По български модел в Канада
" Винаги съм считал, че отговорността е напълно моя, а триумфът е триумф на целия екип ", споделя Николай Христов
© Цветелина Белутова Николай Христов е старши вицепрезидент " Устойчиво бизнес развиване " в Dundee Precious Metals от ноември 2014 година Преди това е бил изпълнителен шеф на " Дънди прешъс металс Челопеч " - едно от българските сдружения на канадската компания, което оперира медно-златното находище в Челопеч. Започва работа в компанията през 2004 година като технолог, след което заема все по-високи управнически длъжности, а през 2011 година поема ролята на вицепрезидент и общоприет управител на рудник " Челопеч ". Той управлява плана за уголемение, с който беше удвоено производството на предприятието. Завършил е Минно-геоложкия университет в София с докторска степен по " Обогатяване на потребните изкопаеми ". Има приключена управническа стратегия за напреднали в Harvard Business School. Компанията
Dundee Precious Metals (DPM) е интернационална минна компания със седалище в Торонто, Канада. Дейността й включва търсене и изследване на потребни изкопаеми, създаване, рандеман и преправка на руди на благородни метали. В България DPM е притежател на две сдружения - " Дънди прешъс металс Челопеч ", което оперира подземното медно-златно находище край града, и " Дънди прешъс металс Крумовград ", което сега построява минно-обогатителен комплекс за златно-сребърни руди, който се чака да проработи в края на идната година. Канадската компания е притежател и на металургично дружество в Намибия, където се преработва концентрата от Челопеч. Работи по няколко геологопроучвателни плана в разнообразни страни.
Приходите на DPM за 2016 година са в размер на 279.5 млн. $. Към края на годината в компанията и дъщерните й сдружения работят 2898 души. Още по тематиката
" ДПМ Челопеч " регистрира близо 30% растеж на приходите
За деветмесечието минната компания е добила повече злато и по-малко мед, само че при по-високи цени
14 ное 2017
" Дънди " продаде злато за 50 млн. $ от бъдещия рандеман край Крумовград
Купувачи на към 9% от предстоящата продукция за 2019 и 2020 година са непознати банки и българската Уникредит Булбанк
5 окт 2016
Имахте ли съмнения дали да поемете поста в Канада и по какъв начин оценявате решението си три години по-късно, имаше ли нещо, което ви изненада?
- Нямах никакви съмнения. Оценявам решението си извънредно позитивно, в професионален и персонален проект. Смятам, че това е развиване както за мен като експерт, по този начин и за фамилията ми - дава опция на всички нас да почувстваме друга среда, което обогатява човек. Аз персонално съм човек, който е отворен към смяната и гледа позитивно на нея, само че това, което ме изненада, е, че акомодацията се оказа по-дълга, в сравнение с чаках. Всъщност тази смяна ми оказа помощ да усещам нещо, което постоянно съм знаел - това, че дом е чувство, не географско разбиране, и зависи от околните хора към теб. Ние ще бъдем жители на света, където и да сме.
В България управлявахте компанията на оперативно равнище. Помага ли ви този опит на корпоративно равнище? Има ли нещо, което ви липсва?
- Управлението на корпоративно равнище е много по-различно. На оперативно равнище имаш задания, свързани с произвеждане и в множеството случаи виждаш резултата доста бързо, откакто си взел обещано управническо решение. На корпоративно равнище плановете са с много по-дълъг небосвод и естеството на работа е друго - дефиниране на тактиката на компанията дружно с останалия управителен екип, създаване на политики и стандарти, особено при мен свързани с устойчивото развиване. Различното естество на работа изисква друг метод. Не може просто да копираш практиките, които са били сполучливи в оперативната среда. Това, което ми липсва от оперативната работа, е контактът с хората покрай работните места. Той е доста зареждащ.
Ангажиран ли сте по някакъв метод с активността на българските предприятия на DPM?
- Устойчивото развиване е обвързвано с всеки аспект на нашата активност и е част от развиването на всеки план. Не може да кажеш през днешния ден ще произвеждаме, а на следващия ден ще се занимаваме с устойчивото развиване. В България имаме страховит екип от експерти на международно равнище и това, което построяваме там, значително служи за модел в цялата компания в разнообразни точки по света. Разбира се, с избрана акомодация, защото културите се разграничават.
В България минните компании постоянно се сблъскват с недоумение от страна на обществото или някои организации. По-лесен ли е разговорът с така наречен заинтригувани страни отвън България?
