5 филма, които ще ви помогнат да разберете по-добре историята на Русия
Вижте суровия свят на съветското Средновековие, величието и разпадането на Руската империя, нещастието на Гражданската война и героизма на битката на Съюз на съветските социалистически републики против нацистка Германия в тези ленти.
„Андрей Рубльов“ (1966)
Андрей Тарковский/“Мосфилм“, 1966
Култовият филм на Андрей Тарковски е отдаден на огромния съветски феодален иконописец. За Рубльов се знае доста малко, а обликът му е съвсем напълно художествена небивалица. В същото време основателите се пробват да изобразят най-достоверно особеностите на обществения и набожен метод на живот в Русия през XV в., с нейните междукняжески разпри и опустошителни походи на монголите.
Тарковски изследва един от най-трудните интервали в историята на Русия. Татарско-монголското робство на процедура хвърля страната 100 години обратно в нейното развиване, унищожава доста занаяти, всява смут измежду локалното население и съвсем се трансформира в края на Русия, каквато я познаваме. Филмът отразява повратната точка в съзнанието на съветския народ, наречена по-късно „руски Ренесанс“.
Важна роля в духовното възобновление на страната изиграват известните в Русия монаси-ученици на св. Сергий Радонежски, един от които е иконописецът Андрей Рубльов. Според сюжета Андрей Рубльов съблюдава обет за безмълвие години наред и го нарушава едвам в края на кино лентата. Актьорът Анатолий Солоницин, който играе ролята на иконописец, мълчи цели четири месеца, тъй че по време на фотосите на епизода за нарушение на обета гласът му звучи пресипнало.
„Война и мир“ (1967)
Сергей Бондарчук/“Мосфилм“, 1967
Филмовият епос на Сергей Бондарчук в четири елементи по романа на Лев Толстой е един от най-амбициозните планове на руското кино. През 1969 година „Война и мир“ печели „Оскар“ за най-хубав чуждоезичен филм.
В фотосите, които не престават съвсем 6 години, са ангажирани 58 руски музея и 40 промишлени предприятия. Те създават 9000 достоверни костюма, както и копия на оръжия и награди от епохата на Наполеоновите войни. Освен това са издигнати 50 огромни декора и 8 моста.
В огромните сражения край Аустерлиц и Бородино вземат участие 15 000 бойци от Съветската войска, употребявани са 23 т експлозиви и 40 000 л керосин, 15 000 ръчни димни гранати, 2000 бомби и 1500 снаряда. Специално за фотосите е образуван 11-ти обособен кавалерийски полк с 950 саби. След работа върху десетки разнообразни филми, той е разхлабен през 2002 година.
„Звезда на пленителното щастие“ (1975)
Владимир Мотыль/“Ленфилм“, 1975
На 26 декември 1825 година в столицата на Руската империя Санкт Петербург стартира въстание на благородници, които се опълчват на ръководещия режим. Заговорниците, които по-късно стават известни като декабристите, си поставяват за цел освен да предотвратят възкачването на престола на великия княз Николай, брат на умрелия император Александър I, само че и да унищожават самодържавието, да утвърдят Конституцията и да отстранен крепостното право.
След потушаването на въстанието и изтезанието на няколко водачи на декабристите, останалите 120 души са заточени на каторга или в Сибир. Много от дамите на тези мъже непринудено отиват там. Всички тези събития са разказани от „Звездата на пленителното щастие“.
„Помислих си какво кара тази млада, нежна жена да пристигна в тези краища?“,актрисата Ирина Купченко, която играе ролята на брачната половинка на княза декабрист Сергей Трубецкой Екатерина: „Тя зарязва всичко и отива през цялата страна при брачна половинка си … Тези дами не считат себе си за героини. Още на венчавката си обаче те дават обет да бъдат до брачна половинка си в тъга и наслада. Вероятно възприятието за отговорност за ориста на страната стартира с отговорността за един-единствен човек…“
„Тихият Дон“ (1957)
Сергей Герасимов/Киностудио „М. Горки“, 1957
Трисерийният филм-епопея е основан на романа на руския публицист Михаил Шолохов, който получава за него Нобелова премия за литература през 1965 година. Той споделя трагичната история на донските казаци, които се оказват в самия епицентър на кръвопролитната революция в остатъците от Руската империя.
