„Мозъкът на Путин“ със стряскащ манифест за Третата световна война между Колективния Запад и Русия
Вижте какво написа Дугин:
" Това, което се случва в този момент в Украйна, е война. Няма повече Специална военна интервенция, това се назовава „ война “. Не война сред Русия и Украйна, а война на груповия Запад против Русия.
Това не може да не бъде разбрано от Русия - и от властта, и от народа. Оттук и първите стъпки към оповестяване на военно състояние и готовност - в Чечня, Крим, а по-късно, мисля, и в други райони - най-вече погранични.
Това, което се случва, изисква на първо място размисъл. В новата история на Русия има три геополитически интервала.
Първият е 90-те години на предишния век. Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, Русия капитулира пред Запада. Цената на капитулацията беше разпадането на една велика мощ (Русия като Съюз на съветските социалистически републики = Руската империя) и забавения разпад на Руската федерация, осколък от Съюз на съветските социалистически републики. Изначално Западът беше възнамерявал окончателното гладко раздробяване на Руската федерация. Трябва да се признае, че Елцин се опита - въпреки и непохватно и непоследователно - да се опълчи: в това беше смисълат на Първата чеченска акция. Ако Русия я беше изгубила, щеше да й остане единствено веднъж – това, което актуалните западни идеолози назовават „ деколонизация “, т.е. цялостно раздробяване и дефинитивно предаване на властта на прозападната окупационна администрация – така наречен " либерали ".
Вторият интервал стартира с идването на власт на Владимир Путин. Новият курс беше да спре неизбежния (както изглеждаше тогава) колапс и да възвърне суверенитета на Русия, която беше получила нечовечен, съвсем несъответстващ с живота, удар.
При това главната линия на властта беше да не се влиза в директна борба със Запада, да се приспи неговата зоркост, да се сътвори илюзията, че Русия е съгласна с главните претенции на глобалистите, само че единствено желае отстрочка. Получи се. Втората чеченска акция беше извоювана, а самите чеченци от сепаратисти и врагове на Русия се трансфораха в нейните най-верни синове и бранители. Сепаратизмът беше изкоренен и в други райони. Русия укрепи своята самостоятелност и стартира интензивно да въздейства на интернационалните процеси. В един миг Западът усети тактиката на Путин и неговата ориентировка към суверенитет. И стартира да се приготвя за сериозна борба.
През 2014 година глобалистите направиха пробив в Украйна, проведоха и поддържаха държавен прелом и доведоха на власт в Киев неонацистка русофобска терористична клика, рабски лоялна към Съединени американски щати и НАТО. (б.ред. Всъщност през 2014 година гражданско непокорство избухна в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз, с цел да ускори връзките сред Украйна и Евразийския съюз, където Русия е главен състезател. Протестите са спонтанни и масови)
Москва отговори, като се сплоти още веднъж с Крим и поддържа многострадалния народ на Донбас. Но това беше компромис. Развръзката настъпи на 24 февруари 2022 година
Навлязохме в третия интервал от актуалната история на Русия – войната със Запада, която той съумя да ни наложи.
Този интервал е най-трудният и решителен. Но нямахме сили го предотвратим или избегнем. Цената беше капитулация. Геополитическата война на Запада против Русия продължава, в нея се сменят единствено стадиите – студени или горещи. Сега е горещо. По-горещо няма накъде.
Западът не позволява самата опция за битие на суверенна, самостоятелна и независима Русия. Същото важи и за Китай, както и за други страни, които одобряват съществено своя суверенитет. От позиция на глобалистите право на битие имат единствено тези страни, които са съгласни с идеологията на либерализма, с генералната линия на Съединени американски щати и НАТО, с придвижването в посока на Световно държавно управление. Всеки, който се опълчва, би трябвало да бъде погубен.
Това е чисто расистки метод. Който мисли друго от нас, би трябвало да бъде премахнат от лицето на земята. За Запада този метод не е нов.
Единственото ново е сливането му с либерализма, с дневния ред на ЛГБТ, с радикалното предпочитание на актуалния Запад и неговите елити да разрушат всички структури на обичайното общество – вяра, страна, семейство, нравственос, самия човек, сливането му с машината и слагането му под цялостно наблюдаване, под цялостен надзор. Добре пристигнали в Матрицата, в „ прелестния нов свят “.
