Винаги съм се впечатлявал от архитектурата на катедралите, от вярата

„ Винаги съм се впечатлявал от архитектурата на катедралите, от вярата и любовта, с които са правени ", споделя скулпторът

Арт изложба „ Нюанс “ ни връща към очарованието, изяществото и елегантността на класиката в изкуството посредством изложбата „ Тишина “ на скулптора Хари Арабян. Произведенията, които са показани в експозицията, са родени от креативните му и чисто човешки търсения и са тълкования на безконечни тематики и облици, пречупени през характера и чувствителността на създателя.

В изкуството на Хари Арабян доста мощно участва концепцията за вярата и смисъла ѝ като движеща мощ на индивида през вековете. Според скулптора тя е тази, която може да избави човечеството. Тези негови дълбоки разсъждения са въплътени в скулптурните творби „ Сваляне от кръста “, „ Катедрала “ или „ Разпятие “, които подтикват към размисъл за контрафорса, емпиричният опит на средновековната архитектура.

В изложбата изпъква също по този начин обликът на Юдит, посредством който създателят повдига тематиката за победител и надвит, опълчването на мъжкото и женското начало, хубостта и силата. Сред сюжетите ще откриете още и тълкования на тематиките за „ Жертвоприношението на Авраам “, „ Пиета “ и доста други.

Хари не крие своята носталгия и респект към отминалите столетия, когато се заражда това, безсмъртното изкуство на великите актьори, чиито шедьоври, измежду които и архитектурни достижения, оставят ярки следи в международната история, и генерации напред имат опцията да берат тези плодове, да се учат от гениите и да се възхищават на величието, майсторството и класата им.

„ Винаги съм се впечатлявал от архитектурата на катедралите, от времето, за което са създавани, от всеки един подробност, който участва в тях, от вярата и любовта, с които са правени. И тъй като това ми липсва в съвремието по някакъв метод, по тази причина взех решение да направя една такава серия, която за жалост не можах да довърша. Може би идната галерия ще е по-цялостна, с повече работи на тази тематика “, разкри за Tribune скулпторът.

„ Когато няма религия, когато няма обичаи, резултатът постоянно е под въпрос. А точно тези полезности – вярата и традициите, са основополагащи за безконечното непреходно изкуство. Имал съм опция дълго да следя и „ Нотр Дам “ (бел. ред. Катедралата „ Света Богородица “ в Париж), и Миланската катедрала, и Кьолнската. Това са едни домове на вярата, които са градени епохи наред и нищо не е променено в тях. Архитектурата е спазена като принцип, като структура, като орнамент. Подобни архитектурни обекти, които са се съхранили във времето, ме впечатляват доста. Сега всичко се трансформира с бързи темпове, безусловно за десетина години – и като връзки сред хората, и като визии. Обществото фактически е динамично и човек се приспособява към другите условия. Но имам възприятието, че се губи вярата в индивида, в личността, в положителното, всичко се унифицира по някакъв метод. Дали с помощта на филми, реклами, обществени медии, не знам, само че някак си хората бягат от същността си и по този начин влизат в едни клишета. Именно по този метод, разсъждавайки метафизичен върху предишното и сегашното и правейки паралел сред двете, породи и концепцията за тази галерия “, показа Хари Арабян.   

По думите му инерцията, която е присъща за живота ни през днешния ден, неизбежно се отразява и на изкуството. Според него актуалният човек се е вкопчил в оцеляването ден за ден, с което губи вероятността в дълбочина, а това го лимитира в мисленето му.

Хари пресъздава тези свои страсти в работата си „ Смъртта на един мит “, в която е заложена неналичието на визия за бъдещето и честото бягство от действителността в света на митовете, което ни оказва помощ да се съхраним.

„ Сега просто има правила по какъв начин да направиш сполучлив разказ, по какъв начин да направиш сполучлив филм. Има едни модели, които фактически са доста добре оценени и са работещи, само че те безусловно манипулират хората и пораждат клишета “, безапелационен е скулпторът.

