществуваща опция за страната.
Така че за мен 4 февруари е датата, на която Николай Добрев извърши всеотдайност в името на Република България, в името на това младата ни република, неотдавна свалила етикета „ национална ”, да се стабилизира, да поеме глътка въздух. Това е датата, на която Николай Добрев избави форма на демократично републиканско ръководство на България, предотврати риск от революция. От тази позиция, в случай че желаеме да сме честни към историята, е редно 4 февруари да бъде провъзгласен като ден на победилата република в България, не толкоз ден на политическото решение над спора, победа на една партия над друга.
- Как се роди концепцията решението да пристигна точно посредством Консултативен съвет за национална сигурност, призован от преди малко положилия клетва президент Петър Стоянов?
- Подобни рецесии се вземат решение не толкоз с страсти, не толкоз със пристрастености или улични дейности, колкото с невъзмутим разбор. Разговори, водени сред 11 януари до 3-4 февруари, потвърдиха тезата ми, че единственият метод за развръзка минава през самостоятелно решение на мандатоносителя Николай Добрев.
Ясно беше, че претендентът за министър председател има потребност от формат, който да запази неговото политическо, човешко и достолепие на социалист. Както и да назовават Николай Добрев - предател, изменник, той беше човек, който издигаше партията си на доста висок фундамент и в никакъв случай не би я предал, в случай че в оня миг не беше сложил преди всичко две доста по-високи полезности -гражданския мир и републиката.
Идеята за привикване на Консултативен съвет, който към този момент беше регламентиран със закон, беше просто една от формулите, опиращи се на две действителности. Към оня миг президентската институция в лицето на господин Петър Стоянов беше единствената законна, натоварена с голямо доверие държавна институция, а и това беше единственият формат, който, без да е директен еквивалент на Народното събрание, съдържа в сведен тип хора, които биха могли да изведат формула на единодушието. Каквато и изведоха малко по-късно.
- Би ли могла формулата за спокойно решение на рецесията у нас преди 22 година да се употребява в други случаи?
- Ако българският опит от тази дата беше задоволително осмислен постфактум, в това число точната формула, която България е създала за попречване на цивилен спор, бихме могли да изнасяме този опит по света - там, където има рецесии. В момента да вземем за пример има рецесия на далечно от България място - Венецуела. Най-малкото хора, които познават добре технологията, посредством която се е стигнало до развръзката на 4 февруари 1997 година в България, биха могли да създадат разбор и да изградят догадка за това, което би могло да се случи във Венецуела, до каква степен то е предотвратимо, и с какви средства.
Разбира се, аналогията сред двете събития не е директна, става въпрос за два облика на рецесии, чието схващане ни дава както параметри за сходства, по този начин и за доста основни разлики, които биха ни отвели към други заключения. В този смисъл върша паралел - значимо е да се осмисля технологията на решение на рецесии. Разбира се, не може да не се регистрира събитието, че политиците и държавниците са тези, които поемат отговорност и вземат решенията. Основната идея, главната фигура, която извърши това жертвоприношение, каквото се оказа в дословен смисъл, беше Николай Добрев, който си даваше сметка пред какви опасности би била изправена България.
Днес някой ще каже: Какво толкоз? Особено хора, водени от емоционален антикомунизъм, биха споделили: Защо е трябвало да бъдат легитимирани някогашни комунисти като партия, която е част от вземането на такова цивилизовано, спокойно решение?
Николай Добрев беше наясно, че ще стартира съревнование за наваксване в стопански позиции от страна на силите, които предстоеше да вземат ръководството. Въпреки това той направи този жест. Дори тогава се роди понятието „ сини талибани “ - в присъщия му жанр.
- За какво би трябвало да съжаляваме? Кой урок не научихме, за следващ път?
- Сигурно още вардя касетката с историческия запис - първото послание на Петър Стоянов към българските жители, в което президентът сподели: „ Фабриката за илюзии би трябвало да бъде затворена! Необходим е нов публичен контракт! “. Беше извънредно прочувствен апел, само че за жалост не се получи. А не се получи, тъй като надвиха партийни пристрастености, полезностите останаха неразгадани и неразпознати. Онзи бездънен урок за отбраната на правила остана непреподаден.