Русия – и най-много суверенна – въобще не се вписва в този подтекст. Затова Западът намерено поддържа всевъзможни терористични и екстремистки организации и директни офанзиви, в случай че те са ориентирани против Русия, против руснаците, против самата съветска цивилизация и нейните носители.
Ние сме във война. Тя към този момент не може да бъде избегната. И като цяло беше невероятно през цялото време, защото това е дълбоката логичност на историята: едни сили желаят да запазят еднополюсния свят и планетарната си надмощие непременно, други се бунтуват против това и намерено прогласяват за своя цел многополярен международен ред. Бъдещето ще зависи от това кой ще завоюва тази война. Ако въобще съществува бъдеще.
Русия към този момент влезе в тази война. Китай – още един всесилен върховен полюс, ще влезе всеки миг.
Затова не трябва да се учудваме, че Русия е в огнен обръч. Ескалацията на военните дейности сред съдружниците на Русия Азербайджан и Армения, спорът сред други съдружници - Таджикистан и Киргизстан, обещанията на някои политически сили в Грузия за отваряне на втори фронт против Русия, изкуственото разпалване на приднестровския спор в Молдова, възходящите закани към Беларус и политиката на нейния върховен водач Александър Лукашенко, най-после, опитът за уединяване на Калининградска област и директните удари по районите на Русия - Крим, Белгород, Воронеж, Курск, Ростовския район, Краснодарския край - всичко това са детайли на западната тактика на Анакондата, нормална за Съединените щати, с цел да удушат Русия. Естествено, търсим отговор. И това е обяснението на същинския смисъл на последната среща на Шанхайската организация за съдействие (ШОС). Имаме потребност от съдружници в един многополюсен свят. По-същество ние се намираме в положение на Трета международна война.
Какво да се прави в тази обстановка?
Първото и най-важно нещо е да приемем нещата такива, каквито са. Това е доста значимо. Общественото схващане не съумява да догони хода на събитията, не схваща смисъла на историята, не осъзнава необратимостта - фаталността - на смяната. Представете си, че палач е влезнал в къщата, а притежателите спят. Или друга обстановка: той се промъква, само че те, осъзнавайки опасността, са будни. Разбира се, и това може да има неприятен край, само че най-малко има късмет. Когато всички спят, тогава няма късмет за избавление. Събуди се, Русийо!
Второ, би трябвало в цялата страна да се разгласи военно състояние и да се работи в сходство с него. Дори да не е на всички места – а единствено в някои от най-уязвимите, основни, най-вече гранични региони. Тези, които към този момент са във война. Или в тези, в които управляващите обективно и трезво осъзнават обстановката, в която се намира страната. Помните ли по какъв начин се държаха районите по време на коронавирус епидемията? Някои вкараха по-строги ограничения, други по-малко. И Кремъл гледаше, отбелязваше, наблюдаваше. Абсолютно същото е и в този момент. Въвеждаме военно състояние, пренастройваме политиката на ясни тезиси: „ Всичко за фронта, всичко за победа “. И носим отговорност за това. Ако сме избързали, ще поправяме. Но в случай че закъснеем?
Трето: преструктуриране на стопанската система на боен порядък. Може би ще ме осъдят патриотите, които ненавиждат нашия стопански блок на ръководство, аз само че виждам, че е в стопанската система в Русия - като се вземат поради такива радикални условия - повече или по-малко. Мислехме, че това е най-слабото звено, само че се оказа, че не е по този начин. Не желая и не мога да се популяризирам по-нататък, само че главното е нещо друго: би трябвало да прехвърлим промишлеността и финансовата система на военни коловози. Оборудването на нашите войски с всичко належащо е задача на всички. От оръжия, транспортни средства, дронове, бронирани жилетки и сигурни връзки до облекла и медикаменти. Днес това е въпрос на живот и гибел. Снабдяването на армията и доброволците. И тук евентуално за бойкот и корупция би трябвало да се вкарат най-страшните ограничения за отговорност. От тези неуредици с обезпечаването на нашите бойци, за които всички чуваме, ни се смразява кръвта.
