Явор Алексиев, ИПИ: Липсва експертност на дебатите и затова обикновено се налага да се надвикваме в студията и по площадите
Винаги, когато пристигна октомври и стартира да се мисли за бюджет и да се приказва в публичното пространство за новия бюджет, е обикновено да станем очевидци на пристрастености като тазгодишните по простата причина, че в доста връзки ние не сме готови експертно да си решаваме въпросите и нормално се постанова да се надвикваме в студията и по площадите, разяснява в ефира на " Хоризонт " икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система, като добави:
Ще дам образец с към момента изчезналият механизъм за установяване на минималната работна заплата - нещо, по което към този момент от близо година сякаш се работи. Нещо, което, в случай че го имахме, в случай че не във заключителен, само че в някакъв прототипен вид, може би в този момент щяхме да имаме по-точна визия кой е прав и кой е крив в дебата сред синдикатите и работодателите във връзка с това какъв брой тъкмо би трябвало да е минималната работна заплата. Аз бих споделил че поръчката за 530 лева от страна на синдикатите е по-скоро комфортна - с 20 лв. повече от това, което в този момент се планува, което е 510 лв..
Така че не мисля, че тези диспути и митинги ще доведат до кой знае каква сериозна смяна по простата причина, че те са по-скоро разследване от ролята на синдикатите - на тях това им е работата в последна сметка, когато стане дума за бюджета, да излязат и да желаят по-високи хонорари, което в някои браншове може би е целесъобразно, в други не чак толкоз. Но като цяло от неналичието на експертност в дебата - в тристранния спор (в Националния съвет за тристранно съдействие - бел. ред), всички можем да понесем в последна сметка някакви негативи от това.
По отношение а въпроса в кои браншове е по-добре да бъдат покачване заплатите икономистът разяснява, че това е въпрос на цели въпрос за обществото:
Сега станахме очевидци на първо нарастване на учителските заплати - имаше публичен консенсус, че това би трябвало да се случи, че образованието ни фактически е малко забравено като приоритет./.../ Тук имаше консенсус за обществото, само че когато стане дума за полицията, нещата стоят малко по-другояче. Общественият въпрос е по какъв метод полицията ще свърши по-добре работата си - като има повече хора там или те получават повече заплати, или като тя се модернизира. Сега това, което сега се предлага и господин Горанов го загатна, че голямата част от спомагателните средства, тези 55 милиона, ще отидат за заплати и осигуровки в действителност, още веднъж няма да отидат за по-съвременно съоръжение, даже и базово съоръжение, с цел да не вървят служителите на реда ни с едни и същи облекла по три години. Да може фактически да се усъвършенства и престижът на тази специалност./.../ Аз не съм уверен дали тук методът ни е верен, разяснява Алексиев.
Цялото изявление може да чуете от звуковия файл.
Ще дам образец с към момента изчезналият механизъм за установяване на минималната работна заплата - нещо, по което към този момент от близо година сякаш се работи. Нещо, което, в случай че го имахме, в случай че не във заключителен, само че в някакъв прототипен вид, може би в този момент щяхме да имаме по-точна визия кой е прав и кой е крив в дебата сред синдикатите и работодателите във връзка с това какъв брой тъкмо би трябвало да е минималната работна заплата. Аз бих споделил че поръчката за 530 лева от страна на синдикатите е по-скоро комфортна - с 20 лв. повече от това, което в този момент се планува, което е 510 лв..
Така че не мисля, че тези диспути и митинги ще доведат до кой знае каква сериозна смяна по простата причина, че те са по-скоро разследване от ролята на синдикатите - на тях това им е работата в последна сметка, когато стане дума за бюджета, да излязат и да желаят по-високи хонорари, което в някои браншове може би е целесъобразно, в други не чак толкоз. Но като цяло от неналичието на експертност в дебата - в тристранния спор (в Националния съвет за тристранно съдействие - бел. ред), всички можем да понесем в последна сметка някакви негативи от това.
По отношение а въпроса в кои браншове е по-добре да бъдат покачване заплатите икономистът разяснява, че това е въпрос на цели въпрос за обществото:
Сега станахме очевидци на първо нарастване на учителските заплати - имаше публичен консенсус, че това би трябвало да се случи, че образованието ни фактически е малко забравено като приоритет./.../ Тук имаше консенсус за обществото, само че когато стане дума за полицията, нещата стоят малко по-другояче. Общественият въпрос е по какъв метод полицията ще свърши по-добре работата си - като има повече хора там или те получават повече заплати, или като тя се модернизира. Сега това, което сега се предлага и господин Горанов го загатна, че голямата част от спомагателните средства, тези 55 милиона, ще отидат за заплати и осигуровки в действителност, още веднъж няма да отидат за по-съвременно съоръжение, даже и базово съоръжение, с цел да не вървят служителите на реда ни с едни и същи облекла по три години. Да може фактически да се усъвършенства и престижът на тази специалност./.../ Аз не съм уверен дали тук методът ни е верен, разяснява Алексиев.
Цялото изявление може да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