Би било доста красиво, в случай че някое ръководство разгласи 4 февруари за Ден на Републиката. Това би имало в действителност голям ценностен и образователен капацитет. Това ще бъде същинският честен монумент на Николай Добрев, а в това време ще затвори един път вечно кладенеца за правене на политически капитал кой е по и най. Паметта на този човек в действителност заслужава тъкмо в този ден, дано да се знае, че той върна мандата в името на демократична свещена българска идея.
- Плод на това трагичното време ли е този жест? Възможно ли е при някакви условия водачът Корнелия Нинова на днешната Българска социалистическа партия да върне мандат?
- За да върне Нинова мандат, първо би трябвало да реализира обстановка да е кандидат-премиер, т.е. социалистите да завоюват избори. Колкото и да е изненадващо, не бих споделил дали Нинова би или не би върнала мандат - всяка обстановка е самостоятелна, всеки човек носи в себе си оня даже непредвиден заряд национализъм, който може да направи по този начин, че всеки виновен политик да върне мандат, в случай че ориста на България изисква това. И за Добрев негови съпартийци твърдяха, че е сталинист и е изключено да върне мандат. Никой не вярваше, само че индивидът го направи. За страдание не го схванаха вярно.
- Знаем ли към този момент по какъв начин се преодоляват рецесии?
- За предотвратяването на рецесии имаме потребност от просветено, демократично, високообразовано общество, формирано от хора, подготвяни и профилирани като жители и демократи по европейски, а не националистически. Нужни са ни хора толерантни, уважаващи разликите. Само тогава България ще се връща към още необявения публично Ден на Републиката 4 февруари като към спомен и поука, която, уповавам се, в действителност да бъде усвоена.
Защото турбуленциите, в които се намира през днешния ден Европа, надигането на ксенофобски, националистически, да не кажа даже намерено нацистки трендове, демонстрира, че не сме усвоили доста уроци, даже още по-стари от този на 4 февруари. Явно имаме още доста да учим занапред.
- Днес от дълго време сме не запомнили какво е да си на ръба на революция, само че вместо вяра у нас доминира скептицизъм. Защо?
- В извънредно скъпата книга на турския експремиер Ахмет Давутоглу „ Стратегическа дълбочина ” попада понятието „ народен стратегически нрав ”. В него влага запас, който турската нация има - да черпи мощ, убеденост и горделивост от победни моменти в тяхната история, да генерира сила и да се стреми към последващи победи. Когато България откри тези същински опори в своята история и просвета, които да изградят резистентен, мощен и либерален стратегически народен нрав, тогава няма да оклюмваме, а ще знаем накъде сме се устремили и по какъв начин да стигнем там.
Не желая да сме стаден народ, който си търси пастир, справочник. Искам да сме мощен народ - от свободни, мислещи персони.
- Къде да търсим извор на оптимизъм?
- Не знам дали в България има аналог на Давутоглу, само че същински, реален, произлизащ от действителностите оптимизъм можем да потърсим да вземем за пример в това, че Пловдив е европейска столица на културата и най-малко в параметрите на тази самодейност можем да покажем европейски модели. Не се тормозете за изписаните рецензии по откриването. Само си представете по какъв начин птичките украсяват паметниците с натурален полет, само че тази декорация не лишава от яркостта и величието на мемориалите. А шансът да имаме първа европейска столица на културата е несъмнено насърчителен.
Георги Коритаров е един от най-ерудираните български публицисти аналитици. Завършил е славянска лингвистика в Софийския университет. Полиглот - владее сръбски, хърватски, съветски, полски, британски и китайски, употребява албански език. Журналистическата му кариера стартира през 1990 година във в. „ Демокрация ". Бил е политически кореспондент и водещ на излъчвания в Радио „ Свободна Европа " и Нова тв. В момента коментарно-аналитичното предаване на Георги Коритаров „ Свободна зона ” по Тв „ Европа ” се употребява с огромна известност.
