От Русия с любов - външно София и Москва се обичат, но това е само привидно
Визитата в Москва на българския външен министър Екатерина Захариева имаше за цел да даде спомагателен подтик на двустранните връзки, които забуксуваха съществено след неуспеха на плана " Южен поток: по виновност на българската страна. Сякаш всичко изглеждаше добре - гостенката се обръщаше към своя съветски сътрудник Сергей Лавров очебийно на " ти ", той се майтапеше във връзка на бъдещите взаимни планове в газовата сфера. Дипломатите се стараеха да заобикалят мъчителните тематики в откритата част на срещата, само че въпреки всичко не съумяха да скрият различията, разяснява в собствен разбор съветският вестник " Коммерсант ", представен от БГНЕС.
Български министър на външните работи не е посещавал Русия от юни 2011 година. Затова време ръководителите на Министерство на външните работи на прилежаща Сърбия са били на публични и работни визити в Русия 7 пъти, министри на външните работи на Турция – 4 пъти, а на Гърция – 3 пъти. Най-зле са нещата единствено с Румъния, чийто външен министър за финален път е бил в Москва чак през 2009 година. Но връзките на Русия с Румъния обичайно са сложни, до момента в който България руснаците /особено родените в СССР/ слагат в приятелския лагер.
През последните години обаче връзките сред Москва и София буксуват. Сериозен удар по тях нанесе отводът на България, под натиска на Съединени американски щати и Европейски Съюз, от построяването на газопровода " Южен поток ". Неуспешно се развиваше съдействието на двете страни във връзка със строителството на АЕЦ " Белене " - въпросът стигна до интернационален арбитраж. Разногласията по тематиката " Украйна ", а също по този начин обвързваните с този спор взаимни наказания също не спомагаха за развиването на разговора.
Пристигайки в Москва, външният министър на България Екатерина Захариева все пак се опита да сътвори усещане, че връзките сред двете страни са отлични. Тя подсети за започването на строителството на територията на България на по този начин наречения " Балкански поток " – втората права на " Турски поток ", по която природният газ от Русия ще бъде доставян на потребителите от Сърбия и Унгария. Напомни, че наскоро българските управляващи са оповестили търг за възобновяването на построяването на АЕЦ " Белене " и че те биха се радвали на присъединяване на Русия в този план. И оптимистично очерта вероятностите на двустранните връзки в областта на туризма, образованието и културата.
Руският министър приказва с не по-малък възторг за енергийното съдействие и даже назова " Балкански поток " " Български поток ", с което зарадва своята събеседница. Сергей Лавров връчи на гостенката документи за държавна регистрация на правото на безсрочно потребление на сектора, върху който е построено българското посолство в Русия. И похвали българските управляващи за основаването на удобни условия за проучването на съветски език.
По време на откритата част дипломатите не приказваха непосредствено за настоящите проблеми. Въпреки това Москва и София се сблъскаха по два въпроса през последните седмици.
Най-остри различия провокира разкрилата се на 9 септември в Руския културно-информационен център в София галерия, отдадена на 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма. Българското Министерство на външните работи тогава прикани " да не си затваряме очите за това, че щиковете на руската войска са донесли на народите на Централна и Източна Европа половин век репресии, деформирано икономическо развиване и отделяне от процесите, протичащи се в развитите европейски страни ". В отговор Москва яростно означи, че София " пренаписва историята ", наричайки позицията на българските управляващи " рискова наклонност ".
Още един дразнител стана преследването от страна на българските правоохранителни органи на видни представители на публичното придвижване " Русофили ". Те бяха упрекнати в шпионаж, което беше признато в Москва като " русофобия " (бе. ред. - обвиняване дотук има единствено Николай Малинов).
" Коммерсант " твърди, че по време на закритата част от договарянията Сергей Лавров е повдигнал пред Екатерина Захариева и двата въпроса. Темата за Втората международна война /1939-1945 г./ тя е коментирала най-общо, само че от думите ѝ е станало ясно, че българската страна няма да промени позицията си.
На конференцията след приключването на договарянията Екатерина Захариева прикани без всякаква връзка да " не се политизира историята ". И разгласи желанието си да постави цветя на два изключително значими за България паметника – на Героите на Плевен, а също по този начин и на Кирил и Методий. Ще отбележим, че безспорното болшинство министри на външните работи, посещаващи Москва, поставят венци на Гроба на незнайния боец.