На въпрос какъв брой мощна е вярата му и доколко се предава в неговото изкуство, Хари признава:

„ Кръстен съм като дете в християнската религия, несъмнено. Но аз влагам по-общ смисъл, говорейки за нея – вярата в индивида, в неговата характерност, в качествата му, в институцията, в случай че щете. Това следим точно в тези емблематични катедрали, за които загатнах. Става въпрос за генерации наред, които са вярвали в архитекта, в църквата, в държавността. Това ги е крепяло, с цел да стигнат до дъно. Тези, които са полагали основите, първите камъни, не са имали опция да видят плодовете на своя труд в целокупност, просто са вярвали. Те са виждали 10 метра нагоре, идващото потомство е виждало още 10 и по този начин, до момента в който се стигне до 300 метра и стартира първата меса в тези катедрали. Вярата, че вършат нещо значимо, ги е стимулирала да не стопират. Това ми липсва в нашето всекидневие като чувство, като метод на живот, тъй като, съгласно мен, вярата е тази, която дава цялост на човешкото битие. Ето за какво желая да предам на публиката това мое възприятие. Човек когато е най-откровен със себе си, може да откри съидейници и да бъде свестен от другите “, счита Хари Арабян.

Скулптурите в изложбата „ Тишина “ разкриват свойствата на стъклото, както и опити с материали като кост, метал и разнородни техники за „ опитомяване “ и отнасяне на другите медии. Произведенията на Хари Арабян съчетават по несравним метод приложни и изящни характерности.

Въпреки че през годините е работил с всички вероятни материали, стъклото несъмнено е неговата пристрастеност и буря. Хари споделя, че стъклото е луксозен материал, който има една друга компактност и магия, която го притегля.

„ Това е един извънреден материал, който не може да се съпостави с никой различен, с неговата компактност, с полировката и крехкостта му. С него актьорът би трябвало да подхожда доста деликатно и внимателно, с търпението на будистки духовник. Действително в България малко се работи със стъкло и в избрани аспекти. За мен е доста любопитно. Работил съм в камък, в керамика, бронз. Печелил съм и състезания за дребна пластика в бронз. Стъклото обаче дава едни доста необятни благоприятни условия, и като подробност, и като оптика, и като общи проекти, и като цвят. Богат език е, само че е безпределно придирчив. Изисква доста самообладание, характерни принадлежности. Изключително енергоемка е работата с него. Хората, които типичен се занимават със стъкло натъртват на оптиката, на това по какъв начин светлината минава през стъклото, до момента в който при мен акцентът е по-скоро размерът и аз желая светлината да се плъзга по размера, а не да минава през него и да го изяжда. Просто влизам в едни други измерения на стъклото, които ми пасват като усещане и просвета “, споделя още Хари Арабян.

На въпрос по какъв начин един актьор се съхранява в тези напрегнати динамични времена, без да губи своето ентусиазъм, своето аз и какво персонално него го стимулира да продължава да прави това, което обича, скулпторът дава отговор по този начин:

„ Наскоро срещнах един извод, че артистите са като корабокрушенци на уединен остров, които събират перли и доста разчитат някой да ги избави, а те от своя страна да му подарят тези перли. Това в действителност е уединен поминък, в който трупаш познания, мъдрост и си доста благополучен, в случай че можеш да ги споделиш. Но това е рядко. Казвам го най-искрено. Защото се желае известна просветеност от страна на публиката, с цел да може да схване тази хубост, до която художникът, скулпторът се допира и пресъздава, неговите откровения. За да може напълно да разбере архитектурата, класическата музика, операта, театъра, има старания, които самата аудитория би трябвало да направи. Трудно е във всяко едно изкуство. При състояние, че бюджетът за просвета в България е колкото на „ Лувъра “, не можеш да очакваш доста. Самотен поминък е изкуството, който обаче ти дава едни други задоволения, когато търсиш нещо, откриеш го и го реализираш. Саможертва е. Ако стане нещо, е отлично, в случай че не, ти си носиш кръста! Слава Богу въпреки всичко живеем в свободно време и човек самичък поема своята отговорност, правейки това, което желае и в което вижда смисъл. Най-хубаво е, когато се хареса и от публиката “.

А кой е най-важният урок, който е научил през годините?

„ Роде́н (бел.ред. Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н е френски ваятел, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство) в изповедите си споделя следното – „ Бъдете откровени! Дълбоката истина за един създател, е истина и за всички останали “.

Не пропускайте изложбата „ Тишина “ на Хари Арабян в Арт изложба „ Нюанс “ в столицата на ул. „ Иван Денкоглу “ No 42 до 20 ноември!

Хари Арабян е приключил Националната художествена академия, компетентност статуя през 1992 година. Има доста независими изложения както в България, по този начин и в чужбина. Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, частни сбирки в България, Европа, Америка, Канада и други

През годините е работил с разнообразни материали – камък, керамика, само че за стъклото споделя, че има една друга компактност и магия, която го притегля. Той е създател на паметника, построен в памет на жертвите от арменския геноцид пред храма „ Сурп Хач “ в Бургас, както и на скулптурата в Морската градина, която е знак на благодарност към българския народ от арменската общественост в Бургас.