Малцина знаят, че господин Коритаров има роля в трагичните събития към основната дата 4 февруари 1997 година, когато ръководителят на Българска социалистическа партия Георги Първанов и министърът на вътрешните работи Николай Добрев връщат мандата за сформиране на ново държавно управление след оставката на държавното управление на Жан Виденов в разгара на вълна митинги при тежка рецесия с хиперинфлация и междинни заплати от 5 $. Открива се пътят към предварителни избори, които през април 1997 година са извоювани от ОДС.
- Настина ли ли преди 22 година бяхме на крачка от революция?
- Да, действително при започване на 1997 година бяхме пред революция. Нещо, за което доста малко се приказва - да, щеше да се пролее кръв. Ескалацията на цивилен митинги докара до на практика блокаж на цялата страна. На доста места имаше издигнати барикади, имаше блокади на пътища. А в центъра на София, където се разиграваше главното деяние, хиляди хора се струпваха пред Народното събрание всяка вечер.
Драмата закупи върховен темперамент на 10 януари, само че на 10 против 11 януари се стигна и до първите конфликти с ранени протестиращи. На основен пленум на 3 февруари на тогавашния Висш партиен съвет на социалистическата партия голямо болшинство - над 250 души, гласоподаваха за това Николай Добрев да внесе за разискване в Народното събрание проектокабинет. Само 7 души бяха срещу.
Разработваните проекти, както разбрах вечерта на 3 февруари от трагичен диалог с Николай Добрев, са предвиждали на 5 февруари публично в Народното събрание да се внесе проектосъстав на кабинета. За да има съвещание обаче, народните представители трябваше да влязат в постройката, откакто бъде пробита блокадата на жителите - по тази причина беше планувано да се използва мощ. Това беше най-рисковата обстановка, предопределяща неизбежни конфликти!
За страдание тези събития потънаха в особена форма освен на съзнателно налагана дисторция и изкривена визия какво в действителност се е случило, само че като че ли февруарските събития, развръзката на рецесията се трансформира в бунар за добиване на лични политически дивиденти. Започна едно годишно наддаване кой и какви заслуги има за обстановката, кой е спасителят на нацията.
Едва ли не тази обстановка, заредена със напълно друга поука, се трансформира в политическа борба за превъзходство, която от години наподобява на съревнование сред от дълго време изпаднали от центъра на публично внимание политици.
Ако има някакъв смисъл и поука в събитията от 4 февруари 1997 година, те са в изключителната, персонална всеотдайност на Николай Добрев - тогавашния мандатоносител и претендент за министър-председател на Българска социалистическа партия, пред която се преклонявам.
Николай Добрев върна мандата не тъй като се беше уплашил, не тъй като не беше подготвен да извърши волята освен на последния пленум от 3 февруари, само че и експлицитната резолюция на 42-ия конгрес на Българска социалистическа партия, който беше задължил социалистическата партия да довърши мандата и да излъчи второ държавно управление след оставката на Жан Виденов. Добрев върна мандата и поради нещо, което някак си и до през днешния ден остава неосмислено до дъно.
В дългия диалог в пресцентъра на Българска социалистическа партия, който имах с Николай Добрев след пленума, стана дума, че второ държавно управление на Българска социалистическа партия няма вероятност да оцелее до края на мандата - 2 години след възможното му сформиране, даже да бъде гласувано с цената на конфликти и продупчване на блокадата към Народното събрание. Напротив - щеше да се стигне до още по-сериозна рецесия. А рецесията неизбежно изискваше да бъде открит избавител, народен стабилизатор. В обстановка, при която управлявалата до неотдавна Българска социалистическа партия е рухнала и станала причина за цивилен конфликт, а опозиционната Съюз на демократичните сили би се оказала не в положение да обезпечи развръзка и непоклатимост, търсенето на стабилизиращ фактор или народен избавител щеше да се насочи по посока на индивида, който беше пристигнал в България единствено няколко месеца преди тези събития. През лятото на 1996 година триумфално, надали не като провидение, от милиони българи беше посрещнат монархът в заточение Симеон Сакскобургготски.
