Ритуалите на викингската култура
Викингите, наричани още нормани, варяги, са безчовечен племена от разнообразни етноси, които обитавали крайбрежията на Скандинавия през ранното Средновековие. Те били извънредно добре земеделци, занаятчии, мореплаватели, търговци, само че мощни и жестоки завоеватели. Известни са с бойните си умения и устрема си за разкриване на нови неща.
Викингите били и мощно вярващи. Религиозните ритуали заемали значима част от културата им. Те почитали доста богове и богини, което, съгласно историци, значи, че обособените племена изпълнявали разнообразни ритуали. Викингите нямали открити обреди, които трябвало да бъдат следвани от всички. Те почитали умрелите си предшественици, общували с духове, гадаели, правели вълшебства и погребвали мъртъвците си чрез разнообразни ритуали.
Викингите нямали своя книжовност. Ритуалите на викингите, методът им на живот, били записвани от чужденци, които може би не разбирали изцяло културата им. Мното постоянно описанията на ритуалите им са спорни, неточни или цялостни с измислици, които обрисуват викингите като варвари.
Представяме ви няколко ритуала, които се счита, че са били осъществявани от викингските племена:
1. Жертвоприношение на хора
Жертвоприношението на хора било бит за викингите. Адам от Бремен, един от техните летописците, написал през XI век, че подобен обред се изпълнявал в Швеция един път на всеки девет години при започване на пролетта. Продължителността на церемонията била девет дни. Всеки един от дните започвал с ново жертвоприношение, за което нормално употребявали плебей или пандизчия.
Всеки ден в жертва за боговете се принасяли 9 индивида, което прави общо 81 за целия обред. Викингите провисвали телата от дърветата в свещенната гора, която била наоколо до храма, където се правел ритуалът. В множеството случаи жертвите били пращани в Один, а викингите мислели, че с помощта на този обред ще си обезпечат победи през идващите няколко месеца.
2. Жертвоприношение на животни
Викингите поднасяли в жертва животните, с цел да получат благоразположението на боговете. Тези ритуали се правели четири пъти в годината – при зимното слънцестоене, пролетното равноденствие, лятното слънцестоене и есенното равноденствие. Викингите се страхували, че в случай че не извършат ритуала боговете ще стоварят недоволството си върху тях.
Например, земеделците се страхували, че реколтата ще бъде унищожена. Затова те се събирали в храма и принасяли в жертва доста животни (предимно коне). След това поръсвали с кръв присъстващите и я разпръсквали към храма. Шаманът благослявал месото, а по време на пира викингите изказвали благодарлността си към Один.
3. Пияният Йол
„ Йол “ съставлява интервалът от зимното слънцестоене до 12 януари. Летописците не знаят за какво викингите чествали този празник, само че те го назовават „ пияният Йол “. Празникът продължавал три дни и нощи, през които викингите изпивали огромно количество алкохол, пеели и танцували.
Те правели тъй наречените слъннчево колело – кръговиден знак с кръст в средата, запалвали го и го хвърляли от хълма, с цел да накарат Слънцето да се покаже. Правели и фигури от дърво, с които молели боговете да ги пазят и пазят до идващия Йол.