- Взаимодействието със заинтригуваните страни е отговорност на всеки в компанията. Всеки би трябвало да бъде отворен, да слуша и да чува това, което хората споделят, и да следва метод на партньорство. Противопоставянето " ние - вие " не работи. Навсякъде има специфики, би трябвало да намериш верния метод. Ако няма разговор, очевидно нещо не се споделя, както би трябвало. Добре е да можеш да се поставиш в ситуацията на индивида против теб, да влезеш в неговата кожа и да се опиташ да схванеш гледната му точка.
Как оценявате средата за добивния бизнес в България? Смятате ли, че се утежнява или в противен случай?
- Аз персонално считам, че средата постепенно се усъвършенства. Поглеждайки малко по-широко, човечеството към този момент стигна стадий, в който би трябвало да осъзнава, че проблемите са световни и решаването на провокациите, които стоят пред нас, изисква световно мислене, световен метод. Изисква зрялост, а тя е резултат от процеса на развиване. Тъй като съм роден и израснал в България, аз също бях доста сериозен към това, което виждах в страната. Сега когато имам опция да работя на разнообразни места, считам, че не би трябвало да бъдем прекомерно самокритични. Това ни пречи. Ако желаеме да променим средата, би трябвало да погледнем първо към себе си, тъй като ние сме част от средата и смяната би трябвало да стартира от нас.
Склонен ли сте да споделяте отговорности в компанията или предпочитате да държите всичко под надзор?
- Винаги съм считал, че отговорността е напълно моя, а триумфът е триумф на целия екип. Когато нещо не се случи, би трябвало да погледнеш първо към себе си. Смятам, че задачата на всеки началник е да си сътвори екип и да даде небосвод на деяние на всеки член от екипа, с цел да може всеки в действителност да вложи личен метод за решаването на предизвикването. Отговорност на ръководителя е да дефинира границите, в които се работи - от позиция на полезности, съблюдаване на закони. След като се дефинират тези граници, триумфът в действителност се случва, когато дадеш опция на човек да прояви креативност, самодейност, творчество, иновативност. Това е извънредно мотивиращо и позитивно.
Кое е било най-трудното ви решение в кариерата като управител?
- Няма сложни решения. Човек се управлява от своите полезности. Като ги съблюдава, решенията не мисля, че са сложни. Някои решения са по-скоро мъчителни, изключително когато си вложил доста в развиването на даден човек и той те разочарова. Решението е елементарно, само че мъчително. За благополучие не съм имал доста такива случаи. Обграден съм от хора, които дават всичко от себе си да се развиват като персони, да развиват екипа, компанията и обществото като цяло. В това отношение съм късметлия. Q&A
Как балансирате сред работа и персонално време?
- Интересната работа е извънредно опияняваща. Това може да докара до доста съществени крайности. Лично за мен считам, че би трябвало да има баланс сред работа и семейство и това е въпрос на полезности и воля. Съвременният живот е толкоз динамичен, че ограничение на работата от 9 до 17 е безусловно невероятно. Задачите, плановете, по които се работи, са разнообразни и от време на време се изисква да вложиш повече. Но след това би трябвало да намериш време да балансираш, да кажеш " добре, идващите два дни ще отделя на фамилията и ще употребявам да презаредя, да обърна внимание на околните си ". Човек би трябвало да бъде еластичен.
Какви устройства употребявате в работата и всекидневието си?
- В България използвах разнообразни артикули и приложения, само че в този момент минах напълно на Apple. Много ми харесва свързаността, която обособените приложения оферират. Това ми оказва помощ доста в организацията както на ежедневната ми работа, по този начин и в живота.
Как минава работният ви ден?
- До огромна степен работата тук е обвързвана с действия в офиса, както и с поддържане на голям брой контакти, което изисква много пътешестване. Опитвам се цялата ми година да бъде планувана колкото може повече, тъй че значително дилемите за деня излизат от този по-голям проект. Иначе денят ми стартира с пътешестване към административния център на Торонто, защото живеем отвън града. Не карам, употребявам градски превоз, което ми дава опция заран да прочета новините, да прегледам какво се случва по света, в обособените страни, където работим. На връщане се пробвам да разпущам с някой TED Talk, огромен фен съм, това ми работи извънредно разтоварващо.
Имате ли обичани места в Канада?
- Канада е извънредно красива страна, природата доста ми харесва и ме зарежда. Не мога да кажа, че съм видял всичко, което желая, Канада е доста огромна страна. Кошницата с стремежи към момента е цялостна с места, които желаеме да посетим.