В диалога с Николай Добрев стигнахме до опасението, че вероятно предизвикателство на каквато и да е форма на цивилен конфликт, не дай, боже, революция, би сложило в риск не Българска социалистическа партия, не Съюз на демократичните сили, а републиката в България.
Малцина може би са вникнали в събитието, че при идването си в България господин Сакскобургготски обилно даваше изявленията със мощен акцент и апологетика на Търновската конституция, със мощен блян за ориентиране на вниманието към монархията като обективно съществуваща опция за страната.
Така че за мен 4 февруари е датата, на която Николай Добрев извърши всеотдайност в името на Република България, в името на това младата ни република, неотдавна свалила етикета „ национална ”, да се стабилизира, да поеме глътка въздух. Това е датата, на която Николай Добрев избави форма на демократично републиканско ръководство на България, предотврати риск от революция. От тази позиция, в случай че желаеме да сме честни към историята, е редно 4 февруари да бъде провъзгласен като ден на победилата република в България, не толкоз ден на политическото решение над спора, победа на една партия над друга.
- Как се роди концепцията решението да пристигна точно посредством Консултативен съвет за национална сигурност, призован от преди малко положилия клетва президент Петър Стоянов?
- Подобни рецесии се вземат решение не толкоз с страсти, не толкоз със пристрастености или улични дейности, колкото с невъзмутим разбор. Разговори, водени сред 11 януари до 3-4 февруари, потвърдиха тезата ми, че единственият метод за развръзка минава през самостоятелно решение на мандатоносителя Николай Добрев.
Ясно беше, че претендентът за министър председател има потребност от формат, който да запази неговото политическо, човешко и достолепие на социалист. Както и да назовават Николай Добрев - предател, изменник, той беше човек, който издигаше партията си на доста висок фундамент и в никакъв случай не би я предал, в случай че в оня миг не беше сложил преди всичко две доста по-високи полезности -гражданския мир и републиката.
Идеята за привикване на Консултативен съвет, който към този момент беше регламентиран със закон, беше просто една от формулите, опиращи се на две действителности. Към оня миг президентската институция в лицето на господин Петър Стоянов беше единствената законна, натоварена с голямо доверие държавна институция, а и това беше единственият формат, който, без да е директен еквивалент на Народното събрание, съдържа в сведен тип хора, които биха могли да изведат формула на единодушието. Каквато и изведоха малко по-късно.
- Би ли могла формулата за спокойно решение на рецесията у нас преди 22 година да се употребява в други случаи?
- Ако българският опит от тази дата беше задоволително осмислен постфактум, в това число точната формула, която България е създала за попречване на цивилен спор, бихме могли да изнасяме този опит по света - там, където има рецесии. В момента да вземем за пример има рецесия на далечно от България място - Венецуела. Най-малкото хора, които познават добре технологията, посредством която се е стигнало до развръзката на 4 февруари 1997 година в България, биха могли да създадат разбор и да изградят догадка за това, което би могло да се случи във Венецуела, до каква степен то е предотвратимо, и с какви средства.
Разбира се, аналогията сред двете събития не е директна, става въпрос за два облика на рецесии, чието схващане ни дава както параметри за сходства, по този начин и за доста основни разлики, които биха ни отвели към други заключения. В този смисъл върша паралел - значимо е да се осмисля технологията на решение на рецесии. Разбира се, не може да не се регистрира събитието, че политиците и държавниците са тези, които поемат отговорност и вземат решенията. Основната идея, главната фигура, която извърши това жертвоприношение, каквото се оказа в дословен смисъл, беше Николай Добрев, който си даваше сметка пред какви опасности би била изправена България.
Днес някой ще каже: Какво толкоз? Особено хора, водени от емоционален антикомунизъм, биха споделили: Защо е трябвало да бъдат легитимирани някогашни комунисти като партия, която е част от вземането на такова цивилизовано, спокойно решение?