Мащабният братоубийствен спор изцяло унищожава видимо мощните връзки сред хората, поставяйки другари и даже членове на едно и също семейство от разнообразни страни на барикадите. Тогава, безмилостно унищожавайки се един различен, синът отива при бащата, а братът при брата.
„Тихият Дон“ демонстрира в облика на основния воин – казакът Григорий Мелехов, какъв брой комплицирани и изгубени се оказвар хората тогава. Без да схваща на чия страна е истината, той минава от единия неприятелски лагер в другия, преминавайки от „червените“ към „белите“ и назад. В последна сметка стартира да схваща, че сходно мятане няма да приключи с нищо положително за него…
„Офицери“ (1971)
Владимир Роговой/Киностудио „М. Горки“, 1971
Филмът „Офицери“ споделя история на другарството сред двама командири на Червената войска, които го поддържат съвсем четири десетилетия. Съдбата ги хвърля от гореща Централна Азия, където по време на Гражданската война се бият против банди на локални съперници на руската власт – басмачите, до Китай, до устояването на натиска на японските войски и най-после на фронтовете на Великата отечествена война против нацистка Германия.
Актьорът в основната роля на Алексей Трофимов, Георги Юматов, знае от първа ръка какво е войната. Участва в борбите за Крим, в завладяването на Букурещ, Будапеща и щурмуването на Виена. В една от сцените на кино лентата, след завръщането на Алексей от Испания, където руски военни експерти се бият на страната на републиката, брачната половинка му вижда диря от рана на гърба му. Това е действителна диря, получена от Юматов по време на Втората международна война.
„Офицери“ става един от паметните филми на руското кино, което подтиква младежите да се причислят всеобщо към Съветската войска. Фраза, която един от героите на филм споделя, се трансформира в крилата: „Има такава специалност – бранител на Родината“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
„Андрей Рубльов“ (1966)
Андрей Тарковский/“Мосфилм“, 1966 Култовият филм на Андрей Тарковски е отдаден на огромния съветски феодален иконописец. За Рубльов се знае доста малко, а обликът му е съвсем напълно художествена небивалица. В същото време основателите се пробват да изобразят най-достоверно особеностите на обществения и набожен метод на живот в Русия през XV в., с нейните междукняжески разпри и опустошителни походи на монголите.
Тарковски изследва един от най-трудните интервали в историята на Русия. Татарско-монголското робство на процедура хвърля страната 100 години обратно в нейното развиване, унищожава доста занаяти, всява смут измежду локалното население и съвсем се трансформира в края на Русия, каквато я познаваме. Филмът отразява повратната точка в съзнанието на съветския народ, наречена по-късно „руски Ренесанс“.
Важна роля в духовното възобновление на страната изиграват известните в Русия монаси-ученици на св. Сергий Радонежски, един от които е иконописецът Андрей Рубльов. Според сюжета Андрей Рубльов съблюдава обет за безмълвие години наред и го нарушава едвам в края на кино лентата. Актьорът Анатолий Солоницин, който играе ролята на иконописец, мълчи цели четири месеца, тъй че по време на фотосите на епизода за нарушение на обета гласът му звучи пресипнало.
„Война и мир“ (1967)
Сергей Бондарчук/“Мосфилм“, 1967 Филмовият епос на Сергей Бондарчук в четири елементи по романа на Лев Толстой е един от най-амбициозните планове на руското кино. През 1969 година „Война и мир“ печели „Оскар“ за най-хубав чуждоезичен филм.
В фотосите, които не престават съвсем 6 години, са ангажирани 58 руски музея и 40 промишлени предприятия. Те създават 9000 достоверни костюма, както и копия на оръжия и награди от епохата на Наполеоновите войни. Освен това са издигнати 50 огромни декора и 8 моста.
