Високи прозорци в работните помещения, кафене, безплатни уроци по йога

Високи прозорци в работните пространства, кафене, безвъзмездни уроци по йога и танци. Ежемесечни тиймбилдинг сесии, по време на които чиновниците пият бира, карат картинг или играят боулинг.   Това не е Гугъл. Това е шивашка фабрика във Виетнам.   Азия, международната индустриална база, се сблъсква с огромен проблем: младежите не желаят да работят във фабриките.   Ето за какво шивашкият цех, за който споделя The Wall Street Journal, се пробва да направи индустриалната си база по-примамлива, до момента в който западните компании бият паника, защото разчитат евтината работна ръка в района да продължи да създава налични потребителски артикули.   Залезът на свръхевтиния азиатски заводски труд се обрисува като най-новото тестване за световния индустриален модел, който през последните три десетилетия доставя голям набор от основани на ниска цена артикули на потребителите по целия свят.    „ Вече няма място на планетата, което да може да ви даде това, което желаете “, споделя пред WSJ Пол Норис, английският съосновател на виетнамската фабрика за облекло UnAvailable, основана в Хо Ши Мин. „ Хората ще би трябвало да трансформират своите потребителски привички, както и марките. “   20-годишните служащи - обичайна трудова мощ в шивашката промишленост - постоянно се отхвърлят още по време на обучителните стратегии на неговата компания, прибавя Норис. Тези, които остават, постоянно работят единствено няколко години. „ Всеки желае да бъде инфлуенсър, фотограф или стилист “, споделя още той.     В отговор на рецесията с хора азиатските заводи би трябвало да усилват заплатите и да подхващат скъпи тактики за задържане на служащите.    Производителят на играчки Hasbro съобщи тази година, че дефицитът на работна ръка във Виетнам и Китай е нараснал разноските му. Производителят на Barbie Mattel, който има огромна индустриална база в Азия, също се бори с по-високите разноски за труд. И двете компании подвигнаха цените на продуктите си.    Спортният бранд Nike, произвеждащ по-голямата част от маратонките си в Азия, означи през юни, че цените на продуктите му са се повишили заради по-високите разноски за труд.     Започвайки през 90-те години на предишния век, Китай, а по-късно и други азиатски страни, се интегрираха в световната стопанска система, трансформирайки се в големи индустриални центрове.    Сега тези народи обаче се сблъскват с новите настройки на новите генерации. По-младите служащи, по-добре образовани от своите родители и черпещи визията за живота от Instagram, TikTok и други обществени медии, вземат решение, че работният им живот не би трябвало да се развива сред заводските стени.   Демографските промени също играят роля. Младите хора в Азия раждат по-малко деца, в сравнение с техните родители, и то на по-късна възраст, което значи, че са подложени на по-малък напън да печелят непрекъснат приход през 20-те си години. Процъфтяващият бранш на услугите им предлага опция за по-малко изтощителна работа като чиновници в магазини в молове и рецепционисти в хотели.   Проблемът е изключително изострен в Китай, където безработицата измежду младежите в градовете доближи 21% през юни, макар че във фабриките има дефицит на работна ръка.    Мултинационалните компании реалокират произвеждане от Китай в други страни, измежду които Малайзия, Индонезия, Виетнам и Индия, само че притежателите на заводи там също споделят, че се борят за младежи.      Във виетнамските заводи заплатите са се нараснали повече от два пъти от 2011 година до 320 $ на месец - три пъти повече от темпа на нарастване в Съединени американски щати, съгласно данни на Международната организация на труда на Организация на обединените нации. В Китай заплатите в заводите са се повишили със 122% от 2012 година до 2021 година, последният интервал, за който Организация на обединените нации има данни.   WSJ споделя за 25-годишния виетнамец Нгуен Ан Туан, напуснал работата си като монтьор във фабрика за автомобилни елементи край Ханой, с цел да работи като водач на мотоциклет за Grab, локалния еквивалент на Uber. Той транспортира пасажери против по-ниско почасово възнаграждение, в сравнение с е получавал във фабриката, само че споделя, че смяната си е коствала, тъй като в този момент самичък си е началник.   „ Ръководителите ми постоянно правеха доста неприятни забележки, които ме стресираха “, споделя Туан за трите години работа във фабриката, която би го изкушила още веднъж единствено в случай че остарялата му месечна заплата от 400 $ се удвои.     В предишното производителите можеха елементарно да се реалокират към по-евтини дестинации. Това не е по този начин в наши дни.    Държавите в Африка и Южна Азия може и да имат доста работна мощ, само че някои от тях са политически нестабилни или им липсва добра инфраструктура и подготвени фрагменти.    Марките за облекло бяха ужилени, когато се разшириха в Мианмар и Етиопия, установявайки, че би трябвало да пресечен активност поради вълнения и революция. Бангладеш е надеждна база за произвеждане на облекла, само че ограничаващите търговски политики и задръстените пристанища не му разрешават да се развие повече.   