Интервюто взе Иглика Филипова
© Цветелина Белутова Николай Христов е старши вицепрезидент " Устойчиво бизнес развиване " в Dundee Precious Metals от ноември 2014 година Преди това е бил изпълнителен шеф на " Дънди прешъс металс Челопеч " - едно от българските сдружения на канадската компания, което оперира медно-златното находище в Челопеч. Започва работа в компанията през 2004 година като технолог, след което заема все по-високи управнически длъжности, а през 2011 година поема ролята на вицепрезидент и общоприет управител на рудник " Челопеч ". Той управлява плана за уголемение, с който беше удвоено производството на предприятието. Завършил е Минно-геоложкия университет в София с докторска степен по " Обогатяване на потребните изкопаеми ". Има приключена управническа стратегия за напреднали в Harvard Business School. Компанията
Dundee Precious Metals (DPM) е интернационална минна компания със седалище в Торонто, Канада. Дейността й включва търсене и изследване на потребни изкопаеми, създаване, рандеман и преправка на руди на благородни метали. В България DPM е притежател на две сдружения - " Дънди прешъс металс Челопеч ", което оперира подземното медно-златно находище край града, и " Дънди прешъс металс Крумовград ", което сега построява минно-обогатителен комплекс за златно-сребърни руди, който се чака да проработи в края на идната година. Канадската компания е притежател и на металургично дружество в Намибия, където се преработва концентрата от Челопеч. Работи по няколко геологопроучвателни плана в разнообразни страни.
Приходите на DPM за 2016 година са в размер на 279.5 млн. $. Към края на годината в компанията и дъщерните й сдружения работят 2898 души. Още по тематиката
" ДПМ Челопеч " регистрира близо 30% растеж на приходите
За деветмесечието минната компания е добила повече злато и по-малко мед, само че при по-високи цени
14 ное 2017
" Дънди " продаде злато за 50 млн. $ от бъдещия рандеман край Крумовград
Купувачи на към 9% от предстоящата продукция за 2019 и 2020 година са непознати банки и българската Уникредит Булбанк
5 окт 2016
Имахте ли съмнения дали да поемете поста в Канада и по какъв начин оценявате решението си три години по-късно, имаше ли нещо, което ви изненада?
- Нямах никакви съмнения. Оценявам решението си извънредно позитивно, в професионален и персонален проект. Смятам, че това е развиване както за мен като експерт, по този начин и за фамилията ми - дава опция на всички нас да почувстваме друга среда, което обогатява човек. Аз персонално съм човек, който е отворен към смяната и гледа позитивно на нея, само че това, което ме изненада, е, че акомодацията се оказа по-дълга, в сравнение с чаках. Всъщност тази смяна ми оказа помощ да усещам нещо, което постоянно съм знаел - това, че дом е чувство, не географско разбиране, и зависи от околните хора към теб. Ние ще бъдем жители на света, където и да сме.
В България управлявахте компанията на оперативно равнище. Помага ли ви този опит на корпоративно равнище? Има ли нещо, което ви липсва?
- Управлението на корпоративно равнище е много по-различно. На оперативно равнище имаш задания, свързани с произвеждане и в множеството случаи виждаш резултата доста бързо, откакто си взел обещано управническо решение. На корпоративно равнище плановете са с много по-дълъг небосвод и естеството на работа е друго - дефиниране на тактиката на компанията дружно с останалия управителен екип, създаване на политики и стандарти, особено при мен свързани с устойчивото развиване. Различното естество на работа изисква друг метод. Не може просто да копираш практиките, които са били сполучливи в оперативната среда. Това, което ми липсва от оперативната работа, е контактът с хората покрай работните места. Той е доста зареждащ.
Ангажиран ли сте по някакъв метод с активността на българските предприятия на DPM?
- Устойчивото развиване е обвързвано с всеки аспект на нашата активност и е част от развиването на всеки план. Не може да кажеш през днешния ден ще произвеждаме, а на следващия ден ще се занимаваме с устойчивото развиване. В България имаме страховит екип от експерти на международно равнище и това, което построяваме там, значително служи за модел в цялата компания в разнообразни точки по света. Разбира се, с избрана акомодация, защото културите се разграничават.
В България минните компании постоянно се сблъскват с недоумение от страна на обществото или някои организации. По-лесен ли е разговорът с така наречен заинтригувани страни отвън България?