Николай Добрев беше наясно, че ще стартира съревнование за наваксване в стопански позиции от страна на силите, които предстоеше да вземат ръководството. Въпреки това той направи този жест. Дори тогава се роди понятието „ сини талибани “ - в присъщия му жанр.
- За какво би трябвало да съжаляваме? Кой урок не научихме, за следващ път?
- Сигурно още вардя касетката с историческия запис - първото послание на Петър Стоянов към българските жители, в което президентът сподели: „ Фабриката за илюзии би трябвало да бъде затворена! Необходим е нов публичен контракт! “. Беше извънредно прочувствен апел, само че за жалост не се получи. А не се получи, тъй като надвиха партийни пристрастености, полезностите останаха неразгадани и неразпознати. Онзи бездънен урок за отбраната на правила остана непреподаден.
Би било доста красиво, в случай че някое ръководство разгласи 4 февруари за Ден на Републиката. Това би имало в действителност голям ценностен и образователен капацитет. Това ще бъде същинският честен монумент на Николай Добрев, а в това време ще затвори един път вечно кладенеца за правене на политически капитал кой е по и най. Паметта на този човек в действителност заслужава тъкмо в този ден, дано да се знае, че той върна мандата в името на демократична свещена българска идея.
- Плод на това трагичното време ли е този жест? Възможно ли е при някакви условия водачът Корнелия Нинова на днешната Българска социалистическа партия да върне мандат?
- За да върне Нинова мандат, първо би трябвало да реализира обстановка да е кандидат-премиер, т.е. социалистите да завоюват избори. Колкото и да е изненадващо, не бих споделил дали Нинова би или не би върнала мандат - всяка обстановка е самостоятелна, всеки човек носи в себе си оня даже непредвиден заряд национализъм, който може да направи по този начин, че всеки виновен политик да върне мандат, в случай че ориста на България изисква това. И за Добрев негови съпартийци твърдяха, че е сталинист и е изключено да върне мандат. Никой не вярваше, само че индивидът го направи. За страдание не го схванаха вярно.
- Знаем ли към този момент по какъв начин се преодоляват рецесии?
- За предотвратяването на рецесии имаме потребност от просветено, демократично, високообразовано общество, формирано от хора, подготвяни и профилирани като жители и демократи по европейски, а не националистически. Нужни са ни хора толерантни, уважаващи разликите. Само тогава България ще се връща към още необявения публично Ден на Републиката 4 февруари като към спомен и поука, която, уповавам се, в действителност да бъде усвоена.
Защото турбуленциите, в които се намира през днешния ден Европа, надигането на ксенофобски, националистически, да не кажа даже намерено нацистки трендове, демонстрира, че не сме усвоили доста уроци, даже още по-стари от този на 4 февруари. Явно имаме още доста да учим занапред.
- Днес от дълго време сме не запомнили какво е да си на ръба на революция, само че вместо вяра у нас доминира скептицизъм. Защо?
- В извънредно скъпата книга на турския експремиер Ахмет Давутоглу „ Стратегическа дълбочина ” попада понятието „ народен стратегически нрав ”. В него влага запас, който турската нация има - да черпи мощ, убеденост и горделивост от победни моменти в тяхната история, да генерира сила и да се стреми към последващи победи. Когато България откри тези същински опори в своята история и просвета, които да изградят резистентен, мощен и либерален стратегически народен нрав, тогава няма да оклюмваме, а ще знаем накъде сме се устремили и по какъв начин да стигнем там.
Не желая да сме стаден народ, който си търси пастир, справочник. Искам да сме мощен народ - от свободни, мислещи персони.
- Къде да търсим извор на оптимизъм?
- Не знам дали в България има аналог на Давутоглу, само че същински, реален, произлизащ от действителностите оптимизъм можем да потърсим да вземем за пример в това, че Пловдив е европейска столица на културата и най-малко в параметрите на тази самодейност можем да покажем европейски модели. Не се тормозете за изписаните рецензии по откриването. Само си представете по какъв начин птичките украсяват паметниците с натурален полет, само че тази декорация не лишава от яркостта и величието на мемориалите. А шансът да имаме първа европейска столица на културата е несъмнено насърчителен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