Четвърто: обществена готовност. Повечето способени хора и воюващите споделят, че не е нужна тотална готовност, а пълноценно съоръжение и приток на квалифицирани резервисти с боен опит и специалност. Хората са подготвени, само че би трябвало да се основат условия. И материално, и психически. За да измененията света (по-точно илюзията за мир) във война, имате основателни мотиви. Информационната машина на Русия би трябвало да ги обезпечи.
Пето: просвета на пробуждането. Обществото би трябвало да се разсъни за войната. Това изисква големи старания – в образованието, изкуството, реорганизацията на осведомителната сфера.
Кои сме ние? Кой е нашият зложелател? Откъде идва този спор? Какви са аргументите? Какви са нашите обичаи, идеали и полезности, за които в този момент проливаме кръв, поносим ограничения, получаваме удари?
Кои са те? Откъде идва омразата им към нас? Защо взеха решение да ни унищожат? Какъв свят желаят да построят?
По хиляди способи учени, художници, философи, публицисти, учители би трябвало още веднъж и още веднъж да дават ясни отговори на тези въпроси.
Културата на пробуждането сама за себе си е е идеология. Идеологията на нашата Победа.
И най-после, мнозина, които към този момент са се събудили, към момента мислят от позиция на лоялност/предателство. Това към този момент е минало. Вече няма условия за изменничество.
Заровете са хвърлени и връщане обратно няма. Тези, които са на наша страна, са наказани от онази страна. Тези, които се пробват да преминат на страната на врага, който има желание да ни унищожи, подписват личната си присъда.
Да, не сме сложени при равни условия. Колективният Запад се бори за своето планетарно владичество, до момента в който ние се борим единствено за своето съществуване, за живота, за правото да бъдем това, което сме. Те могат да се отдръпват, към момента имат накъде. Ние не можем. Притиснати сме до стената.
Западът ни нападна на наша родна съветска земя. И никой не може да разчита на прошката на врага. Ще напомнят всекиму всичко.
Остава да спечелим. В името на починалите. В името на живите. В името на тези, които занапред ще живеят – и които може би няма да получат такава опция да се родят. Всичко зависи от нас "
" Това, което се случва в този момент в Украйна, е война. Няма повече Специална военна интервенция, това се назовава „ война “. Не война сред Русия и Украйна, а война на груповия Запад против Русия.
Това не може да не бъде разбрано от Русия - и от властта, и от народа. Оттук и първите стъпки към оповестяване на военно състояние и готовност - в Чечня, Крим, а по-късно, мисля, и в други райони - най-вече погранични.
Това, което се случва, изисква на първо място размисъл. В новата история на Русия има три геополитически интервала.
Първият е 90-те години на предишния век. Съюз на съветските социалистически републики се разпадна, Русия капитулира пред Запада. Цената на капитулацията беше разпадането на една велика мощ (Русия като Съюз на съветските социалистически републики = Руската империя) и забавения разпад на Руската федерация, осколък от Съюз на съветските социалистически републики. Изначално Западът беше възнамерявал окончателното гладко раздробяване на Руската федерация. Трябва да се признае, че Елцин се опита - въпреки и непохватно и непоследователно - да се опълчи: в това беше смисълат на Първата чеченска акция. Ако Русия я беше изгубила, щеше да й остане единствено веднъж – това, което актуалните западни идеолози назовават „ деколонизация “, т.е. цялостно раздробяване и дефинитивно предаване на властта на прозападната окупационна администрация – така наречен " либерали ".
Вторият интервал стартира с идването на власт на Владимир Путин. Новият курс беше да спре неизбежния (както изглеждаше тогава) колапс и да възвърне суверенитета на Русия, която беше получила нечовечен, съвсем несъответстващ с живота, удар.
При това главната линия на властта беше да не се влиза в директна борба със Запада, да се приспи неговата зоркост, да се сътвори илюзията, че Русия е съгласна с главните претенции на глобалистите, само че единствено желае отстрочка. Получи се. Втората чеченска акция беше извоювана, а самите чеченци от сепаратисти и врагове на Русия се трансфораха в нейните най-верни синове и бранители. Сепаратизмът беше изкоренен и в други райони. Русия укрепи своята самостоятелност и стартира интензивно да въздейства на интернационалните процеси. В един миг Западът усети тактиката на Путин и неговата ориентировка към суверенитет. И стартира да се приготвя за сериозна борба.