Индия има голямо население и фирмите, търсещи други възможности на Китай, се уголемяват там. Дори и тамошните мениджъри на заводи обаче стартират да се оплакват от компликациите при задържането на младите служащи. Много младежи избират живот във ферми, подкрепяни от държавни обществени стратегии, или да работят на няколко места почасово в градовете пред индустриалните центрове. Обучени инженери напущат фабриките за позиции в ИТ промишлеността.    На този декор азиатските притежатели на заводи се пробват да създадат работните места по-привлекателни, субсидирайки детски градини и финансирайки стратегии за техническо образование. Някои местят фабриките в селски региони, където хората са по-склонни да правят физически труд, само че това ги отдалечава от пристанищата и доставчиците и ги принуждава да се приспособяват към обстановки, като отсъствието на служащи по време на прибиране на реколтата.     Преди четири години Кристина Чен, собственичка на тайвански производител на мебели, който продава на американски търговци като Lowe’s, взема решение да реалокира фабриката си от Южен Китай на друго място с вярата, че ще ѝ бъде по-лесно да наема личен състав. Тя първо обмисля индустриални зони покрай Хо Ши Мин, само че чува кошмарни истории за огромно текучество на служащи и скок на заплатите.   Вместо това тя се открива в недодялан северен Виетнам. Нейните чиновници са приблизително на 40-50 години и някои не могат да четат добре, споделя тя, което изисква устно пояснение на дилемите и потребление на образни демонстрации. Въпреки това нейната работна мощ е по-стабилна, споделя тя. Чен цени по-младите чиновници, които могат да четат, включвайки ги във вземането на решения.   Нейната компания, Acacia Woodcraft Vietnam, е отчасти автоматизирана, споделя още тя, само че човешкото майсторство към момента е належащо за доста задания. Въпреки че доста азиатски заводи се автоматизират, доста от тях имат проблеми с намирането на служащи, способни да работят с съвременни машини. Мениджърите споделят, че няма задоволително младежи, които се интересуват от машинно инженерство, а тези, които имат интерес, скачат към други специалности. Абхюдей Джиндал, ръководещ шеф на индийския производител Jindal Stainless, споделя, че служащите от поколението Z са привлечени от ИТ бранша и че множеството от тях „ търсят офис работа, даже когато са наети за механически функционалности “.     Трудовият пейзаж беше доста по-различен преди две десетилетия, напомня WSJ. През 2001 година Nike заяви, че повече от 80% от фабричните служащи на компанията са в Азия и че типичният е на 22 години, неженен и отгледан във плантация. Днес междинният служащ на Nike в Китай е на 40 години, а във Виетнам – на 31, частично тъй като популацията в азиатските страни също застарява бързо. От друга страна от Maxport Limited Vietnam, снабдител на Nike, учреден през 1995 година, споделят, че са прекратили стратегия за образование на приключили гимназия младежии, тъй като доста малко от тях остават във фабриката по-късно. Около 90% от служащите на Maxport са на 30 или повече години.   Lovesac, производител на мебели със седалище в Стамфорд, Кънектикът, споделя, че работната му мощ в Китай застарява и е станало по-трудно да се намират по-млади служащи, които да запълнят свободните места. Компанията възнамерява да реалокира някои интервенции в Съединени американски щати по-късно тази година.   Нейният основен изпълнителен шеф Шон Нелсън споделя, че младежите в страни като Китай и Виетнам, които имат смарт телефони и са включени в световната просвета, са по-малко заинтригувани от работата във заводи. „ След като могат да видят семейство Кардашиан, те не желаят повече да правят тази работа “, споделя той за WSJ. „ Предпочитат да работят в магазин. “     Младите хора от разрастващите се страни, които другояче биха могли да заемат работните места в локалните заводи, стартират работа в развитите страни, където постоянно се грижат за възходящия брой възрастни хора или запълват празнините в тамошната застаряваща работна мощ.   29-годишната Суси Сусанти от Индонезия, споделя, че се е пробвала да работи във заводи за електроника и за обувки, откакто е приключила гимназия. Не ѝ харесвало обаче да бъде притискана да работи по-бързо от мениджърите и решила да опита нещо друго.   След 6-месечен курс по мандарин тя стартира да се грижи за стара двойка в Тайван. Заплатата ѝ е три пъти по-висока от тази, която е получавала във фабриките вкъщи, споделя тя, а работата е по-малко изтощителна.    Фабриките „ или би трябвало да платят малко повече пари за уменията, които желаят, или да създадат компромис с опциите, от които се нуждаят “, споделя Ричард Джаксън, ръководещ шеф на JacksonGrant, основана в Тайланд компания за набиране на личен състав.   В Малайзия, център за полупроводници и електроника, фабриките отстраняват условията за носене на униформи, които младите служащи ненавиждат, и обновяват работните пространства.   „ Опитваме се да създадем нашите заводи малко по-секси, да отворим преградите, да им дадем повече светлина, хубава музика, да създадем нещо като средата на Apple “, споделя Сайед Хюсеин Сайед Хюсман, президент на Малайзийската федерация на работодателите, която съставлява производителите. На световната стопанска система ѝ следва да разбере дали този модел ще проработи.