В огромните сражения край Аустерлиц и Бородино вземат участие 15 000 бойци от Съветската войска, употребявани са 23 т експлозиви и 40 000 л керосин, 15 000 ръчни димни гранати, 2000 бомби и 1500 снаряда. Специално за фотосите е образуван 11-ти обособен кавалерийски полк с 950 саби. След работа върху десетки разнообразни филми, той е разхлабен през 2002 година.
„Звезда на пленителното щастие“ (1975)
Владимир Мотыль/“Ленфилм“, 1975 На 26 декември 1825 година в столицата на Руската империя Санкт Петербург стартира въстание на благородници, които се опълчват на ръководещия режим. Заговорниците, които по-късно стават известни като декабристите, си поставяват за цел освен да предотвратят възкачването на престола на великия княз Николай, брат на умрелия император Александър I, само че и да унищожават самодържавието, да утвърдят Конституцията и да отстранен крепостното право.
След потушаването на въстанието и изтезанието на няколко водачи на декабристите, останалите 120 души са заточени на каторга или в Сибир. Много от дамите на тези мъже непринудено отиват там. Всички тези събития са разказани от „Звездата на пленителното щастие“.
„Помислих си какво кара тази млада, нежна жена да пристигна в тези краища?“,актрисата Ирина Купченко, която играе ролята на брачната половинка на княза декабрист Сергей Трубецкой Екатерина: „Тя зарязва всичко и отива през цялата страна при брачна половинка си … Тези дами не считат себе си за героини. Още на венчавката си обаче те дават обет да бъдат до брачна половинка си в тъга и наслада. Вероятно възприятието за отговорност за ориста на страната стартира с отговорността за един-единствен човек…“
„Тихият Дон“ (1957)
Сергей Герасимов/Киностудио „М. Горки“, 1957 Трисерийният филм-епопея е основан на романа на руския публицист Михаил Шолохов, който получава за него Нобелова премия за литература през 1965 година. Той споделя трагичната история на донските казаци, които се оказват в самия епицентър на кръвопролитната революция в остатъците от Руската империя.
Мащабният братоубийствен спор изцяло унищожава видимо мощните връзки сред хората, поставяйки другари и даже членове на едно и също семейство от разнообразни страни на барикадите. Тогава, безмилостно унищожавайки се един различен, синът отива при бащата, а братът при брата.
„Тихият Дон“ демонстрира в облика на основния воин – казакът Григорий Мелехов, какъв брой комплицирани и изгубени се оказвар хората тогава. Без да схваща на чия страна е истината, той минава от единия неприятелски лагер в другия, преминавайки от „червените“ към „белите“ и назад. В последна сметка стартира да схваща, че сходно мятане няма да приключи с нищо положително за него…
„Офицери“ (1971)
Владимир Роговой/Киностудио „М. Горки“, 1971 Филмът „Офицери“ споделя история на другарството сред двама командири на Червената войска, които го поддържат съвсем четири десетилетия. Съдбата ги хвърля от гореща Централна Азия, където по време на Гражданската война се бият против банди на локални съперници на руската власт – басмачите, до Китай, до устояването на натиска на японските войски и най-после на фронтовете на Великата отечествена война против нацистка Германия.
Актьорът в основната роля на Алексей Трофимов, Георги Юматов, знае от първа ръка какво е войната. Участва в борбите за Крим, в завладяването на Букурещ, Будапеща и щурмуването на Виена. В една от сцените на кино лентата, след завръщането на Алексей от Испания, където руски военни експерти се бият на страната на републиката, брачната половинка му вижда диря от рана на гърба му. Това е действителна диря, получена от Юматов по време на Втората международна война.
„Офицери“ става един от паметните филми на руското кино, което подтиква младежите да се причислят всеобщо към Съветската войска. Фраза, която един от героите на филм споделя, се трансформира в крилата: „Има такава специалност – бранител на Родината“.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