През 2014 година глобалистите направиха пробив в Украйна, проведоха и поддържаха държавен прелом и доведоха на власт в Киев неонацистка русофобска терористична клика, рабски лоялна към Съединени американски щати и НАТО. (б.ред. Всъщност през 2014 година гражданско непокорство избухна в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише съглашението за асоцииране с Европейския съюз, с цел да ускори връзките сред Украйна и Евразийския съюз, където Русия е главен състезател. Протестите са спонтанни и масови)
Москва отговори, като се сплоти още веднъж с Крим и поддържа многострадалния народ на Донбас. Но това беше компромис. Развръзката настъпи на 24 февруари 2022 година
Навлязохме в третия интервал от актуалната история на Русия – войната със Запада, която той съумя да ни наложи.
Този интервал е най-трудният и решителен. Но нямахме сили го предотвратим или избегнем. Цената беше капитулация. Геополитическата война на Запада против Русия продължава, в нея се сменят единствено стадиите – студени или горещи. Сега е горещо. По-горещо няма накъде.
Западът не позволява самата опция за битие на суверенна, самостоятелна и независима Русия. Същото важи и за Китай, както и за други страни, които одобряват съществено своя суверенитет. От позиция на глобалистите право на битие имат единствено тези страни, които са съгласни с идеологията на либерализма, с генералната линия на Съединени американски щати и НАТО, с придвижването в посока на Световно държавно управление. Всеки, който се опълчва, би трябвало да бъде погубен.
Това е чисто расистки метод. Който мисли друго от нас, би трябвало да бъде премахнат от лицето на земята. За Запада този метод не е нов.
Единственото ново е сливането му с либерализма, с дневния ред на ЛГБТ, с радикалното предпочитание на актуалния Запад и неговите елити да разрушат всички структури на обичайното общество – вяра, страна, семейство, нравственос, самия човек, сливането му с машината и слагането му под цялостно наблюдаване, под цялостен надзор. Добре пристигнали в Матрицата, в „ прелестния нов свят “.
Русия – и най-много суверенна – въобще не се вписва в този подтекст. Затова Западът намерено поддържа всевъзможни терористични и екстремистки организации и директни офанзиви, в случай че те са ориентирани против Русия, против руснаците, против самата съветска цивилизация и нейните носители.
Ние сме във война. Тя към този момент не може да бъде избегната. И като цяло беше невероятно през цялото време, защото това е дълбоката логичност на историята: едни сили желаят да запазят еднополюсния свят и планетарната си надмощие непременно, други се бунтуват против това и намерено прогласяват за своя цел многополярен международен ред. Бъдещето ще зависи от това кой ще завоюва тази война. Ако въобще съществува бъдеще.
Русия към този момент влезе в тази война. Китай – още един всесилен върховен полюс, ще влезе всеки миг.
Затова не трябва да се учудваме, че Русия е в огнен обръч. Ескалацията на военните дейности сред съдружниците на Русия Азербайджан и Армения, спорът сред други съдружници - Таджикистан и Киргизстан, обещанията на някои политически сили в Грузия за отваряне на втори фронт против Русия, изкуственото разпалване на приднестровския спор в Молдова, възходящите закани към Беларус и политиката на нейния върховен водач Александър Лукашенко, най-после, опитът за уединяване на Калининградска област и директните удари по районите на Русия - Крим, Белгород, Воронеж, Курск, Ростовския район, Краснодарския край - всичко това са детайли на западната тактика на Анакондата, нормална за Съединените щати, с цел да удушат Русия. Естествено, търсим отговор. И това е обяснението на същинския смисъл на последната среща на Шанхайската организация за съдействие (ШОС). Имаме потребност от съдружници в един многополюсен свят. По-същество ние се намираме в положение на Трета международна война.
Какво да се прави в тази обстановка?