Що се отнася до преследването на симпатизиращи на Москва дейци, то, по данни на " Коммерсант ", Екатерина Захариева е убеждавала Сергей Лавров, че българското държавно управление няма отношение към това.
През идната година, както се чака, Сергей Лавров ще посети България. За финален път той е бил там през 2014 година.
Български министър на външните работи не е посещавал Русия от юни 2011 година. Затова време ръководителите на Министерство на външните работи на прилежаща Сърбия са били на публични и работни визити в Русия 7 пъти, министри на външните работи на Турция – 4 пъти, а на Гърция – 3 пъти. Най-зле са нещата единствено с Румъния, чийто външен министър за финален път е бил в Москва чак през 2009 година. Но връзките на Русия с Румъния обичайно са сложни, до момента в който България руснаците /особено родените в СССР/ слагат в приятелския лагер.
През последните години обаче връзките сред Москва и София буксуват. Сериозен удар по тях нанесе отводът на България, под натиска на Съединени американски щати и Европейски Съюз, от построяването на газопровода " Южен поток ". Неуспешно се развиваше съдействието на двете страни във връзка със строителството на АЕЦ " Белене " - въпросът стигна до интернационален арбитраж. Разногласията по тематиката " Украйна ", а също по този начин обвързваните с този спор взаимни наказания също не спомагаха за развиването на разговора.
Пристигайки в Москва, външният министър на България Екатерина Захариева все пак се опита да сътвори усещане, че връзките сред двете страни са отлични. Тя подсети за започването на строителството на територията на България на по този начин наречения " Балкански поток " – втората права на " Турски поток ", по която природният газ от Русия ще бъде доставян на потребителите от Сърбия и Унгария. Напомни, че наскоро българските управляващи са оповестили търг за възобновяването на построяването на АЕЦ " Белене " и че те биха се радвали на присъединяване на Русия в този план. И оптимистично очерта вероятностите на двустранните връзки в областта на туризма, образованието и културата.
Руският министър приказва с не по-малък възторг за енергийното съдействие и даже назова " Балкански поток " " Български поток ", с което зарадва своята събеседница. Сергей Лавров връчи на гостенката документи за държавна регистрация на правото на безсрочно потребление на сектора, върху който е построено българското посолство в Русия. И похвали българските управляващи за основаването на удобни условия за проучването на съветски език.
По време на откритата част дипломатите не приказваха непосредствено за настоящите проблеми. Въпреки това Москва и София се сблъскаха по два въпроса през последните седмици.
Най-остри различия провокира разкрилата се на 9 септември в Руския културно-информационен център в София галерия, отдадена на 75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма. Българското Министерство на външните работи тогава прикани " да не си затваряме очите за това, че щиковете на руската войска са донесли на народите на Централна и Източна Европа половин век репресии, деформирано икономическо развиване и отделяне от процесите, протичащи се в развитите европейски страни ". В отговор Москва яростно означи, че София " пренаписва историята ", наричайки позицията на българските управляващи " рискова наклонност ".
Още един дразнител стана преследването от страна на българските правоохранителни органи на видни представители на публичното придвижване " Русофили ". Те бяха упрекнати в шпионаж, което беше признато в Москва като " русофобия " (бе. ред. - обвиняване дотук има единствено Николай Малинов).
" Коммерсант " твърди, че по време на закритата част от договарянията Сергей Лавров е повдигнал пред Екатерина Захариева и двата въпроса. Темата за Втората международна война /1939-1945 г./ тя е коментирала най-общо, само че от думите ѝ е станало ясно, че българската страна няма да промени позицията си.
На конференцията след приключването на договарянията Екатерина Захариева прикани без всякаква връзка да " не се политизира историята ". И разгласи желанието си да постави цветя на два изключително значими за България паметника – на Героите на Плевен, а също по този начин и на Кирил и Методий. Ще отбележим, че безспорното болшинство министри на външните работи, посещаващи Москва, поставят венци на Гроба на незнайния боец.
Що се отнася до преследването на симпатизиращи на Москва дейци, то, по данни на " Коммерсант ", Екатерина Захариева е убеждавала Сергей Лавров, че българското държавно управление няма отношение към това.
През идната година, както се чака, Сергей Лавров ще посети България. За финален път той е бил там през 2014 година.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