- Взаимодействието със заинтригуваните страни е отговорност на всеки в компанията. Всеки би трябвало да бъде отворен, да слуша и да чува това, което хората споделят, и да следва метод на партньорство. Противопоставянето " ние - вие " не работи. Навсякъде има специфики, би трябвало да намериш верния метод. Ако няма разговор, очевидно нещо не се споделя, както би трябвало. Добре е да можеш да се поставиш в ситуацията на индивида против теб, да влезеш в неговата кожа и да се опиташ да схванеш гледната му точка.
Как оценявате средата за добивния бизнес в България? Смятате ли, че се утежнява или в противен случай?
- Аз персонално считам, че средата постепенно се усъвършенства. Поглеждайки малко по-широко, човечеството към този момент стигна стадий, в който би трябвало да осъзнава, че проблемите са световни и решаването на провокациите, които стоят пред нас, изисква световно мислене, световен метод. Изисква зрялост, а тя е резултат от процеса на развиване. Тъй като съм роден и израснал в България, аз също бях доста сериозен към това, което виждах в страната. Сега когато имам опция да работя на разнообразни места, считам, че не би трябвало да бъдем прекомерно самокритични. Това ни пречи. Ако желаеме да променим средата, би трябвало да погледнем първо към себе си, тъй като ние сме част от средата и смяната би трябвало да стартира от нас.
Склонен ли сте да споделяте отговорности в компанията или предпочитате да държите всичко под надзор?
- Винаги съм считал, че отговорността е напълно моя, а триумфът е триумф на целия екип. Когато нещо не се случи, би трябвало да погледнеш първо към себе си. Смятам, че задачата на всеки началник е да си сътвори екип и да даде небосвод на деяние на всеки член от екипа, с цел да може всеки в действителност да вложи личен метод за решаването на предизвикването. Отговорност на ръководителя е да дефинира границите, в които се работи - от позиция на полезности, съблюдаване на закони. След като се дефинират тези граници, триумфът в действителност се случва, когато дадеш опция на човек да прояви креативност, самодейност, творчество, иновативност. Това е извънредно мотивиращо и позитивно.
Кое е било най-трудното ви решение в кариерата като управител?
- Няма сложни решения. Човек се управлява от своите полезности. Като ги съблюдава, решенията не мисля, че са сложни. Някои решения са по-скоро мъчителни, изключително когато си вложил доста в развиването на даден човек и той те разочарова. Решението е елементарно, само че мъчително. За благополучие не съм имал доста такива случаи. Обграден съм от хора, които дават всичко от себе си да се развиват като персони, да развиват екипа, компанията и обществото като цяло. В това отношение съм късметлия. Q&A
Как балансирате сред работа и персонално време?
- Интересната работа е извънредно опияняваща. Това може да докара до доста съществени крайности. Лично за мен считам, че би трябвало да има баланс сред работа и семейство и това е въпрос на полезности и воля. Съвременният живот е толкоз динамичен, че ограничение на работата от 9 до 17 е безусловно невероятно. Задачите, плановете, по които се работи, са разнообразни и от време на време се изисква да вложиш повече. Но след това би трябвало да намериш време да балансираш, да кажеш " добре, идващите два дни ще отделя на фамилията и ще употребявам да презаредя, да обърна внимание на околните си ". Човек би трябвало да бъде еластичен.
Какви устройства употребявате в работата и всекидневието си?
- В България използвах разнообразни артикули и приложения, само че в този момент минах напълно на Apple. Много ми харесва свързаността, която обособените приложения оферират. Това ми оказва помощ доста в организацията както на ежедневната ми работа, по този начин и в живота.
Как минава работният ви ден?
- До огромна степен работата тук е обвързвана с действия в офиса, както и с поддържане на голям брой контакти, което изисква много пътешестване. Опитвам се цялата ми година да бъде планувана колкото може повече, тъй че значително дилемите за деня излизат от този по-голям проект. Иначе денят ми стартира с пътешестване към административния център на Торонто, защото живеем отвън града. Не карам, употребявам градски превоз, което ми дава опция заран да прочета новините, да прегледам какво се случва по света, в обособените страни, където работим. На връщане се пробвам да разпущам с някой TED Talk, огромен фен съм, това ми работи извънредно разтоварващо.
Имате ли обичани места в Канада?
- Канада е извънредно красива страна, природата доста ми харесва и ме зарежда. Не мога да кажа, че съм видял всичко, което желая, Канада е доста огромна страна. Кошницата с стремежи към момента е цялостна с места, които желаеме да посетим.
Интервюто взе Иглика Филипова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