Първото и най-важно нещо е да приемем нещата такива, каквито са. Това е доста значимо. Общественото схващане не съумява да догони хода на събитията, не схваща смисъла на историята, не осъзнава необратимостта - фаталността - на смяната. Представете си, че палач е влезнал в къщата, а притежателите спят. Или друга обстановка: той се промъква, само че те, осъзнавайки опасността, са будни. Разбира се, и това може да има неприятен край, само че най-малко има късмет. Когато всички спят, тогава няма късмет за избавление. Събуди се, Русийо!
Второ, би трябвало в цялата страна да се разгласи военно състояние и да се работи в сходство с него. Дори да не е на всички места – а единствено в някои от най-уязвимите, основни, най-вече гранични региони. Тези, които към този момент са във война. Или в тези, в които управляващите обективно и трезво осъзнават обстановката, в която се намира страната. Помните ли по какъв начин се държаха районите по време на коронавирус епидемията? Някои вкараха по-строги ограничения, други по-малко. И Кремъл гледаше, отбелязваше, наблюдаваше. Абсолютно същото е и в този момент. Въвеждаме военно състояние, пренастройваме политиката на ясни тезиси: „ Всичко за фронта, всичко за победа “. И носим отговорност за това. Ако сме избързали, ще поправяме. Но в случай че закъснеем?
Трето: преструктуриране на стопанската система на боен порядък. Може би ще ме осъдят патриотите, които ненавиждат нашия стопански блок на ръководство, аз само че виждам, че е в стопанската система в Русия - като се вземат поради такива радикални условия - повече или по-малко. Мислехме, че това е най-слабото звено, само че се оказа, че не е по този начин. Не желая и не мога да се популяризирам по-нататък, само че главното е нещо друго: би трябвало да прехвърлим промишлеността и финансовата система на военни коловози. Оборудването на нашите войски с всичко належащо е задача на всички. От оръжия, транспортни средства, дронове, бронирани жилетки и сигурни връзки до облекла и медикаменти. Днес това е въпрос на живот и гибел. Снабдяването на армията и доброволците. И тук евентуално за бойкот и корупция би трябвало да се вкарат най-страшните ограничения за отговорност. От тези неуредици с обезпечаването на нашите бойци, за които всички чуваме, ни се смразява кръвта.
Четвърто: обществена готовност. Повечето способени хора и воюващите споделят, че не е нужна тотална готовност, а пълноценно съоръжение и приток на квалифицирани резервисти с боен опит и специалност. Хората са подготвени, само че би трябвало да се основат условия. И материално, и психически. За да измененията света (по-точно илюзията за мир) във война, имате основателни мотиви. Информационната машина на Русия би трябвало да ги обезпечи.
Пето: просвета на пробуждането. Обществото би трябвало да се разсъни за войната. Това изисква големи старания – в образованието, изкуството, реорганизацията на осведомителната сфера.
Кои сме ние? Кой е нашият зложелател? Откъде идва този спор? Какви са аргументите? Какви са нашите обичаи, идеали и полезности, за които в този момент проливаме кръв, поносим ограничения, получаваме удари?
Кои са те? Откъде идва омразата им към нас? Защо взеха решение да ни унищожат? Какъв свят желаят да построят?
По хиляди способи учени, художници, философи, публицисти, учители би трябвало още веднъж и още веднъж да дават ясни отговори на тези въпроси.
Културата на пробуждането сама за себе си е е идеология. Идеологията на нашата Победа.
И най-после, мнозина, които към този момент са се събудили, към момента мислят от позиция на лоялност/предателство. Това към този момент е минало. Вече няма условия за изменничество.
Заровете са хвърлени и връщане обратно няма. Тези, които са на наша страна, са наказани от онази страна. Тези, които се пробват да преминат на страната на врага, който има желание да ни унищожи, подписват личната си присъда.
Да, не сме сложени при равни условия. Колективният Запад се бори за своето планетарно владичество, до момента в който ние се борим единствено за своето съществуване, за живота, за правото да бъдем това, което сме. Те могат да се отдръпват, към момента имат накъде. Ние не можем. Притиснати сме до стената.
Западът ни нападна на наша родна съветска земя. И никой не може да разчита на прошката на врага. Ще напомнят всекиму всичко.
Остава да спечелим. В името на починалите. В името на живите. В името на тези, които занапред ще живеят – и които може би няма да получат такава опция да се родят. Всичко зависи от нас "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